Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:01 - Искърски пролом 150 част 10
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3061 Коментари: 1 Гласове:
0



 

          МОСТОВЕТЕ  ПО  ПРОЛОМА.

          Аз вече казах,мосответе по пролома се десетки,но някои от тях са шедьоври на архитектурата и трябва да се опазят със закон.Ако трябва да се разшири някой от най-красивите,по-добре е да се измени трасето на пътя или ж.п.линията и да се построи нов,за да се опази старият.Няма стар мост,който да се е разрушил за повече от сто години ползване.Няма да ги описвам един по един,но ще кажа,че мостове са построени над всички реки,които се вливат в Искъра по пролома,на много места са построени мостове над Искъра,за да премине трасето на по-удобен бряг.Всичките мостове са от т.н.кемеров,сводест тип.Лодките,сега наричани фусове са лепнати на здрави скали под водата и над сто години ни един от тях не е поддал.Как са дълбали във водата тия хора с лопати и кофи,как са заграждали мястото за лодката и с какво толкоз дълговечно са го заливали,това е тайна днес,както и сместта за спояване на камъните на римските мостове.Горната част е идеален полукръг,нещо,което са измислили на времето римляните.Конструкцията,играеща роля на декоративна външност от каменна зидария и езновременно на кофраж,запълнен с бетон е подобна при всички мостове,но на някои майсторите са били над нивото на другите.Всичките са красиви,но от тези,предназначени за шосето като че най-красив е мостът над река Рединска преди Своге.Шедьовърът на ж.п.мостовете е този след гара Оплетня.Хем е много дълъг,хем е извит,та и виражи има.Днес такова чудо не е възможно да се построи,само може да се планува,та педерунгелите от правителството да окрадат средствата.Не е колкото виадуктите на магистралите,но по красота е недостижим.Добре,че при удвояването на ж.п.линията педеругите-проектанти не залепиха за него бетонното чудовище,а го пощадиха.Но го пощадиха не заради красотата му,а защото по този начин успоредният мост стана по-прав и по-лек за строеж.Късмет!И този след Зверино не му отстъпва,но е по-малък и е прав.

         Интересна е историята на малките железни мостове за шосето,като този при Реброво,при Ребърково,има и други.Те са откраднати от Сърбия докато сме били там известно време през Първата световна война като окупатори.След войната сърбите са дошли и са си познали мостовете.За да не ги демонтират и връщат по местата им,нашите ги платили на сърбите,да им ги направят европейски фирми,но с такова наказание,че с тези пари сърбите възстановили откраднатите мостове и направили нови на големите си реки,та дори и на Дунава.И потеже говорих за красиви мостове,ще спомена и той-грозния.Без никакво съмнение това е новият мост преди Своге.Такова нещо могат да монтират само военните през време на война,за да прекарат през него муниции и веднага да го разрушат,за да не дразни после хората.Вместо да сече гората,да бе отделило човекопрасето средства за построянаве на нов,а този да го изчезнат от реката като един недопустим соцсрам.Като стана въпрос за мостове,ще посоча и тунела след Черепиш.Това е паметник на строителното ни изкуство и този тунел трябва да се опази.Освен заради красотата си,и заради това,че всичко е правено на ръце:шилото,лоста,кирката,чука и ръчната количка.Има още един такъв тунел в Родопите под с.Триград,но този е по-красив.И си има новообразани сталакити,с които новите добре облечени бизнесмени красят мутробароците си.

 

         ОПУСТОШЕНА ЛИ Е ПЛАНИНАТА НАД СТОМАНЕНОТО СЪРЦЕ НА РОДИНАТА,КРЕМИКОВЦИ И НАД ОЛОВНАТА ФАБРИКА В КУРИЛО?

         Не е!!!От Кремиковци има десетина прекрасни прехода към билото на Софийска пранина,от Курило-два пъти по толкоз.И едните и другите са оригинални,но ще се спра на преходите от Курило.Те започват от самата река,Искър,едно поле,което е залято с вода понякога с месеци,след това расте трева по метър,после се напуква при жегата през август.Планната започва със страхотни червени скали,подобни на тези при Кътина,чиито цепнатини са обрасли с дървета.Гората обаче над Курило е запазена с цялата си разновидност и до билото на Софийска пранина дървесните видове са запазени.Ако от Кремиковци заради манастира и пътя на ловците все пак по някой турист минава,тук вероятно съм минавал само аз.Познавам много прекрасни маршрута от с.Гниляне до моста срещу гробищата на Курило.Такова спокойствие сигурно тук е имало по времето на царството на искърското сиво говедо по тези места.Прекрасно е!

 

         ВЛАДОТРИЧКОВАТА ГЪНКА.

         Това е най-смешното място по пролома.Гънката се състои от два нежни рида,които се събират горе в един връх като подутина,Турската могила.От него започва рид като опънат гейм и се изкачва до висок,широк,огромен връх,Голата глава.От него започват два други рида,много големи,които обгръщат нежните ридчета между тях и ги скриват,че и подутината където се събират.Застанал човек горе на Голата глава като на огромен венерин хълм ,той вижда каква огромна и колко благодатна за живот е гънката на Луково,колко огромна и дълга и непригодна за живот е гънката над гара Ромча.Тук ще отбележа,че от Луково нагоре почти никога не съм нацелвал желания от мен път и съм се изкачвал направо през гората или по свински пътеки.И по двете гънки се е извършвало и се върши ужасно пътно строителство.Соцмакадамът вече се смени с мутропътища,по които без проблеми да се качи двестакилограмовата мутра с четиритонния си джип,да нафекали декари ливади,да направи сто поразии след себе си на природата...

        

           ДОПЪЛНЕНО НА 1.06.08.

         „Човек открива себе си в музиката.”

         Това е мисъл на Алексис Вайсенберг,за мен най – умният музикант на 20-и век.Неговата интерпретация на музикалните произведения отговаря на моите мисли и емоции.Този бисер обаче важи не само за музиката,аз там отдавна съм си намерил мястото.Мисълта му се отнася и за планините,където също съм намерил мястото си.Не че не се прекланям пред красотата на Родопа,Рила или Пирин,че и пред другите по-малки планини,но моето място е сред Балкана.Там се чувствам като една жива материя в момента и частица от него.Никъде другаде такова чувство нямам.Свързвам го дори с музиката,една област,където има претенции че съм доста вещ.И си правя планове за лятото.Губеш,Заноге,Копиловци,Чупрене,Мартиново,това са изходните ми точки за посещение в планината това лято,но ми се е приходило и на Баташка планина и на Добраш така,че две не видим.За сега-проекта,резултатите ще броя на есента.       

       

          24.04.2008 г.

        „БЛАГОУСТРОЙСТВОТО” в планината.

         След построяването на железницата много хора от махалите са слезли ниско до реката и са се заселили там на удобни места,където има слънце,вода и храна за животните.Този процес при село Луково е бил доста бурен,защото Луково е един мегакомплекс от махали.Хората са си намирали благодатна гънка да се заселят,правили са някаква пътека надолу до шосето и това е било всичко.Но дойде Десетото,след което вече закони няма.Мутри се повърнаха по Луково да усвоят нещо от агнетата и прасетата на родителите си,други мутри изпокрадоха инвентара на ТКЗС и на военни поделения,който включва трактори,багери,камиони,булдозери,УАЗ-ки.И тия мутри с пътеките се съешиха с мутрите с техниката,платиха си и си прокараха пътища за джиповете си.Примерно,някъде си има една скапана къща,заради нея мутрата прави трасе на път и нарушава екологическото равновесие.Изчезват дърветата,започват поройни процеси.Ако се тръгне от гара Луково нагре в дясно,този процес е очевиден.Погледнато от горе,пътищата правят нещо като рибена кост и всичките са без изход,достигат един гараж.За да се държи обаче някъде тази техника също трябват площи,а поляните в Луково са малко.Булдозерът изравнява там нещо,набутва пръстта надолу,после на площадката се разполагат някави камиони,абсолютно незаконни,собственикът им,един истински боклук започва да влачи с тях метални предмети и да ги натрупва,когато му потрябва или получи поръчка кръцва от гората и кара на друга мутра дърва за материал или огрев.Някога поради отдалечеността на този край хората там са живели свободно,но са имарли някакъв морал,днес този край е изоставен,защото от там педерсчето недоправено Никито Василев или проститутът Милен Велчев няма какво да откраднат.Поради същата причина,че няма какво да се открадне от там мъдро,както Педерасчето и Проститутът постъпват и циганите.Беднотията е такава,че няма какво да се закачи и с трън да се развъртиш.Тази поговорка чух там някъде.Циганин вирее там,където има какво да се краде и кой да го пази,за да не се създава етническо напрежение.

        25.04.2008 г.

        Животът от всякъде носи грижи,изнизва се бързо.Децата най-бързо могат да ти свършат живота.Затова човек трябва да има нещо в себе си,което да му тоси радост.За себе си мога да кажа,че имам такива неща.

        Сега ще опиша няколко навлизания по пролома от гари,като пътеките изкачват направо горе при махалите,без да се тръгва по долина на река.Маршрутите са много и ще ги упомена като възможни изходни пунктове с някаква цел,която трябва да се достигне или направление,което да се следва.

       Започвам с Ромча.Горе над реброто на тунелите има антена на БТ и на М-ТЕЛ.До тази антена има път.После се тръгва нагоре по пътеки,които са извеждали до местността Турска могила.От там изгледът е много красив,от двете страни се спускат дълбоките дерета на р.Луковска и тази към Ромча,която няма име.По някога обработвани ниви,днес изоставени ливади и нацвъкани бидонвили по тях има път,който се слива с магистралата Издремец.

     Специално за Ромча ще направя едно отклонение,което ще нарека:Сеч,пътища и кражби.Години наред кмет на Своге бе човекопрасето Емил Иванов от ДПС.Характерното за ДПС е,че сече,че строи пътища и че който го критикува Догато веднага го изтрясква с рязаната си карабина в най-нежното му място.Сечта,извършена под чадъра на човекопрасето в райнона на кметскво Своге е нещо ужасно.Тя се разпростря по Батулийската река,по Рединската река,а по Ромченката река делата останаха недовършени след мащабна пътностроителна подготовка.За да усвои средствата за пътища човекопрасето построи пътища през най-хубавите гори за да изсече много дървета докато машините пробиват трасето.Това обаче не му стигна.Дърветата от горната страна на пътя,които сами падат в камоина също отидоха.Отидоха и деретата,по които свличаха трупи.За да не се закачат трупите,отсякоха дърветата по деретата,като по този начин засилиха водата там като за вход в електроцентрала и се вижодат ужасяващи ерозии.Но хората твърдят,че шашмата има продължение.Никой не следи какво е построено там горе някъде си,колкото километри построени пътища са заявени,толкоз средства усвоили.И какво са откраднали,в местната мафия само знаят.          

        Следващият изходен пункт е Владо Тричков.Това е един доста голям триъгълен масив между реката покрай изоставената базалтова мина и река дълбочица при с.Томпсън.Двата рида се събират над село Балша,софийско.Освен от Владо Тричков към този масив се тръгва от Луково,където планината е стръмна и осакатена от към гора,от Реброво или Томпсън.Маршрутите са много и не мога да ги опиша точно.По разни варианти се изкачва тази планина,която не е никак малка и се навлиза в махалите на Церецел.Махалите гледат преобладаващо на изток.Всяка пътека нагоре,всяка гънка с махала или само една къща са обект за самостоятелен туристически преход.Тук туристът не може да се изгуби.Изкачваш се,изкачваш се и отиваш на високо обгледно било.Слизането може да стане към Своге,Чибаовци,Балша,Кътина или към пролома по друг маршрут.Маршрутите по предлагания от мен начин не могат да бъдат описани и от бат Бойко,най-умния човек в момента.

       От гара Луково започва път с красота высшего класса.Този път е бил предназначен да сурват по него кравите си на зимен лагер живущите в махала Турска могила и няколкото къщи горе при извора на река Ромча.Пътят е приспособен за волски каруци,трасето му е вечно.Изгледът от него към широката долина на Искъра със завоите при Владо Тричков е нещо уникално.Като се изкачи на първата седловина този път се разделя нагоре стръмно в ляво за Турска могила,другият тръгва по хоризонтала в по-скромен вариант за няколкото къщички при извора на река Ромча през вековна гора.А горе от седлото какво се вижда?

      Други маршрути директно към планината започват от рида Реброто,дал име на гарата под него.Между гарите Реброво и Томпсън има доста пътеки,някои разширени за обслужване на „вилните” зони,които водят все нагоре към рединските махали.Те се сливат с батулийските и аз не мога да посоча точна граница между тях.За мен населените са батулийски,напуснатите-редински.Тези маршрути са стръмни и са интересни като познавателни,но по красота отстъпват на тези,които описах по-горе.

      Между Томпсън и Своге планината прави нов триъгълник.От където и да се устреми нагоре туристът-Томпсън,Орлин,Своге-достига се до едно и също място,отново над с.Балша.Най-гъсто са разположени махалите над с.Томпсън.В началото изкачването е доста стръмно,но веднаж достигнал билото туристът не може да се нагледа на хубости.Пътеката продължава като по гръб на кон и достига разклонение:направо за Чибаовци и Свидня,наляво към Софийското поле,надясно за Своге по магистралата Понор или директно долу в Свидня.Маршрутите са красиви,но аз най-много харесвам тези,които започват от долините на реките.

     И пак триълник,но този път голям и съвсем истински триъгълник.Той е разположен между реките Лесковдолска /Рединска/ и Трескавец.Издремец е най-високата му точка,другите две са спирката за махалите на Лесков дол и Гара Бов.Изходни пунктове са кварталът на Своге Дреновец,Своге,Желен,Церово и гара Бов.Най-голямата махала е Желен.Пътищата от него са много и са много красиви.Горе на високото пътят минава в подножието на връх Издремец,пресича се извора на р.Трескавец и се разклонява за билото и махалите под него.Планината тук е висока,залесяването с черен бор е повсеместно,буковите гори са изчезнати безвъзвратно.Върви се само през гора,пътят не е нито кратък нито лек.Веднаж стъпил на голото било,туристът може да спре и да погледне на където му харесва.Билото е високо колкото централното.

      От Церово също започват пътеки,голяма част от тях са изоставени.Те излизат на високото,където са разположени махали на Желен.От тук пътища за сечища водят нагоре към запазени букови гори,принадлежащи към резервата Трескавец.По обгледно било,от което се виждат прекрасните варовити върхове над резервата Трескавец с естествени борови гори и махалите под тях пътеката излиза на пътя,който аз нарекох магистрала Издремец.Не мога да опиша толкова пътеки,но когато и да съм посещавал този красив триъгълник,радостта ми е била голяма.Да не бяхме такава просташка държава,красотите на Трескавец щяха да са популярни така,както днес превръзките кеарфри,олуес и високотехнологичните /ай-ти/  тампондюбели с разните приспособления към тях за набиване и изтегляне от родовия канал.Реклами всеки гледа,но да отиде някой до резевата Трескавец специално да се наслади на красотата му,това комай съм само аз.

     И пак триъгълник и пак с край красавецът Издремец.Другите му две точки са Гара Бов и спирка ЖП Школа.Пътеките от Гара Бов за село Бов вече ги няма,защото тяхната функция се пое от изграденото шосе.Преди имаше автобусна връзка между гарата и селото,но мутрите,дето откраднаха рейсовете днес не осъществяват транспортни сношения между двете населени места.Всеки се оправя сам,както намери за добре.Хората там казват,нямаш ли транспорт,загубен си.От Гара Бов има пътеки,отклоняващи се от пътя за разни махали,накацали по южния скат към река Трескавец.Най-красивата част на този дял обаче е след като се достигне село Бов.От там има път,продължаващ към изоставените медни мини,заобикалящ връх Яворец,но има и приказно красива пътека от другата страна на Яворец,южната,която вие над най-високите махали на Бов и след това се слива с пътя близо до едно оброчище на по-малко от километър от двете езера,обрасли с тръстики и наречени Тръстеная.Да изминеш този път под варовитите отвесни скали,през боровата гора и над махалите,чиито покриви на къщите са като измити с най-почистващия препарат на хомоноида мистър Пропър е нещо неповторимо красиво.

      Друга пътека нагоре към населените места започва от спирка Балкан.Местността е стръмна,минава се по разни дооформяни от хората скали,за да бъдат проходими от пешаци и кози.Надолу ако се слиза трябва да се внимава много.Пътеката извежда горе за селата Бов и Лакатник.

      Нова пътека започва от Гара Лакатник.И тук е построен нов път от гарата до селото,в по-скромен вариант пътят достига хижа Тръстеная.В началото на пътя има вилна зона,през която пътят прави няколко стръмни серпантини през дъбова гора.След това равномерно се изкатерва по рида,достига едно седло и се спуска в заветна долина,където е с.Лакатник.Местността е варовикова,има някакво пропадане и селото е построено точно върху него.Макар и малко ниско,изгледът от селото е страхотен.Върховете Яворец,Гарвана и Издремец затварят хоризонта на юг,на север се виждат накацалите по южните скатове безбройни къщи на т.н.махала Лице.Ако има точно подбрано име на махала,това е най-точното.Под махалата Лице изтича реката Селски дол,която извира от двете езера в местността Тръстеная.Южният скат на тази река е непроходим,толкова е стръмен,южният остава населен и до днес.Долу в Селския дол не може да се слезе от към Лакатник.Стръмно е,скали дал Господ бол.В подстъпите към планината по долините на реките,вливащи се в Искър не съм описал реката Селски дол.Причината е,че покрай нея не може да се върви.Но какво предлага тя ако се върви по южния скат на реката,на тази тема ще се върна пак при описанието на следващия триъгълник.По източната страна на пролома те нямат край поради двете чупки на 90 градуса на централното било при Своге и Лакатник.Не в съгласие с геометрията,а поради други причини две по 90 тук не ставан 180 градуса.

          А сега и първият четириъгълник по пролома.Двете точки са покрай Искъра,това са Своге и с.Оплетня,другите две са много далеч в планината.Едната е чак горе под с.Гинци,от където тръгва река през селата Бракьовци и Брезе,а другата е при с.Заселе,където скача един прекрасен водопад,дал името и на махалата Скакля.Интересните маршрути по този четириъгълник са доста.Единият започва от Своге и изкачва планината успоредно на Искъра.После вие горе по билото,което в началота е гористо.По скатовете към Искъра има много махали.После пътят се изкачва по висок гол Балкан,където е имало овчарници на ТКЗС-то,днес изчезнати нацяло,друг вариант минава под красивия връх Булата и слиза в с.Заселе.На същото това било се излиза и от гарите Желен и Церово,маршрутите не са особено красиви.Най-красивите маршрути за четириъгълника съм описал,те започват от с.Добравица и от с.Скакля.И двата са бисери.Ако човек се напне яко,възможен е еднодневен преход и по двете дестинации от с.Добравица през понорите включително върховете Сърбеница и Була и после покрай красивия водопад Скакля и един могъщ карстов извор,след които се слиза на Гара Бов.Познаващият този четириъгълник мисля ще има доста по-висок критерий за красота от един нормален човек.Аз се вписвам като такъв сам.

      От същата страна на Искъра е заформен още един четириъгълник.Той се ограничава от реките Скакля,Искъра и Пробойница,горе по високото четвъртата страна е самата Понор планина.Към този четиръгълник може да се подходи от към Искъра само от ж.п.спирка Балкан.Стръмната пътека съм я описал.Тази ж.п.спирка е предвидена за гара на с.Заноге и с.Лакатник.Какви възможности,какви сили са имали хората там някога?Ако днес депилирана кучка с куфар или ай-ти гей с лаптопче на могъщия си задник успеят да изкачат половината от тези стръмнини без да пукясат,ще си съставя добро мнение за гена на младежта днес.Но бих искал да вървя редом с тях,за да регистрирам точно мястото на събитието,което сигурно ще е много преди половината.

          Пътеката към с.Заноге е стръмна,тежка за преодоляване,излиза горе на магистралата,която нарекох Понор.Докато не се достигне голата част на Понор няма никаква обгледност.

          Следващият дял от пролома пак от западния бряг на Искъра има форма на неправилен четириъгълник.Очертават го реките Пробойница и Скакля,високата част е една много висока гола планина,Врачанската,на изток пропастите са страховити.Единственият начин да се изкачи тази планина не по долината на река е новото шосе,което свързва Вършец с Лакатник.След Деветото това шосе е разширено,но и до днес то остава пълна скръб.Мутрите са обезпокоени за автобусите си и затова не пътуват все по-рядко.Ако се ползва автобус до Миланово или Дупнивръх /Дружево/ могат да се предприемат страхотни лъчове към Врачанската планина,към махалите на Губислав,към Крушачкия връх и Понор планина.

         А сега предпоследния триъгълник по източния бряг на Искъра.Той се ограничава от реките Селски дол и Габровница.Ако има степени на красота на преходите по пролома,тези са най-висшата.Изходни путктове са спирката ЖП школа,Левище и спирка Пролет.Тук гората е най-запазена,има буки,които покриват по половин декар ливада и макар и самотни устояват на бурите по билото.И от трите спирки пътеките тръгват нагоре и се събират на едно мяст,където има оброчище.От него започва магистралата Издремец.И трите прехода са красиви,но аз предпочитам този от сп.Пролет,защото в ниското остава дълбоката долина на Габровница с няколкото махали по южния й скат.Тази долина явно е с достатъчно добър климат,защото по нея махали са се разположили и по северния скат на реката.

         За туристите,които имат познания по строителство и красота на построеното ще заостря вниманието им към жп.мостовете на спирка ЖП школа.Някога,когато е имало майстори е построен първо мостът над Искъра,по който е трябвало да преминат материалите за жп.моста над реката Селски дол.Този жп мост е образец на мостовото строителство и най-добрите традиции в тази област.Мостът е от т.н.кемеров,сводест тип.Така са строили и римляните преди повече от 2000 години.Камъните са взети от същата местност и цвета им се слива с този на скалите над него.Майсторите на двата моста са били едни и същи,но майсторлъкът им е ненадминат от останалите майстори на мостове по пролома.Само един още мост по Шопско така се е запечатал в съзнанито ми,това е аквадуктът под с.Плана.Като да илюстрират деградацията на строителни умения и чувство за красота до този образец на изкуството при удвояването на жп линията долепиха още един железобетонен мост.Аз знам неговата история.Главен инженер бе наш познат,инженер и любител музикант.При изготвянето на носещата конструкция на кофража работата бе извършена така безотговорно,че почти изцяло налятата конструкция с бетон падна и уби двама души.Вкараха човека в панделата,измиха си суратя с него,после той си вадеше хляба като цигулар в оперетата.Днес това ужасно грозно чудовище стои здраво залепено за красивия си събрат и опазва красотата му от опастността да я види някой,който не е преминавал по пътя под него или не се е изкачвал от него към висотата,на която вие магистралата Издремец.     

      А сега последният дял от източния бряг на Искъра,пак триъгълник,но по мащаби нямащ равен на себе си.Той се ограничава от реките Габровница и тази през с.Игнатица,която няма и име,наричат я Доло.Този триъгълник е планината Ржана,най-високата точка е връх Козница.Триъгълници по източния бряг на Искъра много,но такъв голям друг няма.Към него започват пътеки от сп.Пролет,от Зли дол,Оселна и Игнатица,Черепиш,Медов дол,Еленов дол.Всички те излизат на високото под връх Козница.На мен любимите ми пътеки са от сп.Пролет и от сп.Оселна.Първата е много обгледна,планината има алпийски характер.Долу в дясно има махали,някои от къщите са на голяма височина,като тези на Осенов лак.Има ярко изразени остри върхове,от тази посока и Козница прилича на стена.Втората ми любима пътека,от с.Оселна движи през естествена букова гора и след нея излиза на едно огромно плато,думата огромно ми се струва недостатъчна.Витоша в сравнени с това плано е едно нищо по площ.И двете пътеки са стръмни,дълги,преходите по тях са тежки,но си заслужава да се посетят.Изгледът към северните скатове на централното било на Балкана и към Врачанската планина е много красив.

        А ето и последният дял от западния бряг на реката Искър,той се явява нещо като елипса.Ограничава се от реките Оплетня и тази,която извира от с.Челопек,също с име Доло.Обръщам внимание на името на селото,Челопек.Не може да има по-подходящо от него за местоположението на селото.

       В тези граници е разположен друг гигант,Врачанската планина.Който я е поглеждал още от Оплетня,после от Мездра и накрая от Враца знае,че с нея шега не бива.Подстъпите към нея са малко.Единият е с.Очин дол,като пътеката се слива с вървището от с.Оплетня.Най-значителният път започва от Зверино,него го описах.Друг един започва от Черепиш,много е стръмен,в началото движи между белите скали,които се виждат от шосето и влака.Този път е много красив,излиза се на обгледно място с име Погледец.На турски,Дурдабак.След това се слива с пътеката от Зверино и отива къв Враца.В момента като прехвърлям в главата си спомените от този преход дори съм на мнение,че тези бели скали и обгледното било може дори да надвишават по красота местността над Зверино,която нарекох Лунна.Много са различни.Но и двете пътеки са тежки и дълги,че и вода трябва да се носи.Не е висок Врачанският балкан,но е много опасен и посещаващите го трябва да се съобраяват с времето.Писах вече,загубване при студено време там в комбинация с мъгла може да е фатално.Между х.Пършевица и поляната Йолковица има маркировка,но тя е много лошо поставена.Без нея и аз не бих се справил с ориентирането.Често споменавах понятието слепи долини,тук са само долчинки,но са толкова много,че са истински куркапани и за най-опитните туристи.

            Тук е мястото за едно допълнение към един опустинен район на Влачанския Балкан:

            Има едно карстово езеро до ж.п.линията между гарите Зверино и Черепиш.Реших да го посетя,но не можах да го намеря.Търсих,напред-назад по ж.п.линията,нема!Реших за компенсация да обиколя скалния венец над Гара Черепиш и да се изкача на местността с име Погледец.От нея има хубав изглед към първенците на  Врачанския Балкан и Ржана с благодатните гънки на селата-бисери Игнатица и Оселна,места за вили и почивни домове.Намерих подходяща махала с коларски път нагоре,срещнах и козар.Той направо ми каза,до никъде нема да стигнеш от тук.Добре,че познавах района и знаех накъде отивам..Някога имаше пътека по едно суходолие,което извеждаше над скалния венец и го обикаляше.Имаше и много кози стада.Районът е бил с вековни дъбови гори,но те са изсечени още след Освобождението за траверси,подпори и др.В сочните издънки са пуснати козите на хората и се е стигнало до такова екологически неравновесие,което само по планините в Гърция съм виждал.Днес там има големи и малки камъни от миргел с причудливи форми.В някои има дупки във форма на ваза,на паница,цели пробойни,като да са стъргани от машини.Между камъните расте висока трева и когато стъпвам аз не виждам нищо и трябва да опипвам мястото с крак.На места има опит да се самопосадят габрови дървета,но те са половината изсъхнали,защото почвата е много тънка.Вместо габрова гора се е образувал непроходим габров трънак,досгъстенен с шипки.И това не стига.Има суходолия,на които един или двата им брегове са скални венци и трябва да се заобикалят.Човекът беше прав.Ако има непроходими местности,тази е най-непроходимата.Няма следи нито от прасета,нито от коне,просто нищо,те ще си потрошат краката или направо ще се изпотрепят!И сред тая трънена пустош тук и там оазис от по няколко красиви дъбове:огромни,в групи по някорко и единични,непобедими за бурите и сушата.Достъпът до тях е невъзможен,няма как мутри да ги достигнат и изсекат.Тези дъбове са надеждата на опустошената природа.Сойките ще разнесат желъдите,ще ги заровят,но ще могат ли те да покълнат в тази пустиня?Ако това стане,дъбчето ще порастне,защото никакво животно не може да стигне до него и да го изяде.        

           Огънят,който гореше и подържаше в точката на кипене мислите ми,които споделих за проломо поотслабна,ще трябва да привършвам.За жалост,ще го завърша както Шостакович в Четвъртата си симфония.Ще продължа малко това,което вече казах:

         През турско и преди това хората са населявали благодатните гънки на планината,които считам че познавам добре.През турско тези хора остават свободни заради ужасяващо трудния достъп до селата им.Пък  какво ли е могло да се вземе от тия бедни хора.Като говоря за труден достъп ще спомена напр.хората от махалите на Лакатник или пък на отсрещните турлаци.Нито от Северна,нито от Южна България е могло да се отиде до тях да им се снеме рекет /данъци/.Придвижването на няколко души до там ще струва по-скъпо от събраните пари.Останалото е стока,а тя трябва да се пренесе,но това не става през Искъра или през развълнуваните като вълни на море била.След Освобождението започва страхотен подем поради разкриването на работни места по строеж на пътя и железницата и новите перспективи за сношения на хората от тези недостъпни райони с останалите хора.Разговарял съм с хора от този край,те твърдят че по времето на Цар Борис от 1930 до 1938 г.за този край е направено страшно много.После започва войната,всичко е в застой,идва комунизъма,известен като Деветото.Ако нещо е най-противно на комунизъма,това са свободните хора.Чрез принуда и чрез икономически лостове хората са били принудени да слизат от планината и в градовете да предлагат двете си работни ръчици.Простаци разпореждаха какво да се прави и как да се живее и сред тия свободни хора,заплащали за свободата си с непосилно трудни условия на живот и естествен подбор.Направиха се обаче и тякои добри неща като електрифициране на голяма част от махалите,пътища,които макар и лоши все пак бяха нещо.Вместо да се запази това,което имат хората в чипа си,любовта и умението им в животновъдството,бяха построени разни педприятия покрай Искъра,които създадоха временни работни места и свалиха хората долу при реката.Други поеха към София,но се завърнаха по родните си места с желание да направят някакви къщи,да поправят необитаеми,тези неща те наричат вили.Нацвъкаха вили тук и там,най-много около Владо Тричков както птиците правят мозайка под дървета,на които спят.И това време мина.Дойде демокрацията,известна като Десетото.Ако на времето наричаха времето на Горбачов голямата лъжа,тя в сравнение с днес трябва да е била малка.Не е възможно когато и да било в историческото минало на този край да е съществувла такава тотална разруха и грабеж.Хората се местят по София,където намират работа или членуват в разни групировки,други пътуват сутрин и вечер с разнебитените вагони по разнебитения ж.п път,на който има ограничения за скоростта на влака,които стават все по-строги и вече достигат 14 км/час.Влакът е пълен с крадеци и пияници,които си допиват във влака,мръсни,миришещи строителни работници,момичета,които мутрите вземат на работа без да им плащат осигуровки и вероятно с уговорката,че ще ги  „трескат”,всичките пълни нещастници,невиждащи изход,живеещи ден за ден.По родните им места няма вече училища,няма здравна служба,няма и закон.Местният сатрап,някаква мутра или кмет,те са всичко.Ако са против тях и грабежа им,знаят какво ще им се склучи.

       Някога Радой Ралин написа:Всеки пич-с Москвич,всяко лайно-с Рено,а нас бедните другарите с чайките ни ебаха майките.Ако перефразирам леко писанието му,днес то би трябвало да звучи така:А на нас бедните,мутрите с банките ни ебаха майките.Защото цялото това бедствие на хората го докараха управляващите,да са добре кукловодите им,банкерите,които окрадоха страната.Сега те искат да разбият поминъка на хората по родните им места,да ги докарат в града и да теглят кредити от тях,да ги заробят окончателно.Писах вече,но ще повторя думите на Васил Дечев,учител от Чепеларе,написал история на селото си и помохамеданчването там,живял преди Освобождението ни от ткурците.Той цитира своя учител,който като мъдър човек е могъл да пророкува и е предвидил накъде ще се извъртят работите.Казвал е:Ще дойде време,когато разбойниците ще слезнат от горите,ще влезнат в канцелариите и с калем в ръката ще започнат да ограбват хората.

       Връщам се още по-назад.Аристотел дели хората на три класи:философите,които трябва да поучават,войниците,които трябва да пазят държавата и селяните,които трябва да хранят всички.Към 1830 г.Гьоте прави нова класификация но пак говори за три класи:удряйсмело /мутрите/,имайскоро /чиновниците/ и здраводръж /банкерите/.Днес тези класификации не вървят и предлагам една своя:пазарни проститути,пазарни боклуци и пълни боклуци.

      Завършвам писанието си в трагична тоналност и в минор,както Шостакович Четвъртата си симфония.Но усещам и нещо оптимистично.Във вестик УИКЕНД с дата 3-9 май 2008 г на първа страница пише:Маджо и Маргина се помириха.Веднаж извадих късмет в живота си с 800-те дни на Царо,сега пък с помирение между най-първите биринджибизнесмени.Не знам защо обаче в акъла ми си вбута друга една поговорка,която съм чувал тук,из Шопско:

                                                 

                                          ДА ТИ Е ДРАГО

ИМ ЕБЕШ МАЙКАТА!!!           

                                                                                              /От същия електронен адрес/

      

        Забележка:Написаното по-горе е мой прочит в географски и исторически аспект на един красив край от България.Възможни са неточности,възможна е и погрешно подадена ми информация.Възможно е да съм допуснал повторения на описания в резултат на голяма симпатия от моя страна към определен район от всичките тези около 2000 кв.км.Да се върна и да си правя проверки сам-това няма да стане,работата е много.Аз не считам,че я свърших прецизно.Много неща останаха недописани,няма да има кой да ги продължи.Но пък убеден съм,направих писанието с много любов.Тук ще допълня,че като образован любител-музикант съм направил доста аналогии с музиката,защо свързвам музиката и природата.И в още нещо съм убеден:Родените там не познават толкова добре пролома,колкото аз.Които обичат природата,които са били с мен сред нея по призвание,а не защото мъжете им не могат да ги понасят и гледат да ги разкарат от къщата си поне в почивните дни,тези хора ще разберат писанието. Възможно е писанието ми да попадне при хора без полет на фантазията,духовно или по друг начин осакатени,та дори и откровенни ментета,то не е за тях.За тях има една съветска народна песен,спомням си само част от последния й куплет:Ямайка е остров в океана!Не помня обаче продължението на куплета......

 

           К    Р    А    Й     /15.05.2008 г./

 

      Допълнителе послепис:

      Новата история на пролома започва с грандиозния строеж,построяването на железницата през него след Освобождението.В нея се влага освободената енергия на българите.Днес тази история има продължение.Двама проститути,Краус и педерастчето Николай Василав,копелето недоправено,както ж.п.служителите казват,окрадоха влака.Само че има и трети,който окраде влака,Пешо Скамейката,министър на транспорта по някое време,чиито син/Петърнейчев/уби при катасатрофа в колата си сестрите Белнейски.Вече те са богати,изпраха отдавна откраднотото,но кражбите по железницата продължават.След Десетото на мутри подариха техниката за подържане на ж.п.пътя.Ще допълня,че и братя Галеви днес имат основен бизнес строеж на пътища,а Компиро на времето пък спечели от търговия със самоковските картофи.Тия точно фирми за подържане на трасето на влака поне пет пъти откраднаха средствата за ремонта му,така,че се наложи да наемат немска фирма,която работи в момента,защото тя няма да краде,макар там заплащането да е много високо.Немците си дойдоха с немска техника,работят денонощно.Да ама не!Релси и стрелки докараха от Германия,но мутра от Свищов трябваше да достави траверсите.Те тия точно траверси след месец движение по тях и се цепят.В момента,когато немците си отидат,ще трябва да се меняват с нови.Не специалистът предполага как се меняват траверси,аз знам много добре.И фирмите с мошениците пак ще получат поръчки и ще завъртят игрите си.А тия,дето направиха траверсите-менте,на тях не им пука.Сигурно са им пробутали цимент-менте,непромит пясък,недостатъчно стоманизирани телове за напрегнатия бетон.Други мутри ще са им виновни.И като постъпи спорът за решаване от съдебните ни проститути,когато го решат вече няма да има нужда от решение.Ако с куфаро не стане,ще пристигне ТИР-а с мангизите,че може и кораб.Парите са много важен мотив за съдиите днес,те за тях са много важни,те са най-важното нещо.

    Тия,дето намислиха какво да направят,за да ги не крадат фирмите,яко ги прекараха.Ще изядат солта,ще отнесат по сто тояги и ще си платят.Мутрите пак ги прекараха,но жестоко,не намирам подходяща степен.Обикновено се казва,скъсаха им гъза.Това е обаче лека степен.Бих казал,цъфнаха им гъза,но и това ми не стига и затова казвам,експлоадираха им анусчетата.Дето толкоз си ги пазеха.Нека някой ми каже,че от строителство,било то и строителство на пътища,не се краде.Професор Вучков даде за пример как краде Анал Етем,с всички отвори на тялото си.Днес обаче има още по-съвършенни методи.Например ръководителите БДЖ оптимизират ФРЗ по примера на Софийска вода АД,чиито директори са с месечни заплати 64000 лв.И така БДЖ шефовете премахват съществуващите спирки по пролома и голяма част от гарите.За да е по-повратлив трафикът на влаковете по пролома бяха направени гари с по 6 коловоза,днес четири от тях се изоставят и гарата става спирка.Персоналът на гарата да си ходи от където е дошъл,на времето дедите им са слезли от махалите по високото да обслужват парната железница.Сега обратно не върви.Прогонените тръгват към София.Има ли връзка с това не знам,но в последно време погромите по вилите в пролома е нещо страшно.Но от цялата тая работа някои ще спечелят.Изоставените гари са отлично заредени хранилки за циганите,икономията от ФРЗ на тия нещастници пък ще нагуши определени хора,имащи властта да пренасочват към самите тях парите от „оптимизацията”.Ето една схема за ограбване.И друга ще посоча.Копелето недоправено докато бе министър на транспорта искаще да се бутне Централна гара,която била остаряла и не отговаряла на европейските изисквания и да се построи нова.Строителство-кражби-комисионни,знае как да краде.Добре,че работата се забави и гарата бе спасена,но БТК отиде.Продадоха го за 200 милиона,после веднага за 2 милиарда,но никой и не пита къде отиде разликата.Аз съм един от тези,които плащат разликата.

                                                                                         

                                                                                         Същият




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doctora - доктора
18.08.2012 01:03
единствените божии заповеди са само и само физикохимичните закони /е имат нужда от дооправяне, но малко/ и според тези божии заповеди каквото повикало такова ще се обади, на всяко действие имаме противодействие, бави но не забравя ... за вечността времето няма никакво значение и рано или късно ще върне полагаемото с лихвите, но работата е, че свестните хора в този период ще бъдат и са подложени на върхови изпитания ... за добро или за зло само вечността знае ... амин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930