2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 7514 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2007 20:40
В един прекрасен ден, когато за пореден път си отварях електронната поща, прочетох едно писмо от моя приятелка, което гласеше следното:
„Болката съществува само в съпротивлението, радостта – в приемането.
Мъчителните ситуации, които приемаме с открито сърце стават радостни,
Радостните ситуации, които не приемаме се превръщат в мъчение.
Лоши преживявания не съществуват. Лошото преживяване –
това е просто съпротива срещу това, което Е...
Rumi – персийски поет, 13-ти век.
Това стихотворениие ме беше подтикнало към дълбок екзистенциален размисъл и реших да го споделя с един приятел, като го попитах какво мисли за това. Задавайки подобен въпрос точно на него, сигурно съм очаквала толкова мъдър отговор, колкото и самото стихотворение. А отговорът беше: „ Кой съм аз, за да съдя за нещо стигнало до нас чак от 13-ти век ? Животът все пак е една ...съпротива срещу смъртта, нали?”
Много ми хареса тази идея за живота, който е съпротива срещу смъртта, защото отдавна си мислех как именно заради това, че отричаме съществуването на смъртта, ние успяваме да живеем изобщо. Представяте ли си живота – своя, на блиските си, на всички хора по принцип, ако непрестанно си мислеха, че ще умрат, че смъртта е навсякъде и съществува, и макар че го знаят, всички живеят благодарение на отричанито й. В психологията това е толкова популярния защитен механизъм, наречен отричане или на англ. ез. “Denial”. Нарича се още и изтласкване, като принципа му на действие се базира на това, че човек не приема реалността поради прекалената й болезненост. Оказва се напрактика, че целият ни живот е изпълнен с множество ситуации, в които защитните механизми действат така осезаемо, че дори не ги зебелязваме, но пък резултатите, от дейстието им е толкова забележително в поведението – не на нас, а на хората около нас J, че разбира се първи са ги открили психолозите. В исторически план пръв със защитните механизми сред психолозите се сблъсква в своята психоаналитична практика Зигмунд Фройд, който още ги нарича и съпротиви, противопоставяне. /В този текст защитни механизми и съпротиви и противопоставяне ще приемаме за едно и също нещо/. Това е бил ключов момент в работата му с неговите пациенти, когато в процеса на психоаналитичната терапия се появяват тези психични явления, с които той работи. Когато хората преживяват трудни моменти, включително и болка, те имат различни начини за справяне с тях, наречени "защитни механизми". Психоанализата също е труден, бавен и мъчителен процес за пациента, защото това е процес на осъзнаване и справяне с личните ограничения, който са основно несъзнавани. Това се осъществява с влизането в съвместна връзка между двама възрастни, във връзката между психоаналитика и клиента, която е прието да се нарича терапевтична връзка или работна връзка. Двамата се ангажират да изследват проблемите на клиента, да предоставят взаимно доверие и да се кооперират един с друг, за да постигнат реалистични цели на терапия или намаляване на проблемите (снижаване на симптомите). Ето защо Фройд вярва, че несъзнаваните идеи или импулси са потиснати и повлияни от чувствителността като неприемливи за съзнанието поради различни причини. Той препоръчва тези феномени на противопоставяне да бъдат преодолени в напредването на психоанализата. Противопоставянето понякога може да бъде и съзнаван процес, показан в поведението или споделената информация от пациента. Друг вариант на противопоставяне е продължителната тишина, която започва късно или липсва ангажиране, или се закъснява с плащането, което се наблюдава у пациета по време на психоанализата. Фройд поставя въпроса за защитните механизми, но неговата дъщеря Ана Фройд ги систематизира и нарича като такива и в резултат написва книгата „Егото и защитните механизми”.
Съвсем естествено като всяко систематично наблюдавано познание и защитните механизми се разделят на различни видове – здравословни или не, в зависимост от обстоятелствата, развитието или ограничаване на личностовия потенциал и това колко продължително ги използва човек. Също така биват нарцистични /примитивни/, незрели, невротични и зрели.
С развитието на психоаналитичната теория и практика (по-специално обектните отношения), идеите за защитните механизми се развиват и обособяват в горепосочените видове, които тук се обясняват и с примери:
Нарцистични /примитивни/ защити
· Отричане/Изтласкване /Denail/ - включва неприемане на реалността поради прекалената й болезненост. Пример: Ти на няколко пъти си арестуван заради шофиране в пияно състояние, но не вярваш, че имаш проблем с алкохола.
· Изопачаване /Distortion/ - изопачаването, префоформянето на външната реалност задоволява вътрешни нужди, вкл. нереалистични мегаломанни вярвания, удовлетворяване на желания, илюзии.
· Проекция /Projection/ - възприемане и реагиране на неприемливи вътрешни импулси и техните деривати, като неща, които са вън от Аза. Най-често индивида приписва тези собствени неприемливи мисли и чувства на другите хора. Пример: Когато си много ядосан на някого му се караш, че той ти е ядосан.
Незрели защити
· Действие покрай /Acting out/ - експресия на несъзнавани желания или импулси през действия покрай, през което съзнавано се избягва придружаващия афект. Пример: Още в началото при споделяне на неприемливи желания или травматични преживявания започва да плаче неудържимо, което блокира споделянето и комуникацията.
· Хипохондрия /Hypochondriasis/ - Преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. В хипохондрията отговорността може да бъде избягвана, вината може да бъде измамлива, а нагоновите желания отклонени.
· Пасивно-агресивно поведение / Passive-aggressive behavior/ - изразява се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане и заболяване, което въздейства на другите повече, отколкото на самия индивид.
· Регрес / Regression/ - временно връщане към по-ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт от сегашното ниво на развитие. При регреса индивида се връща към стари, по-незрели начини за справяне със стреса и чувствата. Пример: При започване на спор тропа с крак и се цупи като малко дете.
· Соматизация /Somatization/ - трансформирани / конверзионни / физически прояви на телесни симптоми и тенденция за реагиране със соматични вместо с психични такива. Инфантилни соматични отговори заместват мисленето и афекта. Астматичния пристъп е символно трансформиран соматичен отговор на конфликта обич-омраза към майката.
Невротични защити
· Рационализация /Rationalization/ - предлаганите рационални обяснения са опит за оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да е неприемливо. Индивидът оправдава собственото поведение, чрез посочване на "добри" и приемливи страни за него.Пример: Винаги уча сериозно за изпит и познавам много хора, които преписват, така че не е голяма беля, че сега преписвах.
· Изолация /Isolation/ - разцепване или сепариране на идеите от афекта, който ги придружава, но е потиснат. Социалната изолация е изолация на обектни взаимоотношения. Пример: Сдържано и безразлично държание към някой, който в същност те отвращава.
· Формиране на реакция /Reaction formation/ - трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Формирането на реакция е характерно за обсесивните неврози, но може да се среща и при други форми на неврози. Този механизъм често се среща при ранните фази на развитие на Егото и може да стане стабилна характерова черта, при обсесивните характери. Пример: След страстно влюбване изпитваш омраза към същия човек.
Зрели защитни механизми
· Алтруизъм /Altruism/ - справяне със собствената болка, чрез помагане на другите. Пример: След смъртта на съпруга, тя започва доброволна работа в местната църква.
· Предчувствие /Anticipation/ - реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт. Механизмът е директна цел и импулсивно планирана грижа или тревожност и преждевременно, но реалистично афективно предчувствие на нагона. Пример: Опитният лекар предусеща влошаването и неблагоприятния изход при своя пациент.
· Сублимация /Sublimation/ - развиване задоволяването на нагоните и запазване на целите, чрез трансформирането им в социално значими или социално приети цели. Сублимацията помага нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят. Чувствата са съзнавани, видоизменящи се и директно са свързани с познати обекти и цели и може да се постигне нагоново удовлетворение.
Защитните механизми в теорията на Обектните отношения
· Разцепване /Splitting/ - Мелани Клайн (М. Klein) първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранно детското развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес при противоречиви обектни отношения или противоречиви чувства от един към друг обект. Разцепването е значимо за емоционалното преживяване, понеже то позволява на детето да отдели, отцепи негативните части от майката (“лошата майка”) от позитивния й образ на хранеща и отглеждаща майка. Разцепването помага на развиващото се дете да отдели любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото и позитивното в преживяването от неговите негативните вътрешни части. Разцепването още може да бъде разгледано като основен модел на съхраняване на преживяването и опита, че сепарираното добро няма да бъде увредено от лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно като се разцепват. Разцепваме нещата на добри и лоши, но добрите остават цялостни, а лошите са фрагментирани, раздробени. Следователно, колкото по-голям е садизма към лошия обект, толкова по-раздробен е той.
· Проективна идентификация /Projektive identification/ - разцепването върви заедно с втория защитен механизъм проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг. Трите стъпки са следните:
1. Клиентите несъзнавано проектират обектните презентации или аз-презентации в аналитика.
2. Терапевтът несъзнавано се идентифицира с проекцията и започва да се държи и чувства като проектирания обект, което е вътрешен отговор на външния натиск от поведението на контрол от пациента. Тази вътрешна стъпка от феномена изисква проективна вътрешна идентификация
3. В клиничния психологичен процес проектираните съдържания, са променени по някакъв начин, преди финалното им връщане към пациента през ре-интроекция. Когато тези променени съдържания се върнат в пациента, те модифицират интерналните обектни отношения на пациента.
Разцепването и проективната идентификация работят като тандем, за сепариране на добрите от лошите части. Като пример, жената, с която мъжът злоупотребява физически, може през проективна идентификация да запази и контролира лошите части на мъжа й вън от неговия образ, така тя преживява, че може да ги контролира.
Ролята на защитните механизми в адаптацията при стрес се определя от факта, че личността ги изгражда по пътя на своето съзряване и социално адаптиране. Защитните механизми позволявят на личността, когато се изправи пред житейско затруднение, което в голяма степен надхвърля нейния потенциал и умения за справяне, да се съхрани, да оцелее, като “отложи” временно справянето. Част от тези защитни механизми остават в регистъра на личностово незрелите, или неефективни, поради крайно примитивното ниво на личностово “отлагане”, както и продължителната “задръжка” към личностовото развитие, която оказват. (Класификация на Glen O., Gabbard M.D. по Vaillant GE in Adaptation to Life loss, 1961)
Следва продължение 002
* Целият текст за защитните механизми е публикуван в списание за популярна психология "Инсайт" - бр. 06 - 07, 2006 г.
Защитни механизми в общуването като форм...
Общуване и защитни механизми. Основни ме...
Диагностика на мисленето при деца. Тест ...
Уловката в неангажиращия секс
Върви намушкай някого с нож да видим колко радостно ще го приеме ;)
2. plamendimitrov
3. Българско списание по психология
4. Европейска федерация на психологическите асоциации
5. Сайт на преподаватели и студенти от специалност "Психология" в Софийски университет
6. Любим сайт за нещата от живота
7. "Инсайт" списание за популярна психология
8. Sunflower
9. Tpsy
10. Поезия, проза и още нещо....