Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2008 23:24 - Скалната черква над Разбоишкия манастир
Автор: liliahristova Категория: Туризъм   
Прочетен: 21156 Коментари: 7 Гласове:
1



Ако сте любител на кратките, еднодневни екскурзии, включете Разбоишкия манастир в близките си планове. Той се намира на 9 км югозападно от град Годеч, на 79 км от София и на около 1,2 км западно от село Разбоище, в живописното дефиле на река Нишава. Срещу манастирските сгради, на рида Тупаница, в скалите е вдълбан параклис.
image

Дотам може да се стигне по три пътя – през село Калотина, през Годеч и през Драгоман. Най-близо до портите се стига с автомобил от Калотина, но пътят е по-дълъг и няколко километра се изминават по коларски коловози. Ще паркирате обаче  срещу поляната на манастира. През Драгоман или Годеч ще трябва да спрете в края на село Разбоище, а оттам чудесна 2-километрова пътека ще ви отведе до обителта. Към Годеч можете да тръгнете от София през Костинброд. От края на Драгоман, при разклонението за Годеч, също може да се завие надясно и веднага след това се държи лявата посока. Пътят е асфалтов, но тесен и с много завои. Спуска се надолу и след около 5 км се минава през село Прекръсте. Веднага след един остър завой се разкрива чудната панорама на Драгоманското блато, Чепън планина и Западния дял на Балкана, където се извисяват скали от червен пясъчник. В далечината се белее снежната шапка на връх Ком. Слизайки към долината на река Нишава, се минава през селата Каленовци и Букоровци. При Туден (и от Годеч отивате натам) има разклонение и дървена табела, която сочи към Букоровския и Разбоишкия манастир. Около 2-3 км по-нататък нова табела сочи вляво за Букоровския, и направо – за Разбоишкия. Вече в селото, подминавате площада и смесения магазин, а след това няколко сини табели ще ви упътят за посоката, която трябва да хванете пеша. От Драгоман дотук са 20 километра. В края на село Разбоище има малко разширение, където се паркират автомобилите. Не се опитвайте да продължите на четири колела, защото само след 20-ина минути пеш хубавият път преминава в стръмна камениста пътека. От нея гледката е великолепна – цялата долина на река Нишава и в далечината Западна Стара планина с меките си, заоблени върхове. 
image

Нишава извира от югоизточния склон на връх Ком, в Берковската планина. В горното си течение се нарича Гинска река, а в подножието на Балкана е издълбала красиво ждрело, дълго 12 км, между Разбоище и Калотина. В Сърбия реката се влива в Южна Морава.

Ниската Чепън планина представлява стръмен варовиков рид. В южното му подножие се разстила Драгоманското блато, на около 1 км североизточно от града. Надморската му височина е 701 м. Още по на юг са полегатите склонове на хълма Три уши. Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона във България и е включено в границите на Натура 2000. Растителността е предимно от езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и е едно от последните убежища на застрашени от изчезване животински видове. Южните склонове на Чепън са отвесни и трудно достъпни, но привлекателни за алпинистите. Скалните козирки и множеството пещери се обитават от прилепи, бухал, белоопашат мишелов. Тук се срещат редки видове цветя и билки, включени в „Червената книга”, а въздухът е наситен с аромата на тревен букет.

В долината на  река Нишава през първото хилядолетие пр. Хр. са възникнали тракийски селища, завладени по-късно от римляните. Те изграждат павиран път от Сингидунум (днешен Белград) към Константинопол. От пътната станция при село Калотина през Петроханския проход друмът продължава към античните градове Монтана и Рациария (днешно видинско село Арчар).

Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на монаси. Сред тях е и Свети Сава. Според една легенда когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една пещера. Оттогава от скалата извира лековита вода. През Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е голям манастирски център, част от софийската Света гора.

        Долината на Нишава става духовно средище на Западна България. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век. Тогава пещерата, в която е изградена после скалната църква, се използва за скривалище от византийските войски. В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се извършват обредните служби.
image

Стопанските постройки на Разбоишкия манастир "Въведение Богородично" се намират съвсем близо до жп линията, а черквата - на отсрещния бряг на Нишава. Отворите ли старата дървена порта, ще ви посрещне приказливият отец Георги. Той ще ви съпроводи до параклиса и сладкодумно ще опише дългата история на християнската обител. Манастирските сгради няколко пъти са опожарявани, разрушавани и изграждани наново. През 1860 г. са възстановени от хайдутина Йоан Тотю, който се укрива там с другарите си. Той организира и тайно производство на барут, а оттогава идва и името на манастира - Разбоишки. Заради комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, турците не смеели да плячкосват околните села и наричали защитниците „черните разбойници”. Те взривявали пещерите в околността, за да не се ползват за хайдушки убежища. Казаци от войната през 1878 г. откриват в отломките на една пещера стенопис, изобразяващ монах с пищов на кръста. Чест гост на Йоан Тотю е Матей Миткалото, а веднъж той бил придружен и от Дякона Левски, който пренощувал в манастира.
image

В манастира и сега може да се пренощува, но при условия отпреди няколко века. Въпреки че на 50 метра минава електропровод, тук няма електричество. Няма и водопровод. Сред спалните помещения особено любопитна е малката стаичка с тайник, откъдето комитите, подгонят ли ги заптиета, се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите. Дървените вътрешни врати, по-ниски от човешки бой, имат по три резета. По тях личат надписи, издълбани от хайдути със засукани мустаци. 
image

image

Голямата атракция е малкият храм „Свето Въведение Богородично”, построен в скална ниша на височина 50 метра. Изграден е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. На външната западна фасада е запазен фрагмент на стенопис от ХІV век със сцена от Страшния съд. Отвътре църквата също е украсена със стенописи. В по-късни години незнайни „майстори” ги замазват с вар. Подобно вандалство се среща и в други черкви в Годечкия край. Отец Георги твърди, че за да хване прясната мазилка по-добре, рисунките са издрасквани със стоманени длета...

 image

През 1841 г. черквата е обновена основно. Дали тогава е сложена замазката, или варта е нанесена много по-късно, не се знае. Говори се, че един много прилежен Божи служител, който цял живот се стремял да поднесе на Бога всичко чисто и бяло, избелил и храмовите стени. Сега пък влагата смъква и мазилката, и остатъците от стенописите.

Между външните стени на храма и пещерата, която го е приютила, е оставен тесен тунел, през който успяват да се проврат само безгрешниците. Ако не сте със силни очи, светнете с фенерче. В една ниша в скалата са скътани древни каменен и дървен кръст, край които хората пръскат стотинки. 
image

image

По традиция свещеникът подава ключа за храма на някого от гостите. Той отключва, влиза с десния крак и се прекръства. След това могат да пристъпят и останалите от групата. Ключарят има честта и пръв да запали свещицата си, а ако е от мъжки пол, отец Георги ще го въведе и в олтаря, където е запазена част от Светия престол.
image

Храмовият празник е на 15 август, когато се празнува Успение Богородично и се прави курбан.

Ако времето ви позволява и сте готови за още приключения, можете да продължите до Чепърлинския манастир „Св. Петка”. Внимателен преход от  20-25 минути покрай жп линията в посока към село Калотина ще ви отведе до нова обител, построена в началото на ХХ век след съновидение на богат местен човек, който след това се замонашил.

Откъдето и да тръгнете към Разбоище, не забравяйте да се подсигурите със сандвичи и вода. В неделя в Годеч няма отворено заведение за хранене. На разклона от София към града и към Берковица може да ви приюти крайпътният ресторант „Чепън”, но само ако вашият маршрут съвпада с тази посока.
image




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Благодаря!
09.04.2008 23:50
Даже не знаех, че такъв манастир съществува.
цитирай
2. libertybell - Хубава разходка :)
10.04.2008 01:34
И аз научих нещо ново!
цитирай
3. templar - завиждам ти
10.04.2008 09:05
благородно :)
цитирай
4. liliahristova - templar, вземи да се разходиш дотам,
10.04.2008 22:38
вдишваш голяма порция неподправена история. Мен най ме впечатлиха 150-годишните дървени врати с издяланите по тях надписи и старите резета.
цитирай
5. анонимен - krasi
15.08.2008 18:00
prekrasno e zaslygava si da vidish
цитирай
6. анонимен - daniela ivan c.koмщица i antoan
26.07.2010 21:17
okei haresva ni otivame
цитирай
7. анонимен - ели
16.04.2012 23:33
това е нашия манастир,страхотен е и трябва всеки да го види,има 99 стъпала до черквата :)))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: liliahristova
Категория: Политика
Прочетен: 627750
Постинги: 77
Коментари: 549
Гласове: 2062
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031