Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:06 - Искърски пролом 150 част 7
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3382 Коментари: 0 Гласове:
1



Всичките тези села,които описах са свързани териториално с Искрец.В момента си мисля и съм убеден,че сигурно аз съм единственият човек,който знае местоположението им и поради това тръгвайки от Искрец мога да прехвърля Понор по начин,при който да отида където си искам от другата му страна,но при едно условие:да няма мъгла.На Понор ще посветя друго едно писание,той е много обширна тема.

         А сега,при Бов вече сме на гараницата между Северна и Южна България,но не сме нито в едната,нито в другата.Ще обясня защо като се върна на р.Пробойница след малко.Тук слизат две реки от двете страни на Искъра и двете са супер.От дясно идва река Трескавец,долината й е резерват.По нея започва път,от който има разклонения по левия й бряг,явявящ се с южно изложение.Първото разклонение е при река от ляво,махалите започват веднага и стигат чак горе до селото Бов.Срещах там веднаж една стара жена с овце като картинки.Като се здрависа с мен усетих ръката й като копито.Каза,че не можела да напусне планината,не могла да намери мъж да живее с нея в планината.Хората я нарекли Горяна и тя признава само това си име.Срещах подобен случай някога,един от Косово,пиянище, имал кон с име Чапай.Хората кръстили и него Чапай,той си възприел новото име.После станал готвач,но не забравил пиенето.

        Следва второ разклонение на реката,на една тераска се намира махала Данговци.На времето като писал разказа си Дядо Йоцо гледа,дядо Вазов нощувал при Данговци,но се залюбил с едно момиче от данговския род,която тогава била ученичка.Случаят е описан.Дядо Вазов е бил страхотно красив едър посивял мъж,самото съвършенство,на който никое женско същество не е могло да откаже.При подобен случай той е починал по-късно.

       Пътят продължава покрай реката и достига хижа Трескавец,днес мощите й.Там имаше хижа,сбираха се пиянища,нощуваха и туристи,но след Десетото отказаха да плащат на хижара и той я остави.Мангали се качиха по пътя с коли и отнесоха всичко,че и гредите за горене.При хижата от дясно слиза дере с останало трасе на вървище.По него са изкачвали говедата за летни паши под Издремец.Днес то е обрасло и труднопроходимо.Ако се провре някой,това е най-краткият път за махалите на Желен.

       Пътят продължава вече в гора покрай реката,която е завирена за да се взема вода за медния рудник по-горе.Рудникът го купи някаква мутра ведно с машините,вероятно предадени вече за скрап и почивните станции.Там идваха деца от морето,тукашни деца отиваха на морето.Местността е приказна.Щастливецът на Витоша е едно нищо в сравнение с тази тук.Какъв почивен комплекс и ресторант ставаха тук след преустройство на сградата,каква почивна станция ставаше от почивния комплекс за миньорите?Днес това прилича на Хирошима след пускането й на уникалната за тогава бомба Енола Гей,носеща името на майката на военния летец,който трябваше да я хвърли.

        Макар и не по река ще упомена тук още един маршрут.Той започва в ляво преди рудника през борова гора.Над гората има махали,кито се обитават до днес.Излиза се на шосе,което лъкатуши за с.Бов,после за с.Лакатник,та до х.Тръстеная и после хваща главното било.Ако някой си мисли,че тук преди да построят шосето и железницата е било леко да се живее,много се заблуждава.Тези хора са били абсолютно изолирани.Единствено са могли да ходят до Софийското поле и то през лятото,като преодолеят билото между тях и Желен,после второ било между Лесков дол и Редина и като за капак още едно през Виши камък.С натоварени животни това не е възможно да се извърши за по-малко от три дни в едната посока,за придвижване на каруци не е могло и да се мисли.На север е още по-трудно.Алтернативата е или главното било и после Орханийското поле или през Ржана и пак в Северна България някъде при Лютиброд.Към Северна България ли да причисля тези мили хора или към Южна.Турците на времето са ги оставили и никога не са идвали тук за данъци или да им снемат някакъв друг вид рекет.

        От Гара Бов за село Бов има други страховито красиви маршрути.Шосето минава под водопада Бовска Скакля,който е по-висок от този при Добравица.Тази река изтича долу при стадиона.На времето от стадиона покрай нея се отиваше в село Бов.Днес пътеката е непроходима.Бовската Скакля е почти под центъра на с.Бов.В него скачат две реки.Едната има карстов извор на метри над училището,тя е по-пълноводна.Другата идва по един дол,водещ началото си от превала Кръста.Родопските превали са красиви и неповторими,този обаче ги бие по всички показатели.От него се виждат букови и борови гори,бели отвесни скали,върхове като Турлата в Родопите,но няколко.Надолу в посока на река Трескавец по южното изложение във всяка долина в горното й уширене има махали,но в такива красиви гънки,които надминават тези по южния скат на село Ябланица.След превала пътят движи по хоризонтала през приказна местност и се изкачва при кръста над двете езера Тръстеная.Тук е имало доста манастири,днес на тяхно място има поставени кръстове както по Манастирище.Аз знам 4 такива.Този в село Бов,Света Богородица,вече е възстановен,двата други са били в местности,които се наричат Кръста,та дори и суперкрасивата махала тук,част от с.Бов,също се казва махала Кръст,четвъртият ще се възстановява,той е при  х.Тръстеная.Там мутри крадат европари по програмата ФАЛОС и правят псевдомалинови насаждения.Ако остане нещо неокрадено,може да възстановят и манастира.Евроебалосимайката!

         Отклоних се от водопадите,връщам се отново към тях.Те са високи около 30 м.Левият горе е двоен,но през пролетта става и троен и е един умален модел на Кадемлийското пръскало.Десният водопад скача,водата така се извърта от една скала,че пада на 90 градуса според първоначалната посока.Красотата е неописуема,особено през пролетта,когато водата е много и трещенето й се чува и по високите махали на Бов.В Бов промени след Десетото има.Мутра е купила училището,сигурно е шарила доста за това на проститутът Даниел Вълчев.Сега го опасва със стиропор.Училището е направено в черковния двор,сигурно мутрата се е отчела и пред Синода.Друга мутра от София,която никой не е виждал лично,горе на най-обгледното място строи мутробарок,но станало така,че мутрата изведнаж изчезнала и вече 4 години въобще се не вясва.Някоя друга по-високостаяща в иерархията мутря вероятно я е отстреляла.

        Две думи за местоположението на селото:това е място за живеене!Не само е красиво,но има много и обилни карстови извори,слънце,хубава земя за ниви,безкрайни паши,достигащи Издремец.В началото на 13-и век тук е заточен някакъв френски маркиз,Сен дьо Бов,който е дал име на основаното от него село.Но едва ли го е основал той,защото в околностите му има много останки от крепости от типа на тази при с.Устра в Родопите,където скалите са ползвани за стени,а пукнатините изпълват с хомогенизиращи зидове.Затова тези зидове аз наричам Устра – 2 и смятам,че са строени от майстори,притежаващи строителни умения от едно и също исторически време.Тези майстори вероятно са строили много преди маркиза за го запофичат в този планински рай.След това пък са строени манастири,унищожени от турците.Останките от водохващанията обаче сигурно са от времето на маркиза.Тук карстовите извори са така многобройни,както в отсрещното село Заселе.Площта на селото е огромна.Само тази на махалите му и съседните махали на Луково-2 вероятно са колкото площта на София,а следват още три землища,на махали:на Лакатник,на Лице и на Бовска Габровница.Като площ само който е бил там познава мащабите на района.Два сравнително добри пътя тръгват от село Бов към планината.Единят води до чудно хубавите ливади преди изоставения рудник,като прави второ разклонение за село Лакатник и хижа Тръстеная .Надясно има още три разклонения,туристите ползват само това,което ги сурва в резервата Трескавец,аз обаче от тук се качвам на билото на планината,прехвърлям се към Желен или отивам където си поискам.Навсякъде там има махали,днес са останали къщи-призраци.При езерата има голямо плато,по местоположение нямащо равно на себе си по красота.Другият път води за махала Луково-2,защото там се построи някаква свързочна станция.Кръстоската между човек,наподобяващ свиня и истиска свиня,бившият военен министър Николай Свинаров,продал за 1 лев с дълговете за ток и вода на мутра тази огромна сграда с гаражи,складове и други помещения,че и с метална кула за телевизионна антена.Мутрата обаче се оказала бербат,това е турска дума и означава марляч,човек който до толкова е разхвърлян и не умее да подържа ред,че турците му определят фамилия,достойнада го харакнеризира кано човек,Бербатов  /Марлячев/.Покривите са ръждясали,огради се рушат,пълно е с кучета.Тази сграда стана известна с трагедията,когато мангали надуха с компресор корема на българче-трудоваче и то почина от септичния шок от спуканото право черво въпреки хирургическата намеса.Луково-2 е средищно място между селата Бов и Лакатник и по местоположение е нещо уникално.Пътят лъкатуши по скатовете под Издремец и помежду многобройните махали на Лакатник се спуска в центъра на селото.Само че махалите не свършват тук.Те по площ едва ли отстъпват на бовските.С лек наклон и на заветни места те са разположени досущ над скалите над Гара Лакатник в южна посока.От там помежду скалите слиза пътека,която изисква при ползването й особено внимание.Наблизо минава и малка рекичка,която при гарата образува миниводопад.Съществуват две понятия за Лакатник,само за гарата и селото.Но колко многбройни са махалите между селото и гарата,от двете страни на селото и над него,чак до х.Тръстеная,знае само упозналят този район.Аз съм точно такъв.

        Почти срещу реката Трескавец от планината скача нова река,подчертавам,СКАЧА!,това е река Скакля.Макар и не много дълга,реката е рекордьор с 85 метровото си пръскало в пролома,наречено Скакля.Същото име носи и селцето под него.Ако човек си представя райската красота някъде в небесата,аз мисля,че тя изглежда като тази тук.Пътеката покрай реката има два варианта.Лявата изкачва през гора и излиза в страни от пръскалото.От там има зидана пътека,която е опасна и имаше железен парапет.Пътеката върви покрай пръскалото под страховити варовикови скали.Дясната пътека е по-интересна.От малка полянка долу се вижда цялото пръскало.Твърди се,че там Вазов е написал разказа си Дядо Йоцо гледа.Има паметна плоча,напомняща за този велик българин.След това се минава покрай една пещера,приспособена за обитаване от животни,после покрай един карстов извор,подобен на Харлогата в Родопите.През време на снеготопенето от тази дупка изскача под налягане огромно количество вода,много повече от водата,скочила от пръскалото в ляво от нея.След това пътеката,модифицирана и обезопасена с железни парапети излиза под пръскалото.Водата от водопада /пръскалото/ става на пръски след такъв пад,а за това добринася и падането й върху един праг,после се доразбива на още един и тогава пресича пътя.След стръмно изкачване се излиза на с.Заселе.Красиво е,но стана и опасно.Непрозорливо на времето парапетите са били направени от джелезо и някои изчезнаха голяма част от тях.Тук има легенда,че Вазов се изкачил до селото,но преминал през ливада и кметът го глобил за това,че е сгазил трева,отредена за косене.Хората са имали религиозно отношение към природата и поминъка си,в случая храната за животните им.От Заселе се тръгва по път с чудновати извивки заради понорите,който достига махалите Батолов дол,Монинци,голямото село Зимевица и с.Заноге.Името на с.Заноге идва от неговата отдалеченост от всяко населено място.Тръгнеш ла на някъде,дръжте се ноги!

         Селцето Скакля е свързало името си с Дядо Вазов.От него с кон и водач бай Милан /в стихотворението си Вазов го нарича Младен/ поетът се изкачва в с.Заселе,като ползва старо вървище по рид,слизащ от селото Заселе и достигащ Искъра.Там до края на този рид в махалата Скакля е била къщата,в която е догарял като свещица дядо Йоцо.Влакън,който вероятно е минавал в тунел под къщата му,намираща се в местността Злата скала.Срещу нея се намира днес ужасяваща кариера.Влакът в последните години е бил единствената радост на Дядо Йоцо.Пътят,ползван от Дядо Вазов е като кръвоносен съд,започващ от с.Скакля.Той пуска разклонения за разните махали на Зимевица и Батолов дол,но изглежда е бил предназначен основно за Заселе.След Освобождението е разширяван и подзиждан до степен,при която е мъгъл да бъде по-късно ползван дори от малки камиони.Има отклонения от този път,които пресичат Зимевишкия дол,реката,наричан още и Батолов дол и се закатерват към махалите на с.Заноге.От с.Скакля има стръмна пътека,която извежда наведнаж горе при първата махала на с.Заселе.

         Сега едно лирично отклонение за с.Заноге.Посетилите го с автобус от Своге мислят,че там,дето му е спирката,това е и селото.Но не е!Това е Заноге –Център.Къщи горе по откритото и ветровито мястоп има доста,со по западните скатове са много пъти по толкоз,има ги във всяка заветна гънка с карстов извор.Махалите на Заноге слизат едва ли не до спирка Балкан и до Гара Лакатник.Има ги дори по скатовете на река Зимевишки дол,/Батолов дол/,една непроходима днес долина.На хората в този район живущите от другата страна на Искъра казват турлаци и не ги броят за българи,а нещо като самостоятелна държавица.Имат основание за това.Тези хора живеят на възможно най-отдалечените от полето места и са си имали местни порядки и закони,съобразени със суровия живот на планината.Това са 100 процентови планининци,за които Вазов казва,че са обречени да живеят сред красота,в глад и нужди.

       Какви са били възможните връзки на тези хора с населението по полето.Има един ужасяващо дълъг вариант за Добравица,после Бучин проход и Софийското поле.На север е било възможно след като се измине това,което наричам Големия Понор и от там се сурнат във Вършец или Спанчевци.Това е преход за турист с малък товар за един ден.Което означава,че е било възможно да става с коне за закупуване на сол и др.стоки и че един курс не е бил възможен за по-малко от четири дни.

       Имам спомен от махала Монинци с един стар човек.Почивах си до един обор,по едно време дойде и седна до мен един човек,същински торен бръмбар.Изриваше на кравите.Заприказвахме се.Той каза,че животът им тук не е както в полето,ори,мели и яж.Тук може да се произведе храна само за животните и те като ти се отблагодарят,ще има и за теб.Работи се два пъти повече,отколкото в полето.Затова живтните трябва да се гледат много добре,иначе ще загинат,а след това и ти.Но се похвали с това,че живее в планината.Тук ставали бунтовете,тук биел барабанът,а в полето пържели кюфтето.

      Следващата река слиза от с.Луково-2 и се влива в Искъра при спирка Балкан.Това е минирека с минипръскала,много е интересна.Пътеката към с.Заноге е стръмна и минава по гористи скатове,наклонени ливади,скали,попроменени от каменари,за да могат да се ползват от пешаци.Пътеката излиза на долните махали от комплекса Заноге,има разклонения за Батолов дол,за Зимевица и след това достига Заноге-център,където идва автобус от Своге.От тук започва вървище до Лакатник.Пътеката от сп.Балкан е с много подраст и днес е трудна за преодоляване дори за дългите крака на коне или магарета.Малко преди сп.Балкан от към Зимевица слиза непресъхваща малка река,наричана Зимевишки дол или Батолов дол.Там е минавал най-късият път за кравите на Зимевица до зимните им паши покрай Искъра,днес тези пътеки ги няма.Махалите обаче горе по левия бряг на дола стоят до днес,превъзходни за туриста пътища водат нагоре и накъдето той пожелае.Ако е посветен в красотите на този край и желае да ги посети,разбира се.

           Има някакви закони по пролома за разполагането на махалите в него.Освен на завет и до вода,основно изискване се явява изложението.Най-много са тези с южно,по-малко-със западно и най-малко с източно.Но има и изключения,махали на северни скатове,аз посочих няколко такива.

           От другата страна на Искър също на серпантини към него слиза пътека през гора,ужасно е стръмна.Тя извежда горе на високото при с.Луково-2.Пътеката е в два варианта.Ж.п.спирката е обслужвала с.Заноге и с.Луково-2 преди да се построят днешните шосета до тях съответно от Гара Церово и от Гара Бов.Падало е яко ходене,само комуто е държало е могъл да ползва екстрата влак.Трябвало е да слезеш от някъде си,за да го качиш,а после с багажа да се качиш до висините,където е къщата ти.В посока Заноге е била възможна екстрата кон,но в посока Луково-2 е падало здраво катерене.Днес тези пътеки са обраснали с подраст до степен,при която да се движиш през гората е по-леко,отколкото по пътеката.Маршрутът до Луково-2 от спирка Балкан не е по силите на всеки.Да се отиде обаче до там с кола по асфалтовия път от Бов е велико.От тези махали се виждат други на отсрещния бряг на Искъра на места,където не можеш и да си помислиш,че е възможно да се живее.

      Махалите Луково-2 са много красиви.Те са на едно плато,което се загражда само от един красив варовит връх с много скални цепки и гънки,покрит с борова гора.Из под него извират няколко карстови ивора.Там се намира печално известната военно-свързочна станция,където мангали трудоваци вкараха в гъза на едно българче маркуч от компресора и му спукаха червата.От септичния шок момчето почина.Тук,от една стара козарка,която попитах веднаж за пътека,научих две тови понятия.Тя ми каза,ще стигнеш,ако знаеш как.Иначе можеш да се втръниш някъде или да надвиснеш над някоя скала.Мисля,че правилно разбрах,какво ми каза жената.Това упражнение ми е много познато.Имал съм изпълнение в участък със 100% шипки.

     А сега съм на Гара Лакатник,където билото на планиата е огънато като лакът на ръка,затова и местността се нарича Лакътник.Местността представлява като една става.Сферичната част е към билото на изток,нагоре към с.Лакатник.Вътрешната полусфера е един голям венец от скали между реките Пробойница и Оплетня.Вече сме в Северна България,защото от тук нататък да се достигне някога Южна България е било подвиг.Искам да отбележа колко далеч от населените места в страната са били двете села Лакатник и Бов.Те са си били нещо като Зимевица и Заноге,но от другия бряг на Искъра.С тази разлика,че балканът при Зимевица е закръглен,а този тук е като развълнувано море.

           От към махала Пропас на с.Лакатник близо до гарата се спуска много стръмно пътека,минаваща по едно време покрай скали.Не е за всеки да я ползва за слизане,за изкачване е мното стръмна,но е по-добра от тази,която започва от спирка Балкан.Пътеката минава покрай няколко махали и достига централната.

        Билото на планината в посока на с.Лакатник минава над две уникални долини на реки.От север е река Долът,тя извира от двете езера при х.Тръстеная.Махалите по южните й скатове са една прекрасна картинка.От юг на билото има още една река,която се влива в Искъра межда Гара Лакатник и сп.Балкан.Тази долина е много интересна.Прилича на матка.В горната част на матката,където трябва да са яйчниците има две оформени махали,Луково-2 и една лакатнишка,не знам името й.Те са свързани с вървище наподобяващо леко оформена дъга.Местото е толкова благодатно за живеене,че махали има по северните скатове,което е рядкост за пролома.Надолу матката се свива,скатовете стават стръмни,шийката й е при ж.п.линията,където рекичката скача от една подпорна стена.Някога покрай двете реки е имало пътеки,днес не!Има обаче изоставен асфалтов път до бивш рудник,днес ограбен.Той се доста нависоко в участък от тази долина-матка.От ляво на пътя има скали лакатнишки тип.Над тях е махалата Пропас,заградена от две страни с увеси и от две с прекрасно землище.Тук се намира Сирашката махала,изселена поради простотията на един човек от селото.Имало в селото бук с извор под него,течащ от основаването му нт едно сираче преди 300 години.Просташката ръка на селянина отсякла точно този бук,защото бил на удобно място и водата изчезнала.А с нея и селото.Тук срещтах наблизо жена,пенсионирана лекарка,на която Иван Костов откраднал пенсията,както тя каза.Окрадоха казва парите ни в банките,пенсионния фонд,заводите,телефоните,влака,самолетите,сега казва крадат горите.Цигани секачи надзиравани от мутри изсекли всичката букова гора,сега там било джунгла от нръни.Хората там се убедили,че крадците на рудника са съгласували кражбите си с милицията,защото в рудника са идвали крадци с къртачи,кранове и всякаква техника,то от милицията казвали,не можем нищо да направим,вие ги изгонете от там.А аз бях там,това там е нещо ужасно.А ужасът бил и под земята,защото там имало релси,вагонетки,подпори.Защо не дадоха тези хубави стради на хората там да ги ползват за складове за храна на животните,за живеене или за самите животни,а оставиха там този ужас,надминаващ по жестокост рудника в началото на река Трескавец,пардон,в резевата Трескавец.

        От лявата страна на Искър срещу гара Лакатник идва една доста голяма река,Пробойница.Името на реката говори каква е долината й.По нея не е имало път,той се е разклонявал и чрез десетина варианта е достигал махалите на Губислав.На тези махали ще се спра специално.

       Още в началото на реката от дясно идва още една карстова река,Петра.Долината й е изпълнена с пещери,водни дупки,бели водопади.Реката е истинска туристическа атракция.По-нататък и тази река се разклонява,като от дясната помпи изкачват вода за с.Миланово,лявата прави страхотна гънка,изпъстрена с махали.Те са част от мегамахалите Губислав.Първите махали започват по рида между реките Пробойница и Петра,където има карствови извори,паша,гора,слънце.От тук нагоре всяка слнчева гънка е с махали.Но от високите какво се вижда?От главното било се виждат Яворец и Издремец,после Ржана с Козница,но от тук става ясно защо върхът се казва Козница.Когато го гледаме от оброчището над махала Лескова,той прилича на пресечената пирамида на Вихрен.Сега се вижда,че той е едновременно стръмен скалист ръб,от ляво с безкрайни ливади.Показва се и Врачанската планина с най-високия си гол връх,наподобяващ глава без коса и поради това наречен Пършевица,а също и целият скален венец над с.Оплетня.И това не стига.Вижда се Понор планина с най-високите си върхове и накрая връх Була.От тук той не прилича на на забулена жена,а на полегнал сфинкс.Красотата е неверятна.Веднаж си говорехме с едни туристи-ментета във влака.Аз им казах,че махалите Губислав са страхотна туристическа атракция,те отговориха приблизително така:Ние бяхме там когато ходихме на Пробойница.В центъра има смесен магазин и кръчма!

        Мислено споменах роднините им и изгубих интерес към тях.

        Махалите на Губислав са обърнати точно на юг и започвайки едва ли не от Гара Лакатник достигат до 1300 м.н.в. Хижа Пробойница е много по-ниско от някои от тях.Към махалите на Губислав са влизали днешното с.Миланово,днешното с.Дупни връх и всички махали по гънките между Миланово и днешния Губислав-център.Най-високите махали са закътани в китки от букови гори и са непосредствено до билото и пашата за животните.Къщите,строени по-късно са на по-открита местност.Излъчването от по-късно построените къщи е такова,като хората,строили ги на тия чукари като да не са мислили ти или децата им да ги напускат.Трабанти,Москвичи и др.соцколи още стоят по дворовете.Всичките къщи са с оригинална архитектура.Имат каменни основи с червени камъни по половин метър дебелина.Нагоре някои са с тухли,други с двоен плет,а трети изцяло от камък.Приличат на черкви и са тежки сигурно колкото един малък жилищен блок.Някои камъни са с размери метър на половин и пак на половин.Това е ј от куб.метър,като тегло е нещо страшно,но тези камъни са вдигани и редени!?Селото е било прочуто с кираджиите си.Воловете са били подбирани по двойки,но под тон вол не е бил считан за вол.Продавали са го или са го заколвали.Тези волове са возили камъните.Воловете били толкова силни,че ако колата затънела те счупвали оглавника или каруцата или пък окът се късал,но вариантда спрат да дърпат докато всичко се почупи и те отново тръгнат за воловете не съществувал.Стари хора твърдят,че техните волове били по-силни от биволите в Северна България.Кираджиите са возели сено,камъни,това за вътрешен транпорт,а към полето са возили дърва,трупи и други тежки стоки.Те тръгвали от селото и за три дни през седловинта Дупни връх  слизали в днешния квартал Заножене на гр.Вършец.Заножене е бил средищно място.От там нагоре-за ногите!,но много яко.Много малко неща са могли да предложат на тъпите дебелаци от богатото Врачанско полето тези бедни хорица.Сваляли са вълна,кожи,дебели букови трупи,криви дървета,които могат да се направят на рало.После натоврвали зърно,сол и др.тежки стоки и след три дни се изкачвали обратно в Губислав.Други с товарни коне са преминавали по-пряко през планината покрай хижа Бялата вода,трасето на вървището е запазено до днес.То е един прекрасен туристически път през вековна гора,който излиза направо в горните махали на Губислав,където наблизо днес е хижа Пробойница.

         Връщам се на моста,където р.Пробойница се влива в Искъра.Има ново шосе,направено заради урановия рудник под с.Губислав.Този рудник има лоша слава.Радонът добиваха като нацръкваха под земята сярна киселина.Тя обаче изби в минералния извор до гр.Курило,като някои умряха малко от това.После затвориха рудника,защото станахме приятели с тези,дето им готвехме бомбите.Останаха разкривките с инертния материал,но Румен Овчарав,педерасът брадавичест,който е завършил атомна физика в СССР купи атомния рудник и сега е докарал мелачки за инертния материал.Наскоро стоях и се радвах на красивата местност на Губислав и за около час от там тръгнаха натоварени 8 камиони-гъсеници,четириосни,които возят поне по 30 тона.Това е инертен материал който става за строеж на пътища,за строителство и др.Яко се гуши атомният ни крадец с народните ни ресурси.На времето имаше един друг атомен грузински педерас,Никита Шашмашидзе,тоя го мина.И себе си надмина.Атомният рудник е собственост на Овчара,колкото на царят-подлога е собственост девствената гора от бяла мура над Боровец,която той сече,разбичва в Петрич и изнася в Гърция.Но си и платил цената за това,стана подлога и колкото и да го нафекалват хората,които излъга по суратя,в устата и др.он му не пука.

Той си взе своето за предателството към един народ.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5646601
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930