Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:12 - Искърски пролом 150 част 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5837 Коментари: 2 Гласове:
1



      Раздел втори,Мала планина:

      По Мала планина също има интересни и едновремнно с това красиви преходи.Първият е по Кътинската река.Тя идва от две долини над Кътина,и по двете има пътеки.Лявата долина води към махалите Церецел,минавайки през вилни зони с къщи,грозни като смъртта.Голяма част от тях са изоставени,хората са се видяли в чудо от крадците.Пътеката достига църквата на Церецел,която бе ограбена и после възстановена със средства на церецелец,живущ сега в Канада.Дясната долина минава близо покрай пирамидите,природна забележителност,далеч по-невзрачни от тези при село Стоб.Все покрай реката се достигат едни махали,в които още като свещички догарят възрастни хора.Пътят се изкачва стръмно и достига отново църквата.Тук са изворите и на двете реки,извират от двата ската от едно било.Сега само ще спомена за Церецел,чиято площ е съизмерима с тази на София.При маршрута от с.Томпсън пак ще се върна на него.От тази седловна има изглед кам Свогенската планна и към София.Има паметник на загиналите във войните в началото на 20-и век.Мястото пак е кръстопът.В дясно се отива към махали на Церецел и се слиза в Томпсън,Реброво или Владо Тричков,минавайки се през десетки махали.В ляво се отива към други махали на Церецел,но може да се слезе във Свидня,да се достигне Чибаовци,да се слезе в Царичина,Драговищица.Ако се слезе направо надолу се отива в Церецел-център.Там може друго да няма,но в магазина винаги има пиене.И пиянища.И други работи могат да се намерят,нещо сладко.

      Следващият преход към Мала планина е от с.Балша.Тук има нещо като култ към гората.Много е залесено и подържано.Към 1983 г.там стана горски пожар,но хората си възстанвха природата сами.Над селото има манастир,който бе възстанвен със средства,предоставени от винена мафия от Бургас.Има пътека към планината от този манастир,която достига църквата на Церецел,но да се улучи тази цел е все едно от движеща се кола с пистолет да уцелиш летяща муха.

      От Балша започва път за Церецел.Някога път към река Искър не е имало,двжението е ставало през Балкана.Пътят вие в няколко варианта към Церецел,с лек наклон преодолява височината,която тук не е голяма и отива в махалите на Церецел при извора на р.Дълбочица.От тук могат да се достигнат всички махали на Церецел и долу в реката,и горе по билата,и на отсрещния Свогенски Балкан,че и тези на Своге.Може да се достигне и шосето за Северна България през Петрохан,но това не е нито лесно,нито близко.А през зимата – невъзможно.

       От юг остава един още маршрут към Мала планина,този от с.Градец.Над селото се намира местността Царичина,в миналото осеяна с махали.Има нещо необикновено в тази местност.Реката,която извира от Чибаовци прави някаква чудновата гънка след селото и в долината й всичко като да е уголемено по неестествен начин.Змиите са дебели като тояги и едвам се влачат,жабите са толкова големи,че ходят,а не скачат,скакалците бръмчат при хвърчене като хеликоптери.Наблизо овенни с безплатния труд на войниците години копаха дупка да търсят останки от чужд космически кораб,но след Десетото малко ги поокошариха,защото две мочета са загинали.Днес входът на изкопа е бетониран.В тая игра е играла ясновидка-проститутка,която е ждръцала един от офицерите и овенни,търсещи заровено там богатство.Не е случайно това,местността е многох загадъчна.

     Пътят продължава до мина Чибаовци,антрацитна мина,която енергийни проститути затвориха,сега май я е придобил бизнесмена Ковачки.Той купи всички мини за въглища тук-Чукурово,Бели бряг,Станянци,после ги затвори.В Япония като дошла демокрацията разбрах,че и там един специалист по въглищата,Наибаго Укимура също купил всичко,свързано с кюмура.Около мината имаше общежития,магазини,админстративни сгради,там останаха да живеят възрастни хора.Местността е много красива.От мината до шосето Своге-Дръмша има асфалтов път.От това място може да се достигне с.Чибаовци,от където има автобус до София,да се слезе в кв.Свидня на Своге,да се достигнат Своге,Томпсън,Реброво или Владо Тричков през планината.

   

      До тук с въведението към пролома.Маршрутите към Мала  Голема планина,които описах не са малко,но са само една част от възможните.Който познава планината може да се качва и слиза от където си ще,само да няма мъгла.

       

        Раздел трети: Самият пролом и реките от Балкана,които се вливат в него от Курило до Челопек.

       Първата река по пролома е река Ромча.Като място за живеене нейната долина не е много привлекателна.Десният скат е свлачищен и стръмен,махали има само от лявата й страна.Път,а после пътека следват реката и се разклоняват.Лявата пътека води към рида,наричан Турска могила.Тук е имало живот до последното голямо земетресение седемдесет и някоя си година.Тогава са се разместили земните пластове вероятно и водата на махалите по могилата е слязла със стотина метра под тях.Как се носи вода по тия стръмни скатове и за хора и за добитък?Един стрец е останал там сам.След могилата следва дълъг висок рид с обработени нивички и някакви колиби или вили,не мога да определя.Достига се билния път на Голема планина.Дясната пътека при разклона извежда на местността Виши камък,където също се събира с билния път.На времето,понеже покрай реката е било невъзможно,пътувало се е през Балкана до софийсксите села за закупуване на най-елементарни стоки,като на първо място е била солта.

     В махала Виши камък има паметник,химнословещ акция на чавдарци.Сигурно доста агнета са отишли,или угоени телета.Там бе останала само една баба,която гледаше няколко овце,синовете й работели в Кремиковци.Питах бабта,тук идваха ли някога партизани,тя казваше,че й е забранено да говори за това.Бабата остаря доста,взе си кози,защото грижите по тях били по-малко.После тя почина.Синовете не се разбрали как да разделят имота и бяха запалили къщата и оборите.Пример на пиянища.Оборите бяха покрити с транспортни гумени ленти.Сега стърчат само каменните основи и белият паметник.

    Следващата река по пролома е тази при Владо Тричков.Това е кариера за базалт и бреговете на реката са до такава степен опуститинени,че там могат да снимат филми за планети,в които живеят идиоти.Някога на завет в тази долина хората сваляли кравите си да презимуват.Над кариерата обаче горите са запазени.Реката,която се спуска от планината не е никак малка,тя има водохващане от един свой приток за селото.Другият вече няма кой да го хване,ако отпуснат пари за това,ще ги окрадат мафиотите от васалство Своге.Където се събират двата притока започват два пътя за Церецел,чиито трасета са много стари.Доказателство за това са само слънчевите скатове,които са избрани за тях.Двата пътя са за мен безспорно доказателствно,че и махалите на днешного  село Владо Тричков са принадлежали към мегамахалата Церецел.От Владо Тричковр започва още един път,той е бил строен през 1938 г.когато е имало кампания за промяна на живота на тези хора чрез благоустройство.Този път не върви покрай река,а по рид,изкачва се на височината Пророк Еремия,където днес има оброчище и поема покрай и над ниските махали на Церецел.

       Бреговете на реката по южния скат са повече от ужасни.Планината е одрана до кокала,до скала.Но и това не е стигнало,копали са и й отдолу,за да вадят базалт за производство на мазайка.Днес всичко това е изоставено,превърнато е в изпразнена от циганите приготвена за тях хранилка.Трябва някакъв международен почин да се възстанови това природно кътче.За сега то стои като паметник на най-жестокото посегателстнво на природата по пролома.Напомня ми за Източните Родопи,реките Балъкдере,Хамбардере,Егридере и др.където водата тече само по скала,без да може и песъчинка да повлече,защото такава просто няма.Гола скала!

       Чувал съм,че България може да си реши въпроса с нефта.Ако цялата страна се превърне в пустиня,под пустините има много нефт.Дали опустинването на този район не привлякло вече нефт под него?

      Не само това опустинено дере,още едно чудо има във Владо Тричков.То трябва да се посети не от турист или природолюбител,а от учен със звание от фекалолог нагоре.Чудото е следното:

     Комуто се налага да отиде пеша от долната част на селото до горната,първо преминава един мост на притока към Искър,после се изкачва за да се достигне един голям завой,на който от дясната страна има много добре зареден магазин за храни.Качвайки се нагоре,от лявата страна на пътя- по самия асфалт!- започва да тече нещо,после заприличва на разредени фекалии със съответния смърдеж плюс този на прахове за пране.Дебитът се увеличава,вече потичат и твърди парчета фекалии във форма на кебапчета и др.Автомобилите разпръскват консистенцията по въздушно капков път върху хората и върху по-задния автомобил.Точно срещу магазина из под една обществена сграда,днес книжарница излиза дебела тръба,от която на асфалта се нацръкват фекалии.Както реките,които текът бавно преди да се влеят в морето и образуват делти,на съветски език губи,така и тук лайнооттокът е направил доста болшая губа,поне половин метър по асфалта на пътя.Понеже водата там не е студена,фекалиите в началото са по 36 градуса,дори през зимата по тази губа има тревички и малки цветя като лютичетата в Пирин.Точно от тези цветенца,аз ги наричам лайнолюбчета,те са от фамилията фекалотропни, мисля,че трябва да бъде набран един ароматен букет и подарен на местния сатрап на района,Емил Иванов.Ще го споменавам още по-нататък.Или пък някой да му натопи муцуната в губата и да го подържи така една-две минути.

     Сега ще разгледам навлизането в планината от с.Луково.Този маршрут ми е един от любимите.В някогашното училище днес се помещава мутрешки кучкарник.Мутри гледат кучета,от чиито черва се правят хирургически конци и се изнасят в богатите страни,защото тези конци са много скъпи.Цикълът е затворен.Кръвта на закланите кучета се събира,труповете им се нарязват,сваряват и т.н.и се дават за храна на другите кучета.В тая игра е играл кметът на Своге,Емил Иванов,за този изрод ще стане дума отново.

       Луково е страхотно благодатна гънка.Слънце,вода,паша,че и земя за обработка,всичко има.Махалите са пръснати от Искъра долу чак до билото,което тук е 1000 м.високо.Има централен път с десетки разклонения за разните луковски махали.По едно време долината на реката става много тясна и пътят минава по левия й бряг.Махалите са една след друга,а от пътя се виждат още десетки,накацали на слънчевите места.Има изоставени махали,къщите са били със здрав покрив и се държат до днес.Всичко стои,хората ги няма.Имат и номера на улицата,на която са разположени.Вместо Георги Димитров и Васил Коларов,предпочитаните имена тук са Левски и Ботев.Пътят прехвърля едно било и се достигат махалите на Реброво,те вече са се слели с тези от Луково чрез ужасните незаконни постройки,притежателите на които ги наричат вили.От тук пътят набира височина и достига връх Голата глава.На този връх ще се спра специално,защото е нещо уникално.Наименованието говори,че той е гол,а поради това е и обгледен.Макар и само малко над 1000 м.и заобиколен от всякъде с по-високи върхове,от него се виждат Понор планина,Издремец,Чукава,Мургаш,какво ли не.Върхът е последен от билото на Голема планина и се извива спрямо посоката му на 180 градуса.От него тръгва единствената река по пролома,която тече обратно на Искъра,после се извива,влива се в Батулийската и хваща правилната посока.Думата правилно не произлиза от Правец.При изворите на реката с посока точно юг има две махали носещи името на върха.Като местоположение те са едни от най-красивите в Стара планина.Имах един колега на времето,Христо Сомлев,неговите родители са слезли от тези махали в София и започнали да правят моникси.След Деветото ги окошарили малко и са ги тормозили после много,защото Деветото ги сварило богати.

      Голата глава е кръстопът.Аз,като образован любител-музикант я окачествявям като бисер,например какъвто е Първият концерт на Прокофиев за пиано.Малко произведение,но толкова ярко,че веднаж докосналият се до него не го забравя.От този кръстопът са пътували батулийци през Балкана до София,тези от Луково и другите махали в гънките между Владо Тричков и Луково.Има път за джипове в ляво до Реброво.Ако се ползва пътя по билото на Голема планина може да се слезе в което си искаш софийско село.

     Маршрутът от гара Луково винаги съм препоръчвал като един от най-красивите и леки за преодоляване.Достигнал темето на Голата глава,винаги превишавам лимита от време,който съм си определил за там и се спускам в тъмната борова гора с мъка.При едно пътуване там през зимата попаднах на много вълчи следи,като даже се бяха давили върху снега.Докато излеза на откритото ми се стори,че гората е по-дълга от Темната гора при Чумерна.

      А сега за възможните маршрути по най-великата от реките,които проломът спуска в Искъра,Батулийската.Името й не отговаря на съдържанието,ще се спра и на това.Водосборният район на тази река е изключително голям.Тя отводнява не само централното било между върховете Високата чукла и Мургаш,но и два рида,които тръгват от Мургаш,и които никак не са малки по площ и височина.Красотата на този огромен водосборен район няма аналог в Искърския пролом.През зимата този район е непроходим,за незапознаните с него при мъгла ще доведе до напъхвани в някоя гънка,от която излизане няма.И ще има газене и прескачане на реки,които тук съвсем не са малки,а след дъжд някъде си,не е задържително да е наблизо,те не могат да бъдат прегазени.В ниските части в близост до реките има много махали,но горе по слънчевите гънки те са още повече.Там хората и животните са живели задружно и са се уповавали едни на други.Много подобен е бил животът на едните и другите,но е бил според естественото Божие употребление,както е живял може би някога Авел.

       Река Батулийска се влива в Искъра близо до с.Реброво.Там,където днес е разположено по стръмнината селото,на времето е било гора.После са се заселили там хора,за да работят по железницата след построяването й в края на 19-и век.Всяко хлапе ще установи,че там,където са разположени по стръмнината тия огромни грозни къщи не е място за живеене.Смолянската крава ще се справи с наклона,но искърската сива едра крава-не!През 1938 г.е строен път от Реброво нагоре към махалите Церецел,за да могат хората да достигат с каруци до гарите и да предават товарите си за возене по влака.Със същата цел е строен и пътят покрай река Батулийска.За да могат хората да не пътуват повече през планината до софийско,а до достигат с товарните си коне и волските си каруци гарата и там да си предават за превоз товарите.Имало е и много вагони за животни на времето.И до днес има останали вагони с 8 клетки за превоз на коне.А хора,които да пътуват към гара Реброво и стоки за каране е имало страшно много.

     Пътят върви по южния бряг на реката,махалите са накацали по слънчевите места като мухи на мед,или пък на нещо друго.Покрай всяко поточе започва някаква пътека,водеща по-горе до махала с огромно землище,не знам има ли такова понятие ливадище.Ще упомена един само рид,този между река Кръстешка,за която ще стане дума и Искъра.Ако някой държавен регистър твърди,че в него са отбелязани всички махали,аз със сигурност ще добавя още доста.

        Пътят достига Батулия,където от ляво идва първата голяма река,Кръстешката.Тя носи името си от с.Кръстец,което е построено на местност наподобяваща според мен буквата Х,според други-кръст с не съвсем перпендикулярни рамене.Такива местности има при Гара Кръстец,при връх Амбарица,в Родопите при извора на р.Сушица.

        По река Кръстешка има изграден път.Не след дълго се достига местност с чешма и паметник на майор Томпсън.Той е бил убит от ловните дружини,специализирани да отстрелват партизани.С появяването им за партизаните положението става трагично и те се прехвърлят тогава в Югославия.От дясно се спуска голяма река,Оградишката.Пътят следва реката,по едно време има нова,идваща пак от дясно по-малка река и изоставено трасе на път покрай нея.Това е Свиновската река.Името й идва от намираните там покрай водата умряли диви прасета.Болното прасе винаги слиза при вода и умира там.Имало е и малка махала,от която е останала една къща с каменни основи и стени от плет.До самата река е,не е отнесена стотици години.Реката има широка долина,където е било селото,то отвсякъде е заградено с наклонени скатове с разкошни пасища.Мястото е абсолютно диво.В дясно нагоре води пътека до Сърцемахала,приела името от формата на гънката,където е разположена.Днес махала Свинове е изнесена горе на рида между Кръстешката и Свиновската река.Живеят хора и то не много стари.

      Пътят за Кръстешка махала все още минава покрай реката.На едно място има отклонение за паметника на Дичо Петров,партизанин,убит от ловните дружини в местността Марина мъртвина.Паметникът е връх на красотата:върху естествен каменен постамент е направена глава от бетон.Но от голям майстор.Понеже стана дума за мъртвина,ще поясня какво е това нещо.Това е малка полянка на северен скат,която е мочурлива и обрасла.В нея не може да се влезе въобще,ако не е замръзнала.Историята на Дичо Петров е интересна,който има интерес да отиде там и после да се позаинтересува за историята на този родопчанин от с.Проглед.

       По пътя нагоре има вилна зона /като видиш архитектурата й да умреш!/,после пътят оставя реката и с лек наклон излиза на един рид,който идва от Батулия.Преди да се влезе в махалата има манастирче в китка от дъбови дървета.Условията за живот тук на такава височина и с такава лоша инфраструктура са ужасни.Който се е родил тук и също тук иска да си умре,само той продължава да я обитава.Спомням си един разговор,който имах тук с една стара жена.Най-тежкият й момент бил,когато любимата й крава станала на 16 години,не могла да забременее,давала все по-малко мляко и мъжът й тайно от нея я дал на кантара /за заколване/.Това тя никога не е могла да му прости,макар и вече починал.Каква привързаност са имали хората към животните си!

        Над селото някогашните ливади са засети с бор,при което водата почти изчезнала.От селото се излиза на главното било на Балкана при връх Високата чукла.Път в дясно тръгва по билото,отклонение води до горски дом Чукава,от там се слиза в Буковец.В ляво се отива към Издремец.Още по-на ляво има път за махалите Редина,които освен в гънки са разположени и сред китки от дървета по широките била на планината.

      Връщам се на мястото с паметника на майор Томпсън.От дясно идва Оградишката река,мисля името й за неточно,ще се обоснова по-нататък.От там по десния й бряг започва нещо като път,трасето му е било ползвано векове.По него се е отивало до махалите на Оградище,Буковец и Чукава.Трасето минава по южен скат и е въртяло до всички по-значителни махали.Проституиращи с пътното строителство след Деветото направиха нов път /и до днес му викат вариантата/  по мрачния северен скат на реката,минаващ даже през мъртвини,насипани с камъни.Такава простотия рядко се среща.Съсипаха средствата за пътя и в същото време отписаха добрия път.А той върти,изкачва,пуска разклонения за десетки махали,достига до една обгледна седловина,като бяхме там я кръстих Жорова поляна.Много е характерна,много е високо,прилича ми на пиринска порта и ми служи за ориентир от далеч.Тук Оградишките махали свършват и започват тези на Буковец,които са много по-обширни по площ.Пътят слиза отново на Оградишката река и все по нея тръгва за Чукава.Един приток идва от главното било между връх Чукава и горския дом Чукава.Там е такъв малинаж,каквот другаде няма.Но е и пълен със змии,които си гризкат малини.

       След последните махали на Буковец пътят пресича за последен път реката,която слиза горе от Чукава.Това е най-дългият и най висок приток и мисля,че той трябваше да даде име на реката,Чукава,а не Оградишка.Излиза се на огромната поляна Тътрива.Името й е дошло от вълците,които като пресичали там планината се виждали от селото.Понеже е твърде далеч,те като да са се тътрили по нея.Още малко и се излиза на билото на бифоркационен извор,наричан Разделената вода.Водата му тече и в Южна и в Северна България.Такива има и в Родопите.По билото може да се тръгне в посока към х.Лескова в дясно,която не е далеч от тук и към горския дом Чукава в ляво.Билото на планината има специфична красота,която другаде не съм срещал по Стара планина.

      След като посочих маршрути за посещаване на местности по първия приток на р.Батулийска,сега продължавам нагоре по течението й.Първият приток от дясно е реката от махалите Голата глава.Пътеката е изоставена,направо непроходима е станала.В долната част има бидон вили,такива като трафопост и др.архитектура.Мястото не е престижно,да се пръкнат там мутробароци.

     Преди с.Бакьово обаче се събират две реки,по-голямата се нарича Ябланишка,от дясно идва река Елешница.Между двете има рид,осеян с махали,но само по южното му изложение.И ако в гънката има извор.Ще посоча маршрути първо по река Елешница.

     Покрай нея е имало път,днес е изоставен,мостовете непредпозливо са били направени от релси и са били превърнати в хранилка за цигани.Те са изчезнати напълно,че и въжетата,оти също са от джелезо.Първият приток от дясно към Елешница е историческо място.Горе са правили дървени въглища и са имали примитивна колиба,в която спяли въглищарите.После там решил да се крие Т.Живков и колибата се нарича Въглищарската землянка.На по-високата площадка с овцете си живеела баба Еленица.Тя е от Батулия,но се оженила в Бакьово.Мъжът й пострадал през войните,децата й през партизанлъка,ловните дружини й подпалили колибата.Днес там има мраморна плоча.След Деветото я обвинили че е подръжник на култа към личността,дошло й много и тя починала от паркинсон.

       Около Въглищарската землянка е имало махали,но изсекли за добив на въглища горите и водата изчезнала,а с тях и махалите.Пътека води до връх Драгуната,Войняговския връх,който предлага страхотен изглед и от там се слиза в с.Войняговци.

        От същото това място,където тази малка рекичка се влива в Елешница започва път,който в миналото е свързвал бакьовските махали със софийските села.Трасето на пътя стои и до днес.По ридове и през гора,покрай извори то достига почти Локорския връх.От дясно изпод върха се намира най-студеното кладенче в района.Животните са си направили пътеки до него така,че то е като в центъра на паяжина.Този преход е още по-красив от този към с.Войняговци,ако и да няма партизански оттенък.

      Река Елешница е с доста широко корито,слънчево,с цветя и гъби.Следващата река от дясно е тази,която идва от Локорската седловина.Покрай нея има път,който е свързвал махалите на Ябланица със с.Локорско и от там със София.Срещу нея от дясно се спуска друга река,наричана Козята.Над нея има много красив остър връх,чието било върти дълго и е много красиво.В гънките от двете му страни с изглед юг е бъкано с маали от по една-две къщи.

    По-нагоре по течението на Елешница и пак от дясно слиза нова река,тази от Кремиковската седловина.Мястото е приказно,има вир за къпане,доста дълбок,с кристална вода,изворче с ледена вода.Има ловен фургон и там се сбират пиянища.

      Долината на Елешница започва да се стеснява.Достига се един мост,той предвидливо не е бил направен от джелезо,а от спироли,които за нищо не служат на циганите.Шосето,строено за някогашните първи да ловуват тук и да отидат след това на резиденцията Търсава пресича реката.Пак фургон,пак ловци,пиянища на квадрат.Следва изоставена хижа,Елешница и долината започва да се  разширява.Пак река от дясно,тази от Сеславската седловина.Тя е доста голяма,събира три реки,долината й напролет е само кокичета.По градините на всички села кокичетата са взети от тук.Това е било път пак от махалите на Ябланица,но само за товарни животни.

           Река Елешница нагоре се разширява и става приказно красива.От ляво се спуска доста пълноводна река,покрай нея има път,наричан Вървището.Това е било главната връзка на махалите на Ябланица със София.Каруците с товарите са можели да достигат само Бухово,товарните животни пък са слизали по всички софиийски села на Голема планина.

       Вървището е много интересен туристически обект.То движи навсякъде,където има махали,движи само по слънчеви места,представлява истински панорамен път,има разклонение дори за Мургаш и движи все по ридовете,в чиито гънки има махали.

           На билото на планината,където излиза Вървището преебах едни мутри.Бях с мутрешки джипове,мутрешки такъми,пушки и разкошни млади кучета,но още аджамии,не могат да гонят дивеч.Кучетата ме харесаха,аз издебнах мутрите и им подмамих кучетата да тръгнат с мен.Давах им каквото имах,те слязоха с мен долу на реката,после ги изкачих на Сеславската седловина,но всичко за ядене свърши и те седнаха там недоволни.Още един хляб да носех,в маршрутката щях да ги вкарам.А ако мутрите можеха да разберат как ги преебах по кучешкия им въпрос мен щяха да отстрелят.Аз обаче използвах могилата горе и се скрих зад нея.И друг път по мен са тръгвали ловни кучета.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. empire - Ехх, защо не си сложил и снимков м...
26.01.2009 14:14
Ехх,защо не си сложил и снимков материал :)
Щеше да е още по-хубаво !
цитирай
2. анонимен - cerecel
11.08.2009 13:54
baba i dqdo bqxa ot tam. Baba e rodena ne to4no v centura na cerecel ami nagore kudeto ve4e e vilna zona.Dokato 4etqx statiqta o4ite mi se napulnixa sus sulzi ,za6toto si spomnix kak to4ax s tqx i si igraex v texniq dom ... yve ve4e ku6tata ne su6tesvuva ve4e, za6ytoto nqkoi q zapali. 6te kaja samo, 4e na Cerecel e nezemno krasivo, stiga da moje6 da stigne6 do tam, za6toto put na praktika ve4e ne su6testvuva
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5751205
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031