Като турист с големи познания и любител краевед,благодаря на Господа,че ми даде възможност да упозная страната си в такава степен.За популярните ни планини има написано много,тях също познавам,но нямам какво да прибавя от мен.Има обаче и други прекрасни,непосещавани от туристите планини или части от тях,които упознах добре,обикнах и ще опиша,макар това описание сега едва ли е нужно някому.То е предназначено за туристи с много високо качество,такива вече почти няма.Убеден съм обаче,описанието ми сега ще изглежда като глина,но с течение на времето то ще се превърне в ценна антика за някой,който го открие.Описанието ми ще представлява една моментална снимка на планината или района с неговото население.Него ще го съхраня на някакъв носител,ще си направя БЛОГ,ще го разпратя на туристи.Между тях все ще се случи и някой истински,на други ще го изпратя за да подбудя у тях интерес към красивите и непознати места в България.Вече направих пътеписи,обхващащи хиляди квадратни километри,макар написаното от мен да не е точно пътепис,не мога да намеря подходящата дума.Описах Искърският пролом,обхващащ 2000 кв.км.Понор Планина,обхващащ 1000 кв.км.Описах доколкото можах и загатнах тук и там за стоте пръскала в Централен Балкан.Не до всички водопади може да се стигне от турист,при това сам.И там площта е не по-малко от 1000 кв.км.Сега мисълта ми е съсредоточена към описание на Западна Стара планина в участъка от Петрохански до Белоградчишки проход.Аз съм изминавал прехода Ком-Емине,също така и прехода Ком-Тимок,като с това съм вероятно един от малцината,достигнали от Тимок до Черно море.От Ком до Тимок се изминават при невероятно трудни условия 250-300 км,над 700 са километрите от Ком до Черното море.Безспорно преходът Ком-Емине няма равен на себе си по величие и красота в България,но пък преходът от Ком до Белоградчишки проход е най-дивният от всички в страната.И МНОГО ОПАСЕН!!!Това е най-дивата природа в България.Тъмните гори над Батак и под Сюткая в Родопите не могат да се сравняват с нея.Този участък от Балкана е много труден за посещение поради много причини.Първата е,че билото на планината е граница със Сърбия.Освен това почти няма къде да се нощува,ако пък се слезе до някое село денивелацията е много голяма.Много време и сили се отклоняват от главната цел.По билото има опасни участъца за преодоляване,има и такива,които са много трудни и ще дам един пример:морена,обрасла с къпини,малини и какво ли не,като плащ върху камъните,украсен отгоре с диви цветя. Има ливади с тройна комбинация растителност едновременно:малини,пълзящи капини и лапат до два метра.И коприва име между тях и висока трева.Ако пък прасетата са преобръщали през нощта ливадата да търсят кореноплодни и са изправили чимове с дупки пред или зад тях по половин метър високи,стотина метра такъв участък отнемат време и сили за километри.Срещат се и всякви животни,най-много са дивите прасета.Те обаче не са агресивни и побягват толкова бързо,че някои падат. Каквито и да са трудностите,красотата е такава,че си заслужава те да се преодолеят.Веднаж хвърлил поглед от тези висоти през 1990 г.когато ги посетих за първи път след премахването на клеона,у мен се породи желанието да се запозная и с по-ниската част на планината,подстъпите към билото и вървищата на хората от едно село към друго,които прехвърлят рид след рид и които се ползват до днес.Едно от тях - от Берковица до Белоградчик - са се опитали да го маркират,но на непознаващия този район маркировката няма да помогне.Има отпуснати пари от ЕС за екопътеки,те бяха започнати,откраднаха парите,както за моста при Видин или магистралата на царо,затова днес те са оставени без подръжка и са непроходими:ако на опасно скалисто място се е строшила стълба или е отнесен от буйната вода мост,връщаш се:Реките и скалите в повечето случаи са непроходими. Още преди да започна с истинското описание,искам да кажа на туристите,които се движат по билото на планината между тези два прохода,че това е един много опасен маршрут.Бедите могат да дойдат от всякъде:объркване на пътя и навлизане в Сърбия,бурен вятър,мъгла,която не идва от страни ,а се спуска отгоре,дъжд,който не вали от горе,а поради силния вятър по билото „бие” от страни.Гръмотевиците горе също „плющят” по камъните с ужасен трясък,пороите след дъжд,които пресичат пътеките стават толкова големи,че влачат дребни камъни и не могат да бъдат прегазени.Възможни са изгубвания в дебрите на буковите което не е страшно,но изгубване в смърчова гъста гора,скривалището на дивите животни,е още по-неприятно,ако човек го е страх от тях.Желателно е при навлизане в гора или високи храсти да се носят предпазни очила.Нощуването също става „на магия”,да се намери подслон е голям късмет.Вечерта за кратко време може да излезе буря,да удари град,ако нямаш подслон,би бил той най-примитивният,опастността е голяма.Вода трябва да се носи,защото на билото има малко водоизточници.Към сръбска територия теренът е по-спокоен,но към наша има няколкостотин метрови стръмни скали,пропасти,водопади.При лошо време и непознаване на района,ако се потърси спасение надолу без да е огледано мястото за спускане,това може да означава и най-страшното.Преходът е само за много сериозни туристи или за такива с водач,който при лошо стечение на обстоятелствата да знае как да ги смъкне безопасно от високата планина. За първи път изминах този опасен преход през 1990 г.когато отпаднаха откритите листове.Лето Господне 2008,осемнадесет години по-късно,посещавайки тези красиви места за пореден път казвам,че Господ е решил тогава да ме запази.Това е точно така и ще се спра на тези моменти,в които тогава е било решено,да остана жив.С тази мисъл,вече спокоен започнах да упознавам планината разумно,с пълно съзнание за опастностите,които могат да се появят пред мен и със стратегия,как да си предпазя от тях. Има описание на Чипровската планина,което обхваща и част от планината,която ще опиша аз.Но за тази дивна планина всеки има да прибави нещо от себе си.Като любител музикант ще я сравня с личността на Роберт Шуман.Всеки,който истински обича музиката и се е докоснал до творчеството му,като да приема частица от неговият възвишен дух и се променя в някаква степен.За разлика от Шопен,който е поетът на пианото,Шуман е поетът на човешката душа.Всичко казано за него ще бъде различно,субективно и ще допринесе за разбиране от повече хора на неговото величие.С написаното от мен искам да допринеса за насочване на интереса на сериозните туристи към красотата на Западната Стара планина,за да бъде по-често посещавана и тя от тях.Там такива вървят.Както на концертите с творби на Шуман,които се посещават предимно от добре образовани в музиката слушатели. Започвам с описанието на прехода по билото,след това ще се върна на няколко десетки подстъпи към него по пътеки,вървища и римски пътища,които по своята красота могат да се мерят само с тези към Амбарица.Много общо има между тези два дяла.Не само природата им,дори многобройните римски пътища,строени по тях си прилчат.Поради това често,когато описвам тази планина,ще правя паралел с подобни красоти по Амбарица.Затова и въвеждам уточнение кам заглавието за пътеписа си,АМБАРИЦА – 2.Ще има обаче и АМБАРИЦА – 1 ! Проходът Петров хан /на българина Петър/е бил ползван през летните месеци за икономически и други връзки на хората от един малък участък на Северна България,този около големите населени места Враца,Кутловица /Монтана/,Берковица с населените места до огромното и богато Софийско поле.Междино звено в тази връзка са били планинците,или както Вазов ги нарича,шопите,живеещи горе в планината предимно от юг на прохода и в Искърския пролом.Те са слизали от планината за стоки,които при тях не могат да се произведат и са предлагали своята продукция.В началото на Софийското поле е имало друг,по-голям хан,този на турчина Белидие.Хората са пресичали планината по този начин,защото Искърският пролом е бил непроходим до 1897 г.когато се построяват път и железница през него.Хората от планините са се стремяли да достигнат Софийското поле и да си купят стоки от там,защото то освен много богато,то е било и лесно достъпно като местоположение.В ниските му части е имало богати ниви,в които са се отглеждали зърнени храни за животните и хората,имало е много паши с водоизточници,предпланините са били рай за кравите.В магазините е имало най-важните стоки:сол,газ за осветление,пирони.Хората от Северна България от Белоградчишко също са идвали за стока в Софийското поле,но са ползвали един друг проход,Чупренският.Той е бил много повече използван от Петроханския и турците правят през него шосе,модернизирайки римския път,който остава запазен ведно с еднокемеровите си мостовете до днес.Хората между Монтана и Белоградчик са ползвали точно този проход и са се прехвърляли от юг на територята българска,която според Ньойския договор педерасите от Западна Европа дават наказателно на Сърбия за определен период,продържаващ до днес и която днес се нарича Западни покрайнини.От там,преодолявайки още няколко ниски прохода са достигали река Нишава и покрай нея идвали чак до богатото Софийско поле.По-на север има още един планински проход,Белогрдчишкият.Той е най-нисък,но важен мотив при пътувнето тогава е било не само височината на прохода,но и дължината на прехода.А българите,живуши по долината на р.Тимок са имали най-малки проблеми да достигнат София по отношение на денивелацията.Но не и по отношение на дължината на пътя.Мисля си,аз не бих стигнал пеша от Заечар до Софи за по малко от 6 дни.А трябва да се изкачи и високо странично вододелно било мужду реките Тимок и Нишава.Какви упорити,какви силни хора са били някога поколенията,в борбата за живот,да се снабдят с храна и други неща.Товарите са били по гърба на конете,в леки конски каруци или тежки волски или биволски впрягове. Връщам се на Претроханския проход.Всички проходи през билото на Балкана са красиви,този-също.Родопските също са красиви,но красотата им е съвсем различна.На изток започва карстово било,увенчано с връх Тодорини кукли.Това понятие,Кукли,се среща и на запад.От Тодорините кукли на юг Балканът се превъплъщава в една уникална планина - Понор Планина,една симфония от около 3000 дупки,четири ростоанни големи „слепи” реки и още няколко,на които водата в края на лятото „пропада”.От Север към Петрохан от вековните букови гори извира река Бързия.На юг от прохода безкрайни по разнообразие предпланини се снижават до Софйското поле.След Освобождението е бил построен път през Петрохан,който днес слиза при с.Бракьовци,но е било възможно ползването му само през лятото.След Деветото пътят вече не отговаря на изискванията и се прави ново трасе през с.Гинци.Тук на прохода има водохващане,в кето постъпват водите на три от големите слепи реки на Понор Планина,както и тези на р.Височица и р.Нишава.Те отиват във ВЕЦ Петрохан за производство на ел.енергия и след това водата се събира в яз.Среченска бара за питейни нужди на Враца и Монтана.Красотата на прохода привлича днес мутри да „инвестират” там.По-висши мутри отвличат някоя друга по-нисша в социалната структура мутра,снемат й няколко милиончета рекет за да я пуснат,други мутри пък”държат” канал за цигари,”пломбирват” тирове или имат керван с „мулета” от Колумбия до Европа.С парите от бизнеса си купуват недвижимости,термин на съдебните ни проститути,никой не ги пита от къде са парите.В парламента така направиха закона.Чиста работа.Вероятно такива средства се влагат и тук.Идва мутрата,загражда най-красивата част от гората,изсича я и почва да строи хотел.Никой я не пита мутрата,имаш ли разрешително,кой ти разреши да сечеш гората,от къде имаш милиончетата.Вероятно мутрата си е платила и за това,да го не питат,или както се казва,”отчела” се е.И го не пита никой,колко е души живи изгорил,колко е майки разплакал,както Ботев казва в едно свое стихотворение.И върти мутрата парите,инвестира,осигурява работни места на хорицата тук,оставени сами да избират,ил да живеят ил да мрат.Това явление не е само тук.Препоръчвам посещение в някошното село Гела в Родопите.Ако някой иска да си строи як каменен мутробарок,архитектурно да се ориентира как днес строят биринджи мутрите.Имам идея и за име на селото,отговарящо на архитектурата му днес:Широка лъка,квартал Мутробароково. Пътят от прохода към Ком започва в два варианта.Единият е по шосето към връх Зелената глава,където има ретранслатор.Неизсечаната букова гора е дала име на върха.В по-лош вариант този път продължава към следващия тревист връх,Голата глава,като почти го изкачва и след това заобикаля в дясно връх Малък Ком за да се отправи към хижата.Този път го строиха военните,които през 1976 г.по заповед на Брежнев изградиха клеон по границата ни със Сърбия.Пътят е мрачен,северен,има много малини.Той отвежда на поляна при старата хижа Ком в тъмна смърчова гора.Надморскта височина и суровите природни условия тук са такива,че букът не е издържал на конкуренцията с типично алпийското дърво,смърча. Друга туристическа пътека непосредствено преди връх Голата глава се устремява нагоре към Малък Ком.Това място е гръмотевично,при такава обстановка тук не трябва да се минава!!!Спомням си при такова време близо до мен върху огромен камък падна гръм.Силата на гърмежа бе ужасна,като мутра да взиви кафене на друга мутра.Овчар прибираше стадото си в този момент,но няколко овце до камъка паднаха,част от тях след това станаха и отново се присъединиха към стадото,но той продължи надолу да бяга с тях без да се интересува от останалите до камъка.Аз също се притесних доста и го последвах,та и надбягах.До този момент не се страхувах от гръмотевици въобще,но тресне ли някъде сега когато съм в планината,пред очите ми се появява картината с овцете. Връх Малък Ком е по-висок от Среден Ком,но като площ е доста по-малък.Той и Големият приличат на върхове повече от Средния,който е широк и без изявен връх.Пасищата,започнали още от Голата глава стават все по-обширни.От север наклонът е много голям,ридовете са гористи,на юг започват тревисти скатове,които свършват почти до река Нишава,която тече успоредно на трите Кома,извирайки изпод най-високия.След Средния Ком пътеката започва изкачване,на края доста стръмно и достига връх Голям Ком.Гледката от него е величава.На север алпийски рид слиза в посока на Берковица.От дясната му страна е водосборната зона на река Бързия,от лявата текат водите на река Голема река.Дясната е с по-голяма водосборна площ,лявата пък идва от по-голяма височина и в ниската си част прави красив водопад,наречен Хайдушки.На юг извират също две реки,по мое мнение те са и по-значителни.Едната е река Нишава,тя обтича рида,тръгващ от връх Ком на юг от ляво,другата е река Височица,която обтича рида от дясно.Не само с красотата си,река Височица ме вдъхновява,а и с красивото си име.Реката име и друго име,Височка,защото неин приток слиза горе от високото,почти от самия Ком.Прекрсен алпийски рид,обрасъл със смърч в началото започва от тук,за да завърши в Сърбия при град Пирот.В пътеписа ми за Понор Планина аз нарекох участъка от този дял на Балкана в Българя Западен Понор заради геологията му,сърбите пък са нарекли продължението му в Сърбия,Видлич Планина.Казах,сърбите.От другата страна на границата живеят също българи,но те живееха по-добре икономически в Сърбия преди Десетото,живеят по-добре и сега,след като по време на юговойната на сърбите им разрушиха инфраструктурата и какво ли не.Там обаче парламентарни проститути и мутри няма.Казах,в Сърбия вече мутроградът Земун стана отново град за всички,докато мутроградовете Костинброд,Бояна,Драгалевци,Симеоново и още хиляди процъфтяват у нас и подчиняват всичко на своите си стуктури в парламента,съда,на местно ниво.Мутрите в Сърбия ги отцепиха яко,когато недоволни от Джинджич го отстреляха.Защото той не е нашият Станишеф,до „играе” с тях.Това не значи обаче,че в Сърбия днес няма свръхмощни мафиотски стуктури,пред които дори и нашите се „отчитат” редовно.Дребните мутри ги прибраха на топло.Ще спомена един от биринджи мутрите,пред които всички треперят,Йоцо Амстердама,а по тази тема ще напиша още когато стигна до с.Копиловци. Красива е изворната област на р.Нишава,но тя е една обикновена алпийска долина,която излиза долу на моста над Гинци при изоставена воденица преди завоите за Петрохан.В началото започва със скали и скални ридове,смърчови гори,алпийски ливади.По-надолу има вековни букови гори.Тук се извърши първата ужасяваща сеч след Десетото,когато се казваше,че всичко,което не е забранено е разрешено.Да е написано някъде,че по тази река сечта на буки е забранена?Ограбиха природата за 250 години напред и всичко отиде в Гърция за мебел,като предварително трупите минаха през бичкиджийницете на мутрите в Петрич.Няколко мутри се нагушиха за сметка на природата ни,жизнената ни среда,на планината,която дава кислород и чиста вода. Не по-малка като дебит и с много по-голяма изворна област е река Височица,наричат я още Височка,защото идва от най-високия извор.Същото наименование на река има в сръбската част,там живеят българи,има и села със същите имена както нашите.От Ком реката извира поне от три места,прави страхотни гънки между наклонените слънчеви поляни с огромни единични скали,големи колкото една къща,после тези реки се събират в една широка красива лъка,където имаше говедарник.Говедата бяха до тук,при водата,овцете-от тук нагоре.Мястото на говедарника е едно от най-красивите,които съм виждал,то не може да се опише.Тук става за всичко,но не и за писти за ски,защото изложението е южно.Ако съжалявам за нещо във връзка с това място е,че не мога да го достигна с Шкодата си и да си направя тук лагер.Би било върхът! До връх Ком,който е най-популярен и посещаван обект в този район на Балкана има и други подходи,сега ще опиша тези от южната страна на върха.Единият от тях започва от с.Гинци.Военните правиха път до една сграда,която на времето бе хижа Малина,после стана гранична застава.Пътят е изграден по трасето на вървище,ползвано за стоката на хората от Гинци към водата и пашата на Ком,а също и за връзка със селата Губеш и Комщица.В Комщица природните условия са такива,че в с.Гинци,което е на 1000 м.н.в.през зимата температурата е много по-висока от тази в с.Комщица,Смолча и другите населени места долу в долината на река Нишава.Маршрут от с.Гинци през местността Говедарника е със степен на красота,която аз оценавам като висша.Красотата започва още от отклонението от пътя за Петрохан и с градация продължава до Ком.То са гори,малинажи,то са понори от лявата страна,големи като стадиони,долини на реки с кристална вода,скали големи като една къща,висотата към Ком,от където се спускат потоци,каменни реки /морени/ от натрошени камъни,алпийски поляни.Преди да се завие към Говедарника изгледът кам понорите между с.Гинци и с.Губеш е неповторим.Който ги е упознал знае как са подредени те по тераси чак долу до р.Височица,ориентирайки се по понора-стадион над с.Губеш.Да му бяха поставили две врати и да го бяха разчертали! До връх Ком започват и други пътеки пътеки,от Губеш и Комщица.Те са също и красиви и интересни,но любимата ми пътека е тази от с. Гинци.Всчките се събират при Говедарника.Последните две са само за познаващият тази част на планината,не напразно има село с име Губеш.Загубването там при първото посещение е просто сигурно.Спасението е водохващането на р.Височица,което пресича няколко пътеки.Вървиш по бетонните му плочи и докато то не пресече пътека,не го оставяш. Връщам се отново горе на Ком.Заставам до паметника на Дядо Вазов и се гордея,че и той е бил тук.Благоговея пред паметника му и си мисля,че въздействието на стихотворението му На Ком,прочетено тук е най-силно.Стихотворението на Вазов е вдъхновено от мисъл на гениалния руски поет Пушкин: ”Отселе я вижу потоков рожденье И грозное первых обвалов движенье.” Вазов,който в края на 19-и век е учител в Берковица се изкачва с кон на връх Ком и вдъхновен от тази красота пише: „От тук окото волно прегради не намира. Вселената пред мене покорно се простира. Душата гордо диша.От тия планини, умът към нещо светло,голямо се стреми. Приветствам Ви сладко,далечни висини - Амбарице,Купено,в лазурни глъбини Челата си забили безгласни великани, мен родствени и близки,със облаци венчани”. Преди да свържа природата тук и на Амбарица,ще изкажа свои мисли за Патриарха на българската литература,геният Дядо Вазов.Той е вдъхновен поет,но поезията му е и притча и пророчество.Белетристи са само най-умните писатели,които имат нещо да кажат и умеят да го сторят.Уловили са нещо велико,духа на времето и са го предали за следващите поколения.Какво по-значително за България от това,случило се по времето на Вазов:Освобождението на България,подлото нападение на Сърбия над освободената ни страна,поръчано от тогавашните английски политици-проститути,първият голям строеж - железницата през пролома,Съединението на България,трагичните години по време на войните в началото на 20-и век.Значението на Вазов обаче е в това,че той е усетил точно чипа на българина и е предсказал бъдещето на страната и съдбата на хората в нея.Това е и причината политиците още от негово време да проституират с мислите му,с творчеството му,че и до днес.По-добре ще бъде днес парламантарните ни проститути и депутираните ни народни представителки да попрочетат по нещо от него,аз мога да им кажа какво.Та дано се засрамят.Още Вазов ги е преценил що за стока са.Вместо да са полезни,те ни подмятат разни пениси с надежда да им се ловнем на някой от тях и които Вазов окачествява като „мехурести думи”.А на днешните ни парламентарни проститути,изметта на нацията ни,Вазов е предрекъл действията им още през 1884 г. Ура!Ура!...крещиме:да живей! И тоз,и оня,утре-друг-се равно... На другий ден друг вятър ще завей И ний ще ги в кал стъпчеме безславно. Ура,!Ура!...днес: утре – Долу!Сган Ту люта,ту поклонница вдадлива... Ура!На силният,кат беси,и тамян- Кога го бесят-пак ура и вива! ......................................................... Ура!Безсмислен вик,вой на тълпата Пенлива,рев на дивота стихийна, Шум от кипеж на ямата помийна.. Ура! О,долу на урата! Стихотворението се казва Ямби и е написано от Вазов през 1884 г.Ползвал е мото на Виктор Юго,всекиму своето.Тази просташка психоллогия на проститутите е схваната и от Гьоте,който чрез Мефистофел казва:В дни на война и мир на мъдрия приляга,да види сгодата от случая веднага! Някой нещо да каже за предсказанието на Вазов?Гьте пък е казал,че всеки народ заслужава водачите си.Лермонтов казава:Мы любим жить чужим умом.Да имаше кой да ги чете тези хора!Тогава свестните днес нямаше да считат за луди.