2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Ако сте любител на кратките, еднодневни екскурзии, включете Разбоишкия манастир в близките си планове. Той се намира на 9 км югозападно от град Годеч, на 79 км от София и на около 1,2 км западно от село Разбоище, в живописното дефиле на река Нишава. Срещу манастирските сгради, на рида Тупаница, в скалите е вдълбан параклис.
Дотам може да се стигне по три пътя – през село Калотина, през Годеч и през Драгоман. Най-близо до портите се стига с автомобил от Калотина, но пътят е по-дълъг и няколко километра се изминават по коларски коловози. Ще паркирате обаче срещу поляната на манастира. През Драгоман или Годеч ще трябва да спрете в края на село Разбоище, а оттам чудесна 2-километрова пътека ще ви отведе до обителта. Към Годеч можете да тръгнете от София през Костинброд. От края на Драгоман, при разклонението за Годеч, също може да се завие надясно и веднага след това се държи лявата посока. Пътят е асфалтов, но тесен и с много завои. Спуска се надолу и след около 5 км се минава през село Прекръсте. Веднага след един остър завой се разкрива чудната панорама на Драгоманското блато, Чепън планина и Западния дял на Балкана, където се извисяват скали от червен пясъчник. В далечината се белее снежната шапка на връх Ком. Слизайки към долината на река Нишава, се минава през селата Каленовци и Букоровци. При Туден (и от Годеч отивате натам) има разклонение и дървена табела, която сочи към Букоровския и Разбоишкия манастир. Около 2-3 км по-нататък нова табела сочи вляво за Букоровския, и направо – за Разбоишкия. Вече в селото, подминавате площада и смесения магазин, а след това няколко сини табели ще ви упътят за посоката, която трябва да хванете пеша. От Драгоман дотук са 20 километра. В края на село Разбоище има малко разширение, където се паркират автомобилите. Не се опитвайте да продължите на четири колела, защото само след 20-ина минути пеш хубавият път преминава в стръмна камениста пътека. От нея гледката е великолепна – цялата долина на река Нишава и в далечината Западна Стара планина с меките си, заоблени върхове.
Нишава извира от югоизточния склон на връх Ком, в Берковската планина. В горното си течение се нарича Гинска река, а в подножието на Балкана е издълбала красиво ждрело, дълго 12 км, между Разбоище и Калотина. В Сърбия реката се влива в Южна Морава.
Ниската Чепън планина представлява стръмен варовиков рид. В южното му подножие се разстила Драгоманското блато, на около 1 км североизточно от града. Надморската му височина е 701 м. Още по на юг са полегатите склонове на хълма Три уши. Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона във България и е включено в границите на Натура 2000. Растителността е предимно от езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и е едно от последните убежища на застрашени от изчезване животински видове. Южните склонове на Чепън са отвесни и трудно достъпни, но привлекателни за алпинистите. Скалните козирки и множеството пещери се обитават от прилепи, бухал, белоопашат мишелов. Тук се срещат редки видове цветя и билки, включени в „Червената книга”, а въздухът е наситен с аромата на тревен букет.
В долината на река Нишава през първото хилядолетие пр. Хр. са възникнали тракийски селища, завладени по-късно от римляните. Те изграждат павиран път от Сингидунум (днешен Белград) към Константинопол. От пътната станция при село Калотина през Петроханския проход друмът продължава към античните градове Монтана и Рациария (днешно видинско село Арчар).
Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на монаси. Сред тях е и Свети Сава. Според една легенда когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една пещера. Оттогава от скалата извира лековита вода. През Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е голям манастирски център, част от софийската Света гора.
Долината на Нишава става духовно средище на Западна България. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век. Тогава пещерата, в която е изградена после скалната църква, се използва за скривалище от византийските войски. В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се извършват обредните служби.
Стопанските постройки на Разбоишкия манастир "Въведение Богородично" се намират съвсем близо до жп линията, а черквата - на отсрещния бряг на Нишава. Отворите ли старата дървена порта, ще ви посрещне приказливият отец Георги. Той ще ви съпроводи до параклиса и сладкодумно ще опише дългата история на християнската обител. Манастирските сгради няколко пъти са опожарявани, разрушавани и изграждани наново. През 1860 г. са възстановени от хайдутина Йоан Тотю, който се укрива там с другарите си. Той организира и тайно производство на барут, а оттогава идва и името на манастира - Разбоишки. Заради комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, турците не смеели да плячкосват околните села и наричали защитниците „черните разбойници”. Те взривявали пещерите в околността, за да не се ползват за хайдушки убежища. Казаци от войната през 1878 г. откриват в отломките на една пещера стенопис, изобразяващ монах с пищов на кръста. Чест гост на Йоан Тотю е Матей Миткалото, а веднъж той бил придружен и от Дякона Левски, който пренощувал в манастира.
В манастира и сега може да се пренощува, но при условия отпреди няколко века. Въпреки че на 50 метра минава електропровод, тук няма електричество. Няма и водопровод. Сред спалните помещения особено любопитна е малката стаичка с тайник, откъдето комитите, подгонят ли ги заптиета, се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите. Дървените вътрешни врати, по-ниски от човешки бой, имат по три резета. По тях личат надписи, издълбани от хайдути със засукани мустаци.
Голямата атракция е малкият храм „Свето Въведение Богородично”, построен в скална ниша на височина 50 метра. Изграден е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. На външната западна фасада е запазен фрагмент на стенопис от ХІV век със сцена от Страшния съд. Отвътре църквата също е украсена със стенописи. В по-късни години незнайни „майстори” ги замазват с вар. Подобно вандалство се среща и в други черкви в Годечкия край. Отец Георги твърди, че за да хване прясната мазилка по-добре, рисунките са издрасквани със стоманени длета...
През 1841 г. черквата е обновена основно. Дали тогава е сложена замазката, или варта е нанесена много по-късно, не се знае. Говори се, че един много прилежен Божи служител, който цял живот се стремял да поднесе на Бога всичко чисто и бяло, избелил и храмовите стени. Сега пък влагата смъква и мазилката, и остатъците от стенописите.
Между външните стени на храма и пещерата, която го е приютила, е оставен тесен тунел, през който успяват да се проврат само безгрешниците. Ако не сте със силни очи, светнете с фенерче. В една ниша в скалата са скътани древни каменен и дървен кръст, край които хората пръскат стотинки.
По традиция свещеникът подава ключа за храма на някого от гостите. Той отключва, влиза с десния крак и се прекръства. След това могат да пристъпят и останалите от групата. Ключарят има честта и пръв да запали свещицата си, а ако е от мъжки пол, отец Георги ще го въведе и в олтаря, където е запазена част от Светия престол.
Храмовият празник е на 15 август, когато се празнува Успение Богородично и се прави курбан.
Ако времето ви позволява и сте готови за още приключения, можете да продължите до Чепърлинския манастир „Св. Петка”. Внимателен преход от 20-25 минути покрай жп линията в посока към село Калотина ще ви отведе до нова обител, построена в началото на ХХ век след съновидение на богат местен човек, който след това се замонашил.
Откъдето и да тръгнете към Разбоище, не забравяйте да се подсигурите със сандвичи и вода. В неделя в Годеч няма отворено заведение за хранене. На разклона от София към града и към Берковица може да ви приюти крайпътният ресторант „Чепън”, но само ако вашият маршрут съвпада с тази посока.
15.08.2008 18:00
26.07.2010 21:17
16.04.2012 23:33