Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:34 - ПОНОР ПЛАНИНА част 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5722 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 27.04.2015 21:52


 

                               
         9. защото донейде знаем и пророчестваме:    

        10. но,кога дойде съвършеното знание,това „донейде” ще изчезне.

        11.Когато бях младенец,като младенец разсъждавах:
        а като станах  мъж, оставих младенческото.

                           /Апостол Павла,Първо послание до коринтяни/ 

                        П О Н О Р    П Л А Н И НА

                               / СИМФОНИЯ ОТ ДУПКИ/ 

    Цитирах Апостол Павел,защото  от първото ми запознаването  с неповторимата Понор планина  през 1979 г.изминаха доста години,но аз не загубих интерес към нея.Разликата е,че тогава и сега аз съм много различен,но обичта ми към нея вероятно е още по-силна.С малки прекъсвания,но последователно и все по-сериозно аз навлизах в нейните понори,набелязвах си репери,които да ми служат за ориентиране когато извършвам преходи там и в един момент се почувствах достатъчно убеден,че ще се справя със сложната задача да се ориентирам в нея,а при поява на мъгла да се измъкна безопасно. Напомням,че понятието понор означава губилище и днес,достигнал съвършенно познаване на планината /не знам така ли е или така ми се иска/, аз считам наименованиего й за най-точното определение на нейния релеф.Една симфония от дупки!Ако не виждаш накъде отиваш,загубен си из тези малки и големи дупки.Това е Понор планина.Ако в Гърция има 3000 острова,тук дупките са от същия порядък.Едни са малки,други са дълбоки,има тесни и дълбоки,плитки и широки,лесно достъпни за стадата,има  дълги по десетина километри,в самите дупки има други по-малки дупки,а в тях-поддупки.Ако броят им се различава много от 3000 поемам лична отговорност за лошо броене.Дори в преградата между две големи дупки има други по-малки смешни дупки,обрасли по дъното с плътна растителност.От някои дупки започват пропастни пещери,в други изчезват реки.Трети приличат на огромни стадиони.Виждал съм на снимка най-големия стадион на света,Маракана,той е като една шушка в сравнение напр.с понора Орлова бара,наподобяващ гигантски стадион.Други дупки /гигантски понори!/ приличат на източени язовири с обем стотици милиони куб.м.вода.

       За първи път високо от Тодорините  кукли съзрях тази красота преди 29 години,когато извършвах първото си пътуване по прехода Ком - Емине и след това методично и след предварително огледани от високото било над понорите маршрути започнах да я посещавам.Извърших няколко спускания от Петрохан към селата Бракьовци,Брезе,Зимевица,Губислав и доста други.Упознавах все нови и нови понори,един от друг по-големи,някои с реки в тях,хората тук ги наричат слепи,които тръгват по някаква долина и няколко километри след това се шмугват под нещо като язовирна стена навлизайки в каменна решетка, в дупка,в пещера или изчезват направо в тревата.Упознал слепите реки,аз се отправих към рида Препасница,където съм водил и туристи,след това по Мали Понор,наричан още Манастирище,също по огромния по площ понор,ограничен от реките Комщица и Нишава,достигащ границата със Сърбия.След като не остана място за посещаване от мен по тази планина,по площ поне 5 пъти по-голяма от Витоша реших,че мога да опиша нейната красота и да дам указания на тези,които искат да я посетят за изходните пунктове към нея и за особеностите й,които я правят неповторима в нашата страна,но и да предупредя,че тя при лошо време е една много опасна планина.Повтарям изречението,Понор планина е единствената планина в България от този тип!И другаде има карстови планини с дупки по тях,напр.в Родопите от с.Мугла до с.Триград и над Чепеларе,в Балкана при Белоградчик,при Козята стена и другаде,в Пирин в района на вр.Орелек и на вр.Вихрен,но на такава голяма площ и с такова разнообразие на характерните за тези планини понори,уврази,пропастни пещери и слепи реки другаде у нас няма!Явлението понори в другите планини е само загатнато,тук темата е развита до ниво,в което всеки обичащ природата ще се побърка от разнообразие и красота,мощ и величие,ако има сетива за възприемане на този тип красота.Ще обърна внимание на още една огромна понорова площ,тази около Белоградчик.Ако имам време,ще се спра и на нея в следващите години,сега ще кажа само това,което ги обединява:и тук в Софийско и там до Белоградчик,хората се окачествяват като турлаци.Природата обаче е съвсем различна:при Понор планина красотата вдъхновява,в Белоградчишко красота просто липсва поради увредена от човешката дейност природа.Добре,че някога не е имало мутри да съсипят и скалите там,единствената останала красота в района.Посещаващите поноровите планини добиват допълнителни знания за строежа на планините,бих го нарекъл понорова култура.Притежаващият това качество турист просто надушва понорите,пък били те и не високо в планината,а някъде другаде,напр.покрай автобуса,с който пътува.Понорът е кантрапункт на върха.Така,както има върхове,има и дупки.Аз ги различавам,други дори не ги забелязват.Ще направя аналогия с любителите музиканти.Една част са по-просветени и различават едногласната от многогласната музика.Но просветените в полифонията могат още повече:да определят броя на гласовете в многогласното произведение,а също така дали има втора и трета тема.Само такъв любител музикант ще разбере финала на симфонията Юпитер от Моцарт.На останалите тази музика ще им мине покрай ушите,както на непритежаващите понорова култура ще им се изниже пред погледа целият поноров бисер от Костинброд до Петрохан без да могат да различат и един само понор,дори автобусът да го пресича.А там покрай пътя има стотици такиви.

     Започвам с описание на границите  на планината защото се считам за компетентен в тази област.Едва ли някой неразработен гей-географ от БАН или дори не гей,а обикновен географ,познава планината по-добре от мен.Понор планина се състои от няколко дяла.Най-южният се нарича Мали Понор,но е известен и с името Манастирище,защото там има разположена едноименна махала.В още по-далечното минало там е имало манастири,опожарени от турците.Техните места са обозначени днес с каменни кръстове,поставени от хората преди Деветото.След Деветото подмениха Господ с партията,вместо посланията на Апостол Павел пробутваха заветите на Георги Димитров,известен в Радомирско като Гошо Мастиката.Тези кръстове никъде не се споменават като наше етнографско достижение,но те са дело на каменорезбарските умения на поколения майстори от с.Гинци.Делът Манастирище се ограничава на изток от реките Искрецка,която идва от Бучин проход,там е известна с името Реката и вливащата се в нея Брезенска река.Където се събират двете реки има махала с причудливото име Палилула.Там хората са си почивали,слизайки от планината или пък са сбирали смелост да тръгнат към нея.Може би там с чакмака и праханта са палили и по лула.От запад граница на Мали Понор е шосето от Бучин проход до Годеч,после границата продължава по долината на р.Гинска,следва нещо като превал от долината на реката при отклонението за с .Бракьовци и после след Бракьовци по същото шосе долу до Палилула.От отклонението за с.Бракьовци започва Брезенската река,която я има само при дъжд или обилно снеготопене.Това е праисторическото корито на р.Нишава,ще се спра на него специално когато описвам подходите към планината от тази долина.Днес р.Нишава тече вече в трето корито.Специално искам да отбележа,че макар и не много голяма по площ,планината Мали Понор е изключително красива.На юг се спускат няколко по-големи и по-малки реки,около които има махали.Махали има и горе по високото,за да са близо пасищата за стоката,както тук наричат домашните животни.От север тези села се заграждат от билото на планината,а зад билото красотата е неописуема.Тази красота точно е привлякла на времето монасите,за да построят в този район много манастири,опожарени от турците след нашествието им в България през 14-и век.На Годеч ще се спра специално,но сега ще отбележа,че той е в полите на Мали Понор,наричан още Манастирище.Запознатите с този ройон сигурно са посещавали множеството манастири в Годечкото корито,някои запазени и до днес като този в с.Туден или скалния Разбоишки манастир,също Чепърлянския.В района на Соколски манастир в скалите са се крили и са живеели богомили.Често „туристи” говорят за Годечка планина,но такова нещо няма.Това е планината Мали Понор,която завършва в Годеч с един космат боров рид.Като ми заговорват разни туристи,че били на разходка в Годечката планина и като им казвам,че Годечка планина няма,а това е краят на Манастирище,те ме гледат както капиталистите гледат човек,горд със съветския си паспорт и си спомням по нещо от това,което ни учеха на времето:Говорим Ленин,понимаем Партию,говорим Партия,понимаем Ленина.Они си знаят техното!

   Друг дял от Понор планина  е високият рид,наричан Препасница.Той  се ограничава от Брезенската  река от юг и от долината  на реката от север,наричана Зимевишка.Има си корито реката,има си всичко,но не и вода.Тук водата веднага влиза в някоя дупка в карста и излиза долу в яката на планината.Коритата на временните реки турците наричат корудерета,а тези без вода въобще-сусусдерета.Тази не е постоянна река,но има корито,при дъжд и през пролетта има и вода в него.Значи корудере.Турците имат насочващи наименования за върховете,чал или тепе,ние-също,но по-неточни:чука,чукар или просто връх.А той може да е горе с площ за един-двама души или широк като летище,каквито са Вежен,Миджур,Върла в Рила и др.

   Най-големият и най-труден за  посещение дял на планитата  е Голем понор.Ако аз му определям  името,бих му турнал име Огромнио.На  юг той граничи с Препасница,от  изток долу в пропастта се  опира в Искъра,от север граничи с река Пробойница,но и това не е съвсем така и ще изложа моите мотиви,термин,който ползват съдебните ни проститути,защо така мисля. На север Голем понор достига вододелното било на Балкана от Петрохан до Крушачки връх.На запад Понор планина продължава между реките Височица и Нишава и отива в Сърбия под името Видлич.Но и това не е всичко.В планината Чепън има село с име Понор и то наистина е в дъното на един понор,макар тази планина,Чепън, да е друга,но пък също е с много дупки,макар и по-скромни.При с.Раниславци има огромен по площ плитък понор.Понори има също в Мала планина,част от Софийската планина.Напомням за понора под с.Царичина,един шедьовър с река.Ще посоча и понора,където е с.Дръмша и военното поделение върху поноровото плато с насочените някога срещу капитализЪма ракети.Понори има при Лакатник,горе селото е сгушено на завет в един понор,понори има в планината Ржана,по Врачанската планина със знаменитата понорова поляна Йолковица,където е убит Ботев..Да не пропустна и най-голямата понорова равнина,тази между планината Чепън и шосето за Сливница.Това е едно поле с огромни по площ плитки дупки и разлати понори,които до Деветото се ползваха като селскостопански земи.Имаше помпени станции за изпомпване на високи подпочвени води от специални дренажи,полетата се разораваха и ползваха.В края на това огромно понорово поле в най-ниската му точка се намира т.н.Алдомировско блато.Височината на водата в него е показателна може ли да се ползват нивите в района.Там имаше помпена станция с огромна мощ,която прехвърляше водата от блатото в река Нишава при т.н.кишави години.Днес това е само спомен.Алдомировските шопи са с нивя,които могат да се наводнят,не ги засяват поради тази причина и се сбират по кръчмите.Там чух и версия,защо селото им се казвало така.На времето гавазите на Дженовезе отвлекли италианския министър-председател Алдо Моро и го паркирали в това село край блатото,дето никой не би се сетил да го потърси.Лошото обаче се разбра по-късно:и помпите и тръбите и другите съоръжения са били изработени от метали,които се приемат за отпадъци.Твърдят,че строителството на циганските дворци /ромбароците/ в Костинброд на времето е било финасирано именно от тези съоръжения,които били демонтирани по нощите от мургави бригади и предадени на единствения тогава пункт за джелеза там в Костинброд.После работата на пункта се разрастнала,освен джелезото започнали да приемат кабел,алуминий.А дворците в Костинброд тип ромбарок ставали все по-големи и добре обзаведени.Като видели това другите богати роми от страната и на тях им се приискало и те да си извъртят за себе си по един ромбарок в Костинброд.Който пътува през Костинброд има поглед за развитието на този нов архитектурен стил,костинбродски ромбарок с по един ромбарон в тях.И многобройна прислуга,която пере и простира по скъпите огради от ковано джелезо или писано стъкло..Последните ромбароци вече са големи колкото ЦУМ,в тях въдат коне,но извършват и други дейности.

      Всичко това,което описах е  в съседство с огромната по  площ Понор планина.Тя е един  дял от Балкана,който е осигурявал паша на милиони глави добитък по безкрйните пасища,давал е препитание и подслон на много хора,заселили се там на завет в долините,между върхове,но винаги близо до карстови извори.Познавам България добре,но не съм срещал място за живеене с по-тежки условия на живот от тези в Понор планина.Само едно доказателство ще приведа,името на с.Зимевица.Хората не са го кръстили напр.Зимница,а Зимевица,за да подчертаят,че на това място е възможно да презимуват хората  и домашните им животни,просто тук те ще останат през зимата живи.Студът и ветровете тук на това място няма да  могат да ги затрият.Това село е най-важното за посещението на Голем понор,ще стане дума за него.Много от имената на селата във и около планината дават информация за географското им положение,достъпността им,поминъка им.Напр.има село с име Заноге.То е така отдалечено,че трябва да имаш здрави ноги,за да отидеш до там.Има село с име Губеш.Аз,който познавам планината добре,веднаж при мъгла вместо в Губеш отидох в Комщица.Има село с име Голеш,в чиято околност няма и едно дърво,има село Каленовци,където земята е черноземна смолница,има село Понор,защото е в една дупка,но то не е единственото такова.Има и едно село до Годеч,което се казва Трап и това е най-подходящото му име.Има село Батолов дол,кой може да познае къде е разположено то.Като описвам маршрутите ще се спра и на други имена.

          Започвам с описание на Мали Понор,възможните преходи по него и изходните пунктове към него.

         Мали Понор е наречен така заради големия си събрат,Голем Понор,но той не нито малък нито нисък.Състои се от два високи заоблени рида,между които има стотици големи и малки понори,обединиени в един общ,огромен по размери понор.Два часа трябват,за да се извърви той по дъното.Някои от понорите /дупките/ са пропастни пещери.Най-източната  част на Мали Понор,която започва при вливането на реките Брезенска и Искрецка при спирка Палилула,е направо недостъпна.Тя е залесена  от юг с бор и се е превърнала в свърталище на диви прасета,чакали и приходящи вълци.От север планината е стръмна и скалиста,само кози могат да живеят там.От юг в ниските части има махали,от които нагоре към планината пътеките са изоставени и природата си ги е взела обратно.Днес те са непроходими.Вратата за Мали понор от юг е махала Цъфтитрън.Там се спуска от билото една река,от двете й страни нагоре има пътеки.Дясната води за махала Бърдо,висока махала от мегакмплекса на с.Брезе,разположена горе на превала за селото.На юг и на север от превала по закътани долчинки,където има вода има и махали.Водата тук е по-важна и от слънцето.До превала към с.Брезе има примитивен макадамов път от спирка Цъфтитрън,който минава покрай няколко изоставени махали преди да прехвърли билото.От този превал се разкрива красотата и големината на Мали Понор.Превалът е висок почти 1000 м,а до първото от двете успоредни била на Понор има още 300 м.по вертикала трудно изкачване поради пластовете неоползотворявана с години трева.От този превал има път за с.Брезе,като по всяка долчинка със скромен извор има махали с няколко къщи.Махалите са в гънки и така са защитени от ветровете,бушуващи зимно време горе по голите ливади,ако бъда по-точен,огромните чалове.По път за каруци или по пътеки се достига с.Брезе.По средата на пътя има оброчище.Виждат се отвесни или много стръмни варовити скали,достигащи бреговете на р.Брезенска.От спирката Палилула до с.Брезе разстоянието се изминава за около 4 часа.

      Специално искам да спомена,че  в близост до превала в района  на махала Бърдо е имало  манастир,изгорен от турците.Там  са поставени през1912 г. три кръста,като единият от тях надвишава всички срещнати от мен по големина,изящество на каменорезбата и оригиналност на формите.Майсторът от Гинцката школа сигурно е бил и поет.Единият кръст е от врачански камък и е правен от други майстори.

              Преди да продължа с Брезенския  превал ще направя едно отклонение.Тук  по селата хората са изкупили  бракувани военни и др.камиони  и са ги пуснали в движение  без да са регистрирани.Тези  камиони имат една цел:качват  ги до гората,следва бракониерска сеч,товарене и спускане по тесните,разбити и опасни пътища.Поразиите на гората с помощта на тези камиони са много големи.Нечия просташка ръка бе отрязала три огромни круши,по-големи от орехови дървета.Бяха натръшкани като убити китове.Докато ги гледах ГАЗ-ката доди,както тук казват.От нея наскочиха едни боклуци с моторни резачки,нарязоха крушите на части,които могат да се натоварят без кран,нахвърляха ги в ГАЗ-ката и отпрашиха.Ако бях намерил смелост да се обадя или да ги заплаша,че ще ги издам,мен щяха да нарежат.     

      Брезенският превал е кръстопът.Пътека води нагоре към планината,където са пасли някога животните.Тя е стръмна и се върви трудно,защото тревата е изоставена и прави мек килим.По билото се върви свободно,но и там има затруднения-дебел пласт трева,вече има и хвойни,папрати,че и шипки.От него може да се слезе в махалите Манастирище или Завидовци на юг,по-на запад в посока на Бучин проход има и още махали,закътани в южните гънки на това дълго било.То обаче там се снижава и не е така ефектно.На север освен в с.Брезе се слиза и в махалите Буков дол,Чифлика и с.Бракьовци.Друга пътека,днес почти неоткриваема поради подраста по нея минава по долчинките под голия висок рид и достига високите махали на с.Манастирище.Тя подсича едно от билата на Мали понор почти по хоризонтала,навлиза в няколко дерета и излиза при последните къщи на махалата Манастирище.Пътеката днес е почти неоткриваема,има подраст и на места се губи.По нея са прескачали ергените на времето за моми в съседните села или на гости при булки,чиито мъже с месеци са били по планината с овцете.И двете пътеки са красиви,но високата по билото е по-обгледна.Южният рид на Мали понор е по-дълъг от северния.Той започва от махалата Палилула и достига шосето София-Петрохан в участъка малко преди спускането за долната махала на с.Гинци,където има отклонение от шосето в дясно и примитивен паркинг да се сбират там ловци-пиянища преди да поемнат с джиповете си нагоре.

        Връщам се обаче горе на  самото било.То е високо около  1300 м.и представлява огромно пасище.Успоредно на него от север минава по-късото,но не и по-ниско било.Между тях вече се вижда първият понор.За шашване на туристите този понор е огромен за размерите на планината.Прилича на долина на река,но не е така.Всякакви видове по форми и дълбочина понори се виждат по дъното на този гигантски за размерите на планината понор.По подземен път водата излиза при с.Брезе.За мен най-красивата част на Мали Понор е точно тази долина.Има запазени естествени букови гори,а по стръмната част на късото било има нови гори от черен бор.Цветята в понора се редуват,те са колкото тревата.Едни цъфват и си отиват,веднага цъфват други,спазват си реда чак до падането на сланата с което се различават от хората.При хората като цъфне едно цвете,да го наречем Баретата,Милен Велчев или Доктора,само не прецъфтява ако някое друго цвете /б.м.друг добре облечен бизнесмен/ не го прецъфти с калашник или щанги.Това бе отклонение.Успоредно на долината върви пътека,някога по нея са минавали стада.До лятото те са пасли там,а после,когато водата изчезне,ливадата,освежена и добре нафекалена от овцете бързо дава втора реколта обилна трева за сено.Тази коситба се нарича отава,което означава последна трева.Божий ритъм,по който са живяли хората там.

     Аз обаче преминавам на вторият подстъп към същия рид.Той също започва от Цъфтитрън,но е по левия бряг на ректа.Там е останала пътека от някогашно вървище.През останки от разкошна дъбова и смесена гора се достига до ниските махали на с.Манастирище.Твърди се,че някога тук е имало комплекс от манастири,изгорени от турците.На тяхно място има поставени каменни кръстове,дело на гинцките майстори.Разяжда ме съмнение,че част от тези кръстове са изчезнати от местата им и вече са изнесени от страната.От многото каменни кръстове,които съм виждал там,сега видях малко.Дано да не съм ги видял другите, а те да са си по местата,порядъчно обрасли.Кръстовете обаче на гробището стоят и са предмети на изкуството.Правени са от същите майстори-каменари.Колкото може да се обясни как са били вдигани огромните камъни на пирамидите в Египет,толкова може да се обясни и как са били правени тези кръстове без електроинструменти без да се счупят при изработката с чуковете.

        Като местоположение махалата  Манастирище е най-красива от  всичките.На централно място над  селото има училище,което бе превърнато в хижа с име Родни балкани.Местността е приказна.След 1989 г.пиянищата от БТС изоставиха хижата,човекът,който я пазеше я напусна,тя бе разграбена и се разруши.Сградата е уникална.Виждат се няколко мазилки,защото сградата е била е ремонтирана редовно докато се е ползвала за училище.До нея има сгради за учителите,за прислужниците и за децата,които да пренощуват там при лошо време.Това е бил цял комплекс,съобразен с природните условия.Ако няма кой да придружава децата,ще ги пуснеш ли да си отидат сами през зимата през планината при наличието на изгладнели вълци.Ще стоят и ще чакат да си ги приберат родителите.А е било възможно да са идвали децата през зимата веднаж на няколко дни и да са нощували в училището.

   От Цъфтитрън до тук се идва за около два часа.Местността,където е училището предлага разкошен изглед към високата част на планината,към отсрещната планина с махалитие Дръмша и Чибаовци,на запад към Годеч,на изток към Брезенските махали.

      Гробището на махалата е нещо уникално.Кръстовете са различни по форма,по изработка и по големина.Наблюдавайки изработките мога да кажа кои са правени от един майстор.Изработката е нещо като фантазия на майстора,която той е записал върху камъка.Има едни кръстове отгоре с нещо като презрамки,този тип ги има само тук и никъде другаде.Предполагам,че са патент на някой майстор и с него си е отишъл и майсторлъка му.Гробището е в ниска част,подрастът напира и е трудно достъпно.По красота на изработката на кръстовете то отстъпва малко на това в Завидовци,а по местоположение е много по-зле.

   Манастирище-махала също е кръстопът.Път  води към билото на планината,от  който днес се спускат мутри  с квадромотори /АТV/,аз ги наричам мутромотори.Те са вече на 4 колела,защото мутрите много наедряха и само две колела ще се строшат от живото им тегло.Отстреляни и отфекалени през дупките от куршумите,мутрите ставали по-леки.Този път продължава и излиза на отклонението,където казах,че има примитивен паркинг да се сбират пиянища-ловци.Споменах,има и път за с.Брезе,който излиза на превала.Друг път води към махалите Завидовци.Както между Манастирище и горните махали на Брезе тече една река,такава тече и сега тук между Манастирище и Завидовци.Има един нисък път между тези две села,но поради липсата на „трафик” по него и наличието на мутропът по-горе,той е доста изоставен и още по-труден за намиране  от участъка Бърдо-Манастирище.

          Следващото на запад село Завидовци  има доста махали,които са разположени  в гънките,започващи от високия рид Мали Понор,който описах.От този рид обаче се отделя едно ребро,където се намира Завидовци – център.Характерни за центъра са училището,направено в същия стил като това в Манастирище,но по-скромно и гробището.От училището до гробището има път за каруци.Починалите да се носят до тук от отдалечени с километри махали не е било възможно,затова и този път е бил направен.Забележителността на селото е гробището и ще се спра на него.На всеки гроб има уникален каменен кръст,какъвто никъде другаде в Бълария не съм ниждал.Аз сравнявам уменията на майсторите с тези на траките,дълбали с кремък скалните ниши в Източните Родопи.Много са интересни напр.каменните кръстве в трънския край,където е имало поколения майстори,но като тези няма.Те всичките са с различна форма.Някои са като окръжности,други имат наклонени ръбове,по всичките има каменорезба.Те не са чукани,а са стъргани от майсторите,иначе ще се счупят.Майсторите са били от с.Гинци и са ползвани скални отломки от там някъде.Такива скали съм виждал горе в гънката до Ком,където извира река Нишава.Едни огромни естествени дрънкащи при допир една в друга плочи като тези им по Мангъртепе в Пирин.Известна е исторята с Гинцкия кръст,който бе поставен в градинкта до НДК.За да има спомен за жертвите на тоталитаризма,курвата Надето,циганинът Иван Костов,проститутът Бакърджиев и др.окраднаха един кръст от гробището в Гинци и го побиха в градината.Ако съм доволен с нещо от това,то е,че не успяха да потрошат това произведение на изкуството докато са го крали от гроба,вероятно с подемна техника и после докато са го возили в мутроджип до НДК.Добре,че откраднатият кръст е от типа дялан камък,който е масивен за разлика от нежните кръстове с каменорезбата.Кръстът тежи поне тон.Това деяние е все едно да отидеш на църква,да откраднеш една питка на някои опечалени и да направиш помен на роднината си с крадената питка.Добре,но потомък на погребания под този кръст-шедьовър прапрадядо гледал откриването на мемориала-менте и познал семейния кръст.Последвали дела,но корумпиранте ни съдебни проститути,пристрастени към финикийските знаци вече пет години още не са събрали убедителни доказателства,че кръстът е откраднат от гробището на с.Гинци и то от точно определен гроб.Със страх пиша за тези кръстове.Да не рекнат да крадат и тях така,както ограбват църквите.Още при изважданетето им от гроба мутрите ще ги почупят,защото те долу имат нещо като топка и ако не се разкопае до там,не могат да се извадят.А те са предмети на изкуството.Ако ги турнат в джипа си докато ги сурват по соцмакадама или мутроловния път до шосето,ще ги натрошат и ще ги изхвърлят.Господ да пази тези паметници на паметта и културата българска.Държавата и най-вече корумпраните ни съдии-проститути няма да сторят това,защото няма кой да ги подплати солидно с финикийски знаци за да правят това,което са длъжни:да пречистват страната от вируси-рецидиви.А те самите се превърнаха в такива на квадрат.Съдът стана бакалница:плащаш на съдебните проститути-получаваш,не плащаш-нищо не получаваш.

       Село /махала/ Завидовци е последната  от махалите на южния скат  на Мали понор,които са високо разположени.Има пътека долу от спирката,тя се нарича също Завидовци.От спирката до Завидовци – център разстоянието се изминава за около 2 часа.Над центъра има красиви скални образования от изветрени скали.Тези скали ми служат за репери когато съм горе на билото и си избирам път за сурване към шосето Искрец-Бучин проход.Горе между скалите е гробището на селото,място,с красотата си достойно за манастир.От тук започва пътека до огромния гол рид,където е било пасището на селото.От Завидовци може да се отиде до отклонението от шосето София-Петрохан за Годеч по път за джиповете на ловците.Сградата за прислугата на училището в Завидовци е пригодена за сбиране на ловците.Има маси за сипване на огнената вода,нарове и планини от бутилки около сградата.Свините в планината са по-чисти от тези ловци,за които не мога да преценя кое определение повече им отива:ловци-пиянища или пиянища–ловци.

    Това,което е останало около  Завидовци е столетната дъбова  гора.С помощтта на областния  управител Емил Иванов от ДПС,наподобяващ кръстоска между свиня и мутра тук дойдоха фирми с разрешително да изсекат гората.Говоря за дървената мафия,която въобще не е за подценяване.Хората гледат и им се плаче.Смятат,че това е по нареждане на Доган.И аз смятам че е така,защото той по линията на земеделието,горите,екологията,министерството за бедствия на Анал Етем и третирането на несъгласните с него с рязаната му карабина по най-чувствителното им място като техен мандатоносител има потентността  не само да изсече горите,но и да опоска цялата страна безнаказано.Сега е купил с посредничеството на човекопрасето Емил Иванов или е направил заменка,по силата на която придобива Хибридния център на Раниславци ведно с горите около него,рекичката с микроязовира и сградите на центъра.Аз познавам внука на Тодор Миленков,собственикът на този имот,грабежът и насилието над него след Деветото са предмет на отделно писание за тоталитарните методи.И така,дебелите до половин метър дъбови дървета се режат за дърва за огрев,клоните се оставят там.Съсипва са свръхценен дървен материал от никога не сечаната до сега гора.Не дай Боже,някой през лятото да хвърли цигара в тия планини от клони или пък да падне мълния.

     Друг подстъп към Мали Понор е разклонът за Годеч,където има ресторант и се сбират мутри и сноби както на времето се сбираха на Цигов чарк,а сега на съседния Свети Константин.Никога не можах да разбера,каква е причината на определено място да почват да се сбират мутри и защо после изведнаж изчезват от там и по какви критерии избират следващото място за сбиране.Зад ресторанта се вижда един гол връх,последният от дългото южно било,тръгва се към него през гора с много пътеки.Може да му се качи човек за около час и половина,може и да завие в ляво за да излезе на ловния път за с.Брезе,може да завие в дясно за някоя махала в южните гънки на Мали Понор.Пътеките сега са изоставени и са много обрасли,защото трафика върви вече по пътя с мутропаркинга и после пуска разклонения за разните места с пътища,по които минават джиповете на ловците.В дясно има пътеки за махалите по южния скат в близост до с.Бучин проход,и те обрасли жестоко с подраст.До няколко години само дивите прасета ще могат да се провират под тях.

         Някога е имало вървище от  с.Брезе нагоре към Мали Понор.То  е минавало по дъното на понора между двата рида на планината и е слизало измежду тях на завоя горе над първата махала на с.Гинци.Вървището е било ползвано от стадата,които са пасли от вътрешната страна на тези две била-пасища-гиганти.Разклонения от него водят натам,където човек си поиска.Вървището излиза на шосето за Петрохан,където пътят прави един остър завой и се спуска стръмно към най-ниската махала на Гинци.Махалата също е в една дупка,жив понор.Казах вече,там при входа на пътя пиянищата-ловци са си направили паркинг.Такива са били сигурно паркингите 3000 години преди маймуните.Там те се изчакват,сбират се и поемват с джиповете си към мястото на запоя,вече го описах къде е.Предполагам,че спазват инструкциите да отстрелват това,което е разрешено,но е възможно и да не е така,защото освен лисици и язовци други животни не видях.За туристите това е страхотен маршрут.Изкачването е сравнително леко,минава се по дъното на понора между цветя и два високи рида.Има възможност да се слезе в с.Брезе по пътеки или по пътя за джиповете на ловците,който минава през много красиви местности.Отсреща виши снага Луповата глава и десетките махали по склона пред нея,избрали тези върли места не по красота и че са опазени от ветровете,а защото там има целогодишно карстови изворчета.Да се измине този преход през пролетта е велико изживяване.До м.юни все още по дъното на понора има вода.

            Специално ще се спра на  един маршрут,който е любимият ми в Мали Понор.Той започва от с.Брезе по вървището,достига махала Бърдо при изгорения манастир,после се шмугва между двете била и се хваща отклонението за с.Манастирище.Отказвам се да говоря за красота,само който е бил там се е докоснал до нея.Този маршрут или горе по билото на Препасница,не мога да преценя чия красота е по-висша.Трасето на пътя е така направено,че има отклонения за всички населени места там,ниви,пасища,водопои,солища.Празник за туриста.

      Друг маршрут към Мали Понор е този от с.Бракьовци.При маршрутите за Голем Понор ще се спра специално на това село,то е важен кръстопът и по същество -термин който съдебните ни проститути употребяват така често,както свещенослужителите Господи помилуй в църквата и по чаша,пиянищата по кръчмите - е махала на Гинци.И така от селото се тръгва по коя да е от стръмните пътеки право нагоре към билото на планината.Няколко сухи деренца слизат от него към селото,има заформени водопади,но вода има само при дъжд.През буков гъстак в началото и вековна много красива букова гора по високото се достига най-високия връх на съседното било,което загражда от север описаните вече махали.Това било е по-късо от южното,високо е пак около 1300 м,но изгледът от него е неповторим.От юг се дипли дългото било на Мали Понор,зад него се издига част от Софийската планина с име Мала планина,но и от тук се вижда,че тя не е никак малка по площ.Нея я описах частично в писанието ми Искърски пролом- 150.На север обаче изгледът е неповторим.Препасница с високите си върхове,Голем Понор с „язовирните” стени,преградите между слепите реки,едни могъщи,други като дувари,трети тесни като нежни перинеуми,ползвам термин от медицината.Който е упознал района различава началото на „язовирите”,започващи от билото на високото централно било на Балкана,увенчано от Тодорките.На запад пъкват,както казват в Северна България  Годечката планина и планината Видлич в Сърбия,по- на север-трите Кома.Да е упознал човек това което вижда от тук и да го погледне е велико преживяване.Ако ползвам речника на редовите строители за красота,те биха казали.Страхотно е,да го еба.Ако ползвам речника на строителните бизнесмени,перачи на мръсни пари,те ще кажат:Ебах го да го еба!Те обаче го произнасят наведнаж:ебахгодагоеба!Иерархия има при строителите и тя личи от речника им.

            Специално се спирам на възклицанието  на строителните бизнесмени,искам  някой интелигентен преводач да ми го преведе на съветски и американски език.За сега ми го преведоха на турски,сикиджансикиш,защото много турци са строители и си имат превод за тях самите.Търся го и в тълковния речник,какво ли искат да кажат тия,дето днес са цвета на интелигенцията ни,строителните бизнесмени-перачи на пари и така добре са облечени.Ако освен ебахгодагоеба могат да кажат и две думи на кръст,ще са супер.Но това май им стига да играят напр.с президента ни Гоцемаца,/проститутът Първанов!/наречен така заради принадлежността му към службите и мафиотите едновременно и да спонсорират кампанията му.Жалко,че взеха да отстрелват някои от спонсорите му почти успешно,куршумът се е омотал в главовото окосмяване на Манол Велев,съпруг на проститутката Весела Лечева и го недоотстрелял..

       Връщам се на билото.От това сравнително късо било може да се премине на отсрещното,като се слезе в дъното на понора и то се изкачи по сравнително лек наклон.От него пък се слиза към шосето Своге-Бучин проход.Ако се слиза към Брезе без пътека не трябва да се слиза без видимост,защото където има понори има и пропасти,те не се виждат от високото.Работливите ръце на хората там са терасирали някои ливади,разработили са си нивички,направили са трасета на пътища за каруци към планината от шосето между Брезе и Бракьовци.Днес тези обрасли пътища могат да се ползват от туристи като мен,но има едно изискване при таква обстоятелства:трябва да знаеш къде си и накъде искаш да отидеш,а при влошено време да можеш да се измъкнеш безопасно.Мъгла може да блокира фатално незапознатия с релефа турист и да превърнат рая в едно губилище,от което може и да не се излезе.Всички знаем историята на туристите,застигнати от лошо време на 24-и май преди няколко години,които вместо да побегнат към Спанчевци и Вършец се забиха в големите понори.нес паметник напомня за грешката им.

      Последният подход към Мали  Понор вече го споменах,той  започва от с.Брезе и завършва  при завоя на пътя за Петрохан  над първата махала на с.Гинци.Това  е вратата на Мали понор.От  тук са се изкачвали каруци,стадата,по този път са идвали сиренето,маслото,вълната, пътували са до Своге или са продължавали към шосето от Петрохан за Беледието,където е имало пазар на стоки,необходими за софийските села. При уреден траспорт до с.Брезе или до мястото на отклонението за мутрешкия паркинг,преходът се изминава за около 4 часа.

   Какво е характерно за тези  села?Всички те са имали и  имат една трудност,липсата на  вода.Само някои махали имат  постоянни водоизточници,другите  всичките имат временни и липсата  на вода ги мъчи ужасно.Вода се взема от разни изворчета край пътя или на други места,които се знаят,но как се пои напр.крава с вода от такива изворчета.Тя изпива две кофи вода.Къпели ли са се хората въобще?За овцете са се изкопавали дупки на глинести места,за да се събира там вода след дъждовете.Планината е карстова,надупчена и горе не се задържа вода.Но и това не е попречило на хората да се заселят там и да се множат.

     Днес Мали Понор се превръща в едно изоставено място.По махалите долу до заобикалящите планината шосета живеят стари хорица,има и виладжии.Дори соцвилната зона около с.Брезе,която бе хит преди Десетото запустява.Цигански набези и организирани грабежи по къщите на хората ги принуждават да ги продават на безценица,за да се отърват от мургавите крадци.В течение на хилядите годиини обитателите на планината са запазили горите,но там бяха допуснати две простотии.Първата е,че след Деветото изсякоха бука и залесиха бор.Характерно за борът е това,че изпива и изпарява всичката вода,която докопа с корените си.Да посадиш борови гори в безводна планина е все едно да прогониш хората от родните им места по косвен начин,като им отнемеш водоизточниците.Сега има нова тенденция.Мутрешки дърводбивни фирми правят пътища и секат така,че това,което познаваме като санитарна или гола сеч по терминологията преди Деветото е като козметика в сравнение с това,което се прави днес след Десетото.

     Имам един спомен от Мали  Понор,който сигурно няма да забравя.Спускам се покрай едно сухо дере с доста сухи водопади и като заобикалях един от тях попаднах на място,където според мен хора бяха копали да търсят нещо.Имаше поне 4-5 колички пръст.Слизам аз и гледам,под корените на едно дърво има нещо като землянка,а от дупката ме гледат очите на огромен язовец.Зад мен-дерето,аз стоя на скала над него,отвсякъде съм оплетен с къпини и само ако мина над дупката мога да се измъкна.Адреналинът ми се покачи,но направих всичко възмжно да запазя привидно спокойствие,измъкнах се през къпините и излязох горе на по-равно място.Ако бе излязъл язовецът да се разправя с нашественика в територията му,щеше да ме събори в дерето.Като да му бе ясно дереджето ми и да ми се присмиваше с подигравателен поглед от дупката си,но аз съм му благодарен.Каквото искаше,това щеше да направи с мен.

       Преди да продължа с Препасница на любознателните туристи искам да поясня каква точно е формата на Мали Понор.Планината представлява един триъгълник с хипотенуза от Палилула до Годеч.На половината от височината на този триъгълник планината се пресича по дължина от понор,започващ над с.Брезе и слизащ до първата от Гинцките махали.След този понор следва къс висок рид с най-висок връх над с.Бракьовци.Непосетилите този връх считам за недостатъчно запознати с  красотите на страната си.

       Следващата част от Понор планина хората наричат Среден Понор или Препасница.Препасница наричат местностите,където ливада,част от планина или нещо друго огромно е пропаднало,но се е образувал висок скален ръб в мястото на разлома около нея,обрасъл горе по равното с букови гори,който не е пропаднал и обгражда голяма част от местността.Тези скали са така красиви,както и понорите.Такава една група има около с.Зимевица.За да сравня Среднио и Големио понор ще приведа пример от други две наши планини.Рила има много красоти,повече от тези на Пирин,но са доста разпръснати.А на Пирин са събрани на по-малко места.Същото важи и за красотите на Препасница.Те там са събрани като за изложба,в един район,който може да се обходи за два дни.

       Препасница има много ясно  изразени граници.От юг тя опира в Искрецката река до с.Брезе,като спуска към нея няколко рида.Едни от ридовете са къси и дебели без препасници,други са скалисти,една долина е по-страховита от тези в Пирин.Най-дългото било на юг,което Препасница спуска е това от върха зад Була,което продължава над 10 км.и завършва с връх Грохотен над Своге.Геолози твърдят,че някога река Нишава е текла където е сега коритото на Брезенската река и се е вливала в Искъра,но после планината при Гинци и Годеч се е разстворила или пък разцепила след земетръс и Нишава е сменила коритото си.Такава версия има за р.Въча,където тя е текла 14 километра под земята и е образувала Ягодинската пещера.От с.Брезе граница на планината е пътят към седловината за с.Зимевица,от където започва долина на река без вода и достига р.Искър.От изток Препасница опира в Искъра.От юг има три подстъпа към нея.Единият запчва от Своге и излиза горе на странично било,което достига връх Була,който е на източният край на Препасница.Вторият започва от с.Добравица и достига връх Лупова глава,който е началото на Препасница.Третият започва от квартала на Искрец Добърчин и през всички села под връх Лупова глава излиза на превала от Брезе за Зимевица.Най-красивият подстъп към Препасница обаче е долината на река Скакля,където покрай водопада има направени стъпала и поставени метални парапети.Тази пътека е в два варианта.Десният вариант минава покрай една харлога,от която през пролетта водата излиза под налягане.Това е голям извор,където се изтича чрез система от подземни реки навлязлата горе в понорите вода.Левият вариант е по-кратък,той е за директно пътуващите до Заселе.От Заселе има шосе за всичките села в района.Хората там се окачествяват като турлаци,като тези в Белоградчишко,които живеят по планината.Те живет около разни върхове и наименованието им издава точно това.На френски език тур е връх,на френски език пролом е дефиле,каква е връзката им с французкия език не знам.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - За Понор планина
28.02.2011 19:50
Поздравлявам Автора за точното познаване на района свъзан с Понор планина и изключителната оценка свързана с майсторлъка на гинските каменоделци. Подкрепям,че оброчните и надгробни кръстове са уникални не само за региона,но и за цяла България. Който има очи и желание може да види всичко това!
Методи Борисов.
цитирай
2. анонимен - granny granny lyrics
22.09.2011 21:38
wow its great post..
цитирай
3. анонимен - изпаднах в положителен стрес от знанията на господина-автор на статии за Понор
18.01.2012 00:40
отново моля автора на статиите за Понор планина да ми пише на адрес:lieri444@abv.bg,имам предложение за него/никога не съм попадала на такова подробно и прекрасно изложение за тези места...и бива ли да не си дадете адреса,да могат хората да Ви задават въпроси и да Ви похвалят/!
цитирай
4. анонимен - Държавност
26.07.2012 23:27
Хареса ми подробното и живо описание на Понор планина. Яд ме е че тези мутропияници-ловци съсипват красивата Българска природа, а държавата нехае. Липсва и гражданско общество, което да реагира адекватно. Не знам какво можем д а направим ние-обикновенните хора. Трябва да се замислим!
цитирай
5. keres - Хижа Родни Балкани
14.04.2015 11:07
Здравейте,

Търся точните координати на хижа Родни Балкани. Някой може ли да съдейства? Мейлът ми е radoslav@planinar.org.

Благодаря предварително!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5747016
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031