Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:30 - ПОНОР ПЛАНИНА част 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3141 Коментари: 1 Гласове:
0



Да не пропусна и маршрута от Годеч през махала Трап директно за Хиперпонора.Това е най-краткият път от Годеч за Губеш.По него има останки от римски път,по някои участъци тамошните шопи,които се квалифицират като нишавци са извадили камъните и са направили с тях оградите си.В центъра на селото обаче има един участък,където камъните от римския път така са се заклещили един в друг,че да не се хабят нишавците са се абортирали от намерението си и тях да ги краднат.По-лесно е да се изкъртят нови от кариерата,отколкото тези да се разглобяват.Това е един двадесетметров участък-образец на умението на пътните строители преди 2000 години.И още един маршрут има от Годеч,но е изоставен.Вървище от Годеч покрай река Нишава се е изкачвало до първата махала на Гнци и после е продължавало към Бракьовци.Най-точно казано пътят днес е заебан.Вероятно причина за това са и едни мутри,които са взеле на концесия една кариера там,както други мутри в с.Студена.От тази кариера започва път за джипове до антените на М-ТЕЛ за района,който се изкачва на чудни понрови поляни с карстови извори.Върхът на красотата обаче е пътят покрай реката.Днес той е обрасъл,останали са пътеки,които са си направили свините.Те са добре утъпкани,но са високи до метър.Красотата не е достатъчна да те задържи тук,защото пощуряваш.Ако пък от отсрещната страна на пътеката се засили свиня по пътеката,която си е направила към теб,става лошо.Някога се вървеше долу по червените камъни на р.Нишава,вода в този участък няма,сега се върви горе по билото,където има път.Това е красив маршрут,но е вече недостъпен.

    Тук по тези места са навлизали от Сърбия и безчинствали т.н.емигранти.Емигрантите са тези,които не са се предали след провала на организирания от Сталин и Коминтерна чрез Димитров и Коларов метеж през 1923 г.и след поражението успяли да избягат в Сърбия.От там те са правели набези на територията на България като терористи по граничните райони.Тогава е било лесно.Техни хора първо прерязвали жиците на телеграфните линии,граничните постове се е знаело къде са и те ги заобикаляли.След това навлизали в граничните села,като са достигали чак до Годеч през Смолча и Губеш,като гледали да убият първенците:попа на селото,учителя,кмета,пощаджията,ако има фелдшер или акушерка и тях и с изпълнена мисия се завръщали в Сърбия.Това са първите муджахидини,сега такиви има по арабските страни.Муджахидини-коминтерновци от началото на 20-и век.Ние освен муджахидините сме измислили и бомбардировачите.Понякога тези терористи са били засичани от граничните войници и са ставали престрелки,при които наши войничета са били убити от тях в участъка между селата Смолча и Бърля.За да се спре това кръвопролитие е дадена амнистия на емигрантите и те се завърнали в страната,но пострадалите от тях се погрижили добре как да ги посрещнат и как да им го върнат за терора над тези,чиято вина е била,че са нарочени за първенци на селото.А в книгите на Ленин пише:Интелигенцията-реакционна маса.Концентрационни лагери по руските манастири и смърт!

       Тук ще въведа едно уточнение.

       Границата между Сърбия и България след войните е преместена в наша територия и се е наричала наказателната граница,която трябвало да има временен, характер.В Трън още чакат справедливост,за да им им върнат пашите около Власиното езеро,от което извира река Ерма.До Ниш живеят българи,българи има не само в Босилеград, но до планината Бясна кобила,също по Заечар и другаде.Емигрантите са пребивавали при свои роднини в Сърбия.На тези неща ще се спра в едно друго писание,което ще обхване пътя и мястото на пресичане на границата от сталинско-коминтерновските агенти Димитров,известен като Гошо мастиката и още като Гошо Тарабата и сподвижника му Коларов,избягали в Сърбия и по този начин избягали и от отговорността какво са вършили тук.

       Като транспорт до изходните пунктове за посещения на цялата Понор планина удобствата все повече намаляват,но възможности има.Правя едно отклонение,като изтъквам,че автобусните връзки бяха отдадени на мутри.Някога държавата се грижеше до селата все пак да пътува нещо,сега мутрата я интересува само печалбата.Казва,немам сметка до там,пътниците са малко,спирам рейсо.Аре разкарайте ми са от офиса сами!И по този начин надува цените ужасно.За да ме извози до Гинци от гара Север,мутрата ми иска 8 лв.Бедните хорица там нито да пътуват нито да не пътуват.Мутрата ги граби и така и иначе.Държавата абдикира от всичко,най-малко се интересува от бедните райони на страната,защото от там няма какво да се открадне.Но не е съвсем да няма.Има гори,мутри вадят разрешение за сеч в тях и ги опоскват,унищожавайки природната среда.А в община Своге се сече яко.Като навсякъде!

    За транспорт могат да се ползват автобусите,пътуващи през Петрохан.Слиза се напр.на ресторанта при разклона за Годеч,където се сбират мутри и се тръгва в посока дясното било на Мали понор.Може да се слезе и по-нагоре на мутропаркинга,от където между двете била на Мали Понор има прелестен маршрут към с.Брезе.Следващата турстическа спирка е разклона за с.Бркьовци с възможности да се посети и Голем и Мали Понор.Село Гинци предлага три варианта на запад,един от друг по-красиви на едната и още талкова на изток от другата страна на реката.От Петрохан пък изотзад на големите понори се слиза на Гара Бов покрай водопада Скакля.Има и автобуси от София-север през Бучин проход до Искрец,има по този маршрут поне пет места има за навлизане в Мали Понор,друг автобус тръгва от Своге за Брезе,има автобуси за Заноге.Влакът също върши работа,но ако човек има интереси отива в планината за да се зареди с красота и вдъхновение,а не за педерасничене и педераслъци.

     Кметът на Зимевица може да уреди и нещо като екскурзионна почивка за няколко души.Ще се намерят стаи,квартири по къщите на хората,където те срещу минимални цени ще осигурят на туристите храна и нощуване.От Зимевица има 4 прекрасни маршрута и много места за по-кратки разходки.А също истинско мляко,сирене и др.Същото важи и за с.Губеш.Едни големи почти празни къщи могат да бъдат населени за по дни или месец от почиващи.Тук прекрасните маршрути са няколко пъти по 4,а кратките са не по-малко.Губеш е в цепнатината на една огромна планина,но и по цепнатината има бисери.Това е посещение на с.Комщица и с.Бърля,посещение на понора при с.Смолча,достоен с размерите си за книгата на Гинес.Ако пък на Губеш се отиде с коли възможностите за посещения в района стават на квадрат.Село Гинци,също туристическо кръстовище се слави с това,че там е много скъпо и не е препоръчително да се летува там.Това летуване е една алтернатива на скъпото екскурзионно летуване,което храни много проституиращи в този т.н.туроператорски бизнес.Разбирам,едно такова летуване ще има и своите трудности,които не могат да бъдат приети от хора с обърната резба /педераски и лезбийци/ или пазарни боклуци /курвове и проститути/.За хората обаче,стремящи се към красотата,това е една отлична дестинация.Тъпите-по морето,умните на планина!Площта,която описах в писанието си многократно превишава тази на Витоша,но природата й няма аналог сред другите ни планини.

              София,лето Господне 2008,

               загрижен за повишаване на поноровата култура на туристите в България,

                                             Товарищ Пропойцев          ,турист-инок

                                                                                         и също без аналог

                                                                                 ошо

    Забележка:Писанието за Понор Планина е продължение на писанието ми за Искърския пролом.Написах го отделно,но сега си мисля,че се получи следното:Едно музикално произведение в няколко части аз издадох като /за сега,!/ две различни,но в подсъзнанието ми има вариант за още части.И тук присъства Дядо Вазов с посещението си на с.Заселе и вр.Грохотен.Горд съм,че 110 години след него със същата любов и вдъхновение,но без неговият ум и Божия дарба посетих местата,които той е възпял в Ститническите си песни.Но светът не е съвършен.Да се бе спуснал Дядо Вазов в един от големите понори,за тях стихотворение липсва.Но пък е бил на Ком,аз също.Когато опиша преходите си там ще направя и коментар на описанието на Вазов,ккво се вижда от там.Мисля,че съм единственият,защото той на запад от Ком не е ходил.

Написаното можеше да бъде по-добре подредено,редактирано и т.н.но наблегнах на познавателната част на природата от този край.Да го преглеждам,подреждам пак и редактирам бях намислил,но се брактисах от намернието си.Брактисам е турска дума,ползва се за овца,която така е пометнала,че не може повече да прихване.Не написах всичко,което посетих.Някои местности не можах да си спомня,други считам за неподходящи за туризъм.Каквото написах,написах.Написаното е за хора,които се стремят да се развиват въпреки възрастта си,а не за проститутки,педераси и пазарни боклуци.Проститутката мисли каква мръсотия да уйдурдиса,педерасът-кой да обгрижи отвора му с двойно предназначение,пазарният боклук-що да стори,та да изкара едно пиене.При такава насоченст на мислите за този тип боклуци-за мен абсолютни-къде място в болните им мозъци да възприемат красотата. Аз пък окачествявам себе си като Последният турист.Не вярвам друг да има толкова упоритост,сили,готовност за борба с тази сурова природа за да я упознае в степен,каквато аз успях.Трябва да имаш чувство за красотата и хармонията в природата,безпределна обич към нея,да вярваш,че няма да те нападнат диви зверове за да си спокоен и така да можеш да възприемаш красотата,трябва да можеш да кажеш стига,когато стане опасно и да се върнеш,също да можеш да се измъкнеш безопасно при влошаване на времето.Да си турист-инок е много трудно и отговорно към самия себе си и към близките ти.Разликата между туриста-инок и този,който ходи с други туристи е подобна на тази между черния и белия духовник.Описах планина,която не се посещава,но крие много хубости.Те са за истинските туристи като мен.За напъдени от дома си проститутки за да си отдъхнат мъжете им за кратко от тях или за ай-ти ергени без резба там не е място за изява,защото те не могат да поемат с увредените си сетива и психика красотата.Който води със себе си други туристи,трябва да ги прочиства от ментетата така,както се изчистват вируси от компютър,защото ментетата са като ракови образувания.За посещение в планината е нужно и дупце,но не такова,дето жриците си вадят хляба с него без да има опасност да им го разцъфтят надарени клиенти,а съвсем друго.В него трябва да има смелост,желание за досег с красотата,радост от това докосване,физически сили,смелост и разум,умение и възможности за преодоляване на трудности и доста други качества.В музиката има едно изказване след запознаване с велико произведение или след изява на голям артист:Има топки!Точно това трябва и за планината,а за Понора трябват топки на квадрат.             

     Мислите ми са вече другаде.Най-трудното пътуване в живота ми бе в дебрите на Балкана по билото от Петрохански до Белоградчишки проход и северните му долини на реки,ридове и скатове.Писанието за тази най-дива част от планините на България,в която се включва и резервата Чупрене,най-дивото кътче в България,ще даде отговор на въпроса,на Ком ли свършва Балканът.

                                                                     Последният истински турист

            ПОСЛЕПИС:

           По неприятен повод се срещнах с мой познат турист,по-възрастен от мен с 11 години,човек с вдъхновение,литературни заложби,много го уважавам.Стана въпрос,че обичам Балкана и написах нещо като пътеводител за Понор планина.Учудването му бе голямо,как съм могъл да ходя по тази гола и грозна планина,че и писание да напиша за нея.Пирин бил красив,Балканът-не!Аз се почувствах горе-долу така:Влязъл съм в църквата и се моля,а по време на молитвата ми някой се навежда към мен и ми казва:Няма Господ!

          А как чувствам нещата аз,пак ще си послужа с едно сравнение от областта на музиката.От дете харесвам музиката на Моцарт.Като станах по-голям,повече го харесвах и ми се сруваше,че ако стана още по-голям и повече ще го разбирам.Стана така,че вече съм много голям,но ми се струва,че Моцарт сега е по-далеч от мен от всякога.Вече не си задавам въпроса,какво е музиката на Моцарт,а какво е Моцарт и разбирам,че обяснение никога няма да имам.Само мога да се докосвам до съвършенството му,но вече,достигнал съвършеното познание в смисъла на Писмото на Апостол Павла осъзнавам абсолютната му недостижимост от който и да било смъртен.

          Подобно нещо изпитвам и спрямо красотата на планината.Преди години виждах специфична красота на някои места по Амбарица,днес виждам красота навсякъде там,но сега я преценявам като много по-значима и непреходна.Като да отнесох със себе си тази красота и открих връзка между нея и красотата напр.на Копрен.Връщайки се по тези места и къде ли не другаде,установявам,че при предишното си посещение някъде си не съм открил цялата хубост на местността, сега я възприемам с нови очи,по друг начин,но в една по-висша степен.И винаги си тръгвам с мъка и надежда,че ще се върна пак.

      .С благодарност към Създателя,че ми е дал очи да възпримам красотата на Неговите творения,седна и написах поредното си Писание.

                                                                                 

                                                   Туристът-инок,товарищ Пропойцев 

 

     

       Послепис от 18.11.2008 г.

        Днес бях решил да закрия зимния сезон и да посетя Гинци в опит да намеря точно мястото на откраднатия кръст,но мутрите с рейсовене ме абортираха от намерението ми.На автогарата мутрата от рейса ми иска да ме извози с 8 лв.билет до Гинци,разстоянието е 50 км.Рейсът му бе 20 местен,гори 12 л.дизел на 100 км.За 50 км.му трябват 6 л.значи с двама души само в рейсо мутрата е на далавера.Нещо като таксиджиите,които вземат по 3,90 лв./км и са въоръжени с палки ако не им снесеш рекета.Мутрата ме путка_ни,ако искам с този билет да се возя чак до село Бързия,после пак скачала цената.Рейсът обаче се напълни и без мен.Побеснях!Помислих си,колко скромни и трудолюбиви са хората от Гинци и как мутрата ги дере живи.Аз мога да пътувам,мога и да не пътувам,но тези,дето живеят в Гинци при определени случаи нямат избор.Мутрата,висока метър и петдесет и сигурно сто и петдесет кила,облечена с риза от черен сатен като ученичките след Деветото,гледа от високото и се разпорежда.Викам си дано като говори да се не задави и да не повърне,че ще текнат повръщоци към  всички стоянки на автогарата.Мамицата й мутрешка!

      Смених маршрута,качих влак до Церово,после качих един страничен висок гол връх,от който се вижда главното било на Препасница,ако такова има от вр.Була на запад.Върху високите голи върхове бе паднала слана,но само по теметата им и те приличаха на глави на наполовина побелели  старци.Появи се и слънце,сланата заблестя.Така нашарена не бях виждал планитата никога.Започна да се спуска мъгла,паднаха първите снежинки,но отстъплението си го бях осигурил.Тази гледка ме натъжи двойно.Зимата идва,тук вече става недостъпно.Но има и нещо друго.Аз упознах тази планина,написах и писание за нея,а ще се връщам тук вече само по изключение,защото рядко се връщам по упознати в детайли планини.И в каква ли нова дивотия,напусната от хора и непосещавана от туристи ще намеря ново поле за изява,просто не знам.Но ще търся.Този път може и да не е в Балкана,защото през зимата ще преустроя една от колите си в кабрио,където ще може да се спи и ще стана по-независим както при пътуванията си,така и финансово заради скъпите нощувки,които понякога заплащам.Батак,Чупрене,Стакевци,светилищата по Изгочни Родопи,това са възможни обекти за посещения,към които имам нитерес.В Завета до братята си Св.Иван Рилски им казва,Бог ще Ви укаже.Убеден съм,и на мен ще посочи накъде.Бях вече на много места,но и много остават..................

 

                                                                                     Същият

 

       Послепис от 22.11.08 г.

       Преди 2 години,като довърших писанието си за Шостакович реших да изтъкна факта,че обикновено великите хора остават неразбрани докато са живи дори от най-близките си.Исус Христос е казал,пророк не бива в своя град.Завърших писанието си за Шостакович с писмен документ за това,доколко съпругата на Моцарт,Констанца,почти 40 години след смъртта му е „разбрала” какво е оставил на света съпруга й.Сега ми хрумна подобен замисъл,но на друга тема.Много пъти стана дума,че горите и природната среда в Понор Планина се унищожават и това става в последните години благодарение на областния управител Емил Иванов от ДПС от една страна и от друга свогенските съдии-проститути,които под негово давление регистрират фирми за дърводобив срещу придобиване на желано от тях количество финикийски знаци.На финала на летния сезон 2008 във влака попаднах на такава „бригада” проститути-изроди.Усетих я със сетивата си по начин,за който говори Вайсенберг,полета със силно излъчване от залата.Какво точно се случи?

        След прекрасен преход горе по панорамните вървища между високите махали на Заселе и Церово извадих и друг късмет,качих се в нов влак,който недоправеното копеле Николай Василев вече няма как да открадне.На Своге усетих с всичките си сетива,че във вагона влязоха изроди и се упътиха към мен.Обикновено възрастните хора питат,мога ли да седна тук,свободно ли е или нещо друго,изродите не попитаха.Срещу мен седна едно същество,заформено като жена,но с хормонално неравновесие,защото имаше огромна глава.Аз оприличавам хората на животни,но тази приличаше на нещо друго,суперотвратително.Приличаше на гландис,който е прекарал болест ужасна и е рязан и подкастрян яко от доктор специален.За да бъде гландисът още по-грозен му е бил премахнат и препуциума,като мястото на рязането бе белязано от голям грозен цикатрис.Те така изглеждаше съществото срещу мен,жената-гландис,но поради мазилата и червилото грозотията й бе допълнително подчертана.Второто същество срещу мен бе една жена със страхотни задник и бедра,които непрекъснато си ги раздвижваше и притъркваше.Панталонът й бе ужасяващо впит,но мисля,че перинеумът й пречеше да се впие още повече.Да си бе направила операция да й разцепят частта от перинеума,която й надига панталона и да й съединят родовия и аналния отвор,но за сега може би още такава интервенция за разкрасяване не предприемат,само надуват със силикон хоризонтални и вертикални устни.Беше безизразна,като с маска,с отвратително лице и устни на всмукващо животно,напр.пиявица.Третото същество бе мъж,отвратителен,не бих го погледнал в никакъв случай,приемах го със страничните си сетива.Имаше излъчване като седнал на клозетна чиния серящ дебелак,който при всеки опит за разговор като първо да уточняваше:Сега сера,но от мен да мине,ще ви отговоря.Ако аз кръщавах този изрод бих го вписал в регистъра с името Серящия.Гландиската и Всмукалката си говореха,но Гландиската издаваше нещо като просташка заявка да „забърше” Серящия.По просташката им и еднообразна реч с термини от юрисдикцията веднага разбрах,че освен изроди,тия са и правници.Гландиската прекъсна Серящия с научно съобщение,че дошъл имейл за допълнително заплащане при секретарката.Тя поне казваше по нещо,Всмукалката бе толкова тъпа,че освен да си промърдва и трие едно в друго бедрата нищо друго не правеше.Серящият от време на време преставаше да сере и завързваше разговор с Гландиската.Тя каза,че синът й й причинявал усложнения,но тя така го прекарала,че го записала на много места и той от ангажименти вече нямал време да й додява.В момент,когато Серящия като да престана за малко да сере каза,че имал два брака с по две деца,но се оправил така с тях,че никакви трудности нямал.Давал го хитърчо в къщи.По едно време му се обади някой,той като съвсем да престана да сере и поведе разговор на ниво наддипломатическо.Синът му бил и искал нещо,той възразяваше,но по начин,както една фърст лейди отговорила на въпрос на джентълмена дали става работата по следния начин:Сър,ако имате два,единият е вътре.Така отказа Серящият ски за сина си.И аз се опитах да се включа в разговора,но с намерение да ги засегна,защото има такива хора,нищо не са ти направили,но да ти е драго да им ебеш майката.Тия бяха на квадрат от този тип.За да разбера дали тия са действащи съдебни проститути от Своге казах,че горите се изсичат навсякъде по Свогенско и въпреки това се регистрират в съда нови и нови дърводобивни фирми.До мен Серящият спря да сере и отговори тежкарски,че в цяла България сега се сече.Но аз продължих с нова уловка.Попитах,хванаха ли съдията и адвоката от свогенския съд,които ограбвали имоти на стари хора от София.Тоя до мен спря да сере съвсем и обиден каза,че в свогенският съд такова нещо няма.На секундата Гландиската извади вестник Труд със статия по този въпрос,това се било случило в Костинброд,не в Своге и адвокатът бил изчезнал като Мето Илиенски,значи съдията не бил виновен.Опита се да ми пробута статията да я прочета.Аз отговорих,че в/к Труд не се чете от културни хора и се сваля от тях с крак от масата,също,че мястото на действие не е от значение,такъв е моралът на правниците ни въобще.Настана един голям млък,загледаха ме както във влака някога гледали Маяковски,като разбрали,че има паспорт на гражданин Советского союза.Развалих им пътуването.Гландиската се изтърси като посрана на гара Север,Серящият приключи със срането на Централна гара и се изсули с тая,на която не успях да кажа каква козмзетична операция да си направи,та още по-да й се впие панталона.Ясно е,че Серящият я треска и си я е назначил при него.То такъв задник за изпускане ли е?

    Вероятно това са съдии от свогенския съд като тия изроди предполагам,че играят в тройка,по-точно тричленка:Серящият е председател на състава,Гландиската с цикатриса вместо огърлица е членка,макар не пълна,защото наподобява само предната част на лошо рязян фалос,Всмукалката допълва тричленката,като й казват къде да се подписва.Интересно какво ще стане ако тия изроди трябва да решат казус да речем с три или повече хиляди декари гори,дето ги е откраднал някой, Догана,Анала,Катила или да речем красавицата Анал Етем,която може да е направила и заменка?Ако пък трябва да узаконят фирма за сеч на гора и фирмата ги мотивра сълидно с финикийски знаци,що ли ще сторят?Спомням си думите на един учител от Чепеларе,Васил Дечев,който е бил ученик още по турско.Учителят му казвал:Ще дойде време,когато разбойниците ще слзнат от горите,ще влезнат в канцлариите и с калем в ръка ще започнат да ограбват хората.Мутрата вместо да яхне джипа си и да тръгне да сбира рекет,седнала в съда.Дали пък не е имал предвид човекът правниците днес?Те са едни набедени правници,бих им предложил други сфери,където ще печелят много повече.Има един,който прилича на магаре,Константин Пенчев от ВАС.Ако той работеше като логопед или шеф на катедрата по сценично слово във ВИТИЗ щеше да е по-на мястото си.Министърката на съдиите също би могла да бъде по-полезна и по-добре заплатена ако вадеха тестостерон от нея.Той би стигнал за хапчета на всички спортисти в България,а може би и за страните от ОНД,ще остане и за развиващите се страни.Просто тя може да подсигури успеха на следващата олимпиада на всички мъже,които намерят връзки за тези екологични хапчета,за тях се плаща скъпо,ще й направят отчисления за суровината.Сегашните хапчета,дето ги правят братя Галеви в Дупница са от боклуци.Серящият и Всмукалката също могат да си осигурат огромни доходи.Ако открият порносайт с тях двамата,в който се трескат изроди и направят няколко филмчета,други изроди фабриките ще си продадат за да платят за достъп до този сайт,но той може още да вдигне цената си ако се договорят пред нотариус да се трескат Гландиската и Серящия.Гландиската с цикатриса също може да си докара онлайн солидни доходи.Ще я показват вечер в Лека нощ деца и децата така ще се разбягват от ужас по леглата,че няма да мръднат от там до сутринта,да им не явят пак по телевизията неяхналата метла урунгелка.

        Описах доколкото можах това,което видях,мисля,че са ми ясни и причините,довели ни до тук.За тях обаче ще има писание на тема,различна от музиката и природата.   

     

                                                                                                    Същият

 

      Нов послепис:

      Огънят,кйто горя под котела на вдъхновението ми вече гасне.Сега като си погледна писанието,струва ми се,че то обхваща по-малко от половината от това,което съм посетил.Описал съм едни-два маршрута от Добърчин,но те са цял комплекс Добърчински маршрути,един от друг по-прекрасни.Сащото важи и за маршрутите от Гара Церово,мое любимо кътче.Към Своге те са поне пет,към Добърчинския превал още толкова и още десетина към с.Заселе.Като се замисля,доста по-малко от половината описах,но стига,до тук ми стигна и вдъхновението,защото а ъбереш споменте си от двадесетина и повече години и да ги подредиш не е лесно.Ще завърша с част от стихотворение на Иван Вазов,когото наред с Панчо Владигеров много ценя като художници,нарисували по своя си начин нас,българите и страната ни.Вазов е бил учител в Берковица,но не знам по какви причини е бил и тук в пролома,където е отседнал едно лято в къща на фамилията Данговци.Тогава са строили пътя през пролома,Вазов се е разхождал по махалите и е свързал дядо Йоцо с този грандиозен за времето си строеж.Под водопада е писан разказът.От там през махалите на с.Скакля от левия бряг на едноименната река се е възкачил до с.Заселе.Вазов винаги пише,възкачих се на планината,възкачих се на Ком,възкачих се на водопада.Това понятие е взето от библията,където се казва,че Христос като разчупил хляба възблагодарил.Благодарил на нещо много висше,на Отеца си,който го е пратил.Такова е и отношението на Вазов към Балкана и затова той не се разхожда както мен там,а го възкачва.Вдъхновението му от възкачнането на с.Заселе е едно стихотворение,с което аз вече наистина свършвам писанието си.

 

              В  Малата  планина

 

 За очите – красни,дивни гледки,

  за душата – шир,възторзи живи,

  за поета – вдъхновенья редки,

  имате чукари горделиви.

 

 Хубави сте ! За сърце – наслада –

 вред , де поглед падне,де крак стъпи:

 спорни с сенки , с извори , с отрада –

 само за орача вий сте скъпи.

 

 За браздица нямате вий място,

 труд упорен ялов тук остая,

 глад и нужда вам са гости често,

 нищета – сред пазвите на рая.

 

 

 И човекът , дрипав, твар нещастна,

 роб на мъки и на мрак вековни,

 туря пятно в таз картина красна,

 фърля скръб в предела тоз чаровни.

 

 

  Пояснение към стихотворението:               Отрада означава радост,удоволствие. Горделивите чукари са тези тези,които препасват красавеца на райна връх Була.

 

    РАЗМИШЛЕНИЯ СЛЕД ПИСАНИЕТО:

    Днес,9.12.08 г.се проврях през последната пътека,която до момента мислех за непроходима.Това стана възможно на третия ми опит.Веднаж отидох от едната страна,но ме спряха шипки и тръни,вторият път от срещуположния край падна мъгла и се върнах обратно.Днес бях решен да премина,макар да имаше мек сняг,бях абсолютно убеден къде се намирам и къде трябва да излеза.Успях!От Мечата поляна достигнах най-високата махала на Горновица,но тя е толкова високо,че я нарекох Горна Горновица.Само един кладенец са имали хората там,те си знаят как са живяли горе със стоката си сред зверовете.Днес там е изтеглен военен фургон,оборудван за ловците.Местността е приказно красива.Замислих се и риших,че така,както описах доста маршрути,като запознат добре с планината трябва да опиша още някои нейни особености,за които не бях предвидил в началото да отделям място.Сега считам,че трябва.Няма да ги вмъквам,където им е мястото,а като допълнения,даващи спецефичния облик на Понор Планина.

 

      РАЗМИШЛЕНИЕ 1:

      Горите на Понор

           Понор е планина за гледане на овце на първо място и говеда на второ.Това е предопределило редуцирането на горите в миналото за да се превърнат площите им в пасища.Въпреки това обаче гори има останали доста,някои са си така,както Господ сам ги е насадил на местата,определени за тях.По местата с повече влага и по-малко слънце преобладава букът,който е най-разпространен в тази планина.Прекрасни букови гори има по „язовирните „ стени на големите понори и над тях почти до билото.Това е такава красота и такова богатство,което няма равно на себе си.Букови гори има още по скатовете на Понор към река Искър,останали са предимно по местата,които за хора са практически недостъпни поради стръмните места.Букови гори има и над с.Смолча,над с.Губеш от северната му страна.Голяма част от буковите гори под Ком между реките Нишава и Височица падна под резачките на първите мутри след Десетото и дървесината замина за Гърция,където тя бе дообработена и замина за Европа.Ужасна сеч премина от там за нулево време.Днес буковите гори се секат пак от мутри,които се покровителствуват от областния управител Емил Иванов от ДПС,от съдиите в Своге,които регистрират дърводобивни фирми и лично от биринджичадърбабаита Доган.

      На второ място по разпространение в Понор Планина са дъбовите гори.Те растат на южни скатове,не достигат надморската височина на бука и са чудесно място за заселване около тях.Най-голямото им разпространение е по делът Манастирище.Тук дъбът се нарича цер и бива два вида,зимен и летен.Зимният е нисък и листата му остават до пролетта,те служат през зимата за храна на сърните.Овцете обичат желъди и ако годината е благопрятна те затлъстяват от тази силна храна.Разбира се,ако могат да се вредат от прасетата.Днес дъбът също се сече,много яко.Мутри,фирми,бракониери,първо търсят да отсекат дъбово дърво и ако не намерят,краднат каквото падне.

      Освен тези дървета има много храсти и тръни,появили се на мястото на сечищата и унищожаването на подраста от козите.Козите са ужасен враг на гората,но те са кравата на бедняка,не може без тях.

     На мястото на изоставени махали има разпространени плодни дървета,сливи,орехи,ябълки,които с течение на годините остават непобедими и плододават обилно.Но няма кой да пече сливовата ракия.Плодовете се намира кой да ги изяде.

       Освен изброените,има още много дървесни видове,за които има подходящо място според изискванията им.Има трепетлики при доловете,върби и тополи,ясен и много други,които не познавам.По дървесно разнообразие обаче Понор Планина не може да се мери с Плана.Тук условията са сурови,само най-устойчивите дървета са останали.В Плана има всичко,дори китайски бор!

       В Понор има много борови гори,но те са засадени от човека и то най-вече след Деветото и почти всичките са черен бор.Черният бор си е спечелил славата на соцдърво,при животните отговаря на прасето по изисквания за храна.Борови гори има на много места,някога ги садяха след като изсекат широсколистните.Сега мутрите секат и бягат,рекултивацията е нещо не познато за тия изроди.Платили са си на съда или на по-висша мутра,те да му мислят.А как мисли един съдебен проститут или висша мутра всички знаем.

       Най-голямата концентрация на борови гори е около Своге,като обхваща не само Препасница,но и другата страна на Искърския пролом от Желява до Издремец,по Мала Планина и още места.По ниските места борът ще загине,победен от дъба,има обаче високи места,където черноборовата гора пасва страхотно на пейзажа.Ще посоча боровите гори,по-точно петна,около Булата.Трева,бели скали,петна борова гора,много е красиво,но само по високите места.Изглежда там борът има бъдеще,защото около боровите гори и по-далеч от тях има много млади дръвчета и ако човек не се намеси след 200 или повече години там ще има борови гори както на други места по Балкана:Чупрене,Копрен,Ком,Вежен,Ботев и др.

    Лошото обаче е,че горите на Понор се секат по няколко линии и ще се стигне до тяхното унищожаване,а с това и до промяна на природните условия там и прогонване на хората дивите животни от тези места.Най-страшното обаче е планомерното им унищожаване от мафията,начело на която стои Догана.

       В края на 19-и век Вазов идва на почивка в пролома поради здравословни причини и остава пленен от неговата красота.Тя е свързана със стръмните скали над реката,но и стадата кози,които „бръстят” храстите по тях.Пътуващият любознателен пътник покрай Левище,Лакатник,Церово и др.със завист гледа тези пакостници по скали,недостъпни за туриста.Те са част от пейзажа.За щетите върху горите,причинени от тях Вазов не остава равнодушен.В стихосбирката му Скитнишки песни има едно стихотворение за тях,което помествам в това Размишление,защото го считам актуално и днес.Поетично и красиво е изказано едно предупреждение към живущите там,което за жалост днес след тоталното ограбване и обедняване на хората е още по-неизпълнимо.Козата е кравата на бедняка,казва една народна поговорка.Изчезнат ли козиците,значи са изчезнали и хората.Кози има навсякъде.Видях една,голяма колкото половин магаре,сресана,чиста като току що изкъпана,която се прибираше в къщи по обед да я издои стопанката,за да не й се пръсне вимето,после сама си отивала при другите в стадото.А ето и стихотворението на Дядо Вазов:

 

 ХРУПАТ  КОЗИЦИТЕ

 

           Хрупат козиците шумица млада.

           Вехнат дръвчетата,гинат гориците,

           изволи съхнат,изчезва прохлада...

                                        Хрупат козиците.

 

           Губят се сенчици,няма зелено,

           песни замлъкват,избягали птиците,                               

              камък озъбва се,де бе засмено.

                                     Хрупат козиците.

 

          Всички гневим се,крещим гръмогласно:

          „Дайте да пазим от смърт плониниците!”

          Следва злодейство,вековно,ужасно:

                                            хрупат козиците.

 

 

       РАЗМИШЛЕНИЕ 2:

       Карстовите извори на Понор Планина

       Понор означава и планина от дупки,значи горе вода не извира,може само да се е застояла в някоя гл



Тагове:   планина,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - страхотни данни за този район. . ...
18.01.2012 00:12
страхотни данни за този район..господинът,последният турист,автор на материала..би ли ми писал на lieri444@abv.bg за да изразя лично огромното си възхищение и за допълнителен разговор
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5646601
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930