Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:08 - Искърски пролом 150 част 6
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3673 Коментари: 0 Гласове:
0



       От дясната страна по течението на Искър слиза една кристална река,Градечница.Колко е голяма долината й се вижда от пътя за Своге.Там при завоя,който е 180 градуса започва пътека покрай реката,която достига път.Средното течение на реката хората са си го харесали за вили.Горното течение са стръмни тревисти и гористи скатове.Горе,на най-високото,по сравнително равните места започват къщите на махала Редина.Те са разположени на открита местност,много красива,която се състои от ливади и дъбове на групички,явно оформени по този начин от хората през вековете.Има паметник на чавдарци,не знам как са стигнали до тук и що са сторили.Вероятно са нафекалили района,защото и тревата и цветята са като шербетувани.Примитивен път води до махала Кръстец.

       Долината на река Градечница е уникална.По-удобно място за язовир просто няма.Някога тук са били сваляни да зимуват кравите на хората от махала Редина.Веднаж попаднали долу,кравите не са можели да издраскат от там докато снегът не се стопи.Има гори от зимен дъб,на който листата падат чак през пролетта.Да се свалят всички крави долу не е било възможно.Само тези,на които лактацията е била спряна са отивали на зимен лагер.С тях е имало и пазач,който вечер палел огън и правел други мурафети,за да ги пази от вълците по нощите.Имало е свалена каменна сол на определени места,които животните са знаели.

          Макар да не е по реката,ще упомена още един маршрут,който е измежду любимите ми и съм го нарекъл Рединската китка.Той започва по шосето за махала Редина от шосето за Своге.Горе има огромен,повтарям,огромен избор на пътеки по обгледни места,под които в гънки са разположени десетки,а може би стотици по – ниски махали.След това отново има опции,на американски език,на депесарски чалъми:има страхотен път за Кръстец през манастирчето,друг води по билото между река Кръстешка и Искъра,трети хваща рид към Томпсън,четвърти сурва право долу в долината на р.Градечница.С това ще завърша маршрута по Градечница,че махалата Редина е нещо огромно по територия.Веднаж бях там с туристи и изплашихме едни животни.Те побягнаха,стопанката им хукна след тях,след половин час ги срещнахме отново.Същите тия туристи казаха,по –точно обвиниха ме,че не ги водя на някъде,а ги въртя по едно и също място.И аз така в началото,доста трудно се ориентирах в тази част на планината,която прилича на развълнувано море.Няма две едвакви вълни,няма и две еднакви гънки в планината.Само дълго гмуркалият се между тях може да ги различи,аз съм точно такъв.

         Другата река,която слиза от отсрещния бряг на Балкана и се влива в Искъра е река Дълбочица.Името й говори за това,как изглежда долината й.Шосето нагоре е направено още от турците,добре,че са слагали километрични знаци от камък,а не от джелезо,та не се крадат.То не е било за днешната Гара Томпсън,а за връзка с мегамахалата Церецел.След Освобожденито от тук пътуват антрацитните въглища от мина Чибаовци.Ако днес има мегаполиси,някога пък е имало мегамахали.По-обширна от тази в България аз не знам.Макар малко да са ходили по България колкото аз.

         Колко е площта на Церецел човек може да си направи извод от това,кои са изходните точки за нея:От едната й страна отдолу й идва Царичина,после Балша,която е най-голямата порта за мегамахалата,после Кътина,Владо Тричков,Реброво,Томпсън,Своге,Свидня,Чибаовци.От Чибаовци през мината има път за Царичина.Запознатите с района вече разбират,че това е площта на почти цялата Мала планина.Говорил съм там с хора,които твърдят,че истинското име на мегамахалата е Сересел,което означава тук и там сернато по селце.Сигурно е така.

         Връщам се на гара Томпсън.От нея тръгва шосе за Церецел- център.Понякога тръгва и автобус,но за да тръгне хората трябва да го бутат докато запали.Веднаж бутачите бяха калпави,Чавдарката не запали.Хората искаха да пътуват,шофьорът им каза,какъвто си го направите,от ДАП-а такъв ще ви го отпериме и залегна на бирата,докато дойдат от Своге да си изсецат рейса до гаража.Някъде на 6-7 км.нагоре по реката има нещо като административен център,в който има и сграда за местния кмет,тук му казват малкия кмет,но когато седнел в кръчмата в Церецел шашвал другите с голео пиене и приказки.В Церецел-център се намира един смесен магазин,но в него ако друго нема,пиене има.Това е най-посещаваното място.Има още и хляб и сладки работи.И плъхове като котки.Има и пияници с професионални деформации:носът ако е изместен наляво устата е надясно и когато надигат бутилката тези два органа не си пречат.До кръчмата има и рибарник,но няма кой да пусне в него една кофа с малки рибки.От тази кръчма нагоре движи път по дясната страна на реката от който започват десетки разклонения по ската,който се явява южен и по който в гънките на припек са построени махали.Те стигат чак горе до билото на Свогенсия балкан,едно огромно просторно обгледно пасище.Пътят върви по старо трасе,направено още от турците и с останали турски километрични камъни.Пътят е строен,защото на практика турците нямали достъп до тези хора въобще.По него минавали да им снемат данъци и да осъществяват някакъв контрол над тях.Там турчин не е живял,те са били долу по плодородните земи на страната.Пътят излиза на седловина,която пак е кръстопът.Директно може да се слезе в Балша,с маневра може в Кътина,може също да се слезе към Царичина,да се продължи за шосето от София за Петрохан,да се слезе към Своге.Местността е много красива,цветята на пролет са като китки.Наблизо има и оброчище с голям каменен кръст с богата каменорезба под огромен дъб.Цялото Софийско поле се вижда от там,Витоша,ръбовете на Рила от север.

Най добър вариант за прибиране е ако се достигне до Чибаовци и се вземе автобус до София.

      След гара Томпсън има още една голяма река преди Своге,но до нея няма ж.п.гара.Това е Лесковдолското река,наричана е още Рединската река,някои я наричат и Дреновдолската.По тази река започва път до махалите на Лесков дол.Лесков дол се явява една триъгълна гънка между билото с махалите на Редина и частта от главното било между върховете Високата чукла и Издремец.Водосборния район е много голям,почти като този на Редина.По южния скат има много,много махали,някои достигат почти до билото,което там е високо 1300 м.Една махала е определена за централна,веднаж на ден до нея пътува автобусче от Своге.Някога имаше хлебарка до Редина,днес я няма,тази връзка ползват за Редина и останалите хора там.А от там до къщите си колко вървят?Нагоре към централното било продължава път,който следва билото в посока Издремец или Чукава.Може да се слезе към махалата Кръстец и Буковец,туристите могат да се сурнат направо в манастира Седемте престола.Лесков дол е изходен пункт за посещения,не блести с нещо особено красиво.Било е място за живеене с много слънце,вода и паша.Но обгледността,която туристът търси e високо горе в слънчевите гънки.Те са по южните и западните скатове.Северните са мрачни,покрити с гори.Махалите са много разпръснати,някои са високи,колкото тези на Редина.Никак не е малка площта на този комплекс от махали.Обграден е с два високи странични рида и един от централното било.Горите над махалите са подменени основно с бор.Веднаж това концентрира всички свини и вълци там,да са в готовност да атакуват в тъмнината,второ,боровете заеха площта на ливадите,осигурявали храна за животните,а пък те-за хората и третата вреда,борът изпи водата и обезводни площите под него.Останали без вода,махали бяха закрити преждевременно.Имало е някаква традиция по здалесяването в тази долина,защото тук подобно при Балша,няма сипеи и лиски,всичко е залесено.Един интересен обект има в Лескова махала,това е Изоставеният мост.Строен от супермайстори каменари,той съперничи напр.на Стояновия мост,но не го достига.Мостът за жалост е бил направен от камъни,които се разстварят от водата и единият му свод се е огънал.Кемерът  /арката/ не е точен полукръг,както при родопските.За жалост,живеем във време,когато новопредставените ни от бившите служби министри и всякакви пазарни проститути гледат добре да се накрадат,за гдето прикриват престъпниците и ще изчезнат парите за опазване на такива паметници. Ако се отпуснат пари,те ще се споразумеят кой колко да открадне от тях.

      Следващата река,най-пълноводната,която се влива в Искъра е Искрецката река.Пълноводието й идва от един огромен карстов извор над Искрец в местността Варниците.От там извира голяма част от водата,проникнала в понорите,увразите и отвесните пещери на Понор планина.Там са влизали пещерняци-водолази и твърдят,че долу има море.Малка част от водата е достатъчна за водоснабдяването на района.След земетръс морето се разклащало и за няколко дни вода от него не изтичала,но свогенци не се притеснявали,защото знаели,че ще потече отново към чешмите им..

         Своге е било средищно място по пролома.Нагоре по течението на реката е имало условия за животновъдство и примитивно земеделие.Имало си е и път за каруците до Бучин проход и до Чибаовци,а от там до Балша.Махалите по южните скатове на Понорпланина и на Манастирище са били от самото Своге до Бучиния проход и не само до там,защто там пък започват махалите на Годеч и Гинци,където хората отглеждали предимно овце.

         Първата река,която се влива в Искрецката е река Свидня.Тя идва горе от прохода между Царичина и днешния квартал на Своге Свидня.Някога махалата Свидня е била към Церецел и до днес има останали къщи под върха.От там започват пътеки надолу,днес запуснати.

        Започвам с реката,която малко след Искрец идва от Понор планина.След огромния карстов извор реката става суходолие,но от време на време тече вода,губи се и отново се появява.Като по реката за х.Яворов в Пирин.Пътят преодолява голяма стръмнина и достига разклон за с.Добровица.Това е село със затхващи функции,но като изходен пункт за туристите е нещо уникално.Има шосе за главното село там,Зимевица,но има разкошна възможност да се върви по красивото карстово било чак до връх Була,надвесен над пролома.За целта се тръгва към първия връх,който се явява разцепен на две.Долу от цепнатината извира обилна вода,която хванаха за пиене.Горе върхът представлява една площадка с площ около 4 кв.м.от която се спуска поне 100 м.отвесна скала до извора на реката.За да е още по-страховито  пред площадката има и скална цепнатина.От площадката се вижда като от хеликоптер.Върхът се казва Лупова глава.Някога там заставали вълците привечер да оглеждат за кошари с овце.Хората твърдят,че най-силно зрение имали вълците и конете.Наименованието е латинско,от лупус.Такова име има и в Родопите,един връх се казва Акватепе.Хем латински,хем турски.

     Маршрутът към връх Була е един от най-интересните в Понор планина заради специфичните форми,придобити от разстварянето на варовика в недрата на планината.Таков чудо съм виждал и другаде:между Гинци и Губеш,над Чепеларе от лявата страна,над Триград и на още места.

      От Добравица ако се продължи направо по псевдореката се достига някогашната перла на вилна зона,с.Брезе,днес силно запустяла след набезите на крадци по вилите там.На хората така им писна циганите да разглеждат вилите им като хранилки,които им се зареждат периодично,че направо си заебаха къщите.След Брезе по третокласен път се достига до с.Бракьовци,едно запуснато село с карстов район,заобиколено от варовити скали и опазени гори.Пътят продължава нагоре и излиза на т.н.Историчеки път.Изпратените от СССР пияници Димитров и Коларов се възползват от трудното положение в България тогава,вдигат въстание,след това по този път бягат в Сърбия и оставят тук хората да се колят.Нещо като предвариант на едно по-близко време,когато на хората,изморени от лъжи и кражби им новопредставиха цар менте с платформа: почтеннност във всичко,за 800 дни ще оправя работата.Не цар,а подлога на мафията,такъв се оказа този мошеник.

           Трасето на този път стои,то не минава през Гинци,заобикаля го от изток и се качва на Петрохан.

      Връщам се на с.Искрец.От Бучинпроход идва река,покрай нея има път.От дясната страна е планината Манастирище,осеяна с махали.Името си носи от някакви предания,че там е имало много манастири,изгорени от турците.На тяхно място хората поставили каменни кръстове.Аз съм срещал такива много,подобен има и до х.Тръстенаякъдето има и останки от каменен зид.Училището на махалата,в действителност махалите Манастирище бе превърнато в хижа.След Десетото на хижара отказаха да плащат,той си се прибра в дома си,пойдоа всекакви,роми,мануши,цигани и отнесоха не само одеалата,но и врати,прозорзи,керемиди.Отиде и тази база на туристите.

         От лявата страна на пътя също има разклонения,те отиват горе на платото,където са разположени селата Дреново,Дръмша,Чибаовци.

      А сега две отклонения от линията,но заедно с линията.

      По мое мнение,а аз съм добре запознат с казуса /на дапесарски дереджето/,Понор планина се състои от три части.Между реката от Бучинпроход и реката през Браковци е първата трета от планината,за мен това е Малкият Понор.Между реката през Бракьовци и долната част на р.Пробойница,в действителност до с.Заноге е разположен Средният Понор,след което до Крушачкия връх,от който извират и р.Пробойница и чудноватата р.Понор се издига Големият понор.На този въпрос ще се върна пак при изходните пунктове от Гара Лакатник.

        Второто отклонение е за бившия кмет на Своге,депесара Емил Иванов,днес областен управител на София-окръг.Свогенци казват,че по-голям мошеник,по-голям крадец,по-голям унищожител на гори не е възможно да се роди.Имало някакъв турчин тук с фабрика за паркет,Демет,изсекли са много гори за него.Аз съм виждал кмета.Ако го нарека изрод,това  ще е комплимент за него.Той е като кръстоска с прасе,но квартерон,защото като две поколения последователно веднъж човека и втори път човекопрасето да се е кръстосало пак с прасе.А лицето му като да е пъхнато до очите в скротум,но не нормален скротум,а отвратителен,с ненормално бяла кожа и дебели като от конска опашка къси черни косми.Един друг изрод има,явно кръстоска между човек и прасе,и името му е Свинаров,за да напомня за кръстоската му на тези,дето по някакъв начин се сношават с него,но той е картинка в сравнение с Емил Седемдесетипетппроцентасвински.

         Следващата река,която се влива в Искъра идва от ляво,тя се казва река Церовска.В миналото убежище за кравите през зимата,тя е превърната в кариера още след Освобождението и голяма част от камъните за подпорните стени около железницата,за построяването на София и къщите по пролома са от там.Едните камъни са жълтосиви,другите червеникави.Аз слязох веднаж в кариерата от горе.От долу не дават,защото там непрекъснато гърмят.Ако човек при връщане от Булата сбърка пътя може да се сурне в кариерата,дано да не взривяват в този момент.

         Малко внимание за селото Церово.Името му произлиза от летния дъб,който е преобладавал там,цер.Някога селото е било разположено горе по западния бряг на Искъра на много махали в южните скатове на долините на малките рекички горе,които там текат и дават вода на животните и хората,а след това изчезват в дупки по скалите и се появяват отново като карстови извори в близост до река Искър.Гара Церово е заобиколена от отвесни варовити и миргелови скали,като от запад те са страховити.Там,където днес е изоставената кариера по дъното на корудерето минава път,който на времето е прехвърлял билото на Препасница и е слизал по всички махали по река Искрецка,та и в Своге.Красотата на мястото,където са разположени изоставените днес махали е рядка за пролома.Изгледът от тук към Издремец,Чукава,Ржана и Мала планина е уникален.Махалите са разположени по южните скатове не само на тази река,но и по скатовете на малките рекички горе,които там ги има ,но „пропадат” преди да скочат от няколкостотинметровите височини в Искъра.Това е един оазис горе,обграден със скална ограда и само който знае как да отиде до там може да го посети.Вариантите са два.Единият е по козя пътека,която достига рекичките с къщите по южните скатове и която пътека е много стръмна и опасна.Ако се прпепънеш или по някакъв начин се откачиш от нея,след няколко пъти по сто метра ще стигнеш по най-късия път Искъра.Красив и безопасен достъп до тези чудно красиви местности е старото шосе за Добърчинския превал,което свързва село Заселе с всички села по река Искрецка.Това шосе е направо върхът.Като да е строено да се вижда всичко от него,но в действителност така е прокарано,че винаги е на южен скат и по него първо се стопява снегът.Най-високата му точка е под връх Була,който гледан от юг изглежда като стърчаща бяла скала.Тук шосето се разклонява,като има път нагоре за билото,друг за Заселе и трети за махалите над Церово,кацнали горе над отвесните скали.Сега до тях има разклонение от новото шосе за Зимевица,лош,но безопасен път.Ако се тръгне от тези махали надолу се попада в ужасяващ куркапан.В началото има широки пътища за каруци по деретата на реките,после те се събират в една пътека и тя става толкова страшна,че ако мисли човек да продължи по тези скални страхотии или да се върне,процентите са 50 на 50.Това спускане е за хора с по-здрави нерви и чувство за равновесие.Като слизам долу при кариерата,имам нужда да спра,да си почина емоционално и да благодаря на Господа,че успях.Жестоко спускане по тясна пътека,на места с камъчета,на други се върви по стъпала,наподобяващи керемиди по наклонен скат на покрив.

          Още малко за Церово,защото то ми е любимото място в Искърския пролом като местоположение.Там имам едни маршрути,които съм нарекъл Двойната подкова.Вътрешната подкова се изминава като се тръгне от Церово по шосето за с.Заселе.Малцина знаят какво предлага този път.В началото при завоя с антената се открива изглед към околностите на Издремец,който няма равен на себе си.След това пътят става панорамен и върти над скалите от запад на Гара Бов,които са отвесни и високи 500 м.Любопитният пътник чакащ на Гара Бов едва ли си представя,че този отвесен ужас е съоръжен с панорамен път,надвшаващ многократно по страховитост ждрелото преди село Триград.В мястото,където е изсечен в скалата пътят има нови отвесни скали над него високи поне 200 м.Когато се осмеля да погледна надолу към Гара Бов имам чувството като да съм попаднал под крачно напрежение.Местността бъка от карствови извори.На Заселе от площада се слиза покрай водопада към с.Скакля.Голямата подкова обаче,външната,е нещо доста по-сложно.От Церово се тръгва към махалите на западния бряг на реката,те са един жемчужин.Специална каменна архитектура,къщите са между скали и като да са добавка към тях,свързани със зидове от огромни камъни.Как са ги местили хората тези неща?Махалите са много,разположението е много красиво,при всяка има карстов извор,през всяка минава път за Добърчинския превал или под пъгъл за Заселе или хоризонтално и излиза под Заселе,един цепи право нагоре и се спуска в Зимевица.На който каквото му хареса като природа може да си избере:Под скални венци,през вековни гори,през махали,покрай понори,през ливади,по-ниско може да мине,по-високо,може да се изкачи и на самата Була,че и на първенеца Сърбеница.От Булата се слиза в Заселе,за един ден това е достатъчно,защото до края на маршрута има още поне 25 км.Следващата част продължава по терасата около с.Зимевица,достига с.Заноге и от там се слиза до Лакатник или спирка Балкан=

          Връх Була е лицето на планината Препасница от към Искърски пролом.Той е красив не само гледан от влака или от с.Заселе,но от всякъде,когато се посещава.Маршрутите около него,да ги нареда Булски,ще включа когато опиша подстъпите към планината Понор в друго някое мое писание.Специално отбелязвам,при връх Була планината Препасница извива билото си на 90 градуса на юг,оформя приказна седловина,Коишовата,издига се до връх Каишов,който е дори по-висок от Булата и слиза по-ниско,за да завърши при връх Грохотен.От Каишовия връх,който се вижда от всички махали на Добърчин от юг планината е била населена,защото слънцето,водата,почвата,планината с пасищата около Каишовия връх  с понорите зад него и дори непресъхващите блата,всичко това тук е безкрайно благоприятно за заселване.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5948570
Постинги: 2628
Коментари: 6351
Гласове: 13680
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930