Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2020 21:25 - ТОПОЛОВГРАД – И ТОЙ ЖЕСТОКО УДАРЕН ОТ КОМУНИЗъМА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 470 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

        С посвещение на блогъра Качаклиев, с молба да допълни постинга ми и да поясни от къде произлиза фамилията му:

 

 

ТОПОЛОВГРАД – И ТОЙ ЖЕСТОКО УДАРЕН ОТ КОМУНИЗъМА...

 

    Рядко посещаваме Тополовград и поради това за мен промените в него са забележими. Това е стар български град, който поради благоприятните си природни условия е бил доста голям.  Хората са имали земя, животни, имоти по града и в полето. Въпреки не особено добрите условия за животновъдство в този край, гледали са се много крави, а има ли крави, това означава и прасета. В този регион, намиращ се до ниска планина и с доста топъл и сух климат, овцевъдството – от което са идвали жълтиците на хората по планините – тук е изключение. Богатството на хората е идвало от земята им, една от най-благоприятните в страната за всякакви култури. Тунджа разделя Сакар и Странджа. Тук, макар и далеч от Тополовград, към нея текат доста рекички с вода за напояване на градините на хората.

   В града се усеща някакво гръцко влияние, останало поради близостта до Гърция, видно от имената на улиците, от иконите в църквата, нещо уникално, гордост за вярата ни. А може би идва и от преселниците българи от Гърция по време на Гръцко-турската война. Градът има център, в който не влизат автомобили. Сутрин по тези улици в центъра се събира едва ли не целият град. Млади хора, които чакат да бъдат извикани да работят по Гърция или Европа, възрастни хора – всякакави. Като градът да е излязъл сутринта на оперативка в кафенетата. Стоят на сянка под чинарите, жегата е страховита от най-ранните часове. Такова нещо не съм виждал по другите градове на страната.

    За поддържането на града в добър вид явно общината има необходимите средства. Някъде тук и там има табели, поясняващи, че за ремонта на градинката, на паметника или нещо друго, парите са по линията на ЕС за помощ на селските региони.

   Тегобата на хората тук е, че няма работа. Няма ли работа, хората са подтиснати, живеят напрегнато, не раждат деца, мигрират в други населени места или държави, така градът опустява откъм младите хора. Вместо бъдеще, той привлича циганите да се самозаселят в него, а появят ли се те някъде, това е знак, че краят на населеното място е близък.

   Спомням си един престарял турчин от с. Птичар, който каза колко голямо е било селото му преди изверването преди 1989 г, след което младите хора се изселват в Турция, няма деца и селото заприличало на мезар /гробище/. Някога в българското село е имало много работа за стопаните, собственици на имотите си, затова те и са раждали много деца, да помагат в работата им, да ги гледат когато остареят много.

   Градът е бил един от най-богатите до Деветото, но е имало и други такива. Името на Хасково идва от Хас кьой, богата, хубава земя. Възможностите на градските власти към 1920 г. са били толкова големи, че с техни средства и с царската помощ за прогонените от Гърция и Турция тракийски българи, в града са построени жилища, подобни на днешните блоци, но малки, за българите, които са бягали по време на войната между тях през 1919/23 г. За беглеците, наричани качаци са били приготвени жилища с мазе за гледане на копринени буби, част от поминъка на хората тук и таван със стойки за нанизване и сушене на тютюн, друга част от поминъка на хората в Тополовград. Преселилите се тук тракийски българи, притежаващи умения да работят земя и да гледат животни се приспособяват към тукашния живот, изграждайки си необходимите постройки, обори, набавяйки си необходимия инвентар за работата и отново стават хора свободни, а не качаци, едвам отървали ножа на гърци и турци, които си разделиха нашата земя. Така я разделиха, че набиха един клин в България, който великите сили дадоха на Гърция.   Но...

   Идва Деветото, след него колективизацията. На всички се отнема собствеността, наследена от роднините им, придобита с много труд, отвоювана от природата. Първи качаците напускат Тополовтрад, прогонени отново, търсейки поминък в големите градове, където има работа в заводите. Същият процес протича и сред местните хора, но не така изведнаж - тук е родното им място, раздялата с него е мъчителна.

   Текезесирането на имотите на хората не дава резултата,  планинран в лабораториите на КПСС/БКП, започва миграция. Опитите да се открият работни места в построени тук цехове и предприятия също не дава резултат. Днес, с когото и да се заговориш, той първо казва: Няма работа! Поколението на тези, които бяха собственици на земята никога няма да се върне тук. Колкото ще се върне поколението на изселените турци от полупустинята Източни Родопи. Без война разрушиха страната ни тези идиоти, за които днес работи президентът ни Радев, а подкрепниките му са всичките мошеници и откровени простаци от страната ни.

    Комунистическите символи обаче в Тополвград си остават. Има паметник на Левски, по мраморните плочи в долната част на който има мисли напр. на Герги Димитров и други предатели на страната, внушаващи, че те са като Левски? Това е толкова истина, колкото е истина, че президентът ни не е троянски кон на Путин в България. Затова той се бори да върне страната ни по този път, който я катурна и последствията от което ще траят дълго. Различното при Радев/ците/ е, че сега съсипването на страната не става чрез отнемане на имотите на хората и прогонване от родните им места, а чрез поразяване с простащина на подрастващите и псевдоинтелигентниките, ще въведа два тага:  Манолова,  Трифонов. Мога да въведа и още, но по-монументални от тях нЕма!

  В града тече и процес на циганизация – той къде ли не тече, от това ни се оплакаха и турците в Одрин. Известно е, че номерата на циганите не вървят пред мюсюлманите, защото те като хванат крадец или измамник – колят. Да знае някой турско село или  пък помашко с циганска махала в него? Такова нещо няма, има го само в Кърджали, защото там живеят и българи. Това, което забелязах и в Елхово, тук циганите са различни като физика, като излъчване. Ниски, дебели, на жените вратовете забити в гръдния кош, все едно ги нямат, досущ като на мексиканките в Лос Анжелес. По липсата им на вратове те се различават дори в тъмното към кой етнос принадежат. Кожата на тези цигани, а също и на тези от Елхово е в някаква степен жълта плюс кафява, черно и сиво. Какви ли етноси са играли, да се селектира тук този Тополовградскоелховски рометнос, не мога да кажа. Но със сигурност има нещо индомексиканско.

   Тополовград е вратата към Сакар, подобно на Асеновград към Родопите. Наблизо е и най-високият връх наТополовгарад, Вишеград, към 900 м. На Странджа няма толкова висок връх, защото границата е преместена така, че не минава по предписанието на Берлинския конгрес, по билото на Странджа до нос Сервербурун, а преминава по скатовете на планината в наша територия. Отклонявам се малко от темата, но много различно изглежда Странджа в нашата и в турската част. Само ще отбележа, че в турската част няма неразработена земя, а какво има в българската част, запазвам компетентно мълчание.

   Целият този регион, започвайки още от Маслен нос, където е тракийското светилище Бегликташ, през Странджа, после Сакар и след това по Родопите чак до най-западната им част, където е вр. Каялийка, са живяли траки. Културните паметници, останали от тях будят вдъхновение. Велик народ са били. Вероятно римляните след като са ги  завладяли са ги унищожили генно. Такава гъстота на долмени обаче, каквато има на единица площ в Сакар никъде другаде няма.

   Преди да започна да пиша за долмените, най-многобройните тракийски паметници в Сакар, няколко думи за светилището на траките Палеокастро, вдъхновено от Слънцето, което те почитат. Посетил много тракийски светилища, може би повече от Фол и от позицията ми на запознат с тази тема твърдя, че то е наистина нещо уникално. В вомента пред очите ми преминават скалите с диска на слънцето, обърнат винаги в една посока и настръхвам от спомените при срещата с това светилище. За мен то е силно, както това в с. Воденичарско, наречено Лековит камък, макар да са съвсем различни.

  След Тополовград в посока към с. Хлябово има табелка за светилището, отдалечено на 4 км. от пътя, като два км. от пътя към е проходим за висока кола. Скалите на светилището се виждат от далеч, ако човек знае какво да гледа. От една поляна започват големи камъни с изобразени дискове на слънцето, след това такива има до друга една поляна под светилището, където има голяма скална група. Над нея е центърът на светилището, което се сътои от две части. Тази първа скална група със слънцата по нея е центърът на светилището. Имам силна зрителна и слухова памет, дори твърдя, че имам вътрешен слух, пред очите ми в момента се виши централната скала с три диска на слънцето, която е достижима. Вероятно там е стоял жрецът. Мисля си, българин, не  посетил това чудно място е като човек, не знаещ, че го е имало Моцарт.

   Светилището има и висока част, фантастична!!!!!!! Тя се достига по пътека, заобикаляща скален комплекс, явно прорязана в скалите още от траките. Там тези ккрасоти се съчетават със страхотии, който има смелост да погледне надолу. Твърди се, че тези скални игли и вертикални плочи са били свързани със зидове и са представлявали крепост, каквато днес е Устра над с. Лебед, доста по-запазена.

  Само заради упознаването на това светилище си заслужава да се посети Тополовград, градът, жестоко ударен от комунизЪма. Живътът обаче прадължава и въпреки пораженията върху него, нанесени му без оръжия, от комунизЪма, хората трябва да търсят нов поминък. От ЕС се отпускат средства по селски програми, също и помощи за различните дейности, разбира се, това не е достатъчно. Градът е интересен с античните си останки, но от тях се интересуват интелигентните хора, с широк къгозор и интереси, сазнаващи мястото си на земята, извървявайки жизнения си път, които се стремят нещо да научат, да се докоснат до изкуство, култура. Тези хора стават все по-малко обаче, проби друго едно поколение, опростачено, ще въведа таг с тримата най-първи от тази селекция в Бълария – Радев, Трифонов и Манолова, за жалост примера на подрастващите, към какво трябва да се „стремят”. Привеждам пример  едно малолетно копеле, което Слави явяваше в шоуто си, защото било много умно. В едно от предаванията му то се оказа с рожден ден, мисля, шестият. Попитаха го какво си пожелава по този повод. Отговорът бе достоен за опростачвателя му:

-       Много пари и луксозни коли!

   Това копеле, продукт на опростачвателя си, като стане голямо дали ще прояви някъкъм интерес към изкустрото, към природата, към историята. Малко вероятно е това, по-вероятното е да си намери мястотосред други опростачватели като Троицата Радев/Трифонов/Манолова или пък като блогъра Блекпредатор, много наппед и наторе в тази материя. А дали коперето ще прояви интерес към кулртурните паметници, мисля че има опция   ако това би му донесло много пари и луксозни коли. То вече е с вскаран чип с грещшни команди в главата и изтръгната ценностна система., отх него, и от поколението като него, нищо не става. Ползвам повода с това дете, за да покажа каква ужасяваща вреда нанесе Слави с шоуто си на подрастващото поколение в продължение на 20-30  години от ефира на БТВ. Кому служеше той с тази си дейност?

 

   Долмените са гробници на починали траки, правени по определен тип. Изкопава се място за гробната камера, което се застила с големи камъни. Гробната камера е съставена от много големи и дебели плочи, докарани до еднакъв размер по височина. От предната страна на тази камера в преградната стена има отвор, колкото да се промуши през него дребен човек. В някои долмени има и предкамера с размери половината от гробната и по-ниска. Тя има свой „покрив”. Нейните преградни стени не са толкова високи, но и там на предната стена има отвор, колкото да се промуши дребен човек. Върху изправените стени на камерата се поставя плоча, ама каква плоча. Нека камерата да има размери 2 х 1 м. и върху нея да се постави цяла каменна плоча, дебела към 30 см. която траките са изстъргвали  с кремъците  си за да отговоря на размера на гробната камера. Тази плоча е тежала тонове, но те са я поставяли въху гроба.

   Сакар пранина е осеяна с такива долмени, аз съм чувал че те са към 800. Тук обаче има материал за тях, гранитни скали с всякакви размеи и форми, от които те са правели плочите за страниците, за покрива. Същите по форма и състав скали има в Източни Родопи.

   Центърът на този гробен комплекс е с. Хлябово. Посещението на тези долмени може да се првърне в бизнес за региона, защото те са много интересни, имат някакво излъчване и сила, което е валидно за мен. Исках да се снимам в един долмен, но жена ми даде да се снимам само върху него, не в него.

  За посещаване на тези долмени може да се отсяда в двата хотела в Тополовград, намирането им обаче е трудно. Има обаче една много интересна дама, г/жа Ели от с. Сакарци, която знае много долмени, води хора и туристи по тях, има ги на компютъра си, освен това има и къща за гости, пиячница, готви по заявка. Преди да се осъществи пътуване към някои от долмените, защото повечето от тях са повредени, е добре да се извърши консултация с нея. В долмените вероятно са били поставяни златни или други ценни предмени, ограбвани още от римляните, които с труда на робите си са разкопавали тракийските могили заради златото в тях. Сега на ход да ги рушат са иманярите, но има и още по-големи простаци, ей така, за нищо. Чувал съм за строители на пътя за с. Евронозово в Странджа, като кръкват привечер по бутилка-две, яхвали фадромите и се надпреварвали кой най-много долмени над селото ще разруши. Простащина, достойна за героите на нашето време, Радев, Манолова и Трифонов, поколението с изтръгната ценностна система, нямащо вяра и страх пред Бога за делата им, екстракт от есенцията на създадените от Трифонов боклуци, готови да съсипат страната си за лична изгода или само за да издемонстрират простащината си. Защото така са програмирани, да сторват зло...

    Културни хора, все още още налични в България, посетете Сакар пляанина.

  





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12149507
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18291
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031