Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:11 - Искърски пролом 150 част 5
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3264 Коментари: 2 Гласове:
0



           По-нагоре по течението на Елешница от ляво слиза нова доста голяма река.Тя се разделя на две,и по двете реки има пътеки,та дори и по рида между тях.Тези пътеки са слизали от махалите и по тях се е отивало в Бухово.Лявата пътека обаче е връх на красотата.Нейното трасе е направено да се ползва от хората по махалите над нея и е доста широко,изсичани са скали,трасето вдигнато е така,че да пресича реката на места,където е тясна и може да се прескочи.Тази пътека е върхът!Имам спомен от този рид,веднаж с избитите коне,които бяха разхвърляни на търбуси,на скелети,на глави,на кожи и др.след обработката от джелатите на Курилеца,за да им вземат месото и да го отнесат на фирма Браво в Кремиковци.Птици летяха,лисици си ръмжаха.Пак на този рид веднаж през пролетта слизайки на метри от мен на рида,от където се минаваше стояха три вълка неподвижни като паметници.Аз си казах,няма човек,нападнат от вълци,но ако кажа,че не ме беше страх,няма да е истина.Единият вълк бе доста по-едър,по-жълт,стори ми се с голяма глава и изкривен гръб.За секунда вълците някак приклекнаха,скочиха надолу и изчезнаха от погледа ми.Аз си знам как слязох долу после,преминаваше се и през гора.

            Нагоре по река Елешница се достига нов приток,река Рачница.Тя извира от една гънка под Мургаш.Долината й днес е непроходима,защото кравите вече ги няма.Стоят само краварниците при една чешма,каптиран от буховци обилен извор със студена вода.

От ляво от към махалите на Ябланица пак слиза път за каруци в посока Бухово.Живот е кипял тук.

      До тук долината на р.Елешница бе красива,но сега става още по-красива.В началото реката прави остров.После долината се разширява и става много слънчева.Тук бе пълно с якове,които отглеждаха да ги отстрелват най-първите.Аз се слещах няколко пъти с тях.Като видят човек те отиват в храст и започват да гледат без да мръднат.Те не бяха черни,а сиви като едри волове,с козина от корема до земята.След Десетото за отрицателно време някой изчезна яковете от долината на реката.

       От ляво на реката има път с разклонения нагоре по скатовете за махалите.Рекички слизат и от двете страни,някои скачат чрез минипръскалца.Изворите на реката са десетки,те идват от една обширна слънчева наклонена поляна,почти полукръг,а от гористотото било от север идват още и още.Пътят от Ябланица за Мургаш,строен преди векове заобикаля целия този водосборен район,завършващ с едни скали,които в различните годишни времена имат различен цвят:сив,жълт,зелен.Там имам един любим камък и като го седна доразглеждам района,от който извира река Елешница.Огромен е.

        Изглежда и други са обичали този район.Тошо,като емнал партизаните от Локорско ги прокарал точно от тук,за което свидетелстват колове с табели.После заобиколил с тях Мургаш и ги сурнал в Жерковското дере,ъдето проповядвали словото на Гошо Тарабата,известен още като Гошо Мастикага и химнословели бащата на народите,Татко Сталин.Така мнозина повервали в тех и ги последвали както учениците последвали апостолите и преживяли с тях деянията им.

        Сега се връщам на моста под с.Бакьово.Тук до гробищата имаше овчарник и кръчма.Селяни бяха намерили малки вълчета,които откърмили кучки,едно от тях аз виждах.То пазеше овцете,но ако някой иска да им направи нещо без да издава звук се е нахвърляло да го удуши или разкъса,както вълк.Пиянищата след запой решили да си изнесат от овчарника шиле или овца,да си подложат за още пиене,но ги спипал вълка и ги нахапал до смърт.Едва са се извлякли през оградата и после ги зашили в Пирогов.Същите тези пиянища като оздравяли се оплакали,че този звяр е опасен,напада добрите хора и уредили полицаи да го застрелят тайно от стопаните му от ТКЗС-то.Този вълк и до сега ми е пред очите.Слизам долу пред кръчмата,оставям си колата и като тръгвам покрай овчарника,той стои зад един храст перпендикулярно на мен и ме гледа без да мръдне.

      Реката нагоре се казва Ябланишка.Долината й се разширява и има къщи.След това къщи има само където е слънчево и където от високото идва някакво дере.Стига се до голям разклон,наричан Двете ряки.От дясно идва Ябланишката река,от ляво-Огойската.Ще разгледам първо маршрутите по р.Ябланишка.Ще опиша само част от тях,не е превишено,ако кажа,че са около 100.Само от Ябланица до софийските села познавам повече от 20 маршрута,един от друг по-красиви.Още в самото начало тръгва път надясно за високите махали между реките Елешница и Ябланишка.Там във всяка обърната на юг гънка има махали.Някои са на безводна местност,но тази дейност са изпълнявали децата с обучени сами да отиват и да се връщат натоварените с вода магарета.Този маршрут движи по билото и е един от най-обгледните.

        Не след дълго се достига голям мост и поляна,наречена Войнишката.Тук са събирали момчетата за войните в началото на 20-и век.Много от тях не са се върнали.Не след дълго наближава Ябланица-център.Сега автобуса достига до тук,някога стигаше чак последната махала Търсава.

      От Ябланица до Кремиковци направиха шосе,за да достигат някогашните най-първи ловната резиденция Търсава.Аз съм влизал там.Най-големите рога са отстреляни от Т.Живков.Най-голямата свинска кожа пак той я е гръмнал,сигурно и фалоса му е бил най-големият,убеден съм,макар да няма фотодокументи в резиденцията за това.Друг тогава не можеше да го извади по-голям!

        В дясно има много красив маршрут за високите махали.Той достига билен път,прекрасен туристически маршрут за Мургаш.По-лесно е да напиша какво не се вижда от него.В ляво има много махали,но не се виждат от тук.Те носят имената на родовете,които са ги заселили:Ивановски дол,Тихов дол и др.Във всеки дол има махала,над махалата има обилни пасища и гори,запазени до днес.Ще се спра на Тихов дол.Там мутри направиха ловен дом.Други мутри взеха на концесия т.н.Едродивечово ловно стопанство Чукава.Първо изчезнаха от планината всякакъв дивеч.Второ,поляната пред х.Лескова има повече гилзи от пистолет,отколкото тревички.Трети мутри натискат собственичката на резиденция Търсава,вдовицата на Илия Павлов да им я продаде.Това,което следва е,че мутрите ще се,стрелят.Но мястото,където мутрите направиха ловния дом при изтичалото на Тихов дол е една много красива местност.

            Следващата голяма река,която слиза от ляво в Ябланишката е р.Борзат.Покрай нея има старо трасе на път,който е свързвал Ябланишките махали с Орханийско.Той пресича главното било на планината.Като степен на красота не е нещо осбено.Над сбора на двете реки на малка площадка е ловната резиденция Търсава.Два дни преди да отиде там дружинката на Т.Живков и Ангел Балевски-Педераса са подгрявали резиденцията,а от УБО са я зареждали с разни салтанати,като за най-първио.Също са подготвяли и мрежите,зад които да затворят дивеча за отстрелване.Поставяли са примамки,като дойдел дивеча дърпали едни мрежи и го заграждали.Като си развиделявало първио отивал и стрелял докато го упушне.Тошо идвал рядко с ловната УАЗ-ка,но пък все по-често с хеликоптеро на УБО започнал да прелита Пенчо Кубадински.Той винаги движел със жена си,тя пък била рибарка.Преди това от Убо му докарвали джипа Тойота и с него движел по пътищата,които тогава се подържаха добре.Някога да минеш покрай резиденцията или ако разберяха,че искаш да минеш на път за Мургаш,генетичен материал ти снемаха.Днес там властват мутри.Още чакат нещо,но скоро ще има гръмнат.Такваз резиденция,дето на вдовицата въобще не й трябва,кандидатмутри да я лапнат много.

      След резиденцията има паметник на чавдарци,криели са се там.Интересно как са се крили,та ловнит дружини не са ги намерили.Освен ако не са ги търсели или пък там никой не се е крил.В района има огромни единични буки,преживяли голямата сеч след Деветото.Трябвало подпори за минните шахти.Ог една бука вадели по 15 кум.м.дърво.Срещу  скривалището слиза рид с име Калояновият.Този рид някога бе царството на прасетата.С жена ми посред бял ден преди години минавахме там,стадо прасета излезе от гората на пътеката,да види кой минава.Тия стралища ни изкараха акъла.След десетчасов преход остатъка взехме на бегом.

     Лявата река се казва Еловица.Красотата на тези буки и рекички не отстъпва напр.на Рогачевата гора пред х.Рай.Стръмно е,реката се разклонява на малки рекички.Из под връх Мургаш обилен извор дава началния приток.През пролетта водата не изтича,а като да излиза под налягане между камъните.Това е най-дълтият,най-висок и най обилен извор на р.Батулийска и ако ме бяха питали мен,тя щеше да се казва река Мургаш.

       Дясната река се казва Непрътка.Някога,подържана за ловците пътека,днес тя е непроходима от подраст.Там развъждаха елени,големи колкото коне.Бяха грозни,но развъждащите казваха,че имат и предимство: много месо.Всичките бяха без рога и ходеха,а не тичаха като ме видят.Беше притеснително,защото не се плашат,когато ме видят,а са и огромни.Изворът на реката е чешмата на х.Мургаш.

       Отново съм на лъката,наречена Двете ряки.Една вълшебна река идва от ляво,Огойската.Тя отводнява една огромна площ,аз я наричам Огойската гънка.Тя е един полукръг,обърнат точно на юг.Полукръгът е образуван от едно странично високо било наречено  Биленица.Млякото на кравите и овцете,пасли там миришело на билки.Такъв връх има и в Родопите,казва се Кокез,преведено от турски означава богат на билки.Другата преграда за полукръга е самото главно било,което е високо,с букова гора и много,много ливади.Диаметърът на полукръга е един рид между реките Ябланишка и Огойска.Разходка по билото му е като да летиш с хеликоптер и да се оглеждаш.Но има едно изискване,да имаш очи да възприемеш красотата.От ляво меките гънки под главното било със стотиците махали на слънчевите места,от дясно-долините с махалите,окончаващи на ........дол,после още едно било,но махалите са му от невидимата страна и накрая-Големата планина.

          Първата огойска река е едно дере,което е бъкано с махали.То отвежда нагоре до седловината,разделяща махалите на Буковец от махалите на Огоя.Там е имало манастир.От тази местнтост извира река и слиза в ниските махали на Буковец.Пътека в дясно се устремява покрай бистра река към връх Биленица и х.Лескова.Едно оброчище има,следват както казват хората чудно хубавите ливади на Лескова махала.Който е бил там знае,че тази степен на красота не отговаря на местността,трябва по-висша степен,такива крисиви ливади в България просто няма.

        Втората огойска река е доста отдалечена,доста пълноводна и много красива.Долината й е тясна,не е населена с махали,има скални венци,обраснали по цепнатините с широколистни дървета.Реката извира от гънката между връх Биленица и главното било.По долината й е прокаран третокласен път,който по някое време започва да се катери нагоре и достига махала Лескова,най-високата старопланинска махала.

Училището е превърнато в хижа,по –точно беше.В момента се стопанисва от един мутри,на които т.н.Едродивечово ловно стопанство Чукава им е отдадено на концесия.Платили са на биринджимутрата в парламента за това.

        Ще се спра за малко на района на х.Лескова,защото това е райско място.От тук започват около 30 маршрута за къде ли не.Има наблизо един много обгледен връх,на него преди години изкачих със служебния джип кръст с името на Св.Йоан Рилский Чудотворец и с помощта на колеги от енергото го изправихме.Тук почитат само св.Георги и Св.Николай,нека има и един Св.Йан Рилский,от тук Рила се вижда цялата от север.Преди години веднаж около Коледа имаше много почивни дни и аз изкачих на Лескова.Привечер при разкошно време се разходих до същия този връх да се нагледам на красоти.Изведнаж от ливадата от към Осенов лак на метри от мен преминаха два вълка,които никога няма да забравя.Отпред вървеше един огромен тъмен звяр,а след него още един,поне три пъти по-дребен.Аз не мръднах,за да не ги предизвикам,макар вътрешно да се пръсках от напрежение,те не ми обърнаха внимание,но за част от секундата големият ми хвърли един поглед и се спуснаха към горите на Огоя.На следващия ден при Разделената вода видях ловци при стъпки на вълк,големи колкото ръката ми.Те казаха,това е черният вълк,много са големи лапите.Аз им казах,че съм го видял,а те знаеха,че обикалял района с една вълчица и то търсеха да го гръмнат като рядък екземрляр.

        Още едно преживяване.Тук от Лескова до Мургаш и Бухово изминах преход при ужасяващ студ,-20 градуса.Предният ден от Буковец нагоре изведнаж се застуди и наваля около 2 см.сняг,който остана като брашно.Обадих се на бай Киро и той ми даде ключа.Вечерта почти по тъмно в хижата от Мургаш дойдоха два педераса,ужасяващо влюбени.Педерунгелът седна и педеругата му приготви чай.Казах им да се настаняват,одеала има,да не ходят в този студ при бай Киро.Педеругата обаче каза,че им трябвали и чаршафи,защото чаршафите отделяли мръсотията от тялото,а хижарят трябвало да стои в хижата и да чака гости.Може би трябва хижарят да им обслужи и отворите с двойно предназначение,по този въпрос запазиха компетентно мълчание.Тръгна педеругата в студа с един фенер и докара и бай Киро.А поради студа кравите на бай Киро не искали да излезат до извора,да се напият с вода,а му давали ишарети той да им донесе вода в обора.Не му стига това,а и педеругата го разкара за чаршафи,за да опне леглото на педерунгела.След това започнаха да блъскат неразумно дърва в печката.Аз знам как се събират дърва и им направих забележка да са по-скромни.Не ме послушаха и дори наблъскаха още дърва,но аз казах,че ще ги изхвърля само ако турнат и едно дръвце още.Легнаха си и до сутринта не мръднаха.На другия ден обаче се оказа,че са ми направили безценна услуга.При ужасяващия студ,когато не можех да спра и за минута за да търся път,те ми бяха маркирали пътя със стъпките си в тънкия сняг.Успях да стигна Мургаш и да се спусна в Бухово,но на няколко пъти бях гоов да слеза в Огоя от билото и да се прибирам аварийно.Нямаше никакъв вятър,но с обувките не бях екипиран за такъв студ.

       Друго интересно място тук е едно оброчище.Там хората са извършвали нещо като богослужение в църква,но тук такава няма.Когато някой е водил лош,порочен живот и е искал да се откаже от него,довеждал тук съселяните си и обещавал пред кръста вече така да не прави.Правил е оброк,от където и името му.Кръстът е много стар,той е в една гориста китка от бук,а обгледността към Ржана с първенеца Козница-най-добрата.

      Селото се води административно към Осенов лак.Махалите са разположени в слънчеви гънки,където блика вода.Имаше една много красива къща на човек от селото,наричан Петко Модерния,която не само бе красиво построена,с примитивни дърворезби,с печка за отопление и др.но и предназначена само за хората,а не за животните долу и за хората горе.Животните са живяли отделно и за да са осигурени срещу вълци оборите,кошарите,кочините им са били осигурени срещу набези.Освен модерната си къща Петко имал каруца,боядисана с няколко цвята блажна боя,а конете му имали пискюли и други красоти.Аз посетих тази местност за първи път през 1979 г.и тя стана едно от любимитеми места по планините.Като да ме омая с красотата си и част от тази красота мисля,че остана у мен.Тогава там имаше хора,беше лято,внуците бяха на гости и пасяха овцете им.Хижата стопанисваше една баба Пена,а мъжът й на следващия ден щеше да ходи с коня за дърва.Точно тогава отидохме ние да се обадим,че си тръгваме.Дядото сваляше самара на коня и каза,че повече няма сили да ходи в гората и да кара дърва.Беше много тъжен момент.

А баба Пена казваше,че заради това почти всички хора се изселили,те останали само при вълците.

             Следващата огойска река също е голяма.По нея има път,който прехвъля главното било на балкана и се спуска в Ботевградско при с.Литаково.Тази долина е дълбока,сенчеста,с много гори и вода,няма условия за обитаваане от хората.По-нагоре реката се разклонява,и по двата разклона продължават пътища покрай реките.Мястото,където се събират тези две реки е много красиво.Дясната долина е по-широка,горе по билото има изоставени махали.Пътят днес се ползва само за мутрешките ловни джипове,но някога е бил връзка с най-близкото населено място в равнината,в случая Северна България,от където хората са се снабдявали с най-необходимото за поминъка им и то само през летния сезон.Паднат ли мъглите,снега,всичко по горите и ливадите замира,започват набезите на вълците.Не се ли опази стоката,вълците ще изядат поминъка на хората.Имало е нощни пазачи при кошарите с овцете,те са носели фенери,дрънкали са с тенекии,някои са имали силлях да си гръмват от време на време,като се почувстват застрашени.А хората са излизали от къщите за вода,която не винаги е точно до къщата или по други причини,които могат да се проявят и по нощите.Каквито и кучета да са имали,при набези на вълци кучетата не могат да помогнат.

       Предпоследната река от Огойската гънка /аз я наричам така,но тя е точно такава!/ е една малка рекичка,която излиза на широка обгледна местност с много къщи.Пътят нагоре по нея е изчезнат,трасето се намира трудно и се губи под подраст.Излиза се на билото между Огоя и Ябланица,но така диво,красиво,че не можеш да не спреш и да му се наслаждаваш.Самите дървета са най-расовите възможни:огромни,единични,сред чудно хубави поляни.На откритите места има големи дъбови дървета,по долините-буки вековници,на някои из под корените извира вода и е направена поилка за добитъка.Тук къщите са много отдалечени.Има една къща,съперник на къщата на Петко модерния.Ако има къща,достойна за паметник на културата,това е точно тя.Един скат е вкопан частично,каменните стени са по метър дебели.Огромни дъбови греди оформят покрита тераса с изглед към главното било,под нея могат да се съберат няколко крави.Във вкопаното в ската е оборът.Сега там се крият коне.Стените са идеално прави и правите ъгли са безупречни.Покривът е от дялалани,правоъгълни тикли,при това много тънки.Не са мръднали.Огромната греда отпред гние,и тази къща ще последва съдбата на къщата на Петко Модерния.Неведнаж от отсрещния скат съм спирал погледа си на тази къща,тя просто се набива в очите.

       Съвсем наблизо минава вървище,свързвало през разделителното било махалите Огоя и Ябланица.До скоро до тази поляна долу,по която описвам прехода идваше автобус,който возеше хората и докарваше по нещо.Спряха го.

        Стигнах до последната река от Огойската гънка.Тя не е никак малка.По нея тръгва път,който се разклонява при следващия приток.Скатът е северен,но прави разни завои и на южните гънки има махали.Някои хора са си купили там къщи за символична цена да кажем по 50 лв с дворове по няколко декара,но и срещу обещание ,че ще живият там и ще ги пазят.Без никакъв документ за собственост.И си спазват обещанието.Всички пътища извеждат горе на рида между Огоя и Ябланица.Там движи нещо като околовръстен път.От него са се спускали хората по махалите в гънките и по него са осъществявали икономически,културни и репродуктивни контакти,за животните,които тук са на първо място и помежду си,да се не обезлюди планината.

            Доста преходи предложих по река Батулийска,избрах ги с някакви ориентири,с използване на по-нови пътища и стари вървища,но тези маршрути са малка част от възможните по тази огромна и красива триъгълна гънка,започваща някъде от Мургаш и завършваща при Искъра.

         Преди да продължа до следващите две реки,които се вливат при гара Томпсън една срещу друга ще отделя малко място и за Реброво.То носи името си от разположението на махалите горе,по двата ската на едно било,което наподобява ребро,стръмно спускащо се в Искъра.Това било е доста високо,дъбовата гора е в значителна част унищожена и е засаден черен бор.Целогодишно засенчените от него усойни места са развъдници на вълци,чакали и прасета,от които хората са пропищяли.Загуби ли се животно и остане вечерта в планината,то е до там.Това важи и за конете,които са силни животни.Аз си взех косми от опашката на един такъв.Махалите по слънчевите места са много,те влизат в комплекса Церецел,до чиито централен вход вече пристигаме.

         Гарата е Томпсън.Тук населено място не е имало до построяването на железницата.После са слезли долу хората за да работят по стоителството и по обслужването на железницата,което някога не е било леко.Трябвали са въглища за локомотивите,вода,да се подържа пътят и подвижният състав,да се обработват товари.След това се строи завод за брикети,който се е захранвал с атрацитни въглища от мина Чибаовци.Десетото подари мината на бизнесмена Ковачки,той я затвори.В тоза огромно хале,където са се смилали въглищата днес мутра развива сладкарски бизнес.Едни женици му работят по 12 часа и той ги прави на каквото си иска.Обади ли се някой,душа да му е яка.Ще заплува надолу по Искъра.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Поздравления
22.05.2010 21:40
Написано прекрасно!!! БРАВО!
Аз съм от този край и познавам добре поне половината от описаните места и ....смятам, че не би могло да се опише по-добре.
Обичам си го този наш край
цитирай
2. анонимен - Браво на др.Пропойцев
08.07.2011 00:22
Браво на др.Пропойцев
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5751205
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031