Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11 20:49 - ДЕВИНСКАТА ПЛАНИНА – ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ - 12
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.11 21:52


 

СЕЛО  ГЬОВРЕН – С  ИСТОРИЯ  И  КРАСИВА  ПРИРОДА

 

    Селото е разположено малко в страни от пътя за с. Триград в прекрасна местност, създадена от Бог за обитаване от хора. Тук има добри възможности както за земеделие, така и за животновъдство.

   Основаването на селото става малко след завладяването на този край от Османската империя. Под селото е имало голяма битка между живущите тук българи и турските войски. След упорити сражения турците побеждават, но в тях загива брат на султана. Предварително казвам, че това, което ще изложа съм го чул от местните хора.

   Вдовицата на загиналия брат на султана, Айше, е успяла да убеди султана, че на мястото, където е убит мъжът й трябва да се построи джамия. Султанът е дал съгласието си и е предоставил за строежа 14 каруци със злато – за материали, за майсторите, които да живеят там по време на строежа, за изографисването и др. разходи. Било е планирано да се построи джжамия, по-голяма от тази в Одрин и да се казва Султанайшеджамиси Разбойници обаче нападнали кервана и открднали златото. Вдовицата не се отказала от идеята си, заживяла тук, за целта привлякла хора /б. м. турци/ за строители и общи работници при строежа на джамията. Те дошли тук със семействата си, заселили се малко над мястото за джамията, която е долу до реката, където не е удобно за живеене и така са основали селото. С труда си и твърде ограничените възможности строителството на джамията е започнало, но не според замислите за огромен строеж с предвидените за него 14 каруци злато. Докато вдовицата на загиналия брат на султана е жива, джамията е завършена. Във вида, в който е построена тогава, тя е останала до днес съвсем скромна по размерите си джамия.  Наречена е на името на вдовицата Айше, като в него има и други допълнения.

   Част от дошлите да строят джамията майстори турци отседнали и в неудобното място за село, днес Грохотно, така възниква тук и второ турско село.  Друга част от турците пък са се изкачили на високото, където основали там друго турско село, днес Борино. Така покрай строежа на джамията тук възникват три турски села, оказали се по-късно в центъра на помашката република, наречена Тъмрашка.

   Аз съм влизал многократно в тази джамия, защото това място ми харесва и спирам да си почина. Свързвам тази джамия с делата на завоевателите на страната ни от онова време. Наблюдавайки себе си установявам, че тя не ме дразни както напр. паметника на двойните ни освободители по случай второто ни освобождаване, нагло наеректиран в централен парк на София. Приемам джамията като исторически паметник, докато паметника на повторните ни освободители приемам като символ на руската окупация нна България, която разруши ценностната система на хората и заложи в страната ни всичките проблеми днес, след като за 45 години унищожи селото - фундаменнта на страната ни, интелектуалците и ценностнатата ни система - основата на която сме се запазили като държава през петте века турско иго.

   Селото е разположено на сравнително стръмен скат с преобладаващо южно изложенние. Улиците в селото са по-стръмни от допустимото, но всичките са асфалтирани, като предварително под тях е била изградена инфраструктура. Отървахме се от ДПС, казват хората, минахме към ГЕРБ и /вероятно като жест за този преход/ те ни оправиха селото.

     Къщите в селото, което е доста голямо, са на квартали според времето на застрояването. Новите къщи са съвсем модерни като тези в Черноочане, най-бързо развиващото се населено място в България. Извън темата предричам, че в Черноочане сега както я карат депесебиринджиите няма да продължи дълго. Дворовете в Гьоврен са стръмни, но в тях няма педя земя, която да не се оползотворява. Същото важи и за наклонените площи, собственост на общината, и те са разработени. Има едно дълго каменно стълбище от центъра на селото към по-високата махала, преодоляващо доста голяма денивелация. От двете му страни макар наклонът да е към 45 градуса, земята е разработена, направени са и дупки в нея срещу ерозия. Използвани са дори оградите на хората, които са от мрежи, да висят по тях тикви, краставици и др. пълзящи култури. Доматите въпреки сушата – хората ги поливат – са много едри и червени, бобът е на пръти над 2 м. Работливи хора, ценят земята, знаят цената й, имат умения да я обработват в тези сравнително трудни  условя. Надморската височиа тук е към 1100 м.

   Поминъкът на селото днес е свързан предимно с ЕС. Почти всички млади мъже работят като строители там и когато нямат обект работодателят ги пуска в отпуск. Те остават на разположение тук и при повикване са качват на колите си и след два-три дни са на обектите, някои от тях чак в Дания. Най-много обаче са тези, които работят в Германия.

Тук стоят по навесите пред магазините, където има маси за игра на карти и пиене на бира, пред тях е телефонът им в очакване на повикване за следващата работа.

   Селото е разположено както казах на стръмен скат, за да не се зяносва земята от землището му над него, което представлява една огромна тераса с ниви, градини, овощни градини, пасища. Тази тераса ведно с пасищата над нея е хранила селото стотици години. Погледната от високото терасата е приказна. От едната й страна има мек наклон към местността Кабаташ, което означава мек камък, от другата страна към реката, която идва от Триград и Чаира, терасата завършва с отвесна скала. ННа когото са дадени очи да гледа красотата е много голяма, дъхът спира.

   Винаги разговарям с хората, не пропуснах и сега, като си взех кафе и вафла и седнах до тях. Голяма част от младите хора живеят постоянно със семействата си в ЕС и остават там целогодишно, идват само за малко през лятото. Ще се върнат ли по родните си места или ще се интегрират в ЕС не е ясно. Там освен нашите турци по ЕС има още милиони от оригинала, Турция. Деца по селото няма така, както ги има по другите села, явно вместо по селския мегдан, те сега си играят някъде по градинките на Германия напр. В другия магазин, на отсрещната страна на площада пък работел човек на ДПС. В магазина му имало портрети на Ленин, Сталин, Димитров, Живков, никой не влизал там. Млад човек, а не с нас, казаха хората за него. За отношенията между ДПС и турците в България съм писал, но ще пиша още, защото там процесите са динамични. Пожарът в Черноочане не е изолирано явление.

   Като разбраха, че отивам на Вълчата скала, хората ми предложиха да мина през дворовете им за по-кратко, което приех за да не ги обидя. Нагоре е стръмно, по улиците се върви дълго, поради това хората са си направили пътеки през дворовете. За целта има врати от ниската и от високата страна на дворовете им. Не ми беше удобно да минавам през дворовете, защото от всяка къща излизаше някой да ми казва добре дошъл – буйрунус ефенди – и да ме кани да ми покаже къщата си и да направи кааве с шекер. Нямам време за такива работи, с което малко засягах хората, но светлото време на деня ползвам до последната минута. На връщане обаче, вече полутъмно ползвах дългия път, защото щяха да ме вкарат в някой дом. Следващият ден поне до обед е загубен за туризЪма.

    От селото започва рид между долината на р. Триградска и една друга безименна река. Красотата на този рид е голяма, на отсрещнния има чудни скални образувания. По него има оформени /инженерно/ тераси от векове, личи си на доста места, че теренът е моделиран, ливадите са заградени с прекрасни черноборови гори, но има и малко широколистни. От едната страна на рида тече река Триградска, от другата се спуска малка временна рекичка с много дълбоко скално корито. Отвсякъде този рид е заобиколен с карстови образувания и с нещо уникално за страната – борове, които растат от вертикалната скала, пъхнали корените си в якоя цепнатина. В долната си част някои растат перпендикулярно на скалата, после се извиват нагоре. Тешел е центърът на този тип черни борове в страната, но ти има и по други места. Те са шедьоври на природата.

   Римски път от с. Гьоврен се изкачва на рида, но след няколко км. изчезва. Причината е затрупването му с почва. Районът е карстов, пътят преминава по равни места, но и по такива, в които преодолява въртопи. В началото римският път върти над селото, като разрешава то да се разгледа от всички страни, дори мерата му.

   Този път води до природна забележителност, местността Кабаташ, днес неправилно наричана Вълчата скала. Местността е наречена Мек камък, защото по време на ходене се чува звук като отдолу а места да е кухо. Така е и във Врачанския Балкан.

   През много красиви местости за около 2 ч. се достига до местност с поляни, от едната страна на които има страховити скали, обрасли по отвесната им страна с огромни черни борове. Има направена вижка за туриститее, има джипове, които откарват от джамията до върха 6 туриста, предоставят им един час за разходка и ги връщат срещу 60 лв. за курса.

   Изгледът от Вълчата скала е страхотен. Виждат се скали, пропасти, още десетки върхове точно като този, но те са недостъпни за туристите. Не, че са опасни за изкачване, но няма никакви пътеки. Няма и мечки, защото където няма рекичка с постояна вода, мечките не се задържат. От тук се виждат двата Персенка, вижда се връх Виденица /Гьозтепе/ със село Чала до него, където са сараите на Карадайъ, разрастващото се експлозивно с. Борино.  Не правилно се изказах за сараите, единият сарай в с. Чала е на майка му, другият - на сестра му. Строени са с пари по европейски програми, водят ги по документи къщи за гости. Ще ги опиша и тях. Вшждат се още много махали над Грохотно, до които има само временен тесен почвен път. Селото на Карадйъ ми напомня за с. Правец някога, над което също имаше дворец. Тук обаче са два. На майката и на сестрата на биринджията, по документи той няма нищо общо с тези сараи, той е председател на ДПС, партията, коато пази правата предимно на турците. Цитирам три имена в нея, от които идва абревиатурата на тази партия – /Д/елян, /П/авел – агентурното има на Местана и /С/ава – агентурното има на Догана. И стана ДПС.

   По време на Тъмрашката република тези села се явават в центъра й, те са единствените турски села тук. Всичките наоколо са помашки. Някога в Дьовлен /Девин/ е имало малко турци, сега там има помаци на първо място, следват българите и на трето, съвсем малко са турците в града. Турците от тези села не са участвали в баташкото клане, което е нормално. Първо, какво общо имат те с българите от Батак и второ, те са малцинство като етнос тук. Освенхтова са и доста отдалечени от него. Поне два дни път има до Батак или три. Пред тах са ждрелата и после високата 2000 м. Баташка планина. Като малцинство тук те са си кротували. Оростачените български мюсюлмани, забравили етноса си и отдавайки значение единствено на вярата си, са сформирали жестокия башибозук /сбирток от тогавашните мутри/ предимно от селата Барутин, предвожданни от Ахмед ага Барутанлията и от селата в Триградското корито - Триград, Води пад, Кестен и Жребово, които предвождани от Хасан ага Триградлията са извърили клането в Батак. След тази жестокост малобройното турско население в Батак се изселва и си прави ново село, днес наричано Нова Махала. Доказано е, че Ахмед ага Тъмрашлията, имащ най-голям авторите от всичките аги в региона не е взел участие в баташкото клане. То е извършено от българи мюсюлмани с промити мозъци, каквито са мозъците днес на гласуващите за президента ни, за кандидатвалийката на София – хора безп ценностнап система,  които не могат да мислят поради простащината си , правеща ги манипулируеми, злобни. За съжаление това е истината за баташкото клане, подобни по простащината си хора са в основата на процесите които протичаха и протичат в страната ни. Някога помаците с промитите от моллите мозъци изклали почти всички жители на Батак, а тия с промитите от комунистите мозъци след преврата на 9. 09. за дни затриха 35000 души, цветът на нацията ни. И каква е разликата на помаците с промит мозък и на народните отмъстители след Деветото. В основата на туй нещо е простотията, която може да бъде управлявана, защото простотията е сила. Върху тази сила залагат днес хибридните офицери и с основание. В борбата за опростачване вече имаме и нова дивиция, новопредставената пред нас партия НТД.

    Процесите, които протичат в страната ни не могат да бъдат различни от тези, на които сме свидетели в жизенения си път, защото метастазите на тоталитаризма - простаците, в смисъл на лоши хора - не могат и да си помислят да дадат гласа си за непростак. Техният идеал е простакисумуса и ще гласуват винаги за този, който е най-близо до идеалният им кърмчия. Това е тяхната цель жизни...

   Ще поместя снимки от Гьоврен, от околностите му и от Вълчата скала. Благодаря на Господ, това лято два пъти бях по тези места. Още следващата пролет, ако съм жив и здрав, ще бъде отново там.

   ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ГЬОВРЕН, АКО ИМА ТАКЪВ, КОЙТО ДА ГО Е НЕПОСЕТИЛ...
Следват снимки от селото и региона около него.




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6913752
Постинги: 2953
Коментари: 7724
Гласове: 14738
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930