Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2020 21:54 - "ВСЕКИ НАРОД ЗАСЛУЖАВА УПРАВНИЦИТЕ СИ!"
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1313 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 08.04.2020 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                     „МАЛКОТО  НДК”

 

    Бях на разходка до едно прекрасно село, Бакьово. Някога голямо, пълно с деца, с животни, днес там са останали да живеят постоянно само трима души. Още едно софийско село умря...Докоснах се до последната страница от историята му, трагична по шекспировски, която отварям понякога вече 50 години...

   Посетих селото за първи път преди 1970 г. и очарованието от него, погледнато от високото - завоя на пътя над него - остана в мен. Възприех го като цилиндър с огромна площ, на дъното на който се вие реката и покрай нея са къщите. Запаметих го в главата си като място, което трябва да упозная, защото макар и толкова ниско, то е било сериозен кръстопът за отправилите се към Софийското поле планинци с товарните си каруци от Ябланишко и Огойско, две села-държави, разположени по долините на едноимените реки. Упознах го през следващите години, обикнах го. А при последното ми посещение там имах чувството, че се прощавам с него – селото е почти напълно обезлюдено, не видях да пуши комин. Слязох от моста над р. Елешница до центъра му, където някога имаше магазин през деня, вечер работещ като кръчма. Всичко е изоставено, ограбено, никакви признаци на живот. На излизане от селото посетих гробището му, където имаше пресен гроб. Може би постоянно пребиващите в селото вече са двама. Най-известната личност, почиваща от делата си в това гробище е баба Ангелина, станала известна с друго име, може би партизански псевдоним, баба Еленица.

   Село Бакьово е разположено в едно уширение на река Батулийска, където тя се събира с река Елешница. Селото е в долина, където реката прави няколко завоя и се вие като змия. Тя прооменя посоката си така, че в средата на селото се извива на 180 градуса, усуква се във всички възможни посоки. Покрай реката е разположено селото, но къщи от него са по бреговете й, където те не са стръмни, или по възвишенията във форма на конуси. Къщи има и надолу по течението на реката, а също и махали доста нависоко над селото, където има места с извор и южно изложение. Пътят от Батулия минава много високо над селото, над 100 м. по вертикала.

    Селото е на кръстопът. От село Огоя и от с. Ябланица се пътувало до тук по доста сериозен път, предвазначен за волски, товарни каруци. Натоварените коне са пътували през Ябланица за Бухово и Клемисовци. После по долината но р. Елешница пътят е достигал поляната под Кози връх, от който по долина на рекичка е продължжавал до с. Локорско, което означава Софийското поле. Днес това е прекрасен туристически път, по който съм водил туристи, веднаж по време на радиактивния дъжд заради Чернобил.

   Село Бакьово е изходен пункт на много туристически маршрути. Най-красивият според мен е по долината на р. Елешница, по пътека, по която се ползвали животните. Той достига Локорския връх, един от най- красивите и обгледни в региона. Голяма красота е тозш маршрут, а голият връх е като пункт за наблюдаване на целия регион на планината, широк около 40 км. в който четири големи рида се събират във връх Мургаш, орографско и хидроградко чудо – пет рида започват от него, от него извират седем реки.

    Друг маршруг отново с отклонение от долината на р. Елешница отвежда до висока махала в дясно, изселена заради изсичането на горите над нея и пресъхване на изворите. От нея има изкачване към рид,отделящ се от вр. Драгуната. Тук е Въглищарската землянка, в която се твърди, че се е крил патизанина Янко /Т. Живков/, аз не вярвам в тази версия – нито, че той е бил партизанин, нито че се е крил, на нито една дума на този джурувууц не вярвам!!!/. Горе на рида, където няма никакъв извор е била кошарата на бакьовеца Янко, мъж на Ангелина, известна в селото като баба Еленица. Мъжът й на война, тя с децата и стоката на върха, никакъв извор наблизо няма. През нощта идват партизани и искат храна, ако не им даде, ще я убият. Тогава тя е била към 40 годишна, партизанина Янко – на около 30. Приписват му, че вечер я е посещавал и покривал по закон Божий, и в това не вярвам. Трагична истроия. Къщата падна, там сега има паметник, водят я боркиня сещу монархофашизЪма. Селото се води яташко, докато село Батулия се води партизанско. От колибата на баба Еленица се отива на страхотен изшилен гол връх, надвесен над р. Елешница, от който се въждат първенците по Централен Балкан – Издремец, Чукава, Мургаш. От колибата има път последна категория за с. Войняговци през обгледния връх Драгуната. И този преход е страхотен!

 

   Велик преход е и този по долината на р. Елешница в посока Мургаш, изпод който тя извира. Това е прекрасна долина, с разклонения за махалите на Ябланица в ляво и към Софийските села в дясно. Долината накрая става тясна, със стръмни скални брегове. По тях трбява да се изкачи туристът, за да продължи към вр. Мургаш. Левият рид е неосечена гора и е прелестен. Тук съм виждал най-едрите кокичета.

  Друг прекрасен маршрут е по рида, наричан Ябланишки, разделящ реките Ябланишка  и Елешница. Преминава се над много махали с изгед на юг, продължава се чак до х. Мургаш. Такава красота е рядка за страната ни.

  От Бакьово през рида между реките Ябланишка и Оградишка се отива до с. Буковец, а ако се продължи по рида се отива на Лескова махала, най-високото село в Стара планина, на метри под централното било на Балкана.

   В селата по Балкана част от хората са пиянища, безделници, склонни към престъпност, преобладаващите хора обаче са с високи морални качества, които достойно вървят по земния си – много труден!! – път. Пиянища от Бакьово по цял ден бяха в магазина в центъра на селото, на чашка от сутринта. Разчитаха на някакав временна работа, напр. по дърводобива, по работа, възложена от общината. Потомците на тези пиянища са тези, които след 1989 г. превърнаха престъпността в свой поминък. Ще напомня с една история на двама от тях.

   Селяни намерили вълчо котило и взели от него едно вълче. Нарекли го Джони, оставили го при овчарска кучка кърмачка. То порастнало и станало пазач на овцете, не лае обаче, направо се нахвърля и хапе. Виждах го това куче, изкара ми акъла. Отивам аз към магазина в селото, на пътя пред мен застанал перпендикулярно едър сив вълк. Премести се той, скри се в храстите край пътя, отново стои перпендикулярно на мен, точно както вълците. Казах аз на хората, че в селото има вълк, те ми казаха, че това „куче” е най добре пази овцете в текезесарската кошара, осветлиха ме от къде е дошло. Няма да бараш овцете, казаха хората, иначе Джони ще те разкъса.

   Две пиянища от селото, които познават Джони решили, че това е достатъчно за да не ги закача и прескочили оградата за да крадат шиле. Джони така ти нахапал, че останали месец в болницата в Своге. Върнали се те, дали оплакване до полицията в Своге, че в селото има опасно куче. Попаднали на връзка в полицията, свързан с партизаните от този край. Изпратил шефът на полицията двама полицаи, които застреляли Джони на мегдана. След това да се краде вечерта от текезесарското стадо ставало твърде често.

  

   Още един спомен от Бакьово. Такива имам десетки.

   Има паметнна плоча над селото при Въглищарската землянка. Там хора са гОрили дърва за въглища. Бил се крил Тодор Живков в нея, не съм убеден в това, ако пък се е криел, никой не го е търсел. Над Въглищарската землянка на голия рид е бил кошарата за овцете на Янко и Ангелина, родители на 6 деца. Ангелина е от с. Батулия, омъжила се в с. Бакьово. Години на война, трудности, мъжът й войник в Гърция, тя сама с децата и стоката, а вечерта идавт партизани и искат храна, ако не даде ще я убият. Свършват тези години, награждават баба Ангелина за яташката й дейност, вероятно пртизаните са й дали второ име, Еленица. Годините се променят, води се борба срещу култа към личността. Вменяват на неграмотната баба, че е точно такава, арестуват я, държат я месеци по участъци, интерират я, тя не знае защо, от притеснетия хванала диабет. Преди тормаз и грабеж по нощите, сега – привърженик на култа към личността. Върнала се след месеци в селото, не могат да я познаят. Но корава планинска жилка, пооправила се. Родена 1899 г. тя умира през 1977, гробът й е в гробището на с. Бакьово на третия ред, започвайки от старата му част в дясно. Ще дойде към петият по ред.. от оградата. Името на тази жена е Ангелина Иванова Тодорова, родена през 1899 г. в с. Батулия, починала през 1977 г. в с Бакьово. С партизански псевдоним Еленица. Що сирене, кашкавал и месо са отмъкнали партизаните от нея....

   Близо до Мургаш на съвсем слючайно място има патизанси паметник в близост до голяма мандра. С чувство за хумор хората обясняват защо паметника е там: Тук изяли кашкавала. Напомням и за още една успешна акция на отряда Чавдар, превзел Женския манастир над с. Елешница /Йорданкино/. Отнесли всичката храна и животните на монахините. Изяли ги в старата хижа Мургаш, която ловните дружини зпалалили.

 

   И още една „истори” от селото, свързана с един от първите соцбароци в България.

   Строи се НДК. Строителен шеф там от малък ранг е бакьовец. И става така, че елементи от НДК като плочи, прозорци, врати и др. се откарват в селото, идват също така бетоновози, помпи за бетон, кранове и каква ли не техника, майстори.  Построяват мини НДК в началото на селото, първата къща в дясно. Плочите за облицовка са същите, както на НДК, има и цели готови бетонни елементи, изготвени в завод, големи тераси, покривът е от метал. Хората си мълчат за този соцбарок, пръкнал се по време нап строежа на НДК, но го наричат Малкото НДК. Скромни са били комунистите някога. Ако този мовек не беше скромен, с възможностите си -  партизански корени и яташка закваска -може би щеше да си напави по-голям дворец от НДК. Не толкова скромни са последователите на тези хора, давам за пример наглецисимус/подлецисисимуска гьонсуратка Нинова, изявница как олигархката-боркиня за социално равенство на народа, която краде с всичките си телесни отверстия, а като отвОри Уста, градският кенеф нимОй й я напълни.  Тя открадна с един удар два декара жилищна площ в идеалния център на София, сега дадени под наем за офиси. Колко пари месечно „падат” след тоя удар. А тоя от Бакьово – едно мини НДК направил с цапцарапени елементи и отклонени от основната им ралота майстрои и техника. И от него – нищо, дори пари за подръжката му трябват.

     Малкото НДК явно няма кой да го подържа вече, причината - не е на престижно място. Покривът му ръждясва, огромните му балкони са с повредена хидроизолациа,  напоени са с вода...

    Това софийско село, става жертва на няколко пъти -  превръщането на хората му в ятаци и вменяването на цялото село като такова, после колективизацията – отнемането на имотите на хората, след нея ги прегази вълната на организираната престъпност, разработка на БСП за да покажат на народа, че има нужда от твърда ръка. Така направи и Берия през 1953 г. скато пусна всички затворници, за да покаже, че СССР има нужда отнего. И накрая селото...умре. Всички потомци на хората от него сега живеят в София.

   Държава, сама да затрива населените си места, като прогонва хората от тях, която причинява трудности на хората по всякакви начини, принуждавайки ги да мигрират, съзнателно да създава условия за битова престъпност, която води политика на опростачване на хората, за да може да ги манипулира и те да гласуват за популисти /б. м. политпростаци/ като радеВ, маноловА или трифоноВ – такова нещо не знам да има по света. Има, има, в Италия, страната с най-опростаченото население в ЕС, в която също управлява задкулисие, там наричано мафия, у нас – Задкулисие /б. м.  хората на Путин в управлението на страната ни/.

   Да припомня обаче мисълта на Гьоте:

 

   ВСЕКИ НАРОД ЗАСЛУЖАВА УПРАВНИЦИТЕ СИ.

  





Гласувай:
5



1. krumbelosvet - Колко ти плащат
10.04.2020 15:38
да лъжеш децата? Ако не ти плащат, още по-зле.
Начи, при лошите комунисти, се строило селско НДК (вероятно с отпадъчни материали от голямата НДК). А като паднали от власт лошите и дошли ЕС и НАТО, селото УМРЯЛО. И за това са виновни комунистите, според автора.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185336
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031