Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 13:58 - Искърски пролом 150 част 11
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2662 Коментари: 0 Гласове:
2



      РАЗМИСЛИ:

      1.Тоя пътепис ми струваше доста усилия.Едните са физически,не е леко да се упознае една територия от 2000 кв.км.Ако приема за начало 1979 г.и за край сега 2008 г.това е един период от 30 години.Не съм ходил само из този район,краеведческите ми интереси са различни,но пък посещенията тук съм извършвал много последователно.Сега като се замисля,не само тук посещенията ми са били последователни и обмислени.Друго голямо усилие бе за мен как да подредя това,което видях.И понеже става въпрос за пролом,реших да подредя местностите и маршрутите по реда на реките,които се вливат в Искър от юг на север.Не бях убеден,че така е най-добре,но постъпих точно така.В последствие описах Понор Планина  след като имах опит от описанието на Искърския пролом и сега мисля,че трябваше да подредя пътеписа си по друг начин,по дялове на планината.Аз обмислях и този вариант,но се отказах,защото подробностите се увеличават,с това и маршрутите и написаното.Щяха да се получат отделни глави,като части от пъзел,които пък не знам после как до сглобя.За да преценя добре ли постъпих,посетих един много голям и красив дял на планината,този между реките Трескавец и Габровница.Това някога е било кааза,околия,а по площ-минидържава.От всякъде недостъпна,отдалечена,високо.Ни турци,ни крадци,за никой не е било достъпно освен за хората там,които си познават инфраструктурата.Изкачих се на високо обгледно място над махалата Луково-2 на един карстов рид с прекрасна борова гора.Този рид разделя р.Трескавец безименната река,която минава покрай стадиона на Гара Бов.Този варовит връх,опасан с черен бор е едно от най-дивните кътчета в България въобще.От неговата висота /,части от пъзел и и красота/ реших,че е възможно да опиша планината по тези големи,средни и малки дялове между по-големите реки.В тези дялове всичко има общи черти:покривите на сградите,каменните зидове,паянтовата зидария.Отсреща в Губислав всичко е различно.Там   има много камъни,които се оформят лесно и архитектурният облик е друг.Кацнал на този красив връх,отвсякъде под него с махали,прецених що съм сторил и реших:стореното е добро,но е имало и втори варант,на базата на него да преработя написаното по друг тертип,по дялове,които като в пъзел да поместя един до друг.Ще успея ли обаче?Макар да съм единственят,който има п ознанията,, да стори това.Проломът се променя,хората го напускат,природата се руши,нека остане нещо,което се отнася за времето в края и началото на 20-век.Видяно от нестандартния ми и прозорлив поглед.Чувствах се често много затруднен,но никога в голяма опастност.Като да бях воден тук и там,не винаги отивах натам,какъдето бях тръгнал.Зависих от това,къде е минал джипа на ловците в снега,от къде съм се прибрал след като не съм където трябва да бъда,като по този начин на неподозирани места открих останки от манастири,крепостни стени,оброчища,самотни къщи със самобитна архитектура.Без да съма тях,без да съм ги търсел.Благодарение на силната си зрителна памет,аз помня и до днес местата,които посетих.Имаше и куриози.При лошо време се „спасих” в райска долина,която дълго след това търсех и отново открих чак след 9 години пак благодарение на мъгла,от която исках да се измъкна.След години при хубаво време и след изтребване на конете от крадци на месо тук видях три вълка,които и в момента са пред очите ми.Не ,че не беше ме страх,но бях убеден,че няма да ме нападнат.В обезлюдената планина дивите животни се завръщат и има и такива моменти.

       А в друг един момент,ако имам желание и вдъхновние,ще подредя написаното по дялове.Но тъй като това е огромен труд,не съм убеден,че ще го сторя.Зодията Риба твори,ако има вдъхновение или не го му прекърши някой.

 

        2.Не е много редно,но често си поставям въпроса,кое е най-красиво,кой е най-умен,това не са винаги въпрос с еднозначен отговор.Знам,че най-великият ни писател е Вазов,най-великият ни композитор е Панчо Владигеров.След дъргогодишни търсения в музиката пък имам доста любимци,ще изброя няколко.За мен един от тях,Бах символизира хармонията на света и Божието слово,поради което той е за мен петият евангелист,написал с музиката Божие евангелие за имащите необходимите познания и възприятия в тази област.Другият,Моцарт за мен е изява на красотата но не само на света,който познаваме,а на този на вселената.Третият Брамс,него го възприемам като мен,но безкрайно по-висш,човек от плът и кръв,с душа и сърце,оставил ни еталон да се стремим към съвършенство.Шуман възприемам също като човешко създание,но и най-обятелния творец в областта на музиката.Хайдн винаги го виждам с ореол като светец,така възприемам и музиката му,един монах,който прпиживе е трябвало да бъде каннизиран,а това не е сторено и до днес.

     Не така стои въпросът обаче,коя е най-красивата река в България.Когато съм в Източни Родопи,мисля,че това е Арда.Когато съм тук по пролома,казвам,Искърат е най-красив.Красотата му започва от връх Канарата и завършва чак при с.Гиген.Съмненения имам и за степента на красота на Места,Камчия,Марица,Росица,че и други реки.Отговор изглежда няма да имам никога.А в доста по-сложна ситуация,измежду повече от сто водопада на Балкана аз има еднозначен отговор кой е най-красив,това е Видимското пръскало.От момента,в който приближих пръскалото,с доста голяма доза риск се изкачих по скалата до чашата му.Това пръскало не е най-високото,най-пълноводното,но аз,който посетих всичките водопади в планината му отреждам безапелационно първото място.

       

       3.Патриархът на българската литература и проломът:

       Бог  ни е надарил с писатели и поети,оставили творби с непреходно значение за целия свят.Кой не се вълнува от стихотворенията на Вапцаров,Смирненски и др.от разказите на Николай Хайтов или Канстантин Канев.Последните двама споменавам защото ми бяха приятели и мисля,че ги разбирам.За да съм това,което съм днес,дължа на творчеството им и на самите тях.Имаме си обаче един Божий пратеник,изпратен ни по времето на най-великия прелом в историята ни,Освобождението,който няма равен на себе си в българската литература.Той е поет,но поезията му е окровение,което вещае бъдещето на страната ни така,както Свети Йоан в неговите Откровения предвещава развитието на света.Още през 1880 г.Патриархът е наясно с качествата на българите,с техните възможности и потенциал на гена.Написаното тогава важи и за днес.Няма да посочвам определени стихотворения,имам предвид стихосбирката му Скитнишки песни,която като да е писана за днешния ни хал.Поетът трябва да има Божия искра,но тази искра може да го разпали до степен,в която той да изгори.Това не е качество на белетриста.Без тази Божия искра белетристът навлиза в сърцата на хората с мъдростта си.Тази мъдрост,която е видял,чул,усетил,попроменил,която е залегнала в моралните норми на едно предходно,по –силно от следващото поколение и която не трябва да бъде забравяна.В този раздел поставям Дивите разкази на Николай Хайтов.Има белетристи,които пък описват предимно духовния живот на хората и произведенията им са ужасяващо въздействащи.Посочвам два разказа само,Дрохо и Балабан,на Константин Канев,тях считам за връх в проникването в душата на човека.Тези разкази изглеждат на прима виста простички,като малко поточе,но неговото русло е страхотно дълбоко.За тези,които го усещат.Вазов притежава всички тези качества.Известно е,какво е написал за себе си след 50 години труд за България.Той работи и като учител на много места из България,предимно градове близо до Балкана.Каква гордост ще да е била за тези,които са били в часовете му.Голяма вероятно и ще направя транслация към днешно време:сигурно са се чувствали така,все едно днес някой да го е „треснал” Бойко Борисов,или като бизнесмен,/пардон,откровена,мутра/”забърсала”силикона на биринджичалгаджийка.Отклоних се,направих паралел с днешните културни норми,но се връщам на предишните си мисли.Ако някой може да се мери с Вазов според мен по ум,посочвам друг един  мой любимец,Гьоте,когото уважавам не по-малко и който също оказа влияние във формиране на ценностната ми система.

       Днес,пътувайки тук и там:на Милеви скали,по Тетевенския Балкан,по Берковския Балкан,по Централен Балкан,по пролома и другаде,като видя местност да напомня за него чрез някакъв паметник,плоча с негово писано слово,аз съм горд от тази задочна среща.Така,както съм горд,че той е раден само на 20 км.от мястото,където съм роден аз:той-под Амбараца,аз-под Юмрука.

 

       4.Проломът и Догано:

       Известно е,че като приключиха след Десетото основните грабежи на това,което хората са сътворили,окрадоха дори и външния дълг,започна грабеж на сътвореното от природата.Една гора израства за 200 и повече години,мутрите я секат за себе си и за тези,пред които се отчитат и така ограбват и следващите поколения от към вода и чист въздух.Сега ако нещо се прави по пролома,това е,че се сече.Твърди се,че в основа на дървената мафия стои Догано и неговият изпълнител е областният управител,Емил Иванов от ДПС.Стореното на гората е повече от ужасяващо,ще последва и промяна в климата по пролома и поминъка на хората там.Един прост пример:Някога,по повеля на първите след Деветото залесиха с бор ливадите.Борът обезводни площите,пресъхнаха водоизточниците и хората напустнаха селата си.Сега с изсичането на буковте гори ще стане и по-страшно.Имам спомен от влака,разговарях с един прост човек по този въпрос.Той каза,че е от Церово,но пътували и пазаряли в магазин Европа в Своге,цялото село почти пътувало и работело в София.Той каза,защо не убиха на времето царо,сега щяха горите над Боровоц да бъдат спасени,защо не се вдигнем и да убием Догана,та сечта тук да спре.Човекът твърди,че хора на Доган купуват по хиляди декари по пролома,по р.Батулийска напр.купили планината чак до Мургаш.Човекът казва,това е,така,защото като им забранат след изборте да секат,те ще си секат своята гора и така на Догано ще му пръднат на куро.От сега изигра тия от ГЕРБ.Как можахме казва,да си продадем селата,земята и гората на турците,вместо да се вдигнем и да ги избием.И повтори,че най-голямата грешка е била,че не са убили царо на времето,когато им е бил у ръцете,та станаха тия поразии с гората и че сега тази грешка се повтаря,като няма кой да убие Догано.Аз пък му приведох друг пример:мен не ме пускат като турист по горното течение на Черни Осъм,да не го замърся сигурно,а пускат мутри с лесовози да секат там,та да секнат водата на Плевен,Ловеч и др.градове.А тоя за Церово ще ми говори.Сетих се за едно стихотворение на Вазов,писано през 1890 г.в махала Данговци на с.Бов:

 

            

       А чужди гост ръка граблива пъхва

       в съкровища,що Господ нам обрече,

       сиромашията-коварен влъхва-

       през всичките ни порти влиза вече.

 

        Геният на Вазов е прозрял на какво носим в чипа си още тогава,само 14 години след Освобождението.

 

       5.Да подредя ли по нов начин написаното за пролома?

       След като написах писанието си за Понор и го прегледах,счетох,че съм го подредил добре.Описах планината по дялове,включих и други планини към Понор,защото са част от нея,но това сигурно е ясно само на мен.Писанието ми за пролома ако го бях направил след това за Понор,щях да го подредя по същия начин.Аз ке изброя дяловете му,но първо искам да кажа,че по тези дялове е имабо нещо като щати от махали със свои закони,свожя архитектура и традиции.След построяването на железницата тези щати започват строителство на пътища към железницата,по които освен стоката и натоварени коне,по тях да могат да се спускат и каруци,вече се е знаело,че има такова нещо,малки камиони,ако може и те.Пътищата се модернизират след Деветото с цел да се извърши там масовизацията,което става през 1956 г.но за жалост прогонва хората от родните им места по градовете.След Десетото започва нов бум на стрпоителство на временни пътища,които се отклоняват от някой соцмакадам и навлизат в гората с цел изсичането й.Тези пътища са рани в снагата на планината,от северната й страна те няма да изчезнат никога.По тях се устремяват порои,водата влачи глина и камъни,мутрите вече са изчезнали и са се развъртяли в друг район на планината.Останките от пътища обаче,от вървища и от пътеки са толкова много,че опасват проходимите скатове на пролома като капиляри.Аз,който познавам пролома,знам къде съм,накъде искам да отида и се движа по тези капиляри като паяк по нишките в паяжината си.Това важи обаче за лятото и е желателно да няма мъгла.През зимата обаче всичко е различно.Знам къде ще слеза при сняг от влака,но не знам накъде ще отида и откъде ще се спусна.Това зависи от джиповете на ловците.Те ми прокарват пътища и ако няма мъгла,това определя и маршрута ми,когато отивам на разходка.Тази зима имах такъв страхотен късмет да се изкача от Лакатник до с.Заноге и дори на чала над него,където дълго се застоях заради зимната красота и се замислих:Защо описах преходи от устията на реките в пролома,а не описах пролома по дялове?Дяловете му са строго определени и са 9 /девет!/ на брой.Започвам ги от  дясно на ляво по течението на реката:

     Дял първи:Той включва Софийската планина,която се нарича още и Голема планина,от север се ограничава от река Елешница,

     Дял втори:Той включва планината между реките Елешница,по-надолу тя се нарича Батулийска и река Рединска или Лесковдолска.Билото на Балкана е другата граница.Това е един огромен дял,красотта му е уникална.

     Дял трети:Той включва планината между Рединската река и река Трескавец.И двете извират от страни на Издремец,но в началото тръгват срещуположно,после успоредно.Планината около Издремец е едно чудо на природата.

     Дял четвърти:Той е ограничен от реката Трескавец и река Габровница.Не мога да го градирам по красота!

     Дял пети:това е планината Ржана.

 

      По левия бряг на реката положението е следното:

      Дял първи:Включва т.н.Мала планина и се ограничава от север от реката,която извира малко над с.Бучин проход и по-надолу се нарича Искрецка река.

       Дял втори:Той е между реката Искрецка и река Пробойница.Тука нямам думи,величието и размера на този дял са толкова значителни,че ще цитирам Вазов.Аз писах вече,че тук условията на живот са най-тежки в България въобще,но и красотата на района е недостижима.Отрудените хора сред тази красота той описва така:

 

                и човекът,дрипав,твар нещастна,

                роб на мъки и на мрак вековни,

                туря пятно в таз картина красна,

                фърля скъб в предела тоз чаровни!

 

    Такъв точен изказ не биха могли да направят дори самопомазали се за боговеднешните ни Станишев,Царо и Догано.Дето ни ръководят,оти ние нямаме акъл да одим сами или пък да им видим сметката.

        Дял трети:Той включва района на пролома между реките Пробойница и тази при с.Опледня,наричат я Доло.Това е един триъгълник,но жесток триъгълник в много отношения.Опасен,красив,с местности,създадени да бъдат основани там села,с пасища и долове за вякаква възможна стока.

        Дял четвърти.Той е между споменатата река Доло и Северна България.Това е Врачанската планина.Нейното величие се вижда най добре от дела преди нея.Както има Понор Планина над Своге,тази също е точно понор,но е получила друго име.Но докато в Свогенския понор колкото и тежки да са условията на живот все пак там села има,тук климатът през зимата е ужасен и планината не е възможно да се обива целогодишно.

       Предполагам,че съм само аз този,който има познания за стори това,но не съм убеден,че ще го опиша.Канавата е пред мен,описанието на подходите по реките,в главата ми има още много преходи и местности,които познавам,но е много работа.Както и да се замисля,това,което написах е твърде малко в сравнение с това,коетовъзнамерявах.Само писанието ми за Понор Планина е пълно според това,което съм посетил и упознал.А за Искъра остана толкоз много.Това са 2000 квадратни километри.

 

 

        6.Тук ще поместя извадки от някои стихотворения на Вазов от стихосбирката му Скитнишки песни,писана от него непосредствено слез Освобождението през летните му почивки от работата му като учител в Берковица.Вазов е имал белодробни проблеми и е стабилизирал здравето си през лятото в Искърския пролом.И тук той се е оказал изключително прозорлив.Климатът е бил определящият фактор да се построи по-късно в Искрец т.н.Туберкулозна болница.

                             Г Ъ Л Ъ БИ Н К А

             .................................................

            .................................................

 

           „Гълъбинка!”Смях звънлив и радост!

           О природо,скъпа тук и скудна,

           ти разкошно лейш безгрижност,младост

           в бледна хижа и в гора безлюдна.

 

          Този смях свободни,смях фъркати-

          чужд е той на нашто тъжто време,

          чужда на шумни улици,палати-

          не го знай отдавна и сърце ми.

 

         И кат слушах екота му волни,

         Сякаш чувах:”О,вий,хора лихи,

         Вий,души тревожни,нервно болни-

         За вас няма място в този свят тихи!”

                                                         1890 г.

 

 

                             О Т    Д  О  Л     В    Д О Л ....

                       .................................................

                        ................................................

               

      Мир първобитен,неначенат

      От злото-гениий на страданье,

      Кога бог викнал на тоз свет:

     „Живей в блаженство.... и в незнанье!”

 

 

                         И З Г Н А Н И Ц И

 

      Във пустинята безгласна

      кат се скитах аз веднажка,

      в пещера една ужасна

      чух,че нещо стене,пъшка.

 

     Правда,Истина и Честност

     там,видях,запрени бяха,

     в мрак дълбок,във неизвестност

     кротките сестри скърбяха!

 

    Някой мрачен дух в скалите

    оковал ги бе отколя......

    аз разбих им  букаите,

пуснах бедните на воля.

 

И подзех си пътя трудни.

След три дена в пущинакът,

в тия планини безлюдни,

аз видях ги-още чакат!

 

„Що се в град не приберете

да живийте в мир и почит?”

А те казаха ми клети:

„Втори път ще ни заточат!”

 

 

                             МЛАДЕНЕ, ЧУЕШ  ЛИ?

                               /Разговор с водача ми/

 

-Младене чуйш ли как гората шушне?

Тя стене и въздиша!

-Не,господине:вятърът я люшне

и тя шумти,и друго не се слиша.

 

-Младене,чуйш ли ти плача на скока

в това долище диво?

-Не,туй водата от скалата висока

шурти,та тя боботи тъй гръмливо.

 

-Я чуй славей в песен там излива

любовната си мъка

и колко сладко скръб се в нея скрива!

-И он у нас,кат всяка птица,цвръка.

 

Честит Младене,с таз душа свободна

от спомени,копнежи .....

Мълва за теб мълвата е природна-

не отклик жив на тайна скръб,болежи!

 

Забележка:Това стихотворение Вазов пише по времето,когато водача му бай Младен го е водил от с.Скакля по днешната ул.Дядо Йоцо към Заселе.Това е десният бряг на река Скакля.Минава се покрай местността Злата скала,където е била кошарата на децата на дядо Йоцо,под нея днес е прокопан ж.п.тунел.Разбирам го поета.С мен също са идвали туристи възможностите на бай Младен.Одат като кожички,напред-назад,нищо не поглеждат,кавото видят не разбират.Дори веднаж ми се натресе с групата и проститутка.За такива и аз имам поетичен израз:Да ти е драго да им ебеш майката!

 

               

                   П Л А Н И Н Ц И

 

Измахнати,посърнали,бедняците,

от нужди,тежък труд,

по урвите,чукарите,скалаците

живот прекарват лют.

 

Духовна нощ във бедни им съзнания,

вековна слепота!

На робството обречени създания,

забравени и в света.

 

Изгубвам мир и сладко настроение

при техний вид злочест-

лица,вскотени от тегла,търпение-

през векове и днес.

 

И сякаш в техни погледи покрусени

прочитам укор тих

и чувам глас от чуките намусени:

„Що сторихте за них!”

 

 

                „ЕЛАТЕ   НИ    ВИЖТЕ!”

 

............................

...........................

 

Зла бедност!Неволя!Души затъпели,

набърчени булки,деца застарели:

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

    „Елате ни вижте!”

 

..........................................

.........................................

 

И чупи се воля и дух под хомота

на нужди,в дълбока нощ гасне живота:

ни луч ни съзнанье под покрива нищи!

Човекът словесни паднал е до скота.

   „Елате ни вижте!”

 

..........................................

...........................................

 

„Елате ни вижте!”-той моли и стене,-

  Вий,мъдри велможи,от нази гоени...

На миг напуснете там вашто тържище

На шум и на фрази,богато платени-

     „Елате ни вижте!”

 

.......................................

......................................

 

Забележка към стихотворението:Геният на Вазов като ва е прозрял туй,що сторват днешните ни парламентарни проститути.

 

 




Гласувай:
2



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12270126
Постинги: 4565
Коментари: 10794
Гласове: 18368
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930