От рудника пътят прави серпантини и се събира с трасето на едно старо вървище.Тук са централните махали на Губислав.От тук се виждат като кацнали на високото къщи с червени основи.Няколко пътеки и един път водят към тях.А главният пътят продължава вече покрай реката и достига х.Пробойница.Преди хижата от дясно слиза малка река,покрай която тръгва вървище за Дупнивръх.На райско място мутра се и построила каменен мутробарок,висше архитектурно достижение.Яка работа е паднала да се издялат тези ксамъни.Още са живи тези занаяти.Тук ще прибавя,че и аз малко ги умея тези работи,а съм в състояние и да ги оценя като строително творение.Вървището изкачва буковата гора и излиза на открита,много красива местност.Пътят става по-равен и широк.Имаше една бука великан,която излизаше перпендикулярно на наклонената поляна,после с плавна гънка се изправяше право нагоре.Беше огромно дърво,изпод корените му бликаше обилна вода и имаше скамейка.Буката обаче бе много на сгода за сеч,баш над пътя,отрязваш я,нарязваш я и товариш поне 15 куб.м.дърва.Отчетоха това обстоятелство,отсякоха дървото,водата изчезна.Стотици години там са пили вода морни хора и животни.Дано мир и тук на небето да няма този престъпник.
От х.Пробойница има пътека за махалите по Понор планина.Друга продължава покрай реката и излиза горе на Крушачкия връх,като се преминава през една огромна долина с боровинки.Голяма част от боровинките на пазара в София идват от тук.В дясно има разклонение за х.Пършевица и за х.Бялата вода.До Крушачкия връх има едно езеро,по-скоро блато в червено непропускливо глинено корито.Тук местността е карстова,водата е само на определени места: покаже се,скрий се,иди я търси.В ляво се простира местността Понора,нещо уникално.Аз съм посещавал поне 3 или 4 реки,които извират от билото между Крушачки връх и Петрохан,ако това въобще прилича на било,после влизат в разни дупки.Има и отвесни пещери,както при местността Марциганица в Родопите.Този район на Понор е един самостоятелен обект за посещения.Може да се посети,кото се отиде с коли до новата хижа на Петрохан и през няколко следващи дни се направят разходки по тези места.Но ако времето е ясно.За непознаващите района и забили се по тези понори ако падне мъгла излизане от тях няма.
И още нещо искам да отбележа,за да се осъзнаят мащабите на мегамахалата Губислав.От седловината Дупнивръх започва Врачанската планина.Тя е едно огромно пасище.На запад спуска гористи скатове,а на изток- отвесни скали,по-страховити от тези на Мальовица в Рила.Това огромно пасище е бедно на водоизточници и е било ползвано през лятото от овчарите на Губислав.Кравите цял ден пият вода и пикаят,на овцете стига два пъти на ден,на коня му е достатъчно и на два дни веднаж.Всичко са си сметнали хората,знаели са какво да правят,за да се не затрият.
След Лакатник идва една долина,изглежда невзрачна.Първият сняг обаче по пролома пада точно тук по високите върхари,които принадлежат към Врачанската планина.Пътувайки с влак,опитното око на туриста вижда бял скален венец с форма на полукръг,съставен от отвесни скали и бели зъбери.Тук е спирка Оплетня,има едно малко едноименно селце,сигурно най-бедното по пролома,но по красота е едно от първите.Къса река идва от горе между бели камъни,по тях има нещо като пътека,обикновено отнесена от пролетната вода.Иначе е било вървище за Враца.Реката достига една местност,изглежда като продънени циркуси,от където извира.Неповторим по хубост скален венец затваря половината хоризонт.От дясната страна по къщите се познава къде има вода.Щом има къщичка,не може да няма карстово изворче до нея.Така веднаж попаднах на възрастни хора,родени там и там прекарали с животните целия си живот.Къщата им беше от плет,със земен под,измазан с глина,отгоре бяха сложили рогозки,плетени от тях.Имаше и нар за 5-10 души,някога са били много.От вълнение,че при тях пристигна човек,хората загубиха и ума и дума.Какво ли не ми предлагаха за ядене,за пиене,искаха да ми окажат внимание.А аз бързах,защото следващия ден трябваше да съм в Монтана в комадировка и трябваше да достигна Враца и да нощувам там.А бе месец март още имаше сняг.Но какво стана?Вървището минаваше само по такива места,които бяха на слънце и по него нямаше сняг.На едно място имаше скала,но хората с кирки и лостове я бяха моделирали така,че да се хванеш за нея и да преминеш през снега без опастност да паднеш в пропастта.От северната страна не беше така по пътя,който избрах,но се справих.
Пътеката,която продължава от Оплетня за х.Пършевица е много сериозна.Била е предназначена за животните,които да се изкачват безопасно горе на летни паши.Тя достига седловина.Направо се отива за хижата.В ляво над всички тези скални венци се отива за с.Дупни връх. В дясно се отива за Околчица,като се преминава през много красиви скали и гори.След хижата има пътека за Згориград и Враца.
Маршрутът от с.Оплетня,ако се направи през пролетта,когато има цветя и още не е много горещо е един от туристическите жемчужини,както се казва на съветски език,на американски език ще стане много фърст,на депесарски биринджибаирсеир.
Сега идва последната голяма река,която се спуска от Балкана и се влива в Искъра,това е река Габровница.Влакът там има спирка,Пролет.Случаят тук предлага на туриста няколоко опции,на американски език/на депесарски няколко колая,чалъма/да се изкатери на планината,която тук е дста висока и много красива.По десния скат има нещо като панорамен път през махалите до х.Тръстеная.Горе от високото имаш чувството,че някои завои на пътя са направени за да спре човек и да погледа от там.По левия скат започва друг път,но той не е през махали,а през планината,която тук е с доста суров релеф.Това е скалистата част на Ржана.След 3-4 скалисти върхове се достига връх Козница,но не е никак близо или леко.
По лявата страна на реката с южно изложение има няколко махали:Медов дол,Еленов дол и др.Там е и манастирът Седемте престола.Той предлага много екстри,особено за пияниците:попът приготвя всичко по поръчка,ако трябва и курви докарва,ако имат специални изисквания гостите му,и висококвалифицирани жрици ще им пусне.Там е гробът на поета Сирак Скитник,който е от Русе,но си харесал този район за живеене.Приготвил си е гроба сам,като за целта е домъкнал не знам с каква техника огромия камък, с надписа,който вероятно също е написал сам,астявяйки място за втората дата.По северния скат има само едно село,Брезов дол.Там още пушат няколко кумина.
Пътят достига с.Осенов лак -център.Лакът е обърнат на югозапад.Махалите не са много на брой,но къщите са повече на брой. Една от тях е висока почти колкото тези на Лескова.От тук до Лескова има път защото Лескова се води административно към Осенов лак.Има и пътека,още по-кратка.Някога изправиха железни стълбове от Осенов лак до Лескова,опънаха линиите,трябваше да се докара мачтов трафопост в Лескова,и днес сигурно селото щеше да го има.Дойде Десетото,трансформаторът не дойде,дойдоха обаче цигани с газови резачки,изрязоха стълбовете,като оставиха да стърчат застрашително остри железа,на които могат да се разпорят животните.Заредили им хранилка от Електроизграждане,а те да не я изгризкат ли?
Връзката на Осенов лак е със Северна България,то и самото село си е в Северна България.Ако се продължи по шосето нагоре се достига превал и от там се слиза в Краево или Литаково.От Осенов лак-център е най-близо да се изкачи връх Козница.Има вариант по трасето на изоставената медна мина и втори вариант по пътеката за с.Игнатица.От връх Козница може да се слезе в Елисейна или на спирка Пролет,но обратния вариант,безкрайно изкачване,е доста труден.
Малко ще се спра на Елисейна.Не са се сетили да кандидатстват за книгата на Гинес с наклонения кумин по ската на планината.Веднага ще ги впишат,защото такова грозно нещо сигурно никъде по света не е възможна да се направи.Някога от мина Плакалница,която е на отсрещната страна на Врачанската пранина имаше въжена линия за транспорт през планината на добитата руда и тук правеха меден концентрат.Мината закриха,а въжената линия,която бе от джелезо и джелезни стълбове,който може,ще познае от един път какво й се случи.Сега мангали захранват фабриката със „суровина” ,която сбират горе от махалите: медни тенджери,тигани,казани за пекане на рикии и т.н.Полицията не бива де се намесва в този техен бизнес,оти се получава етническо напрежение,поучават разни ромски лидери.
Тук е мястото за едно отклонение.След Десетото се даде тон за кражби и мангалите тръгнаха да крадат първи.Но турците по Кърджалийско,по Бургаско и другаде си организираха защита срещу тях и не пострадаха от набезите им.За да отидат и да разкостят изоставена къща в някоя турска махала получават разрешение от местния малък кмет,в което е указано къде да отидат,от къде да минат и какво да направят.И когато ги срещам ми изглеждат като бити кучета с подвити опашки.Но тук,където няма турци най-важното е,както казва Цветелинмет да не се получава етническо напрежение.И му спазваме заветите на този пирдопски циганин.
Следващата гара,изходен пункт за красив преход е Зверино.През Зверино минава врвище от Осенов лак за Враца през Врачанскта планина.Точно него използвам и аз за да достигна до Враца.Над Зверино природата е доста накърнена,но по-нагоре започват махали и хората са си опазили жизнената среда.Там веднаж един дядо ме попита колко е часът,аз му казах,а той отговори,че не ми е верен часовника,трябва да е по-малко.Обясних,му че часовникът ми през лятото е с час напред.Той каза,че не може човек да мести времето.Нито хората,нито животните биха се съгласили с това,защото то си е Божия работа.
Вървището изкачва планината,която горе е карства,но за разлика от другите карстови планини тук няма никакъв извор.Пътеката върти точно над Черепишките скали,вижда се феноменът Ритлито,две високи изправени скали.Наклонени има,но отвесни другаде не знам.През едното Ритло минава тунел на влака,пробит така,че то да не пострада.Срещу него има тунел за пътя,също шедьовър в белите скали.През пролетта в тази планина има само цветя.После всичо заспива до другата пролет.Варовити скали излизат от поляните с чудновати форми,на места са само скали,наподобяващи пейзаж от луната.Такава оригинална местност не съм срещал другаде.Само да си носиш вода,иначе става лошо.За да има живот в планината хванаха един карстов извор в с.Крушовица и с помпи качиха водата горе по водопровод.Хората си пускаха вода за тях,за животните,планината се изълни с добитък.Но това продължи кратко.След Десетото съоръжението,което се състоеше от чугунени тръби бе превърнато в хранилка за циганите.Те първо изчезнаха тръбите от планината,а после пойдоа надолу и изчезнаха и помпена станция.Там и джелезото е повече,а и бакър има.Няма вече кой да направи отново това съръжение.Ако отпуснат пари за нещо такова от ЕС ще ги открадне Догано,ако той не може ще ги гепне Стани шеф,ако и той се изложи,Царо няма да ги упущи.При него празно няма!И с фалоса си крадне.
Този рид с лунния пейзаж е доста дълъг и излиза при историческата поляна Йолковица,после и на Околчица.От там се тръгва към Враца по пътека през голямо плато,от което през пролетта изтича една река с известното вече име Скакля.Тя скача в един 40 метров водопад,също с име Скакля,който се вижда от гарата на Враца.Пътеката върти точни около водопада и слиза при една болница за луди.Има вариант да се слезе от Околчица към Челопек,но се върви по едни изхлъзгани камъни и ако е валял дъжд е много шибано.Копитата на животните направо са полирали варовика по пътеката.
Проломът вече свършва.Следва гара Черепиш,където мутри незаконно правят вар и рушат природния паметник.От Черепиш има също пътека за Врачанската планина и за Ржана,но аз ще посоча само най-интересните,сравнително леснодостъпни,пътеки за стада и оживени вървища в миналото.След Черепиш влакът върви по скатовете на Ржана,където и да слезеш можеш да й се качиш.Аз предпочитам да слеза в с. Оселна.Има три изходни пункта още освен пътеката от Черепиш за Ржана,но аз харесвам най-много този.Макар туристите да ползваха маркирания накога път от с.Игнатица до х.Лескова.
Село Оселна не е съвсем до спирката.От него по реката започва вървище,по което са вървяли някога овцете на хората към летните паши в планината.Водата не е достатъчна за да се качат в планината крави.Вървището минава през букова гора,после излиза горе на едни безкрайни ливади.И от ляво и от дясно идват по една пътека.От ляво пътеката бе маркирана с железни колове,имаше туристически маршрут от с.Игнатица,където имаше туристически дом до х.Лескова.Коловете бяха обаче от джелезо,ако може някой да познае какво им се случи.
Аз предпочитам да се движа по билото на Ржана,което се отклонява от главното било при един много обгледен връх,Увеса,на който поставих каменен кръст на Св.Иван Рилски.Накога овенни правеха учения по стрелба в този район и има останали сгради,използвани като НП.Като се доближи връх Козница може да се премине през него,после да се слезе в селото и по шосето да се стигне до Лескова.Другият вариант е да се продължи по това странично било и да се отиде на връх Увеса,под който е хижата.И двата варианта са много красиви.Вариантът през връх Козница също предлага много хубости.Той е по – висок от Чукава и има просторни гледки чак до София,Ком и Мургаш, към Врачанската планн,към Понорпланина.Тази точка избирам за раздяла с пролома при сегашното ми писание.От местото,което имаме в Косанин дол се вижда главното било на планината,а изотзад на красавицата Чукава леко й се е надигнал връх Козница.Много е красиво.Но тук,от Козница сега не различавам къде е вилното ни место.....
ПОСЛЕСЛОВ:
Чрез написаното по-горе аз извърших една виртуална разходка по един малко познат и изпълнен с красота дял на Стара планина,днес населен от хора с ужасяващи проблеми след Десетото.За тази разходка помогна добрата ми зрителна памет,с която ме е надарил Господ.Аз обичам тази планина,но да я упозная изцяло е така трудно,както да се упознае цялото творчеството на Моцарт.Ако направя реверанс към великия Маестро,ще сравня пролома напр.с неговите струнни квартети.Но той е оставил още много велики творби в други жанрове.Един живот не стига,за да се запозная с тях,един живот не стига,за да се обходи целият коджа Балкан.Затова работя по теми.Предишната ми тема бяха 100-те пръскала в Централен Балкан,които описах.Това съвпадна със запознаването ми с творчеството на Шостакович.На обичащите Плана посочих около 30 маршрута,които започват от периферията й и през красиви местности достигат село Плана.Като любител краевед и любител музикант мисля,че стигнах до едно състояние,при което вече осъзнавам какво е Моцарт,не греша,като не питам кой е Моцарт,защото той е нещо повече от човек,осъзнавам също така и какво е Балкана.Туристите с инвенция и образованите любители музиканти ще разберат защо направих това сравнение.Суровата красота и съвършенството там са недостижими.
С настоящето писание искам да насоча туристи,но само тези,които са с инвенция към един извор на красота,сили и вдъхновение.Става въпрос за един дял,който може да бъде оценен само от туристи с ниво над това,което на съветски език охарактеризираме като выъсшего класса.Да се срещне менте в пролома по набелязан от него маршрут е възможно толкова,колкото в джамия да попаднеш на свинкя.
На туристите,които се пишат пирински винаги задавам един въпрос: При Джано ли свършва Пирин?Това е достатъчно за преценката ми за тях.Защото след този връх,за мнозина Последен,следват два страхотни циркуса,изглед към Родопите от високо и към Северен Пирин,после един карстов дял и накрая Алиботуш,който не е никакъв Алиботуш,а Среден Пирин.Южният е в Гърция.
Подобен въпрос,-на Ком ли свършва Балканът?-,стои и при тази планина.Самият връх Ком и подстъпите към него са величави туристически маршрути.Само някои понятия ще спомена:село Губеш,изворите на реките Нишава и Височица от юг и ридът Здравченица от север.А след Ком какво следва:първо е една огромна планина-пасище,красивата седловина Кацикамък,после перлата на Западна Стара планина,Копрен,който е като част от Пирин присадена тук,после огромният Миджур с изворите на река Лом и на река Тимок.Рилският чал над х.Иван Вазов,Върла или връх Вежен в сравнение с тия широти са като една шушка.Тук мащабите са рилски!Тези два върха са последните,които от Черни връх се виждат по главното било на Балкана.Но красотите продължават.Следва един резерват,ама един истински резерват,Чупрене.На който му държи,може да се пъхне в него при рисовете и прасетата.А отвън по ливадите има змии и паяци като бръмбари.После идва един страховит скалист гребен,какъвто и в Пирин няма,следват гори с огромни буки.
Когато имам вдъхновене,ще направя пак едно такова творение с помощта на зрителната си памет като това за пролома с маршрути към тези места от съответните села.Те са села,не са махали,имат автобусна връзка със София,от тях ще спомена за сега три,най-красивите изходни пунктове:Копиловци,Мартиново и Чупрене.
Сега няколко думи за хората ,останали да живеят по пролома.Състоянието им е истинска трагедия.Малкото предприятия тук и там,строени по времето на социализъма ги купиха мутри,после ги препродадоха на чужденци.И ЕНЕРГОТО продадоха.Докараха хората там,както и останалите хора в страната до положение да не ходят по чужбина както дедите си на времето по гурбет,а да са гурбетчии в собствената си страна.Почти всички пътуват за работа до София и вечер се прибират.Веднаж пътувах с някакви момчета от ломските села.По-голямото работило по строителството и успяло,установило връзки с мафията.То каза,че може да се печели добре и по други начини.Сега водеше едно по-малко аверче да го пробута направо да заработи за мафията без да мине през строителството.Те казаха,че България загива,че всички и всичко ще загинат с изключение на тези,които успеят да откраднат.Затова сега трябва да се краде,това бе тяхното кредо.Затова и бяха поели пътя към София,където сега се краде и лъже.Преминавайки покрай квартал Дреновец на Своге те посочиха стръмните места с къщи и казваха,че ако са полицаи ще дойдат и ще арестуват всички тук,защото това са престъпници.С какво друго тук,по тия баири биха могли да поминуват тези хора освен от престъпления,питаха те и казаха,че направо трябва да дойдат тук,да гепнат хората от къщите им и да ги вкарат в затворите без да им обясняват защо.Спиралата на мислите им ги доведе до там,че е най-икономично направо да дойдат тук и да ги застрелят.И без това едното момче търсело добра работа,ето му поле за изява.Даваш му калашника,посочваш му селото и става Чапаев на днешно време.Може и една пулеметчица да му отпуснат,повече престъпници да застреля.
Питам се,ако вместо тези бедни хора по стръмните скатове тия две копелета бяха срещнали Боклукчията с часовник за милион и половина лв.или Милен Велчев,на който всеки косъм е сресан,едва ли щяха да ги предложат за отстрелване.По-скоро биха пожелали да целунат последната точка на стомашночревния им тракт от уважение към богатството,спечелено от тях във времето,когато трябва да се краде,за да избегнеш погибелта.Често става дума за подмяна,ето пример за подмяна на ценностите при хората днес.Наречени пълни боклуци,това ще бъде комплимент за двете млади копелета.Ако ги напипа разработчик,те стават за изпълнители на мокри поръчки и всичко.Това е продуктът днес,промити мозъци,липса на ценностна система.Казусът /на турски дереджето/ е интересна тема за сциантоложките-простипутки,разработени да проститутничат точно с този социологически проблем.Тук сам дяволът не би могъл нищо да прибави.Стоителят-бос вместо да зъвършва изречението със стандартната строителна фраза на редовите строители,да го еба!-за да е по-убедителен след като не може да измисли нищо,казва: Ебах го да го еба!След това разсъждение на момчетата,само това бих могъл да кажа и аз.Как ли се превежда този бисер на американски,на съветски,на турски?Съжалявам ги тези боклучета,но в резултат на алтернативата,която им е предоставена,за Агент Дунав ли да гласуват или за Агент Гоце,те до тук са стигнали в интелектуалното си развитие.За съжаление те са показателни за младежите днес в цялост.А програмите на Дунав и на Гоце са така кристално чисти,както спрайт може би,така различни,както се различава реката Дунав от едно човешко същество, Гоце.Програмата на Дунав е,ебало си майката,а на Гоце-майката си ебало.Те тази богата палитра на избор имат хората в България днес.Не разбирам какво ги прави идиоти при тия богати възможности и светли перспективи.И какво принуждава останалите без работа и препитание хора,все още живущи по пролома да продават дворовете си и къщите си на мутри,за да получат някякви средства.Да си продадеш къщата сега,за да получиш някакви средства е все едно преди 150 години да си изядеш овцете,т.е.препитанието си.След това е краят.И на бившите дворни места никнат хотели в модерния стил мутробарок,в които се чака да дойдат гости от ЕС.На проявилите интерес по тази тема давам дестинация:бившият соцкурорт Вършец.Ужасяващо бедни хора и мутри,които търсят няколко съседни места за строеж на мутрохотел,а доста новопредставени вишат снага празни.
