Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01 12:08 - МАЛКО ПО-ПОДРОБНО ЗА ДРАГОМАНСКОТО БЛАТО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 238 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 25.01 12:19


 

                                      МАЛКО ПО-ПОДРОБНО ЗА ДРАГОМАНСКОТО БЛАТО

 

  Драгоманското блато не е единствено в този регион на България. Причината да ги има тези блата  или езера - вървят и двете наивенования - е карстовата планина Чепън с нейните безбройни подземни пътища на водата. Целиат този регион е бил дъно на море, което се е издигнало и се е появило това чудо, част от което е един голям триъгълник със страни планината Чепън, шосето от Костинброд до Бучин проход и пътят от Божурище до Драгоман. Интересно е и от другата страна на Чепън, където е гр. Годеч, писал съм доста постинги за Годечкото корито, друто такова чуда на природата.

   Блата /езера/ в този регион има доста. Най-голямо и дълбоко е Алдомировското, но такива има също при селата Петърч, Безден и Богьовци. От другата страна на Чепън планина близо до Годеч също има две езера, зидове около които са помогнали да са толкова големи. Под всяко езеро има вертикален карстов извор с вода, идваща от планината. Водата в езерото до Годеч идва от Губешкия понор. Теренът е такъв, че рекичките в този регион са временни, текат бавно и много лесно се строят микроязовири, които ги приватизираха мутри. Давам пример с една такава с пдевдоним Барона, приятел на Татарчев, която си присвои микроязовира Бртушково.

   За момент разширявам темата, наблизо в Западните покрайнини в Забърдието до с. Смиловци има още три такива карстови езера, захравнави с вода от планината Видлич.

  Най-интересното, най-красиво и забележитерно с растителния си и животинския си вид езеро в този регион е Драгоманското блато. Погледнато горе от вр. Петров кръст, то е приказно красиво, вижда се цялата му площ. В блога и имам десетки снимки от там, таза красота ме спира преди да се спусна по римския път към него. Сега ще се спра на това блато, опожарявано и друг път, като ще опиша мястото му сред тази изключително интрересна въртопна среда. Които не знаят, обяснявам, че въртоп е пропадане в планината без да има видимо място, в което водата да навлиза в снагата на планината.

   След изкачването на щосето от Беледие хан до превала, от котйо се пътуува за с. Понор, пътят преминава през първия въртоп, не особено голям. Тъози въртоп е дал името на с. Понор, и то разположено във въртоп. Има и две села над с. Бучин проход с имана Въртоп.

    При ремонта на пътя за Петрохан той бе преместен и сега минава по средата на въртопа до с. Понор. От тук започва слизане към два региона с въртопи. На този със с. Балша сега няма да се спирам. Пътят слиза в с. Раниславци, където започва първият въртоп от трите, последният от които се нарича Драгоманското блато. Това е благодатно място за ниви и ливади, което се подържаше някога с помпена стнация, която отвеждаше водата в понора ако повиши нивото си. Въртопът е много голям. Той се заобикаля от север от път, откроняващ се от седловината Гроба за Драгоман. Този огромен въртоп завършва при с. Василовци, където след мека преграда между двата въртопа започва вторият, този под с. Големо Малово. След него идва най-низкият въртоп. Поради това водата, коато се стича изпод планината Чепън и има вертикален извор въм водната площ е най-много. Това е Драгоманското блато, природна забележителност. Близо до него яката на Чепън планина е залесена с борова гора, която през последните години се опожарява три пъти. Веднаж, без да знам за поредния пожар минах през тази гора и се появих на гарата като коминочистач. Малко над гората преминава римски път, идващ от към теснината между Драгоман и Сливница, който, изсечен в скалите пресича Чепън планина и  слиза в Чепинското корито, следвайки северната страна на плнината Чепън. От пътя има участъци, които се ползват и сега няколко римски чешми, наричани Латинските. Тази на автогарата Годеч е част от същия комплекс, пътят покрай нея се изкатерва в Губешкия понор, друго природно чудо.

   Драгоманкото блато има няколко острова, като те и всичко, в близост до водата е обрастнало с високи тръстики. В тяха гнездят птици, във водните площи има водоплаващи птици, има щуки във водата и др. риби – прекрасно място, чудо на природата, особено ако небето е синьо и тази красота се погледне от вр. Петровски кръст. Там зимуват и прелетни птици, не съм запознат какви точно. Тръстиката след засухата става скивалище за дивите животни, които мигрират от пранината покрай населените места – вълци, диви свини, лисици и др. За да се опазва и наблюдава този шедьовър има паятнови дървени мостчета, по които се достига до вижка за наблюдаване на блатото. Такъв служител, който да опазва резервата няма. О вижката блатото не воже да се види добре поради малкия ъгъл, единственото място, от което се вижда цялото блато е като се слиза по римския път от Петров кръст към него.

    Блатото има две осолености. Първата е, че то повишава обема си залива нивите на хората около него и се доближава застрашитерно до къщите на хората. За целта имаше помпена станция, която бе много мощна и изпомпваше водата, като я изпускаше в рекичката към  с. Калотина, където тя се влива в р. Нишава. Ромовете от Костинлрод веднага след 1989 г. изкрадоха съоръжението, а също и съоръженията от въртопа Раниславци и това бе първоначалното ромово натрупване на капитали, с които бе построен днешният модерен със струващите милиони левове ромбароци Коостинброд.

   Изкрадването на тези съоръжения доведе до достигане на площта на блатото до първоначалните й размери, преди човешката намеса, което го направи още по-атрактивно.

   Втората особеност е, че блатото е разположено по-ниско от нивото на Драгоман и според мен канализацията на града отива в блатото. Не съм убеден, че е така, но Драгоман няма централна канализация и се явава също в плитък въртоп. Няма къде сругаде да отива мръсната вода на града. Подобна е ситуацията със с. Борино, родното място на интелектника в българската политика, владеещ прекрасно българския език, Карадайъ от ДПС. Там се вижда, че мръсната вода на експлозивно нарадтващото село се излива в Дяволската река, друг природен шедьовър.

  Изказвам лично мнение за палежите на резервати. Мисля, че целта им е същата както тази по времето, когато някой взриви църквата Света Неделя. Голямата българска интелектница,  мис България за 2007 г, Велислава Дърева „оветли” взривячите, като ги оневини. Мисля, че сега подпалвачите на резервати имат същата цел, да клатят и да дестабилизират държавата, което е в интерес на една друга държава с голям шпионски апарат у нас, а приказите какво плохо да се стори вероятно също идват от там. Изпълнителите вероятно са от партия, отново подвластна на тези приказчики, платени да работят против страната си.

    Болезнено е за всеки – за мен още повече – да разбереш, че идиоти подпалили резерват. |Възстанвяването му продължава години, защото загива голяма част от животинския свят, а гнездещите в блатото птици няма къде да свият гнезда...

   За мен изводът от двата пожара на резервати в последните дни е знак, че народът не иска повече Бойко Борисов, който остави хората без вода и сред мръсен въздух, а служебен премиер и правителство, назначени от президента. Ако това се случи, може пък и пожарите по резерватите да престанат...

                          image

                        Ответственый заказчик:
                     -  Приказ сюда!, Сегодня жарим этой резерват!!! Поняли?
          
               ПОСЛЕПИС:
               Ако някой иска да добие представа за понятието МЕТРОБАРОК, нека пропътува разстоянието от Брезник до Сливница. Твърди, че тези мутробароци-дворци, надминаващи по обем и лукс резиденция Банки са на митничари. Твърди се, че само на такива може да се издаде разрешително да напавят мутробарок на възвишение след нива и частен път до нея, или пък да не им се издаде такова, но никой да не възразява срещу извършването на незаконносто  спроителство. Във всеки случаи, собствениците на тези мутрабораци трябва да са едни от най-богатите хора в България.






Гласувай:
4
0



1. rosiela - С голям интерес четох материала ти.
25.01 15:02
Между Симеоново и Драгалевци в ниското имаше блата. Рейсът пътува, блата гледаш, че и жаби чуваш. Всичко пресушиха, палати построиха! Как става номера, ти знаеш.
цитирай
2. planinitenabulgaria - От каментара Ви стигнах до средните изводи:
25.01 15:32
rosiela написа:
Между Симеоново и Драгалевци в ниското имаше блата. Рейсът пътува, блата гледаш, че и жаби чуваш. Всичко пресушиха, палати построиха! Как става номера, ти знаеш.


1. Не знаете как се купува площ, дори към нея да има и блато или езеро. Ето така:
Купуваш за 1 лв. имот срещу договор с Общината, че ще изплатиш сметките за водата и тока на някавав барака, намираща се на красиво място. Съставяйки договорът, адвокатът-фигура урежда промяна на кадастъра. Кадастърът не е нещо постоянно, той е жива метерия и постоянни пулсира, движи се, разместват се границите на имотите, когато не става въпрос за градската част. Към тях могат да се добавят и язовири, въвеждам таг, село Братушково.
Има две непродадени езера, Симеоновските, но никой не се е сетил да направи там барака и да задлъжнее към енергото, след което да ги купи. Там обаче конкуренцията е жестоко, наблизо живее един много известен биснесмен с прякор Баретата.

2. Оставам с убеждението, че не познавате тази природна красота, Драгоманското блато. В готовност съм да Ви предложа маршрут с кола, който преминава през въртопите, пресича Чепън и слиза в Годечкото корито. Има и опция - по стария път от с. Калотина по р. Нишава към Годеч.
цитирай
3. rosiela - Не го познавам, наистина, и чакам попътни фотоси.Благодаря.
25.01 17:44
planinitenabulgaria написа:
rosiela написа:
Между Симеоново и Драгалевци в ниското имаше блата. Рейсът пътува, блата гледаш, че и жаби чуваш. Всичко пресушиха, палати построиха! Как става номера, ти знаеш.


1. Не знаете как се купува площ, дори към нея да има и блато или езеро. Ето така:
Купуваш за 1 лв. имот срещу договор с Общината, че ще изплатиш сметките за водата и тока на някавав барака, намираща се на красиво място. Съставяйки договорът, адвокатът-фигура урежда промяна на кадастъра. Кадастърът не е нещо постоянно, той е жива метерия и постоянни пулсира, движи се, разместват се границите на имотите, когато не става въпрос за градската част. Към тях могат да се добавят и язовири, въвеждам таг, село Братушково.
Има две непродадени езера, Симеоновските, но никой не се е сетил да направи там барака и да задлъжнее към енергото, след което да ги купи. Там обаче конкуренцията е жестоко, наблизо живее един много известен биснесмен с прякор Баретата.

2. Оставам с убеждението, че не познавате тази природна красота, Драгоманското блато. В готовност съм да Ви предложа маршрут с кола, който преминава през въртопите, пресича Чепън и слиза в Годечкото корито. Има и опция - по стария път от с. Калотина по р. Нишава към Годеч.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7313880
Постинги: 3142
Коментари: 8376
Гласове: 15368
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031