Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 17:17 - НА СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА АНГЕЛИНА И ВЛАДО....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 207 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 24.02 18:14


               А сега остават тия три: вяра, надежда и любов. По-голяма от тях е любовта...                                                                                                                                      Апостол Павел
 

СОФИЙСКОТО СЕЛО БУКОВЕЦ – МНОГОВЕКОВНА  ТВЪРДИНА НА БЪЛГАРЩИНАТА,  ДНЕС - В КОМА

 

   Преди да напиша този постинг в съзнанието ми премина една красота, която изживяхме там преди около 30 /и повече!/ години на един 22. 02. Доста на брой турист/к/и, мои приятел/к/и, щяхме да нощуваме на х. Буковец, като за целта бе извършена предваритерна подготовка. Предният ден закарах с колата Шкода 100 С  един товар с продукти, между които и за една голяма торта със смешна форма, която г/жа Ангелина, съпруга на Владо, който тогава се грижеше за хижата, трябваше да приготви. Пристигнахме преди веселата вечер, но имаше още светло време, а въздухът бе кристално чист и максимално прозрачен поради студеното време. Предложих да се включим в това време, като се изкачим на Буковския чукар, на около час път от фижата, от който се разкриват чудни гледки, а точно срещу него залязва слънцето. Пристигнахме на скалите на Чукара в момент, когато слънчевият диск бе на половин  метър преди да се скрие зад хоризонта. Започвайки от жълто, преминавайки в оранжево и после в червено, слънчевият диск се скри, но продължи още малко да озарява небето в червено. С мъка се разделихме с тази красота и преди да се стъмни съвсем се прибрахме в хижата.

     Велико нещо е залезът. Мисля, че е по красив от изгрева, на който съм бил свидетел много пъти по платото на Пирин покрай някое езеро сутрин много рано. Макар да е различно...

   Село Буковец е на възлово място. То е достъпно от с. Бтулия, но пътят до него бе изграден погрешно, през мъртвИната, вместо по южния твърд и огрят от слънцето скат. Преди него има едно по-мало село, Оградище, така се казва и реката. Село Буековец се е явавало център на махали, но не толкова големи като тези окколо Огоя и Софийската Ябланица, надминаващи по площ София в рамките на околовръстното шосе. Махалите на Буковец започват преди селото, като в дясно достигат рида, зад който е с. Огоя. В ляво има друг много голям комплекс от махали, който достига рида, разделящ с. Буковец от с. Батулия и Кръстец. Някога хората са живяли по пранините и селата, тък е било пълно с хора, стока и деца. След центъра на селото започва равно място с много /с/годни за къщи места, където те са най-на гъсто,  а къщите – най-красиви. В тях живееше по една самотна баба, вече и те починаха. Махалите продължават от двете страни на пътя, който води зза с. Лескова махала. Те са от двете му страни, тук и там, където има равни места, като една от минимахалите е точно под Буковския чукар.  След него започва още една голяма махала с изоставени вече прекрасни къщи, строени по местния архитектурен стил. След тази махала има още единични къщи, някои сред буковата гора, а пътят отвежда към с. Лескова махала, най-високото село в Балкана, на 1400 м. н. в. То е отдалечено еднакво от Буковец, от Огоя и от Осеновлак. Извън темата ще отблележа, че от с. Лескова махала започват 38 /пиша с думи, тридесет и осем/ туристически маршрута, един от друг по красиви, поне 10 от тях – към Софийското поле. Причината за техния брой е възловото място на Балкана тук. Едно от нещата, с което се гордея, че ги познавам всичките.

    Връщайки се в годините назад, упознал целия Балкан от Тимок да Черно море, за мен любимо място в този регион, забило с в сърцето ми, остана околността на Лескова махала. Затова и тук направих оброк, който циганите ми строшиха. Тогава има служебен джип, с който изкачих два метални минипараклиса, единият от които остава непокътнат от идиотите до днес.

    Имах доста познати от този регион, за съжаление всичките починаха, но всичките бяха Хора истински, а аз с каквото можех им помагах. Със служебния джип им карах когато  можех най-важното, каменна сол от Сливница – никъде другаде нямаше тогава – и брашно от завода в Горубляне от познатия ми негов солственик, Желев. Когото идиоти – бандитите сладкари - заклаха, защото искаше да разкрие сладкарски цех към хлебозавода, да ги конкурира. Светла му памет, беше честен човек. Що тонове брашно и трици продаде той на закъсалите планинци, което им откарвах, когато имах възможност. А по онова време мутри изнесоха зърното и брашното на България в чужбина, където се продаваше по-скъпо.

 

   Сега ще пиша за двама буковчани, на които по здравословни причини се наложи да се заселят там. Там те живяха, там те пожелаха да бъдат погребани. В гробището под най-страта църква в България, строена по времето на Иван Асен ІІ едновременно с тази под с. Беренде.

   Двама млади и влюбени, Владо и Ангелина, обикнали се завинаги радителите им ги женят за други. И на двамата обаче след 20 годишен брак съпрузите умират в рамките на една седмица. Ангелина бе тогава на 45, Владо – на малко под 50. Ангелина имаше излъчване на Божие създание, изпратено на земята. По професия тя бе художничка, но бе ослепяла над 90% и получаваше минимална пенсия за инвалидност. Синът й, също художник, бе – изразявам се откровено и точно, пълен, откровен боклук – знаеше само едно към нея” Мамо, дай! Какъвто и да е, той й е дете, няма какво да направи жената, лишава се от всичко заради него. Голямата любов на починалия й съпруг, която го отпрати в гроба е била огнената вода.

   На Владо жената – 20 години все болна! Тя не е ходила на работа, получавала е някаква пенсия по болест, не са могли да имат и дете. В къщи, на легло, на разходки с мъжа си по малко и така - 20 години.

   И времето да доживеят заедно живота си двамата обичащи се, дойде. Но 20 години са доста голяма част от човешкия живот, много неща след толкова години не са същите, напр. здравето. Ангелина сега е 90% сляпа, никакво лечение не й помага. Не само, че не може да рисува, но и да гледа картини не може, защото различава само силуети – на врати, на хора... Дори и напълно сляпа да е обаче, Владо си я обича и иска да живее с нея, където и да са, да са заедно обаче.

   Ангелина е чувала, - това съм го чувал и аз - че водата и климата на Буковец лекуват зрението и други болести. Последната надежда да се подобри зрението й така, че да живее по-нормално остава да се пресели в селото. С този въпрос се заема Владо, който намира къщи, продаващи се буквално без пари, давам един пример – къща на три етажа, недовършена, с по 100 кв. м. на етаж, с три декара двор се продаваше за 3000 лв. Не става, защото къщата е недовършена, а и Владво и Ангелина са безкрайно бедни. Владо е по професия радиоинженер, работил е като радиотехник с много ниска заплата, а с преместването си в Буковец става и безработен. Разучавайки възможностите да се настанят някак в Буковец, където да си живеят двамата, Владо решава да бъде назначен буквално без заплата към БТС като отговорник за х. Буковец, която е бившето училище на селото, една огромна сграда. Междувременно скрападжии събориха физкултурния салон на училището, защото бе с метална конструкция, нанесоха и други щети на сградата. Двойката се настани в директорската стая на училището, която е най-малка и поради това може да се отоплява. В нея поместиха всичко, което имаха. Учителската стая стана туристическа спалня, долу една горляма зала – гостна за туристите. Каоито са запознати с потайтостите на Софийските пранини знаят за още една такав хижа, Манастирище, някогашното училище в едноименото село, построено с камъни от руини на древен манастир.

   Постоянен спътник на тези обичащи се хора бе ужасяващата беднотия. Синът на Ангелина знаеше кога майка му получава пенсията си по инвалидност, а Владо – 20-30 лв. по друга линия, идваше и вземаше парите им. Пренощувайки там понякога, ние оставяхме хляб и други храни, като напомням, че тогава да се намери хляб бе трудно, а доларът бе стигнал цена 2-3000 лв. Единстввеното нещо, което се доставяше в селото тогава бе хляб, което се извършваше от „хлебарка”, достигаща веднаж седмично селото. Днес и тя е спряна. Както пхоследните хора тук казваха, селоту умре. За жалост, този процес на измиране на живата тъкан на страната продължава, днес е валиден и за малките градове. Тогава в селото имаше някакви хора, Владо им вършеше по нещо, те им давах мляко, а Владо и Ангелина събираха гъби, билки, плодове и др, с които се хранеха. Както Свети Иван Рилски с фий и див боб...

   Владо имаше един червен Москвич, който в крайна нужда трябваше да ги свали ако се наложи до поликлиниката в Своге. Разбрахме, че Москвичът е обездвижен защото няма акумулатор, струващ 40 лв, оставихме тайно 40 лв. и си тръгнахме. Иначе Владо няма да ги приеме. Като поминък Владо гледаше зайци, защото за тях храна тук много, всякакви треви и такива със семена. Пор издуши всичките му зайци, изхвърли ги...

  Чудото обаче започна да се случва. В резултат на голямата любов между двамата или поради климата, Ангелина започна да проглежда. Зрението й се подобряваше непрекъснато без да взема никакви лекарства, за които те пари нямаха и почти се възстанови. Любовта им, чудото, от почти сляпа, жената да възстанови зрението си,. Стана причина за тях Буковец да се превърне все едно в тяхното родно им място. Но трудностите идваха една след друга, зададе се една много голяма – хижата не отчита никакви приходи, сградата се руши, налага се Владо и Ангелина да се преместят в друга къща. Възможности много, но те взеха най-трудното решение – да достроят една подарена им основа на къща и да доживвеят там щастливо последните си дни. Освен, че нямат почти никакви пари, че няма доставка на материали тук, а и те не са първа младост, проблемите им започнаха от основата на къщата, на която се оказа че бетонът е помръзнал и трябва да се подсили отгоре с нов пласт. Това означава пясък, цимент, желязо, а те струват пари. За дървената част им помогнаха от Горското, като им дадоха 8 метрови трупи, те да си ги оформят на греди.

  Къщата /от една стая!/ стана, изкараха в нея една зима, но Владо се преумори. Напрежението около строежа на къщата, трудностите, ужасяващата бедност и др. проблеми го доведоха до инсулт, като последствие от който абсолютно обездвижен, под грижите на обичащата го Ангелина той се спомина. Погребаха го в Буковец, както той пожела. Останала сама, без любовта в живота си, с която се събра в последните си години, преборила слепотата, тя не изкара и три месеца и също се спомина.

   Погребаха я до голямата й любов от десетки години Владо, когото тя изпрати малко преди да го последва.

   Спомените ми от тези хора са много силни не само защото имам изключително /!!!/ силна зрителна памет, но и защото те самите бяха силни образи, а ореолът на любовта, под който те бяха заедно като да бе видим...

     Когато седяха едни до друг, поканени на вечерта с нас, каква любов струеше от единия към другия и обратно, как се гледаха, как докосваха ръцете си. Владо го възприемах като нормален човек, такъв като мен – извинявам се за нахалството, сам да давам оценка за себи си -  но Ангелина я възприемах като свят образ, превирънала с в такъв преди да се отправи към вечното си жилище. То интелигентно излъчване, женственост, блогородтво, подчертавам и това, че тя бе човек на изкуството.

   Доста пъти след като те починаха посещавах селото, но да се отклоня горе в ляво от бикарника, където съвсем сама сред гората бе тяхната къща, не намирах сили, няма и да намеря. Съзнателнохне ползвам друга пътека от Буковец за Лескова махала, а не кратката през гролищата, където са погрелани доста от познаните ми и спомените за тях ме натъжават. Но това е нормално, вървим по земния си път, той има край...

   Случайно видях във влака самонастанилия се в бикарника в Буковец „живтновъд”, ужасявощо пиянище, което пребиваше жена си с кол и тя, проторешена след пиянството му оставаше с месеци в болницата в Своге. Той каза, че къщата на Владо и Ангелина е паднала, по двора са поникнали нови дръвчета, пътят до нея е вече непроходим...

   Преодолял и аз премеждие в живота си, поради което в момента съм с изсторени емоции, си спомних за три семейства от и около Буковец, които познавах, всичките починаха. За едно от тях споменът е парещ и написах този постинг. Убеден съм, че Ангелина е в центара на Деветия кръг на Рая, а Владо е малко по-в страни, но и той там, близо до нея. Такава любов, която само смъртта може да прекъсне, се среща много рядко.

   Послепис:
   Коментарът към тази тъжна история ми пнаведе на мисълта да включа към постинга си и едно музикално произведение, и то на извечвата тема, Любовта...

   







Гласувай:
8
0



1. rosiela - Коста,
24.02 17:47
много вълнуваща история.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Наистина, размислих се тези дни, защото ми се налага да оставам повече време в къщи.
24.02 18:08
rosiela написа:
много вълнуваща история.


А ето и още една такава история:
https://www.youtube/watch?v=_Od7gx3Dc-U eдно от най-наситените емоционално произведения на Чайковски, направо негов автопортрет, както Манфред за Шуман....

цитирай
3. shveik5 - И написаното и произведението
26.02 00:38
са от един калибър – Бренеке, оловно, тежко, раздиращо, покъртително!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7168669
Постинги: 3083
Коментари: 8201
Гласове: 15146
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930