КОГА ИНТЕГРАЦИЯТА В ОБЩЕСТВОТО НИ Е НАЙ-ОСЕЗАЕМА?

    От две години в Центъра се обмислят реформи в Направление  "Активни мероприятия". Изискванията към оперативните работници и шефа им нарстват, необходима е актуализация на дейността на тази важна структура. За сега не се оформя достатъчно убедителна фигура за ръководител на Направлението и се нстигна до нещо неочаквано - без да желая, тази длъжност бе поверена временно на мен и аз я изпълнявам от почти две години. Спряха се на мен не, че съм специалист в тази област – всеизвестно е че силата ми е в Отдел "Култура" – а защото съм много изключителен и оперативните служби на Центъра ме ценят високо. Вече се заподмятва и хипотетичната фикция да ме назначат и за постояннно с определен срок. От високата позиция, която заемам сега -  ръководител Направление „Активни мероприятия” в Центъра, сега ще се спра  на методите на интеграция в един български град нмещду етнос от меньшевики с етнос на большевики, като ще сезирам читателите на политическия ми постнит върху два момента. Първият от тях е когато този тип интеграция протича като под въздействието на катализатор, валидно само за едата част от етносите, а вторият - върху територията на града - името му няма да оповестявам - която меншевиките обитават.

   В първа част на постинга си ще приложа картини от едно "изнасяне"  в деня на Света Емилия. На този ден в църквата, която в случая е конфиденциална, се вари постен курбан, защото е петък, правят се кулачи, баници, обредни хлябове, много видове сладки и сладкиши. Свещеникът "коли" молитва. Хората приготвят каквото могат, като се стараят да е направено много изискано и в количество, което могат да изнесат по стръмната пътека до църквата. Всеки носи храна, поне пет пъти пъти повече, отколкото може да се изяде, но не мислете, че няма да се намери кой да я изяде, да я турне в торби или скрие под дрехите или в джобовете си и да я оттранспортира от мястото на "изнасяне". Има и много неща за пиене при изнасяне, но не и бира, а само газирани питиета, айран, домашни питиета от бъз, също така мед, орехи - този ден е кът на изобилието.
  Да поместя този постинг бях сезиран от внуците на партизани от този край, сега на щат оперативни работници, подчнени на мен. Поради това сводките си за обекти, интересни за Центъра те ми предават лично. Цитирам само няколко фамилни имена на сътруднимите ми:
  Парамунски, Ерулски, Мракетински, Озърновски, Пищански, Кацамунски, Бутроински, Вукански, Костурски, Бегуновски, Кошаревски, Цериловски,  Бърложски, Повалиръжски, Непразненски, Ярджиловски, Звонски, Кусоврански,Чуковезерски, Бахалски, Ездимирски, Нашушковски, Метохийски, Гробански, Драгойчински, Костурински, Дреатински. Тия стигат, подчинени са ми още няколоко по 100 оперативни работника. Фамилиите свързват тези наши сътрудници крепко с местата, където дядовциште им са воювали за свободата на народа, а след победата те стават ръководители в София.
  Сътрудниците ми - някои вече трето поколеие - продължават да носят имената на партизаните и ятаците от този край, защото България се гордее с тях. Техните родители проведоха колективизацията в региона  и културната революция, в София те се изявяваха на много фронтове като удостоени професори и преподаватели във висшите учебни заведения, удостоени инженери, удостоени дейци на културата и изкуството, директори по милициите и заводите, министри, държавници в Държавния съвет, ЦК и Политбюро, където удостояване не се изискваше. Моят класен професор в Центъра бе доцент д/р Мракетински, удостоен със защитена дисертация за светлото бъдеще на страната ни.
     Днес децата и внуците на тези славни партизани и ятаци са победени в града им от един етнос на бъдещето, който ги обгражда от двете страни, притиска ги и ще ги изхвърли от него както кукувичето пиленцето, в чието гнездо се е излюпило. 
    В първата част на постинга ми в картини ще покажа методите на интегриране – в случая по казус - на мешенството с болшинството, а във втората част - начина им на заселване в окрестностите на града. За това, че те са определящи в избора на местната управа и  че поради това правят каквото си искат - в един следващ постинг. А за това, че не работят и са на помощи, които на определени дати им зареждат в банкомата и че правят "бели" по къщите на хората, свързани с джиците и джелезото - затова и дума няма да спомена. За да не засегна местното ръководство, сдобиващо се с властта благодарение точно на това меншенство, на 4 годшнш изявяващо се като електорален молот.

   Читайте, глядите, завудуйте:

                              /ПЪРВА ЧАСТ НА ПОСТИНГА МИ/
 

 

       Църквата, на която на деня на Света Емилия се изнася /коли се молитва/.















             В Богослужението участват два свещеника.







Денят на Света Емилия  е повод ако някой отвори
постинга ми да се сезира върху заглавията му.















































Тази елегантна дама е от болшинството, над нейната
и под нейната снимка са от меншенството.











Тази изискана дама е от болшинството, над нея е под нея - не.















































































Следва част ІІ, на този постинг няма място да я поместя.