Самотните дами са полярни индивиди. На единия полюс са онези, за които самотата е наложена от травматичен житейски опит. На другия полюс са онези, за които самотата е следствие на активна житейска позиция и желанието да живеят за себе си. За такива жени свободата е ценност, а не трагедия. Жената от първия вариант е жертва на обстоятелствата. Вторият е въпрос на личен избор. Понякога обаче пътеките на тези самотници се пресичат и преливат една в друга.
1. Принцесата
Тя чака своя принц. Причината за нейната самота е прекомерната й придирчивост. Тя има огромни очаквания: трябва й не реален мъж, със своите слабости и усложнения, а безупречен – добър, нежен, верен, послушен /за предпочитане милионер/. И понеже наоколо няма такъв, тя седи сам-сама. Това са незрели жени, които не предприемат никакви стъпки, а само чакат принцът на мечтите им да ги намери сам, препуснал на белия си кон…

Но на кой мъж му трябва жена-дете, очакваща той да я издържа, храни, пои, весели и да й се подчинява?

2. Жертва на травма
Тя се е родила и израснала в неблагоприятна семейна среда. Баща й е пиел и биел, а майка й постоянно й е натяквала, че живее с баща й само заради нея и че всички мъже са гадняри. За момичетата подобни условия и обусловки са крайно вредни. Те се превръщат във филтри в главата и очите й, през които тя може да вижда само манипулатори и тирани. Тя изобщо не забелязва добрите момчета. Няколко пъти тя се опитва да си намери партньор, но по инерция улавя точно онези мъже, които са модификация на модела „пие и бие“. Опарена и убедена, че да, наистина всички мъже са гадняри, тя решава повече да не се занимава с тях.