Популярен и много красив маршрут от х.Копрен е този до Чипровци.Някога хората са ползвали и това вървище от Копиловци за Чипровци,но има и още едно.Него няма да описвам,защото не е по-красиво от първото. От хижата се тръгва по асфалтовия път за с.Копиловци,пресича се Дуршина река и се тръгва по немаркираната още екопътека Берковица-Белоградчик,която пресича рид,спускащ се от връх Трите чуки.Пътят преминава по красиви ливади със страхотен изглед към билото и към хълмистата равнина.Билото на Копрен се вижда от втория връх,при слънце пирамидата блести върху него.Вижда се и изоставеният пост под него,архитектурно и строително чудо.Пътят върти така,че да няма големи денивелации,пресича река Граовска,след това се изкачва на една ливада,от където се вижда горната част на Големия скок.Следва разклонение,соцмакадам върху старо трасе на римски път за Трите Кукли,пак гористи скатове и един просторен превал.Това е местността Антовица.Ливадите са били на Анто,но името винаги е в женски род и става не Антовото,а Антовица.И в Рила и в Пирин имената са образувани по този начин,с женски окончания.Превалът е възлово място.Шосето продължава по билото и се спуска към долината на р.Козарница,първата от Чипровските Огости.Върховете Вражата глава,Голямата чука,Мартиновата чука,страничната висока и красива Язова планина,всичко се вижда от тук.Дори изоставения пост между Голямата и Мартиновата чука.Долу е Чипровци. От превала обаче има и друг вариант,слиза му са в ляво по изставено вървище,но с добре оформено трасе.То пресича разни поточета,минава покрай гранична застава и по хоризонтала достига пълноводната река Козарница,най-голямата в Чипровския балкан.По чудно хубави ливади,напомнящи ми тези на Лескова махала се достига до изоставената х.Явор.Тя е построена на висока поляна-шедьовър.Хижата я подариха на мутра за 1 лв.със задълженията.Той смени някои прозорци,видя че не може да я препродаде и я заеба.Под хижата имаше почивен комплекс с вода,с ток.Хижата е огромна,мутрата всичко унищожи.На всичкото отгоре гадната мутра накарала пазача,комуто и не плащала,да копае нещо по водохващането,не се разбрали и това станало причина и пазача да изчезне.Един планински почивен град днес е свърталище на диви животни.Бездомни кучета,котки,които ловят мишки по изоставените бараки,птици,накацнали по ръждясалвата ламарина на бунгалата,оглеждайки се за нещо за ядене,това днес е останало от почивния къмплекс на миньорите.А какво ли е вътре в бунгалата,изтърбушени и претърсени от мургавите бригади.Всичко метално е отнесено от тях на отпадъци.А каква гледка се открива от тази висока поляна?Надолу е долината на Чипровци,отсреща хоризонтът се прегражда от красивата Язова планина,нагоре към главното било на Балкана има един красив връх с букова гора,от който започва рид,разделящ реките Козарница и лявата Чипровска Огоста.Защото има и дясна. От тук има път надолу за Гушовския манастир,не е място тук да пиша преданието за неговото основаване и гибел.После идва Чипровци.Но пък има и един път в ляво,който след малко прави разклонение.Пак наляво пътят,вече разширен римски път,поема по левия бряг на река Андрова нагоре.Гората тук е пощадена от моторните резачки на обслужващите мутрешките дървени мафии цигани.Излиза се на мост при събиране на две реки,лявата е реката с водопада.До него има екопътека.Гората,камъните,пътеките,водопадчетата по течението на реката,всичо това е една приказка.Водопадът,наречен Чипровският скок е наблизо.Той е в усойна местност.Водата скача върху скали,които я разпръскват като чадър.Не мога да определя,падът е между 20 и 25 метра.Няколко пласта вода,разпределени от чадърите пада долу във вира.Красиво е,но според мен красотата на Големия скок надвишава тази.Знам,други харесват този водопад повече,но всеки е устроен различно.Аз например обичам Брамс повече от Бах,не защото е по-велик от него.Харесвам повече Балкана,не защото е по-красив от Рила.Големият скок ми е любимецът от Копренските скоци. Пътеката покрай водопада го заобикаля и излиза над него.Някога тя е продължавала горе до пасището с изворите,където спах в минифургона.Днес пътеката е неизползваема,но от тук може да се стигне горе до пасището с фургона,като се ползва обраслото с трева и храсти трасе на вървището.Отклонение от пътеката за две минути отвежда на скала над водопада,обрасла с храсти,значи безопасна.Рекичката е малко по-долу.Тук преди години младеж с жена си и детето решили да се качат на това място да отпразнуват годишнна от сватбата си..Младежът взел да ходи и подскача по камъните и резулатът от това е долу един паметник с дата,когато е била сватбата им.Камъните са хлъзгави,водата притежава страшна сила и хвърля във водопада всичко,което понесе:дървета,камъни,живи същества. Към Чипровци проблеми с пътя няма.Слиза се на кръстопът с указание за маршрутите,те така са указани,че да умреш.Следват указания за резерват и разклон в ляво и обратно с асфалтов път.Този път е за говедарниците,които са били горе по времето на ТКЗС-тата.Пътят се изкачва много високо горе под ливадите.От тях започва Чипровската / лява / река Огоста.С построяването на този път вървището от водопада нагоре е изгубило значението си. Град Чипровци постепенно се превръща в град призрак.След Десетото всички предприятия се продадоха на мутри,като преди това се разграбиха,други мургавите бригадири директно ги превърнаха в скраб и отнесоха на отпадъци.На скраб станаха железорешетъчните стълбове на Енергото,трафопостове,жиците се превърнаха в т.н.слити.Специализирани по жиците ромбригади топят алуминий и мед,правят ги на слити /това е съветски термин/,означава стопилка,изливана в едни и същи форми,за да е удобна за транспортране.Посоката на слитите тук е била Сърбия.Слитите се събират в багажника на колата и на други по-тайни места.Медните проводници пък са били направо хит,стопилката им върви по 10 лв.килото.Тук опит с медта имат богат,защото тя се добиваше малко по-нагоре в рудника над с.Мартиново.Килимарските цехове също умряха.Угрижени хора и седнали по мегдна пиянища,това е едната страна на пейзажа,която ми напмня думите на Вазов към днешна дата: ”И човекът дрипав,твар нещастна роб на мъки и на мрак вековни,туря пятно в таз картина красна,фърля скръб в предела тоз чаровни!” А пределът чаровни от площада на Чипровци?Той започва от Копрен 2,следват още 3 върха със същото име.Безименният връх е едвам загатнат,следват издадените напред Трите чуки и под тях-Трите кукли.За опитното око е видно,че куклите не са три,а много пъти по толкоз по северните скатове на планината.Следва изявен остър връх,Вражата глава,нов-още по широк и висок-Голямата чука и последният е един широк великан с три брадавици по него,Попмартиновата чука.Площадът е на етажи,подържан,дава суратят на града /суратят е на турски език,на американски език става имджа,а на съветски-образ!/.Някаква голяма сграда от типа културен дом е заебана.Построени са доста хотелчета,но не виждам по тях почиващи с коли от други окръзи.Много труд,умения и средства са хвърлени по тези сгради.Видях един такъв хотел с каменни стени,едната от тях бе поне с 30 см.отклонение.Който разбира от строителство може да прецени това отклонение на дебелия половин метър каменен зид каква енергия е акумулирало и чака:земетръс,намокряне,изгниване на гредореда.Като се срути туй чудо чак от Желязна до Мартиново ще го чуят,не само в селото.За състоянието на Чипровци днес отново се сещам за стихотворение на Вазов: ”И сякаш в техни погледи покрусени прочитам укор тих и чувам глас от чуките намусени:Що сторихте за них?” А можеше да се стори.Ако бяха богати хората и имаше какво да се открадне от тях,Милен Велчев и Никито Василев-Педерасчето нямаше да им простят.Кат са бедни,хак им е!В Библията има една притча,там на бедния също се казва,че и това,което има ще му се вземе. До Чипровци има манастир,един от големите в България,в него може да се нощува.Той е съграждан и разрушаван многократно.Известно е Чипровското въстание от 1688 г.Тогава в Сърбия Австрия води война с Турция,австрийските войски са на границата ни.Австрийски емисари кандърдисват Чипровци да вдигне бунт срещу турците,за да ги отслабят от тук.Като вдигнат бунта,щели да дойдат да им помогнат да се освободят.Вдигнали се чипровци,педерасите от Австия въобще забравили за тях,отишли си,турците изпоклали местното население,което избягало в Молдовия,Банат и другаде.Хората тук не са били бедни,спешно са закопали златото си на места,които се помнят и ако се върнат да си го намерят.След десетки години турците разрешили на чипровци да започнат да се завръщат по родните си места,някои се завърнали,но Чипровци никога вече не е било същото.То са били хубави къщи,с килимарска и тъкачна промишленост,шили са аби,кожи.Къщите са били опожарени от турците заради опита им да се освободят от тях.От този факт омразата на тези хора към турците е генна.Чуят ли нещо добро за турците,които аз считам за качествени хора,пощуряват.Поради тази причина за събитията през 1984-1989 за т.н.Възродителен процес,от този район са били наети полицаи,войници и специални части са били командировани в районите с турско население.Аз срещах такъв човек,работел по най-тежките случаи,когато на никаква цена нурчинът не искал да си получи новото име.Каза,че за разлика от другите,той ги биел само по корема.След няколко удара /не поясни с какво/ всичко ставало ясно.Подписвал и си тръгвал турчина с новия си паспорт или си „отивал”. Днес събитията от 1688 г.продължават да са притегателен център за всички иманяри.Иманяри има навсякъде,но колкото е копано тук,никъде другаде в Българие не е копано толкова много.Говорих с един такъв иманяр от Чипровци.Казва,глобяват ме,наказват ме,но аз измъкна ли се да поработя-избивам. Друго,което прави впечатление е момичетата от Чипровци,които пътуват за Монтана.Това са красавици,каквито рядко има другаде.Автобусчето замирисва на всякави благовония,каквито момичетата мажат по себе си,пръскат се или си ги впръсват в определени места.Дано да отиват по някакви работни места,да учат,а не да проституират в окръжния град,за да не умрат от глад в нестореното нищо за них Чипровци.Това е демокрацията,както каза веднаж проституиращ адвокат:Излизаш на пазара!Аз схващам мисълта на проститута така:Демокрацията ти дава възможност сам да си избираш да живееш ли или да умреш.И друга възможност дава тя в Чипровци:да спиш в скъп хотел,защото евтини няма,някъде на открито,в колата,сгънат на 14,или в гората. Римски път,днес превърнат в асфалтов продължава нагоре към с.Мартиново,последното населено място в посока към билото на планината.Бедни градинки покрай реката,два доста високи рида покрай нея.Десният е Язова планина,която тук е висока колкото Мургаш,левият-вододелен рид на Чипровските две Огости,започващ горе,от седловината между Вражата глава и Голямата чука.Мост пред едно уширение на реката,където има и утайник от бившата флонационна фабрика въвежда в селото.Някога на мястото на соцмоста имаше римски мост,широк около метър и двадесет,направен от десетина монолитни камъка с трапецовидно сечение.Педераси направиха соцмоста точно върху римския.Е,не го унищожиха,но го покриха плътно,после там се закачиха клони и боклуци и днес горният свод на моста може да се види само от тези,дето го знаят къде е.Останалото е в тиня,като цялата ни работа. Селото не е пълна скръб,а оттатък на нея.Хората са се били позамогнали малко от добива на медна руда и флотацията й,но всичко това днес е минало.Металните предмети от рудника и огромните сгради към него бяха превърнати в хранилка за циганите.Всичко отиде на отпадъци.Умря и поминъкът на хората,които за десетките години рудодобив изоставиха животните,децата не придобиха умение в тази област и сега няма кой да се върне към това тежко ежедневие.Тъгата по лицата на младите хора,грижата,при по-възрастните,това не може да се скрие.Хората пътуват чак до Монтана да работят.Това са около 30 км.в едната посока,6 лв.на ден и около 3 часа изгубено за труд в къщи време.Ужасно е.Пак се сещам за Вазов,който казва:Нищета сред пазвите на рая!И раят и нищетата тук са ярко подчертани. Какво обаче ми направи впечатление в това село? Никъде,където бях до сега в България или по света,не видях толкова хубави момичета,колкото в това село.Бил съм из цяла България,по Европа,че и в Америка.Такова нещо другаде няма! Във всяко село,когато стигна,спирам на площада,търся контакт с хората, изпивам по едно кафе,купувам си и кроасан.Попълвам си и запасите с храна.На площада в с.Мартиново,който е една малка наклонена асфалтирана тераса има нещо като кафене,кръчма.Вътре мрачно,под навеса обаче е приятно.Влязох да си купя едно кафе.Момиче,най-прекрасното създание на света,което съм виждал,на около 18 години,каза,че ще ме обслужи.Сигурно съм първият чужд човек в селото от години.Благодарих й за вниманието,поисках да си взема кафето за да не я затруднявам и си купих и един кроасан.Сметката бе 80 ст,аз дадох 1 лв.и казах да не ми връща.Момичето се притесни и ми върна парите,но аз й ги оставих,ако имаше някой щях да си ги взема,за да не го притесня допълнително.Беше с фигура - съвършенство:Коремето й бе голо,но имаше превързан около него шал.След малко излезе да прибере чашите на пиянищата,усетих да съм в близост до съвършенство.Такава красива фигура сигурно няма,мислех си аз.Панталонът и бе плитък до степен,при която се виждаше,че е депилирала едно много важно място,което запазвам в тайна,бузите на дупето й бяха 2/3 отвън,блузката и бе малко под гърдичките,и те съвършевство,но да тушира малко оголеното си напълно кореме,бе си сложила някаква коремна превръзка с шал.Каквото и да облече това момиче,то ще й стои прекрасно. Сигурно бях първият,който остави рестото на момичето,защото то се изненада.Излезе специално вън да ми прибере чашата от кафето,аз не можах и да го погледна,защото бях в интересни словесни сношения с един доста почерпен.Хората се оплакваха,че беднотията в това планинско село,на километри от Сърбия е достигнала такава степен,че те са се отчаяли и не им се живее повече.Пътуват до Монтана,където мутри купили заводите и ги експлоатират,печелейки от безработицата и евтиния труд,други работят по строителството чак в София.Жените им гледат животни без да могат да се откъснат от тях,децата им се разпръснали като пилци при връхлитане върху тях на сокол.На най-видното място за съобщения имаше само некролози.Беднотия,безгрижие на държавата за тези хора,ами това е съвсем естествено.Аз имам обяснението и го казах.Виновни са,защото са бедни.Какво от тук могат да откраднат мафиотът Милен Велчев или педерасчето Николай Василев?Ако имаше нещо за крадене щяха да бетонрат селото с хотели като Черноморието и да привлекат да почива тук руската мафия или други разбойници като тях..Като си нямат нищо за крадене,хак им е! Няколко пъти посетих селото,вски път отивах в кафенето-кръчма,за да погледна тази красавица.Беше ми мъчно за нея.Ако се беше родила някъде другаде,да получи образование,да има възможност да се среща с хора,с тази красота какви хоризонти биха се разкрили пред нея.С подобна фигура си спомням бе една чехкиня,Ева Херцигова,но тази е много по-хубава. Пак при посещение в Мартиново и пак за кратка почивка в кафенето видях още три момичета като това,самото олицетворение на женската красота.Те бяха на шубера и си плащаха поръчката.Трябваше да дадат още 20 ст,но нямаха стотинки,момичето пък нямаше да им върне 80 ст.Аз веднага дадох на момичето 20 ст.за тях,за да си оправят сметките,но те не се съгласиха и след малко еднато от тях дойде и ми донесе отвън монета от 20 ст.Трите бяха приятелки,момичето от кафенето бе от същото котило като възраст и красота.Трите други момичета обаче по нищо не й отстъпваха.Те бяха облечени изискано в скромните си дрешки с голи коремета.Едната бе с шапка,но тя каквото и да сложи,все ще й стои добре.Другата бе с огромни тъмни очила,третата-с къса жълта рокля и кръстосани крака-съвършенство.Стройни,гъвкави като змии,напечени от слънцето. А отвън едни мъже,угрижени,други пияни,трети седят,защото и пари за пиене нямат,забили на някъде празен поглед.Нито едно момче,което да хване окото,което да пасва и процент само на тези красавици не се вижда.Замислих се за тях.Какво бъдеще биха имали те,ако останат тук,в своя си край или дори в България?За тях 20 ст.са нещо,на което държат.Ами ако дойде един руски мафиот от порнобизнеса и им предложи примерно контракт за определен период с възнагражение 1 000 000 лв,те дали ще му откажат?Парите ще му се върнат със сигурност.Ако пък не дойде такъв руски мафиот,а един англичанин- изрод,резултат на непредумишлено островно кръвосмешение или пиене и им предложи да се оженят за него,като срещу това той ще им осигури добър материален живот?А те ще му подбрят гена.Дали тази красота няма да напусне страната ни и да отиде с изрода?Мисля,нещастието,което ни сполетя бе нещо планирано от вън,за да ни унищожат.Ликвидираха образованието,проститутът Даниел Вълчев го оправи,така му нареждат.Образованието е бомба със закъснител,тя избухва вече.Проституиращи лекари ликвидираха здравеопазването.Целенасочено беше окрадена държавата,навъдиха се мутри,а най-долната измет и отврат поставиха начело на провосъдната система.От министърката ни на правосъдието ни,изрод на квадрат,могат да изтеглят тестостерон,достатъчен за третитирана на спортистите ни за олимпиади напред.Проституиращите с казусите съдии пуснаха плитки и са готови да обгрижат процесуално страната,съгласила се съответно да им обгриже отворите с двойно предназначение. Сега ще се върна на още един спомен,този път от Чипровци,с една мутра.Пия си аз кафето на мегдана и си говоря с хората,пристига една кола Форд Фокус,наведена на лявата си страна.Със специална постановка от нея се измъкна двестакилограмова мутра,колата се изправи.Мутрата ни видя,тръгна към нас и попита,къде приема днес поземлената комисия.Ситуацията обаче е различна от това кратко описание.Мутрата-огромна,брадясала,попита по начин и с тембър,който ми прозвуча така:Или казвате къде е поземлената комисия или на всичките мамка ви е....м!Аз с мутри не говоря,обясниха му хората къде да отиде,но мутрата излъчваше такава негативно енергия,че се загледаха след него.Сетиха се и за рода му,отдавна изселили се чипровчани по София.Сега мутрата си искала гората и нивите,за да ги продава.Гората ситурно ще иска да я сече,нивите сигурно ще предложи за застрояване,ако има на кого.И тях да бастиса.Мутрата приличаше на паметник.Раменете му бяха много широки и горе съвсем тънки.Надолу ханша му се стнесняваше и имаше корем на метър пред него.Беше с летен мутрешки пантлон малко под колената.Бедрата му горе бяха много дебели,надолу краката му ставаха по тънки от моите,аз съм три пъти по-лек от него.От площада започват едни стъпала и мутрата трябваше да ги изкачи.Един от хората до мен се обади:Глей гу къф е станал,нимое да оди!А мутрата си удря крака в каменното стъпало да може малко да се отхвърли и по-леко да се изкачи.След минути мутрата се появи от горната страна на стъпалата,червен като биен гъз,с мокра от пот небръсната брада.Навря се в колата,като първо си вкара гъза,после си извъртя краката,някяква технология за проникване в колата от свръхедрите мутри,но забрави нещо.Опита се да си бръкне в джоба след като вече бе проникнал в колата си,но не се получаваше,разпсува се и се наложи да излезе отново навън,за да си бръкне в джоба.Тогава реши да отиде да се изпикае,там на площада има тоалетна.За да не се заклещи обаче мутрата долу се изпика на стълбите,като горната част на „паметника” остана видима за всички на площада..Хората ми казаха,ти чакаш рейс,после ще чакаш влак,човекът пътува директно до София,качи се при него. Тук още май не правят разлика между мутра и човек.Да се кача при мутра,да ме вози до София!Да си слуша чалгата сам. Връщам се обратно на Мартиново,два-три км.нагоре по реката започват велики маршрути към планината.Има едно понятие,Мартиновата седловина,който е бил там знае,до колко това може да бъде седловина.Но римляните са преценили че е такава и са прокарали натам път.Имало е и вървище за стоката,после ползвано като пътека за граничарите.Днес няма нищо.Ще стигна и до седловината. Където свършва асфалтовия път над селото се събират три реки.Дясната идва горе от Язова планина.Аз описах от къде се отделя тя от главното било,от тук Язовата планина изглежда много сериозна.Реки,ридове,голи била като на Мургаш,висока колкото Мургаш.Ако аз опредлям името й,считам за най-подходящото за нея име Мургаш 2.Път покрай дясната река води до билото на планината,някога огромно пасище.Тук е най-прекият път до най-високия връх в нея,наречен Горно Язовски.От тук до Голямата чука и обратно се отива за един ден.Язовата прланина е нещо като тераса за разглуждане на Миджур,Острата чука и резервата Чупрене.Мощта на Миджур и страхотията на Острата чука от никъде другаде не могат да се видят така убедително.Ако ми покажат на снимка Острата чука и Сивритепе над Папазгьола,аз,с големия си опит ако не видя езерото под Сиврията,ще се объркам.Така си приличат двата върха.Късо ребро след Мартиновата чука и страховития рид на резервата Чупрене оформят изворната област на река Лом.Това късо мижаво ребро дели две велики реки,Огоста и Лом.Освен към Миджур,погледът ми се спира на северните скатове и ридове на централното било,по което има два изявено върха:Голямата чука и Мартиновата чука.Красотата им се допълва от многобройните кукли под тях,но за това ще стане въпрос когато се окажа под тях. Маршрутът продължава по билото,това е един маршрут,който нарекох Лескова-Мургаш-2.Той достига Голямата чука,но да се изкачи тя не е никак лесно.Неползотворените пластове трева,боровинки и др.са толкова меки и дълбоки,че като да се ходи по дунапренен дюшек.Чак на билото тази мека растителност изчезва,остава по-ниска трева и камъни,по които човек да се почине.Маршрутът е поне 10 часов,толкова е красив,че времето ти бяга.Под мен успоредно минава вървище,но то е така обрасло с хвойна и боровинки,че не може да се ползва.Възможно е това да е трасе от римски път,който минава от левия бряг на реката и се губи в гората.То извежда на седловината между Голямата Чука и Мартиновата чука,тук има също голям изоставен пост на граничарите на седловината,където вятърът в планината е най-силен.Седловината е мека,като седло на кон,висока е поне 2000 м. Вторият мяршрут от тук започва по реката и достига бившата гранична застава.Там са се развъртели мутри и копаят за мутроВЕЦове.На тази тема ще се спра отделно.Най-големият строител /пардон,изтегляч на кредити за мутровецове/ бе Ангел Бончев,но по-съвършенният строител на ВЕЦ-ове,Догано му скрои кюляфа и докато не обеща повече така да не прави,не върна жена му.Сега хора на Догано копаят долините на реките в този край с багери и рушат девствената природа.А от следващото лято ще започнат сигурно и да бетонират планината.Да я направят като Черноморието. Скоро реката се разделя на две,започвам с лявата.Път за дървената мафия води до почти всеки дол,където гледката към отсечените вековни буки е покъртителна.Долу има една голяма река,да я нарека Мартиновска Огоста,но горе от билото слизат още много.Всяка е неповторима.Горе-равно тревисто било,после наклон на север,два рида и между тях рекичка,а където рекичката извира има кукли.Всякакви кукли има като големина,като групи и като брой.Долу от Мартиново изглежда много страшно към планината,като да не можеш да се спуснеш от високото,но не е така.Пропасти има,но има и ридове,които се вижда къде завършват и по които може да се слезе,като се преодолява минимална площ с гора.Но и ако знаеш,къде минава шосе и си сигурен,че ще го пресечеш.На север гората е смърчова в най-високата част,после следват буки.За жалост,буките се секат навсякъде.Направени са пътища за секачите и камионите,планината е изровена от булдозери и трупчийки и сериозно разранена.Такъв ужас съм виждал под х.Амбарица в посока Яворова лъка.То са трупи,трупи,трупи.Концентрационен лагер за дървета,така изглеждат много скатове и ридове с вековна гора до преди няколко години.Реките,които текат от високото правят в по-ниските части приказно красиви лъки,където те текат хоризонтално и прибират в руслото си още много поточета.Покрай поточетата има изоставени пътеки за пасищата горе по страничните била.А тук при водата са нощували овцете.Ако се продължи по вървищата по хоризонтала в посока изток,минава се през гори,поляни,пресичат се долини на реки и се достига изворната област на реката с Чипровския водопад.Там обаче пейзажът е по-спокоен. Ако пък се продължи надясно се излиза на вървище,стар римски път,който минава по рид високо над реката.Той следва извивките на планината,пресича изворите на Мартиновската Огоста и се устремява към една седловина между върховете Голямата чука и Мартиновата чука.Тук пътят се губи в гората.Гората е сечена частично и от подраста тя днес е непроходима.Така и не можах да разбера този римски път излиза ли на седловината между двата върха или завива в ляво и отива на другата седловна,между върховете Вражата Глава и Трите чуки.Този вариант е по-приемлив,защото посоката на римския път от местността Деяница и този е противоположна.Те и двата се губят,но може би римляните са предпочели по-ниската седловина между Вражата глава и Голямата чука,за да съберат двата пътя там. Римският път,виещ над долината над Мартиновската Огоста и пресичащ изворите й напомня пътя от х.Плевен за седловината,наречена Видимски превал.Същите попасти,същите долини,същото пресичане на изворите на река Черни Осъм,същите страховити скали към лъките,където се събират реките. Дълбоките долини не позволяват да се направи кръгов маршрут за прибирането за да не се ползва същото трасе.За връщане обаче могат да се ползват други пътеки,вървища и пътища,направени от дървената мафия.Профилът на планината е такъв,че трябва да се съобразяваш с него.Не може да се мине от всякъде,може да попаднеш в непроходима местност,може и да се изгубиш,ако дълго време нямаш видимост.Попадането в изсечена гора си е направо като да навлезеш в джунгла.За този райски кът ако мога да кажа нещо,това е ,че тук се сече.Сече се ужасяващо!Мутри с големи джипове си обикалят района,предоставен им да го осекат,цигани секачи,бракувани военни триосни камиони без регистрация,всички са се отправили към планината за сеч на буките,както на времето златотърсачите за Аляска.Това е едно опустошаващо страната престъпление,ограбващо и поколенията след нас поне за 250 години. Друг интересен и много красив маршрут започва от мястото,където се събират двете реки,но сега на дясно.Реката остава долу и веднага се различава трасето на римския път,което вие нагоре по срещуположния бряг и подсича изорите на р.Мартиновска Огоста.За жалост то е неизползваемо,защото на места е обрасло с гори.Участъци от него обаче,които съвпадат с пътеки и вървища се ползва дори от камиони. Пътят по десния бряг набира височина по скатовете на Язова планина.Казах,тя е висока калкото МургашЩе се повторя,но,от разкошното й било се виждат двата великана,Голямата чука и Мартиновата чука,виещото се дълго голо било на Язовата планина и предпланините на Стара Планина,вижда се и едни връх преди Миджур с къс рид,разделящ р.Превалска /първият приток на р.Огоста/ и р.Лом.Вижда се връх Миджур,изпод който извира река Лом и гънката му,ограничена от този къс рид и огромният и страховит рид на Чупренския резерват.Тъмните смърчови гори на резервата,морените на рида над него,страховитият чукар,от който се отделя рида от главното било,това са красоти,рядки за страната ни.А по дивотия - недостижими и единствени! Вървище движи по билото на Язовата планина и се устремява към седловината между върховете Голямата чука и Мартиновата чука.Тя се нарича още Мартиновата седловина,но в действителност е проход,висок като пиринските,труднодостъпен поради липсата на пътека до него.Там има изоставен пост,връх на архитектурното ни изкуство.При предния пост имаше камъни,извадени от римския път,но тук от къде са ги карали и с какво,не мога да си обясня.Огромни дялани камъни с клинчета,набити между тях да спират вятъра.Покривът го няма,стените са дебели и здрави,снежните преспи и бурите не могат да ги съборят. Билото на планината е голо,покрито е с няколко десетки слоя неоползотворявана трева и се върви много трудно.По наклонените места от север растат боровинки,но кандидати да ги берат има все по-малко.Да се стигне до тези боровинкови пасажи е много трудно. От седловината е имало вървище за другата страна на планината,където днес е Сърбия.Въпреки десетките години,почти век,трасетата му остават очертани,но са неизползваеми.Сърбите са си направили пътеки и пътища за граничарите,личи си,че са изчистени от тръни и подържани,при нас е ужас.От връзката на Язова планина с Мартиновата чука се вижда,че има трасе на път,но то така е обрасло,че не може да се ползва.Не можах да разбера и дали има камъни по него,защото е обрасло с храсти.Аз ходих над него,по боровинките,но и нам не е никак леко.А на седловината шосе не различих.И да има то ще е дълбоко под торфа. При този маршрут изкачването на Голямата чука е задължиелно.Тя като да е сътворена за да се гледа от тук на изток към Вражата глава,Трите чуки и ридът Копрен.Към Сърбия също е много красиво.Между Вражата глава и Голямата чука има още един връх,но е така обрасъл с хвойна,че е недостъпен.Изгледът от Мартиновата чука също е много красив,той предлага изглед на запад.Върхът е доста висок,но се вижда,че билото леко се изкачва,преминава през един мек връх,от който се отделя късо било,разделящо река Превалска и река Лом,за да достигне огромния чал,Миджур,който смайва с размерите си.Миджур прави извивка с дъга към нас,а към Сърбия продължава с могъщ гол рид,вероятно пасище като това на Дюза над Карлово или Кадемлията над с.Тъжа,но за разлика от тях,перпендикулярно на планината.Огромно нещо.Вижда се и скалистия връх Острата чука,извит от централното било и стърчащ над с.Лом и с.Чупрене. Връщането от Мартиновата чука трябва да мине почти по същото трасе,може да се спести време,като се слезе направо от върха по тревистия стъмен скат.Може малко да се промени и слизането от билото на Язова планина.Ако има време може да се достигне дори чак връх Голямо Язово /Горно Язово/ и от там да се слезе до шосето Чипровци-Мартиново.То се вижда.Пътеки,вървища и пътища-много.Маршрутът по това било наподобява малрщрутът Лескова –Мургаш.Аз го харесвам много,защото изгледът от него към Миджур и Копрен е велик. Следващото село,Горни Лом предлага три прехода към планината,и трите с много голяма денивелация,но според мен по красота те отстъпват на тези от Мартиново.Над селото имаше застава,сега е нещо като хижа.До нея се отива с кола.Започвам с маршрута на дясно.По изоставена мека тревиста стръмна пътека започва безкрайно изкачване към Козия превал.Той разделя един чал,наречен Обов връх от тепето Острата чука.Острата чука си заслужава да се изкчи.Тя е гола,има изглед към огромната площ на Миджур и към рида на запад с изявни върхове,подобни на Турлата в Родопите и високия връх Хайдушки камък на Светиниколската планина със стоте чучки /кукли?/ високи по няколко метра.Връх Острата чука е един от най-забележителните върхове на Балкана.Той мери ръст и страхотии с Големия Купен,но не е толкова опасен за изкачване и слизане,има обаче много коварни места от камъни,отгоре прикрити с дантела от къпини,малини и др. Връщането става като се тръгне в посока към вр.Обов,леко оформен над билото чал и после се възкачи по огромната ливада връх Миджур.Колкото от средата на Вежен има обгледност,почти толкова има и от тук.Трябва доста да пообиколиш широкото му теме,за да се огледаш на страни.При ясно време от тук се вижда Витоша,връх Ком и малко зад него.Вижда се и краят на Балкана,самотната широка могила Връшка чука,също ридът,който води към Белоградчик.След този момент с мъка тръгвам надолу по безкрайния тревист стръмен скат,изпод който на едно място има обилен извор,началото на река Лом.Скоро се появява букова гора,хижата е до реката.Двата прехода по този начин обединих в един,но за това трябва един ден време и много сили. Третият преход започва пак от хижата и вървище повежда по късия стръмен скат,делящ реките Лом и Огоста.Той води до пашите в местността,от където се отделя Язовата планина от вр.Мартинова чука.Там вода и трева-дал Господ.Опитното ми око различава овчите пътеки,които движат по хоризонтала по стръмните скатове.Те са обрасли,но все пак са нещо,което дава сигурност като се спускаш по стръмнината:Ако се изпързаляш,ще се и спреш!Наклонът е окол 45 градуса,не е страшен.От тук се слиза в Мартиново по два варианта,които описах.Но има и трети вариант,ако е планиран така:Изкачва се седловината между Мартиновата и Голямата чука,ползва се пътя на граничарите до Вражата глава и се слиза през местността Деяница в х.Копрен.За това трябват 10-12 часа. Аз имам силна зрителна памет и усет да помня красоти.В момента пред очите ми се появява едно изоставено вървище с лек наклон,което води от края на Язова планина до централното било.Неземна красота.Но не успях да го преодолея от храсти и минах над него.Благодаря на Господа и затова,че ми даде сили да преборя по меката трева и боровинки този гигант и да се кача на темето му. А сега следва едно село и един резерват с едно и също име Чупрене.Има степени за красота:хубаво,по-хубаво,най-хубаво,майката си е....!За тук и последната степен не стига,трябват още няколко стъпала нагоре. До селото се стига с автобус от Белоградчик,а до там - от гара Орешец.На гарата чакат таксита,които возят с цената на автобусния билет.Мутрите,които „държат” автобусите извозват от Орешец до Белоградчик на такива цени,че смъкват кожите на пътуващите.Пътят вие под едни скали,които в Понор Планина наричат препасници.Заобикаля се един връх с телевизионния ретранслатор и ето те пак в лапите на мутрите.Могат да те откарат до Чупрене,могат и да не те откарат.Вариантите са два,зависят от дестинацията на автобуса им,през кои села минават.През Върбово не е красиво.Там природата е опустошена,планините – с озъбени камъни,хората също не изглеждат добре,окачествяват се като турлаци.Това,което излъчват хората са глад и нужди,бих прибавил и грижи.Белоградчик е доста висок град,от където и да тръгнеш за него,доста изкачване пада.Но като тръгнеш пък от него има дълго слизане.Той е на края на страничен рид на Балкана,който се отделя между селата Салаш и Крачимир.Слизането започва покрай белоградчишките скали и слиза чак долу до Стакевската река,приток на р.Лом.Където в нея се влива р. Чупренски Лом се поема покрай нея към Чупрене.Отпред пъква нещо страхотно.Очертава се Чупранската седловина.В далечината се издигат от лявата й страна три красиви върхове,покрити със смърч,двойници на символа на Родопите,Турлата.В дясно се виждат пак три върха,наречани тук Три уши,но наименованието е Хайдушки камък.Красив рид от него скрива прекрасната долина на река Стакевска.В ляво високо от планината се спуска друг страховит рид,този,който започва от връх Острата чука.Смърчът по него е толкова добре физиологически,че изглежда с черни игли.Къс дебел рид слиза от Турлите и разделя долината на реката на две.Горе-черен от смърчовата гора участък,надолу-зелен от бука! Селото не е нищо особено,проблеми са го налегнали от години и го налягат нови и нови.И ще го свършат!Проблемите са отвсякъде прииждащи цигани,които дават огромни популации и задушават хората тук както павоя,който расте по дървото,за да се добере до слънцето,но става талкова дебел и тежък,че дървото умира и чак тогава павоя.Аз ще направя една отделна глава за селата от този край.