Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:15 - Искърски пролом 150 част 1 и 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4969 Коментари: 0 Гласове:
0



 ИСКЪРСКИ   ПРОЛОМ   150

 

          ВЪВЕДЕНИЕ:

         

          Искърският пролом е един красив природен феномен,подценяван като туристически обект от туристите без инвенция.През 1898 и 1899 г.по здравословни прични патриархът на българската литература Иван Вазов прекарва там известно време и пише своите Скитнишки песни.Те са вдъхновени от красотата на пролома и се отнасят за определени старини,местности,върхове,села и хората от този красив край.Направо в сърцето ти се забива стихотворението му На Малата планина,писано в село Заселе,където в пазвите на рая най-честите гости на хората са глад и нужди.Моето родно място е на 20 км.отдалечено от това на Вазов.Той е роден под Амбарица,аз-под Юмрука,но за родените близо до Балкана той сигурно остава за тях непреходен символ на красота,сила и вдъхновение.Точно тези три неща ми помогнаха да обходя огромния район на пролома,който обхваща 2000 кв.км.с водосборната площ на реките,които се вливат в него от Балкана.При всичките ми преходи там вдъхновението ми и гордостта,че съм там,където е бил Дядо Вазов не ме напустнаха.За нето проломът е клисура-поема и той възпява красотата му в едно от стихотворенията си,което ще цитирам:                                                 

                         

                         К  Л  И  С  У  Р  А  Т  А

 

                      Трус ли гороломен надве презполови се,

                 някой ли огромен Крал Марко проби те,

                 Искърът ли твойте гранити проеде,

                 бог ли сам в завойте водний друм проведе-

 

                о,Балкан – не зная:но творенье нема

                друго,като тая клисура – поема.

                Ред долове тъмни канари гигантски,

                гори,урви стръмни,върхове балкански!

 

                Дивотий и хубост,раеве незнайни,

                в природната грубост красоти омайни-

                прехласват очи ни край Искъра дивен-

                от буйни картини синжир непреривен!

 

               Всеки миг ни с нови изненади чуди,

               самотий сурови влакът като буди.

               О,влак,по-полека!Спри скорост голема.

               Та по-дълго нека таз чета поема.

        Искърският пролом е много удобен за посещения,защото влакове по него пътуват почти всеки час.Всяка гара или  спирка предлага минимум два варианта за излет,а някои,като гара Реброво-два пъти по десет.Написах в заглавието числото 150 по две причини.Първата е,че ще предложа не по-малко от 150 туристически маршрута по пролома,като ще се спра предимно на изходните пунктове по долините на реките,които слизат от Балкана и се вливат в Искър.Този вариант за навлизане в планината,по долината на някоя река,ми е любим.Ако включа и пътеките,останали от миналото за придвижване на стадата,водещи от долината на Искър към билата,където е имало стотици махали и обширни пасища,маршрутите ще станат два пъти по толкова.Като изходни пунктове ще посоча не само тези от участъка на пролома,където реката разкъсва Балкана,а от целия водосборен район с него,поради което ще включа и реките,които извират от Софийската планина.Те са туристическа атракция,която не е за пренебрегване.

            Втората причина е,че се връщам във времето поне със 150 години назад,когато махалите над пролома се цветущи,планината е пълна с трудолюбиви хора и многобройните им стада.Те живеят тук откъснато от другите части на България поради труднопреодолимата тогава преграда от Искъра под тях и Балкана над тях.Ще се спра на този въпрос специално.    

         Най-голяма по дебит от реките,вливаща се в Искър е Искрецката река,но има и други  пълноводни реки:  Батулийската,Пробойница,Габровница.Трети,с карстов произход през пролетния сезон по дебит дори надминават тези реки.Ще посоча тук само две:реките Скакля и Оплетня.Първата от тях извира от една дупка в отвесна скала,втората-от едни продънени циркуси,наподобяващи до някъде тези под вр.Синаница в Пирин.Първата отводнява част от Понор планина,която по площ е два пъти по-голяма от Витоша с нейните около 300 кв.км.а втората отводнява част от обширния Врачанския балкан.Цитирам тези две реки,но такива има още много,за някои ще стане дума по-късно.

        Сега искам да хвърля един нестандартен поглед върху пролома.

         Балканът е втори по площ в България.Той заема 10% от територията на страната,от тях 2000 кв.км.се падат на пролома с прилежащия водосборен район,а той,казано на съветски език е всеобъемляющий.Площтта му е ограничена от един неправилен четириъгълник с ъгли при гр.Курило,при Крушачкия връх,рядък за природата ни карстов феномен,при с.Лютиброд и при дивния Мургаш,който пък е едно орографско и географско чудо.От него извират 7 големи реки и започват 6 високи била.От Курило до Лютиброд р.Искър е дълга около от 65 км.Реките,които слизат от Балкана и се вливат в него също са доста дълги.Първенец с дължина над 30 км.и водосборен район над 300 кв.км,почти колкото е и площта на гр.София е река Батулийска,чиито извор е под самия връх Мургаш.Малко по-къса е р.Габровница,но тя отводнява по-малка площ.Почти 30 км.е дълга и р.Пробойница.Тя извира под Крушачкия връх и отводнява също голям район,за да се влее в Искъра при Гара Лакатник в едно с новопредставените й в последния момент обилни карстови притоци по Петренския дол.От същия Крушачки връх извира и река Понор,която на няколко пъти се показва и губи в карстовия район,за да се излее част от нея в Искъра от няколко водни пещери,каквато е и популярната Водна пещера до ресторанта на пътя срещу Гара Лакатник.Другите й изтичала също няма да подмина.Такива дупки,бълващи вода из пролома-бол!Обръщам специално внимание на чудноватата река,Понор.Тя е без аналог в българската природа.Да се посети и упознае тази река с нейните т.н.слепи долини при ясно време е голяма радост за туриста с инвенция.Може би в следващите години ще напиша пътеводител и за нея,като ще включа и района на с.Губеш,подобен съседен  карстов феномен.

       Две предпланини,Голема планина и Мала планина стоят като на страж пред пролома.Това са шопските им имена,географите след Деветото ги обединиха в една планина,която нарикоха Софийска и което не отговаря на релефа им: просто те са две различни планини,разделяни от Искъра.Само опитният поглед на запознатия с планината в този участък може да определи от София къде между тях им влиза Искъро.Голема планина започва с едно отклонение от връх Мургаш и се отделя от другите ридове чрез долините на река Рачница и река Елешница.Макар и не висока,красотата на тази планина е голяма.Тя представлява един рид,който се чупи по всички възможни начини,пуска била и извира реки на север и на юг.Накрая този рид се извива плавно на 180 градуса и тръгва успоредно на р.Батулийска срещу течението й,където завършва.Реките на юг се извиват на 90 градуса и се вливат в Искъра,тези на север се вливат в р.Елешница и в р.Батулийска и така достигат и те до Искъра.Дивна река започва от гънката,където ридът се извива като змия в обратна посока.Всяка долина на реките е прекрасен туристически маршрут,ще се спра по-нататък на всичките.Такива красиви и леснодостъпни места не може софиянци да не ги научат,да не ги посещават,а вместо тези смислени туристически действия,да одат напред-назад по едни и същи маршрути,които они си знаят,без да упознават нови природни красоти.

             Първият висок връх на Голема планина е Готен,последният-Голата глава.Ако някой е бил там,ще разбере защо на Голата глава по-нататък ще придам такова голямо значение.Неговата обгледност е уникална за самата Стара планина,макар височината му да е малко под 1200 м.

       Мала планина се ограничава от Крива река,река Дълбочица,Искъра и Софийското поле.Тя отстъпва по-красота на Големата,но също има своите достоинства и интересни места.Няма да подмина нито едно от тях.

       Искърът е една от най-големите български реки.Вместо Искър пиша Искърът,защото чувствам реката като нещо много скъпо,макар членуването в случая да върви толкова,колкото вместо Петър да кажа Петърът или Петъра.В Рила Искър извира от три места,най-красивото и отдалечено от тях е изворът й под връх Канарата над х.Рибни езера.Проституиращи след Деветото учени в областта на географията съставиха в предоставената им от ДС за проститнучене област учебници и карти менте,като преместиха изворите на някои реки абсолютно алогично,на местности промениха наименованията.Вероятно това са сторили по указания на съответните оперативни разработчици.На Пирин толкова пъти променяха основни наименования,че си спомням вица за баба попадия,която правила демонстрации с един свой орган,докато объркала всички с местонахождението му и така спечелила бас.Така напр.изворът на р.Искър бе преместен под вр.Дамга,макар най-красивият,одалечен и висок извор да е под връх Канарата.Изворът на Марица преместиха под връх Мусала и нарекоха циркуса там Маричини езера,та да са по-убедителни.А изворът на Марица е под връх Ибър,някога наричан Хебър.Река Марица също се е казвала Хебър.Траките са знаели от къде извира реката,за тях това е било факт,за географите след Деветото изворът на реката става тема за проститутничене с казуса.Където има други такива преиначавания,неточности или имена,дадени поради безпросветност,ще се спирам на тях.И така Искъра идва от три големи долини на великата Рила планина,в учебниците пише,че тя най-голямата и най-красива наша планина,след това събира всичките реки от Плана: реките Палакария,Планщица и Ведена,която има обилен приток от Витоша,после събира оттока от  планините,ограждащи Софийското поле:Средна гора,Люлин,Вискяр,ВитошаЛозенската планина и Стара планина.Това е огромен водосборен район,затова стават и наводнения.За тези наводнения помага структурата на самото Софийско поле,което е огромно,доста равно,с лек наклон към Курило.Не само реките,но и подземната вода се стреми натам.В блатната местност Курилите подземната вода вече достига нивото на земята,но не само там има блата по Софийското равно поле.При този почти равен терен реките текат бавно и поради това при големи дъждове задържат много вода.Проблемът се задълбочава от природонесъобразните строежи,липсата на канализация и ужасяващото разрастване на София,диктувано от политиката на банките да разбият поминъка на хората в провинцията,да ги докарат в София и да им набутват кредити за ужасно скъпите жилища.Така банките заробват хората както английските банки заробиха България с изкуствено направения ни външен дълг,който не може да бъде изплатен.Проблемът с наводненията започва още при Огняново и Лесново,но има една Крива река,наричат я още река Блато,която едвам тече и при големи дъждове се вдига по начин,при който не може да се предотвратят наводнения в села като Мрамор,Костинброд и други.Добре,че Искърът има един буфер,яз.Искър,който поема ударите,но т.н.Софийски Искър сам по себе си е стралище.Колкото повече наближава Курило,толкова по-страшен става,а от страни нови и нови бавно придвижващи водите си реки му се вливат.

         Още нещо искам да кажа непосредствено за Искърския пролом.В миналото реката е била по-голяма,не е имало мостове,преминавало се е през него само при крайна нужда с примитивни лодки по диагонал,после лодките са се изтегляли с въжета до мястото,където стояли вързани за някое дърво.И сега не е възможно човек или животно да го прегазят,макар водата да е намаляла.По този начин той е бил нещо като граница между хората,населяващи пролома по високите слънчеви тераси от двете му страни.Те и днес изглеждат различно и се държат различно.Тези от дясно са с по-високо самочувствие и наричат хората от другия бряг турлаци,даже не ги броят за българи.И на мен ми е правило впечатление,премина ли на левия бряг на Искъра,от почти всички къщи и коли,ако работи радио се чува сръбска музика.Турлаци наричат хората,които живеят около върховете,думата е с френски произход.Не знам от къде идва,но някои казват вместо пролом дефиле,което също има френски корен.Имаше един президент-проститут,програмиран да лъже този нещастен народ от оперативния разработчик Бригадир,това бе философът-олигофрен Желю Желев.Дали тук някъде по тия баири не се корени франкофонията му,както строителите казват,да го еба?Да го нафранкофонат манафите дано!

          В миналото не е било възможно придвижването на хора по бреговете на Искъра,да не говоря за кравите,които ще се сурнат право долу в реката.Релефът на бреговете не разрешава подобни маневри.Поради тази причина долу при реката не е имало населени места.Те са били горе по високите слънчеви поляни и гънки,където е имало вода и храна за животните,на първо място кравите на второ овцете,на трето животните,оползотворяващи оставащото от кравите: прасета и кокошки.

       Тези природни дадености са довели до това,че върху тези 2000 кв.км.са живяли хора,които са извършвали контакти предимно между тях и са били нещо като самостоятелна част от страната.Това ги свързва исторически с района на Тъмраш в Родопите,но има и една разлика.Тези хора тук по пролома по природни причини живеят откъснато от другите българи,докато тъмрашлии след Освобождението нито турците ги искат към себе си,нито българите,защото са бедни и не могат да плащат данъци,поради което те си основават една дивашка Тъмръшка република,начело с Ахмед ага Тъмрашлията.Последват го пак от немай къде и изоставените от всички триградлии,като си избират лидер на ребупликата Хасан ага Триградлията.Тези неща са много интересни,дано повече хора са прочели по нещо за тях.

      Сега ще разгледам как са се осъществявали връзките между населените места горе в планината преди да има шосе прокрай Искъра.Между тях са били строени пътеки за придвижване на товарните животни и стадата със сигурни трасета,на места скалите са дялани,животните да не си счупят краката.Строени са и по-широки пътеки с лек наклон за придвижване на каруци,които тук наричат вървища.От населените места над пролома са започвали други пътеки и вървища към селата в полето,които днес са красиви туристически маршрути.Аз съм може би човекът,ползвал най-много тази инфраструктура и упознал възможностите й за посещаване на планината чрез нея.Тя е като мрежа,но още по-точно е да кажа,че е като паяжина.Сигурно съм единственият днес,който я познавам и ползвам.Понякога,говорейки с хора във влака,когато стане пдума за някое населено мяста,те ми казват:Копиле,и ти си от там но не си признаваш!Възможността да се придвижват хората нормално настъпва чак,когато се построява шосето от Курило до Мездра,за да може по него да се прекарват материалите за един от най-големите строежи на България след Освобождението,железницата през пролома.Този строеж е бил толкова значителен за времето,че с неговата съдба след Десетото ще завърша и писанието си.Благодарение на зрителната си памет ще се пренеса мислено по пролома и ще опиша много туристически преходи,може би по-точната дума в случая е дестинации.Преходът е нещо по-скромно,тук става дума за район от около 2000 кв.км.

        Искам специално да се спра на строежа на железницата.След Освобождението България е във възход,обединена е,но Балканът пречи на сношенията мужду хората от север и юг.През зимата те не са били  възможни.Решението е било едно: влак през пролома!На него зимата не му пречи,ако ж.п.пътят се обслужва като хората.Извършената работа е гигантска,но българите тогава са имали подходящи за целта трудови навици и професии,необходими за цялостната дейност по строежа на железницата:каменари,строители,общи работници,всякякви,каквито са били необходими.Затворените от реката и планината от векове хора по махалите добре са разбирали какво означава за техния поминък да имат път долу покрай Искъра,че и железница.Точно тези хора са взели най-активно участие в строежа чрез уменията си,трудолюбивостта си,отговорността си и честността си.Започнатият път покрай реката,по който ще се доставят материалите за железницата,се строи за много кратко време.Неговото трасе се ползва до днес.На места в сегашния си вид е само малко разширено,някои мостове са новопостроени,други са с разширен парапет,какъвто е и монументалният Стоянов мост в Родопите, за да преминават по две коли.Добре,че това е станало,докато в България е имало още каменари и не е имало тройна коалиция,която по три възможни начина да може да окраде средствата,материалите и труда на хората.Тунелът на пътя обаче при Черепиш е оригиналът от края на 19-и век,той не е пипван и дано да не го пипнат,защото сега взривяват и ще офекалят този оригинален строеж,направен с чукове,лостове и кирки от работните ръце на хората от махалите над него.На свода му вече са се образували сталактити.Този път обаче,през пролома, винаги е бил и си остава непрестижен,най-точно казано заебан,особено след като вече има вариант да се заобиколи чрез магистралата през Ботевград.След построяването на пътя започва строителството на железницата,едно уникално за тогава строително дело,защото теренът е ужасяващо труден.Правят се тунели без да се взривява,всичко става на ръка,правят се мостове,прави се трасе на железницата по скатове,които се укрепват от строителите с подпорни стени,не мръднали повече от сто години.Височината им на някои места не може да се види от прозореца на влака.Едновременно с това се строят гари,при гарите се строят мостове за обслужване на хората от двете страни на реката,някои въжени,някои железни,други каменни.Имало е каменари тогава.Ще спомена моста напр.при Луково,но като каменно съвършенство за строените обекти от това време са аквадуктите в Плана.Добре,че линията бе удвоена преди Десетото,защото ако сега се удвояваше,тройната коалиция щеше да изчезне парите за строежа,да започне да проститутничи с казуса и удвояването щеше да стане възможно чак когато на тия пазарни проститути /може би пазарни лешояди!/от тройката им вържат главите по ж.п.релсите и върху тях пуснат да мине влак.Иначе отърване от тях нема: те никога няма да се накрадат и да мирнат!

          Днес сме свидетели как се проститутничи със строителството на Дунав мост-2.Той е необходим за страната ни сега както железницата през пролома на времето за по-стабилна връзка с Европа,но пътното строителство,още повече строителството на мостове е безкрайно поле за кражби.Така трябва да се направи,че възможно повече да се открадне и откраднатото да се набута в лондонските банки.Мостовете по митология се водят творение на дявола,турците затова ги наричат шейтани.Дяволът,когато го кандърдисват да стори нещо дребно,той контрира,че по-лесно ще му е да го не направи,а по 300 моста да строи за ден.Още нещо ще вмъкна извън темата.Николай Василев-Педерасчето искаше да се изостави централната гара на София и да се построи нова,оти тая не била модерна.Настоява за строителство,а това са комисионни,кражби,още да се нагюведжи,копелето недоправено.

         Железницата променя коренно живота на хората.Тя дава едновременно и препитание на много хора.В някои махали,като напр.Желен почти всички в трудоспособна възраст са работили по железницата.Днес там,за да си спомнят за отминалото време са качили по неведоми пътища един вагон и в него пиянища пият и повръщат до посиняване и после отново.Имало е нужда   за обслужване на железницата от стрелочници,кантонери,въглищари,да се пълнят с вода локомотивите,от много  работници за подържане на подвижния състав,на железопътния път,който е бил винаги перфектен и беше такъв до Десетото,когато Краус,Педерасчето и други откраднаха влака,ползвам популярния термин за техния ж.п.грабеж.Пак във връзка с железницата след Деветото се обособяват примитивни цехове и др.осигуряващи работни места.Част от хората слизат от планината и се заселват покрай Искъра.След Десетото всичко се открадна и поминъка на тези хора буквално бе съсипан.Така след построяването на железницата са били основани всички населени места покрай реката.За жалост обаче при наличието на железница става възмзожно много лесно да се секат вековните буки и да се товарят на нея.Преди железницата средищни места,подчертавам,средищни,а не населени!- са били днешните с.Батулия,с.Своге и с.Зверино.Такива средищни места е имало и в Родопите,ще спомена само едно,с.Русалско.Който не е посетил този бисер в Източни Родопи през пролетта,когато там са цъфнали люляците и се пише истински турист,той си е един обикновен педерас,представящ се за гей.

              В определи дни по средищните места са се събирали хора и са извършвали разни икономически сношения,обикновено бартер или покупки с много малко пари.От къде пари по тия махали,откъснати от света?Идвал е например ковач да подкове товарните животни,купувало се е най-необходимото.Имало е пътища и пътеки,които са извеждали горе на високото,където хората са живеели и от там през безкрайни била и деретини-ползвам родопски термин-са тръгвали към селата и градовете в Северна и Южна България за удовлетворяване на най-насъщните си нужди.Към Искъра се е слизало за търсене на паши през ранна пролет,за да се обработят някои нивички,да се засеят гръсти /коноп/покрай реката,но най-съществената роля на Искъра е,че той е приютявал в топлите си гънки кравите през зимата.В пролома расте т.н.зимен дъб,на който листата през зимата не падат и това когато падне дебел сняг е било за кравите като манна небесна.Имало е специална порода аклиматизирани за района крави,искърско сиво говедо.Друго говедо хората аклиматизирали да живее по Смоленско,което макар три пъти по-дребно от искърското го бие трикратно по акъл и се катери по скалите редом с козите.Разбира се,с кравите е имало и говедар,който да ги пази от вълците,да ги наглежда,да им дава сол,да виждат човек,за да не подивеят съвсем.Поради тази причина са останали много,много пътища и пътеки от Искъра към махалите по високите части,чиито трасета могат да се ползват от туристите и днес.По-късно турците за да събират данъци и да не загубят съвсем контрол върху тази голяма територия изграждат няколко пътя,които тръгват от днешното шосе за Петрохан и са слизали до самата река.Най-запазеният турски път е този до Гара Томпсън.От другата страна на Искъра не е имало никакъв достъп по път.Там се е заселило само едно турско семейство,което живеело също като българските в пълна изолация.Присъствието на това семейство е дало името на местността там,Турска могила,ще посоча туристически маршрут и към нея.

      Маршрутите,на които ще се спра по-подробно обхващат водосборния район на реките,извиращи от Стара планина и вливащи се в Искъра.Те извират от Мургаш и Ржана от дясно и от Понор,Козница и Врачанска планина от ляво.Бегло ще се спра на някои много красиви маршрути под Ком и към Ком,за да затворя четириъгълника,който познавам и обичам.Неговите ъгли се намират в точките Курило,Мургаш,Лютиброд и Ком,това е една доста голяма площ,3% от територията на България.

        Искам да уточня нещо.Маршрутите няма да съдържат подробности как да бъдат изминавани,а ще дам само насоки от къде се тръгва,от къде се минава и някои възможни начини за връщане след достигане на определено място.Който търси,намира,е казано в Светото писание.Аз консултирам само туристи с инвенция,с интереси към това,което вършат.На ментетата препоръчвам да не стъпват по пролома никога,там не е за тях.Да си стоят в къщи,да си ядат мъжа /ако такъв имат!/,или роднините,може и съседите,да се изколват с децата си,това е по-добро решение,вместо да ръгнат по пролома.Специално обръщам внимание,че при лошо време,имам предвид мъгла или ако се очаква снеговалеж,маршрутите са недостъпни.Един пример само:Във връх Мургаш се събират от запад пет успоредни рида.При мъгла и непознаване на  път за прибиране,последното е невъзможно.А мъгла и изгубване във Врачанската планина или по слепите долини на Понор планина,където на 24-и май загинаха след изгубване туристи са още по-страшни от изгубване  и в дебрите на Мургаш.Защото връщането от там просто не е възможно без да виждаш накъде се придвижваш.Или се забиваш в дъното на нова и нова сляпа долина или надвисваш над някои сиво-бели скали,панираш се от страх и си оставаш там.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183225
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031