На времето до с. Зимевица построиха хижа също с име ЗимевицаПреди да продължа искам да отбележа,че с.Зимевица има същото стратегическо местоположение както с.Плана за планината Плана.От към Искъра да се изкачиш,от към Искрецката река,от към Пробойница,все достигаш с.Зимевица.До ограбената днес хижа има карстов извор,северни скатове за ски писти,опънаха влекове по тях.Хижата можеше да бъде изходен пункт за много красиви места,част от които ще опиша.Дойде обаче Десетото,сценарият с демокрацията.Мутра приватизирала хижата и днес тя е развалина,оти не могла да я препродаде с печалба.Чисто нова сграда,оборудвана с легла и какво ли не,електрифицирана,водоснабдена,с влезли в експлоатация скивлекове.Всичко се разграби.Аз обаче ще опиша много маршрути към Голем понор с изходен пункт хижата,да знаят туристите какво им откраднаха.Разстоянието от Гара Бов до хижата е само три часа,близо до нея преминава и автобус.
От хижа Зимевица,пардон,останките й,се предприемат два страхотни прехода към Препасница.Нагоре към билото има вървище,по което са се изкачвали овцете през лятото до понорите,където има останки от кошари,а тук и там по дъната на малките понори има ниви.Билото се достига за около час и половина,завива се на дясно по него.За запознатите с дебрите на Големия Понор от тук се вижда разположението на долините със слепите ряки,както тук ги наричат и високото централно било на Балкана,увенчано от Тодорините кукли.Следват два големи чала с големи понори под тях и се излиза на един много обгледен връх,наречен Лупова глава.Този връх има и второ име,Столът.Погледнат долу от една тераса под с.Добравица той наистина прилича на облегалка на стол.Той е доста по-нисък от двата чала-великани преди него,но предлага отлична обгледност на юг.Половината връх е пропаднал,планината там е като сцепена.Долу в бездната блика голям извор.Самият връх горе също е сцепен частично и в някой близък век ще последва падналата вече половина от него.По ската на руината му има много махали,разположени на места с постоянни извори.До тях има гори,които растат върху каменни въглища.Вероятно от горе преди да предприемат набези към овцете на хората по селата вълците са поглеждали къде ще могат нещо да отмъкнат,но пък скалата горе също се вижда от всички махали под нея,та е възможно погледите на хора и вълци да са се засрещали.Спускането към превала Брезе-Змевица трябва да стане много внимателно,защо се избира път в улеите между препасници,които не са безобидни.От превала по шосето се достига отново хижа Зимевица,като целят този преход наподобява половин сърце.
А сега искам да предложа един преход от Лупова гллава към Искрец,не знам как да го квалифицирам като красота.Степените за хубост са:хубаво,по-хубаво,най-хубаво,ебало си е майката.Нито една от тези степени не стига за да обхване красотата на това спускане.
Спускането от Луповата глава трябва да стане много внимателно,защото препасниците там са опасни.Избира се място за спускане и се тръгва само ако се вижда цялото трасе за слизане от горе до поляните над Брезенския превал.От там започва разклнение за махалите Добравица.Тези махали са под най-страховитите препасници в Понор планина въобще.Те се състоят от няколко огромни скални венци.Малко преди да завършат със Стола има прекъсване от сипей с каменни въглища.Черно и бяло?Най-високата махала на Добравица не е много обгледна.От всякъде извират карстови извори.Старият път води надолу покрай доста пълноводна река,която се нарича река Църна,заобиколена с високи до небесата препасници.Красотата на прехода е от най-висша категория.След обособяване на соцвилната зона Брезе бе построен асфалтов път почти до с.Добравица,но оставащата отсечка от около километър до селото от 1989 г.до сега е заебана.Този път минава през една тераса,която по красота съперничи на местността,където е построена х.Плевен.От едната страна са Мали Понор и меките гънки на Голем Понор,от другата страна се вижда целият скален венец на високите до облаците препасници и долината с махалите на Добравица,в посока София Мала планина прегражда хоризонта.До тази поляна може да се стигне с кола от с.Брезе и само един поглед наоколо възнаграждава усилието.Но за този,който може да оцени красотата.Ако се ползва стария път,кйто слиза покрай река Църна се слиза на шосето от Искрец за Добравица,ако се ползва асфалтовият път се стига да с.Брезе.Всеки вариант е красив сам за себе си,но мисля,туристът трябва да мине и по двата ако е 100 процентов.
Ще се спра и на още един препаснишки преход,много висш.Той минава през махала Добърчин,която се състои от три части:Добърчин-център,изток и запад.И трите махали са разположени в меки гънки при вода,извираща от най-дългото препаснишко било на юг,това от Булата до Своге.Пасищата над тях са безкрайни,гората за кравите и водата-също.Изходен път за миникомплекса от трите махали Добърчин са още две спирки долу от „магистралата” Своге-Бучин проход,първата се казва спирка Добърчин,втората-спирка Дупни камък.Освен това,че горе трите махали имат хоризнтална инфраструктурна връзка,по която могат да прреминават пешачи и коне,от долната страна всяка си има път до нея,ама един път,да ти умре коня.
За Мечата поляна се тръгва от едноименната спирка по римския път зад Санаториума за туберкулозно болни.Пътят е доправян,но специалистът по римски пътища го надушва безпогрешно.Не вярвам да има по-подходящо място за лечение срещу този ужасен вирус от това тук в дъбово-боровата гора.Санаториумът също както всичко в страната е ограбен.Над него имаше почивни станции за вече излекувани болни.Всички тези огромни сгради днес са призраци без прозорци като умрели хора с избодени очи.След Десетото те бяха превърнати в хранилка за циганите.Дали не трябва да наричам пътя ромски вместо римски заради мургавите бригади с газови резачки?Колкото в автобуса автоконтрольорите проверяват мангалите за билети,толкоз и катаджиите спират таралясниците им с такъмите им за крадене или откраднатото за проверка.Принципът е ясен,спрян от катаджия мангал не се „отчита”,а и още един принцип има:по-добре е този тип електорат да краде колкото си иска,вместо да се проявяват етнически напрежения.Това е тезата на пирдопският барон Цветелинмет,наречен така заради възможностите му да насочва крадената мед за преработка в медодобивния комбинат в Златица.Римско-ромският път минава под това ужасно днес място,и излиза на красива долина,която достига билото на Препасница.Вземам отклонението за Добърчин-запад.Римляните така са направили трасето,че са го отклонили в една друга долина и са го вкопали по десния бряг на една река,която тук наричат Сирищна.Тази долина е една от най-страховитите в България въобще.И двете й долини са толкова стръмни,че изглеждат като отвесни.Долината на р.Соколна под Мазалат не е толкова страховита,там има кози,тук само птици могат да кацат да гнездят по скалите.Римският път ще съществува докато съществува и светът.Той е вкопан в скалата и само тук и там е доправян с наредени камъни.Като се движа по него изпитвам някакво напрежение да не се доближа да края му и да падна в пропастта.От другата страна положението е същото.Няколкостотин метрови препасници от миргел,долу в бездната се чува шум на вода.Над Калофер има местност Рая и Джендема.Тук е същата работа.Джендемът свършва,започва райска долина.Там е разположена махала Меча поляна.Надморската височина спред мен е около 1000 м.Започват букови гори,разкошни наклонени ливади.Като местоположене махалата почти няма равна на себи си.Път на дясно се изкатерва през райска долина с много карстови извори до една седловина,но този път е наистина върхът.Изкачвайки се по него се обръщам назад и за мен времето спира.Тук винаги се питам,Мечата поляна ли е по-красива или Добравица,но отговор нямам.Пътят достига седловина-разклон,нарича се Каишевият превал.Надолу се слиза за махалите на Церово и Заселе.Пътят за с.Заселе е върхът.Минава се под игловидни препасници,над тях стърчи Була.Була дава лицето на Препасница от към пролома,Лупова глава /Столът/ е задникът на Препасница.Не мога да кажа кае е по-красиво.Пътеките обаче под Булата нямат равни на себе си по красота,без да са така страшни като под Стола.Има разклонение в дясно от Каишевия превал за няколко махали от Церово,днес обезлюдени.Хората са живяли в гората,нивите им са на час път по-горе.Пътека в ляво гони билото на Препасница и излиза зад връх Була.В дясно продължава голям път от типа соцкуркапан.Той изкачва в един огровен понор с езера,където вероятно е имало стада по времето на социализЪма и там свършва.Може обаче да се слезе на билото от вр.Була до вр.Грохотен и по него да се върви до телевизионната кула и да се слезе в Своге.За слизането трябват здрави колена.От раз се слиза 1000 метра до площада на Своге,ако се объркаш за два раза стават повече от 1000.
Средният път за билото е римският.Той е запазен,извежда в посока към билото и преди него изчезва под пластовете неоползотворена трева..За тези,които се изкачват по това трасе е много важно да не се отклоняват от пътя,защото изгубването им е сигурно.Още малко и се достига билото на Препасница,ако за нея това понятие,било,може да се приложи.Билото е много широко и трудно откриваемо.
Левият път води за махалата Горновица.В началото е доста обрасъл,минава също върху трасе от римски път.След като достигне един превал до една скала започва спускане към Гърневци отначало в букова гора,а после през борова.Пътеката в началото е много обрасла и не всеки е в състояние да я открие.Излиза се по едно време на превал с изглед към източната „ограда” на Меча поляна и един страховит връх на странично било.От тук страхотиите на вдълбаната стотици метри по-долу река не се виждат,обратната страна на билото е мека наклонена поляна.Махалата Горновица е разположена на красиво място,но нормално красиво.Тя подобно на останалите се състои също от три части,но има и отделни къщи по скатовете.Как са живяли хората на такава височина и при такива трудни условия,аз не мога да си обясня.Местоположението й не може да се мери с това на Мечата поляна или ДобравицаНад махалата Горновица – център има оброцище със страхотен кръст,масивен тип плюс каменорезба.Огромният дъб над него се е строшил от бурите,но така е паднал,че не счупил кръста.Като свърша с Препасница ще предложа един супермаршрут от Брезе през Добравиците до училището на Искрец,за мен това е върхът на красотата на Препасница.
Мечата поляна е наречена така заради Мечата Зимевица в една пещера над селото.Твърдят,че навремето там са зимували мечки,през пролетта излизали с мечетата си на слънце на поляната.Пещерата казват че е доста дълбока,сравнително е топло в нея и в дълбините й се чува подземна река.Аз знам скалата,под която е пещерата,но не съм влизал там.Дупката в скалата се вижда от пътя от Добърчин за Мечата поляна.Бях тръгнал за пещерата,но местен ме брактиса от намерението ми с напомняне,че местото на пещерата е много „сакато”,а изкачването-много „върло”.При случай ще отида обаче за да видя вътре реките,които са образували пещерата.
Махала Меча поляна си има църква,градена от камъни,някои по едни квадратен метър и дебели по половин.Тя е в центъра на селото,там е и гробището с два арта камъни,гинцки и едни високи,завършващи с точно определен вид кръст.Макар и малка по население и площ,махалата Меча поляна е на такова красиво място,че то се е забило като спомен завинаги в мен.
Красотата на планината от Искрец към Мечата поляна е такава,че е привлякла арабин,казва се Ашраф,собственик е на паркинги в София,да закупи земите над Добърчин,горите и махалите в сделка,предложена от човекопрасето Емил Иванов от ДПС,наподобяващ мутра и прасе в еднаква степен,областен управител на София-област.Хората твърдят,че преди да придобие тези земи манафинът купил два декара до Благоевградд и после ги сменил тук с 3000 декара при сделка между него и кръстоската между мутра и свиня,изпълняващ длъжността областен управител от ДПС.Сега там има гавази,които пазят да не се навлиза в района и др.заплашват останалите стари хора по махалите,за да ги прокудят от родните им места.Хората смятат обаче,че манафинът е човек на Доган и че именно Доган е купил красивата местност с римския път и гората,която смята да сече,като се е отчел подобаващо пред човекопрасето.Манафинът е само бушон.Пропуснали са да дадат оставащите там баби на концесия,да ги треска манафино там,където са го учили моллите му и да превежда на държавата няколко процента от печалбата с тях.А човекопрасето е вдигнало мутробарок до моста на Свидня,квартал Стоевци,който не е голям като ромбароците от Костинброд и биринджимутробароците по Симеоново и Бояна,но си личи,че е правен с много пари.
Връщам се на следващия преход от останките на х.Зимевица,него го наричам Втори зимевишки.Той започва от същото изкачване,където започва и Половин сърце,но горе се завива на ляво.От него не се виждат препасващи го стени,но чаловете и понорите са повече и по големи.Билото криволичи като заобикаля огромни понори с изоставени кошари.Виждат се останки от стари букови гори с чудновата форма изпълващи райони,където не могат да бъдат прекършени от бурите.Билото накрая „подивява”,изостря се и завършва с връх Була.От пролома този връх се вижда като забулена жена,но от високите махали на Губислав изглежда като сфинкс.Почти 30 години аз ползвам този връх за репер,не може да се сбърка с друг.Пътека в дясно слиза стръмно до Церово с отклонение за Своге.От двете страни на билото за Своге има махали,днес изоставени.Същата тази пътека от Своге отива за с.Заселе,където завършва този красив преход.Бул/к/ата е място за разглеждане на Балкана на изток.Яворец,Гарванът,Издремец,Чукава,планината Ржана,от никъде другаде те не могат да се видят така.Горе от връх Була за първи път човек вижда,че планината се разделя от река Искър.Преди това ти се струва,че планината ще продължи и че от същата височина директно ще се премине към Издремец.
Пътеката води до с.Заселе,от там по пътя се достига отново мястото,където трябва да е хижа Зимевица.
Препасница е най-малката по площ планина от тези,принадлежащи към Понор планина.Красотата й е специфична и част от нея само може да се види отново в Големия понор,където мащабите в сравнение с малката,но високата и стройна Препасница са много по-големи.
А сега за най-дивния препаснишки преход,той няма равен на себе си.Тръгва се от с.Брезе по асфалтовия път за с.Добравица-висока част.Не след дълго от една поляна се показва целият венец от бело-сиви скали над Добравица с един скат по средата от каменни въглища,по който могат да слизат само кози и вълци.От тук най-добре се вижда защо в Добравица хората наричат вр.Лупова глава Столът.Една истинска облегалка на стол,така се вижда той от тук.Назад пък се вижда скалистият връх на Мали понор с телевизионната антена.След още някое време се достига в дясно макадамов път и са заслизва по него за махала Добравица ниска част.От ляво,като забили се в небето бело-сиви скали,във всяка благодатна гънка-карстов извор и къща.Долината на тази река,която се нарича Църна от западата страна е заоблена и с пасища,от източната е обградена с препасници или както ги наричат още венетици.Има останали гори,има и голи скатове,но има и участъци от гори с черен бор,които разкрасяват района още повече.От центъра на Добравица-ниска част започва макадамов път за Добравица-изток.Той заобикаля високия рид с препасниците и минава под по-ниските препасници,които макар по-ниски и по-малки по размери по красота не им отстъпват.Горе,в небесата едни препасници,тук долу под тях други отново препасват този могъщ рид.В сравнение с тях известните Лакатнишки скали бледнеят.Тук има стръмни стени,водопад,пещери,ще спомена само две особености на долината,които смятам,че в Балгария ги няма въобще.Първото е един водопад,нарича се Добравишката скакля,който не пресъхва.Другите Скакли са до с.Скакля,срещу нея под село Бов и над гарата във Враца,която обаче скакля пресъхва през лятото,а тази не.На всички други водопади водата се е врязала в скалите,но тук не.От варовитата вода се е отделял варовик и се е заформил външен сталактит,на който отгоре му скача вода,но той си я плъзга по себе си и чак в долната част тя се отделя от него.На около 5 м.височина в сталактита има напречна дупка и пещерняци са изправили една стълба да могат да се завират и в нея.Дупката може да събере 4-5 нормални хора,лайновоз ще се заклещи вътре като реши да се обърне.Втората забележителност на тази долина е един скален венец с формата на буквата омега на един доста наклонен скат.В най-горната част на този венец има пещера.На завет между скалите расте гора,която в горната част е букова,а в ниската-черен бор.Това ми е един сигурен ориентир когато съм горе в планината.Погледната обаче от Добравица-изток,тази обрамчена със скали букова гора над боровата прилича на една мечка с разперени лапи,обхванала по-нискорастящите борове.
Пътят минава под водопада,който е на 200 – 300 м.от него и под скалната омега,после заобикаля няколко малки пещери и се изкачва на Оброчището,където под голям дъб има голям каменен кръст.От тук директно се слиза на училището в Искрец или се продължава маршрута към с.Гърневци като се преминава през най-високата му махала,пъхната в заветна гънка над страховитите скали,от които скача Добравишката Скакля.Тези къщи са кръстопът.От тях към билата на Понор /ако такива има/ започва римски път,който се изкачва до най-високата част и там на равното вече се губи под хилядите пластове трева,която го е покрила с торф.Нещо е привлякло римляните тук,толкова много пътища да построят.При изачването на пътя нагоре обаче докато почивам си мисля.Той е строен поне преди 2000 години,заобикаля разните дупки и понори по най-удачния начин,значи тези дупки и тогава са си били същите.Колко ли милиона години са били необходими,да се разствори варовикът под тях и те да се заформят така,както днес ги виждаме.И друго си мисля:Дали изсичането на горите днес и донякъде залесяването с черен бор няма да се окаже фатално за природата там и въобще и тя да си отмъсти за това с безводие и наводнения,защо няма какво да акумулира дъждовната вода.Аз се отклоних от маршрута,слизането към Искрец може да стане от тези няколко къщи през цялата махала Гърневци по един от многото пътища,които днес ловците ползват за джиповете си.Слизането е ординерно,красотите останаха горе...
От Препасница имам един неприятен спомен.Водя туристи,показвам им красотата на района,между тях обаче се бе внедрила профипроститутка,чието място не е в планината.Вместо да се радва,кацнала на тези висоти,тя запомнила наименованието на върха,Лупова глава,после питала хората така ли се казва върха и ме гепна,че водя хората по планините,за да ги лъжа с наименованията.”Разработвала” ме е боклучката.Оказах се включен и в друга нейна „разработка”,в която с един снаряд тя тресна три обекта:Една многократно по-съвършенна жена от нея,друг един,болезнено чувствителен та го ошашави за доста дълго време и мен,човекът,в чието лице ще си намери майстора.Свинята е направила и телефонна „разработка” по приготвен от нея сценарий със сплетни веднаж да нафекали определени хора и втори път така да излезе работата,та да изглежда,че аз съм се обадил на тези хора,напустнали временно родината си,защото не могат да намерят работа тук.А за нея работа има:Да проституира с казуси по поръчка на управляващата в момента мафия,на която тя служи.Мамицата й проститутска.Аз съм като Св.Иван Рилски.Той е Божий служител,но не прощава на разбойниците.Запознатите с житието му да си спомнят за селата Смочево и Пастра.Той ги е кръстил така заради крадците в първото село и лошите във второто.Да бе попитал някой от тези,дето бяха с мен,тук като е толкова красиво,там на оная отсрещната голяма планина /б.м.Голем Понор/ пак ли е толкова красиво.Това е естественият въпрос,а не проститутничене с това и онова,което си чула по време на екскурзията.Стой си в къщи при мъжо,стопи му лагерите с проститутничене,като го свършиш,потфани си детето,после съседите,всичките,които срещнеш,къде си тръгнала по планината,да та еба,както строителите казват.
Още един спомен имам от Препаснца с едно изгубване,което като да трябваше да ми покаже,колко опасна е тази планина.Изкачвах се при хубаво време по римския път от Меча поляна,но запленен от красотите го изоставих и с часове се разхождах по билата.Направих си сметката все пак накъде отивам и видях,че съм сбъркал с една планина.Коригирах грешката си и установих,че съм сбъркал с още една планина.И като почна едно ходене по и между понори,страхотевица.Понеже познавам планината,времето бе хубаво,бе още рано,аз дори не се притесних,но усетих,че положението ми не е добро.По едно време видях гората с форма на буквата омега,но от място,което ми е непознато и не можах да се ориентирам.Видях,че така няма да се справя и се изкачих на един връх.От него видях сигурен ориентир,една огромна изоставена къща на махала Монинци,разбрах къде съм сред тия огромни дупки и се спуснах където бях намислил.Ако времето бе лошо ставаше много опасно,защото горе планината е заравнена,но е препасана в голямата си част от опасни скални венци.В такъв случай не се ли намери т.н.черен път или някой по-сигурен,спускането на случайно място може да се окаже последната туристическа изява за някой турист.
Преди да завърша с красивата Препасница искам пак да кажа,че тя колкото е красива,толкова е и коварна.Аз мога да ходя по нея навсякъде,мога от едно село да отида в друго или където си поискам,мога да си я прехвърлям от където искам,но само при хубаво време.Ще приведа и пример:мога да тръгна от спирката под Добърчин,но мога също така да тръгна и от гара Церово,да достигна Добърчин или билото над него после по повече от един маршрут да достигна до Меча поляна,всичките махали на Горновец,всичките махали на Добравица и да се сурна в Брезе.Знам от къде да мина безопасно,къде мога да съкратя километри въртележки.Опасностите на Препасница идват от скалите,наричани тук препасници или венетици.Аз изпитвам страх пред тях и винаги,когато съм горе по заравнените била и понорите се оглеждам,ако случайно падне мъгла от къде да се смъкна и все оставам донякъде напрегнат докато не стъпя на сигурен път.Зимно време планината е абсолютно недостъпна.Ако някой отиде на тази планина,трябва времето да е хубаво,да е топло и много да внимава.Спускане надолу без да се вижда целият пасаж до някакъв път или село е огромен риск.
Ще се спра на още един достъп до Препасница,поясних,че тя е доста дълга,започва от вр.Лупова глава и стига до вр.Грохотен над Своге.От Церово към Заселе има стар път,връх на красотата.Той върти около реката,където е изоставената днес кариера,има разклонения на север за билото,но и други разклонения на юг за високоразположените махали,където някога преди построяването на железницата е било с.Церово.Къщите са с архитектура,подобна на тази от мегакомплекса махали Губислав:каменни основи тип суха зидария с огромни камъни и набити клинчета между тях за укрепване и уплътняване на стените.Горе къщите са паянтови,където таваните вече надат се виждат т.н.валци от слама за топлоизолация.Как са спускали по стръмнините хората тези огромни,камъни,как са ги дооформяли и вдигали за да ги вградят,днес няма кой да каже.Аз предпочитам десния път,който върти по слънчевите скатове с махалите и минава през местности,чиято красота е рядка дори за Искърския пролом.Има много пътища в ляво по северните скатове на Грохотен за сваляне на трупи,но там е сенчесто,мрачно и не ен толкова красива.Над централната махала има подържано оброчище със страхотен кръст,досущ като този над Горновец.Има нов навес,личи си,че там идват хора и палят свещи.Ако някой реши да не отиде към Добърчин или Заселе,а реши да се спусне по изсечената в скалата пътека към Церово,добре е да се помоли пред кръста да се не спусне изведнаж до Искъра или пък да не завали дъжд,защото скалата става хлъзгава.Пътят излиза на било в ляво води на Добърчинския превал.Изгледът от този превал не може да се опише,толкова е красив.По него минава вървището от Заноге до всички села по река Искрецка.Дясното разклонение през разкошна гора излиза под връх Була,която от север изглежда прекрасна.Тук пътят отново се разделя.Лявятя посока на пътя излиза на билото,като стъпва първо на темето на Булата,направо се продължава за с.Заселе,в дясно се слиза за махалите,накацали горе над отвесната скала над с.Церово.Те са разполжени по долини на реки,чиято вода по-долу се губи в скалите.Има и пътища за волски каруци,но те свършват над скалата и по нея започва пътека за Церово,самият ужас.Като слезеш долу ти се струва,че това не е вярно.Въртиш по едни серпантини широки сантиметри,стотици метри под теб криволичи Искъра.Не страшно,а страхотевица!
Церово е любимото ми село в Искърски пролом и затова ще посоча още два прехода,и тях наричам препаснишки от най-висшия възможен клас.Единият е по лек и започва от Церово,като се върви по пътя за с.Заселе.Това не е шосе,а панорамен път за разглеждане на върховете около Издремец и после за разглеждане на бездната над Гара Бов.Като се осмелиш да погледнеш над тази 500 метрова бездна и като виждаш още една скала над 200 м.над теб,обзема те страх.Никой и не предполага,че над скалите от запад на Гара Бов отгоре има панорамен път и толкова мнаго карстови извори.От с.Заселе се слиза покрай водопада скакля.
Другият маршрут пак започва от с.Церово и по който и да е път се излиза на горните махали.От тях пътища към планината много,има по-ниски и по-високи маршрути,минават под скалите,над скалите,през прекрасни чукови гори,през понори,вариантите са много.Един от вариантите изкачва горе на вр.Була.Тук свършва първият ден от прехода,защото от тук до с.Заноге има още поне 20 км.и после още десетина до Лакатник или спирка Балкан.
Няклко думи за с.Заселе.Вазов е написал прочувствено стихотворение за него,че сред такава красота се живее така трудно.Красотата около това село е наистина забележителна.Мутра-митничар направи огровен мутробарок с сдвор поне 4 декара и десетина кучета като мечки.Друг местен,Другарят божилов е построил нещо като хотел и хижа,но с много пари.Стилът е много фърст,покривите са от дялани плочи /тикли/.Те са много тежки и изискват специално носища конструкция.Само за тиклите и за превоза на материалите са отишли стотици хилади,а за двете къщи-архитектурно бижу,вероятно от милион нагоре.Местоположението им също е уникално,под една суперкрасавица с карстов извор под нея.Мутрата-митничар е вдигнал просташки мутробарок в сравнение с това архитектурно достижение.Заговорих с един човек,който каза,че митничарът е недосегаем и че се страхува да не им изсекат буковата гора.Казах му,ако дойдат секачи да се обади в полицията или другаде,той отговори с контравъпрос:А като ми пламне къщата какво ще стане?Тук закон няма!
За да не се повтарям,препращам към писанието си за Искърския пролом.Там подробно съм описал маршрутите към Заселе,истиската пътека,по която е минал Вазов и скалата,където е махал с калпака си дядо Йоцо на влака.
Следващият дял на планината,Голем Понор,е една огромна планина,чиито комплекс от трудности са по възможностите само на туриста высшего класса към който се причислявам сам и аз,защото:
-за навлизане:трябва да си запознат от къде да й проникнеш,но и как да и се измъкнеш или да се върнеш обратно при влошаване на времето,
-за ориентиране:трябва да си имаш репери,които да виждаш,това означава доста да си походил из нея и да си се подготвил да й се спуснеш по слепите долини без да се изгубиш из километричните им понори,
-за измъкване от нея:при лошо време,най-вече мъгла,също трябва стратегия,защото освен плавни наклони има и отвесни скали,препасници,които се сурват чак долу в Искъра.
Първата опция /използвам термин от американския език,на турски-чалъми,на съветски-возможности/ за навлизане в Голем Понор е от към селата Батолов дол,Заселе,Зимевица,Монинци и Заноге.Подарената на местна мутра х.Зимевица,която построиха със средства на ТКЗС-то е най-близко до с.Монинци.За да не се изостави обаче идеята да се пусне тази хижа в експлоатация ще започна с маршрути към огромните понори,наричани още слепи ряки или бари с изходна точка точно от хижата,вече описах от там и два маршрута към Препасница.Четири от понорите са наистина огромни,още един не е толкова огромен.Последният,над с.Гинци,шестият,просто е много голям.Огромните понори представляват в началото нещо като реки,които извират и тръгват по речни долини.Всяка долина е различна:една е като стадион,друга е тясна и дълга,трета е като наклонен разностранен триъгълник,четвърта-по средата с огромен връх като наблюдателница към двете реки,които слизат в понора.Между отделните понори има прегради:едни-цели планини,други стръмни като дувари,ползвах вече термин от медицината,нежни и красиви като перинеуми.Всички понори завършват с нещо като язовирна стена,но всяка е уникална:землено-насипна,връх с букова гора,превал.Чудо на прирадата.От към изворите на реките понорите изглеждат съвсем различно.Макар големите понори да са само 4, /всичките са повече от 3000!/ всеки е неповторим.Започвам с първата понорова долина,наричана река Понор,а също така Крива ряка.Ако с мен се набута проститутка от сега да се застраховам при евентуална проверка за името,но вече няма как аз да отида някъде и да помъкна със себе си менте.Въвеждам наименование на долината първи понор,за да е по-ясно когато става дума по-късно за някоя от тях. ”Язовирната „ й стена е досущ над с.Монинци.За да се посети този хиперграмаден понор /дупка,но много дълга и в нея стотици вторични дупки!/ трябва да се тръгне точно от „стената”.Под нея е прокопан водопровод,чудо на строителните възможности,ще се спра на него специално.От „стената” се тръгва по десния бряг на понора,който предлага хубав изглед към Издремец,Ржана,Петрохан и селата по рида и разширението му.По билото има дупки,които са били ползвани за нощуване на овцете на съответния овчар и дупката носи неговото име.Скалите са като тези по Врачанския балкан.На места скалите,тук те са от миргел,са повече от тревнатаплощ.В дясно по ската и на високата равнина се виждат селата.Централното и най-голямо село е Зимевица.Ридът поема към връх Крушовица,от където извира река Пробойница.В ляво обаче се показват вече изворите на р.Понор.Водосборната площ е голяма,после речната долина се стеснява,но по начин,при който и двата ската остават разкошни пасища.Там,където водата на реката излиза на повърхността има водохващания,които я насочват във водопровод за всичките села наоколо.Първото му отклонение е през пробитото било на понора в посока на с.Заноге.По-надолу има изведени разклонения от водопровода за местата за напояване на добитъка.Водопроводът минава и под „язовирната” стена и излиза на височина,от където водоснабдява гравитачно селата във високата равнина.Водопроводът е строен от селяните от този край около 1932 г.и до днес не е мръднал.Как тези хора с кирки,лостове и лопати са прокопали тунелите в планината,как са откарали до там тези тежки стоманени тръби,как са ги свързали по старата технология с муфи и гумени уплътнения и какво старание са вложили,та работата им като да е вечна,вече няма кой да каже.Хората,построили това хидросъоръжение вече си почиват от земните си дела.Годините 1932-1938 са златни за България,защото тогава се е разчитало на произведеното в селото и на нашата скромна за онова време помишленост,която е изработвала изключително качествени стоки.Ще дам за пример чуковете,които днес като стари се продават на много висока цена,защото са български.А качеството на селскостопанската ни продукция-от ковано желязо- е било №1 в Европа.Произвеждали сме ръчно ковани инструменти,между които и ножици за стригане на овце,за рязане на ламарина и какво ли не.Който сам разчита на себе си,той е свободен човек.Това влезе в разработката на комунистите и първото,което удариха бе точно селото.А с ликвидирането на селото тогава и на образованието и здравеопазването след Десетото ликвидират и хората,обитаващи все още някогашната географска област България.
Слизането става като се обиколи водосборната зона и се намери удобно място за спускане в долината на реката.Пътека продължава в посока на следващия огромен понор,Студената бара,по-късно се превръща в път върху водохващането за каскада Петрохан.На каскадата ще се спра специално.Долината на река Понор е доста дълга.От двете страни има изоставени овчарници,пасищата трупат трева върху трева и вместо да хранят животните образуват торф.Долу има примитивен път с разклонения за всяка гънка,която е служила да послони на завет някои от многобройните стада.Сега има нивички тук и там,които върху местата,където са лежали овцете дават огромен берекет.Пътят прехвърля „язовирната” стена и повежда към х.Зимевица.Маршрутът се изминава за 7-8 часа.В това време не включвам времето за разглеждане на красотите,които самата планина предлага или красотите на съседните планини,видни от тук.Аз така си „разтеглям” времето,че за този преход едва ми стига светлото време през летния ден.
Следващият маршрут е един от най-дългите и красиви.Посещава се долината на река Студената бара,на нейната долина въвеждам наименование втори понор.Преградната стена между р.Понор и Студената бара е много дълга,нежна и красива.Тя е и тясна и висока и гориста и гола,с красиви,открояващи се върхове с единични и групи дървета,едно чудо на природата.За да се тръгне по нея от началото трябва да се достигне превала между Брезе и Зимевица и с вещина да се поеме нагоре в дясно.Местността е с красиви букови гори,които се пресичат от соцпътища с мутроподбрения за ловците-пиянища,идващи от долу и спускащи се към говедарниците в Студената бара.Ако в предишния понор природните условия отговаряха за овце,тук отговарят за крави.Обилна паша,вода,гори за сянка и да си пъдят мухите,място,създадено за отглеждане на крави.Преди да заколят остарелите вече крави,които не можели повече да прихващат,тук ги наричат прегорели,довеждали ги в Студената бара,спирали им лактацията и те изглеждали след месец,водени към кантара преди да ги заколят като да се разпукат от тлъстина.Месо от такава стара крава,свинско,малко овче за аромат и местни подправки било рецептата на хубавата луканка от този край.
След свършването на гората,където придвижването е много трудно се излиза на нежна преграда между между двата гигантски понора,която аз кръстих Перинеума.Това е един тесен обрасъл с нежна трева рид с няколко много изявени връхчета,подчертавам,връх на красотата,които при преходи в района ми служат за репери.Следващата преграда е много по-висока и дебела,но от всички тази е най-красивата и обгледна.За жалост от говедарниците са останали само разкостените стени,всичко друго е отнесено на отпадъци.Преградният рид достига почти мястото,където вчерашният маршрут тръгва по дъното на р.Понор.Завива се в ляво и се слиза на огромни пасища в долината на река Студената бара.Това е най-пълноводната река от всички тук.Има изкустено зарибена пастърва,но реката е все пак с малко вода и мутрите си я ловват с ръце.Мястото е много красиво,достъпно е за джипове и АТV-та,последния каприз на мутрите през летния сезон.Поради тази причина през лятото покрай водата се сбират мутри на пастърва и бира.Те се сбират долу,където реката е най-пълноводна и влиза в една каменна решетка под планината,за да излезе като карстов извор при с.Брезе.Ако ловците са по-мръсни от свините,тия са още по-мръсни и от ловците.Това са отличници по нафекалване на природата и рекордьори може би по обем на едно изфекалване.Тук видях и една джобна мутра,на която негови работници товареха джипа с красиви каменни плочи за вилата му.Мутрата била кабелар и не си знаела парите,осигуравал на доста хора работа в мутробарока му като строители,пазачи и т.н,но разговора с него няма да предам,защото такъв отвратителен боклук не знам как е бил направен.Копелето недоправено,Николай Василев-Педерасчето изглежда по-добре от тоя изрод.Даде ми акъл,микрокопелето веднага прецени,че съм беден,оти не съм с джип,а ходя пеш.Трябвало да имам много пари за да крада аз банките,а не малко,та те да ме крадяли и ебавали....
Реката изчезва в каменната решетка,но долината продължава още доста километри.Някога примитивно съоръжение е водило водата надолу по него,за да пият животните от нея.Лошото е,че е било метално и става за отадъци.Изчезнато е.В ляво има красива гора и пътища,които я пресичат,в дясно има долини с пасища,водещи нагоре към централното било на Балкана.Краят на долината се увенчава пак от язовирна стена,но тя до толкова изглежда като язовирна,че не я пиша в скоби.Една огромна стена земленонасипен тип,красива,с изглед към високата част на Балкана и Мали Понор.Понеже долината на Студената бара прави завой,не слезлият долу в нея никога не може и да предположи каква красота крие тя в гънките си. Връщането до х.Зимевица от този маршрут изисква оглеждане,ориентиране и избор на междудупкови прегради по начин,да не се удължи много маршрута.Минава се през гори,където има сърни и където не може да не събудиш спящите през деня диви свине,които изревават като колите на Формула 1 и побягват.Слиза се доста от високо и след дълго спускане по наклонените пасища се стига отново Брезенският превал и от там по шосето се достига до хижата.Падне ли мъгла обаче,става страшно.Маршрутът е поне 10 часа без разглеждането и при условие,че няма изгубвания между дупките.От там се връщам като пиян от красота,денят е минал,от красотата през деня не ми се и яде.Има спомен как един път нощувах няколко пъти до Брезенския превал срещу една красива препасваща скала,аз си избрах мястото.Улучих и пълнолунието в тези дни,не ми се заспиваше до сред нощите.
Ако някъде има трудни условия на живот в България,най-трудните без всякакво съмнения са в района на с.Зимевица,нищо че тук е толкова красиво.Студ,липса на вода,отдалеченост от други населени места,през зимата абсолютно недостъпно.Но хората и днес,когато държавата се управлява от мафията не се предават.Пътуват чак до София на работа,аз знам как се пътува това разстояние,обработват нивички,гледат животни.Възрастна жена,която едвам има сили да ходи,отива към нивичката си с мотика на рамото.Магаренцата тук са привилегия на средната класа,с тях се оре,пренасят се стоки,по-богатите имат коне.Впечатляваща картина за мен бе един старец с огромни очила заради дебелите стъкла,който товареше сено на едно самоходно шаси.Шасито като работеше изхвърляше дим-чернилка и работните тактове бяха точно 4 пъти по-бързи от ударите на сърцето ми.Пали дядото шасито,опушва планината,придвижда го стотина метра,като се разстели дима от машината му се вижда,че е прибрал напластеното сено и пак яхва шасито.Този старец точно и машината му като да станаха за мен символ на състоянието днес на хората там.Всичко е на доизживяване.Само кръчмата в Зимевица не,там яко се пие.
От х.Зимевица могат да се посетят тези два понора,които описах,другите два са доста отдалечени от тук.Те се посещават от с.Бракьовци.Това село е кръстопът.От него тръгват няколко соцпътища за понорите и те с мутроподбрения за джипове и квадромотори,където са били овцете на хората през лятото.Пак от това село се тръгва за махалите Манастирище и Завидовци,та дори и за високата махала на Брезе,наречена Бърдо,която не е била никак малка някога.Път от Своге през Брезе за шосето София – Петрохан също минава през селото.От селото могат да се предприемат страхотни туристически набези,няма да е пресилено да кажа,на всички страни.Селото е част от мегакомплекса от махали,днес наречен село Гинци,но е признато за отделна махала при обстоятелства тогава,както сега признаха Косово.За да не се избият двама братя.
От с.Бракьовци се отива до два от следващите големи понори,единият е Орлова бара,но е известен и като Воденичната ряка,другият е Перачката бара.На тях слагам номера три и четири.От Бракьовци-център соцпът води нагоре и достига язовирната стена на Орловата бара.Няма кавички,защото това си е язовирна стена,но не е направена от хората ,а от Господа.Трябва тази стена да я показват на студентите строители.Между Студената бара и Орловата бара има могъща стена от алпийски рид,който опира в централното било на Балкана.Маршруът е с голяма денивелация,върви се по мек рид с трева,придвижването по преградата между долините на реките е много трудно.Достига се водохващането за каскада Петрохан и по него се заобикаля половината от изворния басеин на Орловата бара.Долу понорът е подобен на стадион,само че един стадион сравнен с понора долу е като една шушка.В понора се събират две реки,рид разделя понора на две,има доста висок връх с име Орлова чука.При вливането на реката някога е имало воденица за мелене на царевица и магарешки тръни за ярма,това е дало и името на реката.Днес има само останки от сгради и една неповторимо красива природа.
Водохващането прехвърля премката на вр.Орлова чука и навлиза в района на другата половина на Орловата бара.Тя е много дълга.Слиза се в нея по предварително огледано място и се достига път долу прокрай коритото на реката.Реката тук я има,там я няма,но в един момент изчезва в пясъчно-каменно място.Реката от другата страна на Орловата бара,не казвам притока й,изчезва в самата ливада,в центъра й,нещо като място,очертано за център на стадион,от където започва играта.
Връщането към Бракьовци става по друг път.Тук пътищата са толкова много,че всеки върши работа.Те са служели на хората от разните махали да си карат овцете на паша през лятото по понорите.
За да се слезе до Бракьовци се преминава през девствена букова и после дъбова гора,дано никога да не посегнат и на тази красота.
Следващата сляпа река,течаща в последния,четвърти огромен понор е Перачката бара.Реката няма второ име,тук проститутка /ако чете писанието ми,с мен такиви повече няма да има! /не може да ме гепне в лъжа.Тя започва от самия Петрохан,но аз ще опиша маршрут до нея от с.Бракьовци.По някакъв път към планината,пътищата тук се разклоняват като вени,се тръгва нагоре и се навлиза в прекрасна дъбова и букова гора,която опасва изтичалото на последния понор от големите в този район.Красотата е величава.Достига се една язовирна стена,съвсем като истинска,за да е още по-очертана пред нея има красив предпонор,но в края тя завършва с връх,обрасъл с разкошна букова гора,наречен Равното буче.Долу в дупка в скалата на 100 или повече метра по вертикала под него влиза река Перачката бара,за да излезе като карстов извор в с.Бракьовци.Преградата между Орловата бара и Перачката бара е отново вид перинеум,но с една идея по-къс и по-груб от този между Студената бара и р.Понор.Този перинеум сам по себе си не е толкова красив,но покрай него красотата е неописуема.Пак се излиза на водохващането за каскада Петрохан и се слиза в Перачката бара.Долината й е дин триъгълник,на който дългата страна е наклонена надолу и свършва под връх Равното буче.Почти до него има изоставен соцпът,който след това изкачва стената и се сурва през разкошната гора в с.Бракьовци.
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
Какво знаем за COVID-19
