Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2019 23:50 - ДЕВИНСКАТА ПЛАНИНА – ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ – 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 515 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 24.10.2019 23:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

     ТЪМРАШКАТА  „РЕПУБЛИКА” – МЕТАСТАЗА  НА     БОРБАТА  МЕЖДУ   ВЕЛИКИТЕ  СИЛИ  ЗА  ВЛИЯНИЕТО   

 ИМ  ВЪРХУ  БАЛКАНИТЕ  ПРЕЗ  ГОДИНИТЕ 1878 - 1912

 

     Нормално е след Освобождението на България от турското иго, продължило 500 години, последствията от него още да не са заличени в съзнанието ни. Промените на българското население в резултат на съжителството с турците през толкова дълъг период и в резултат най-вече на помохамеданчването не само не са преодолени, но предизикват усложнения и в страните около нас, били някога в пределите на Османската имрерия. Цитирам Юговойната, която сръбските комунисти-националшовинисти започнаха срещу етническите сърби мюсюлмани и възродителния процес у нас, започнат по настояване на Москва от комунистическите им марионетки у нас, който предхождаше Юговойната. Резултатът от тези войни бе разпадането на Югославия, а у нас – появата на партия хибрид, ДПС, която прикривайки се зад този процес играе ролята на топлата връзка между нашето задкулисие и руската мафия. Но твърди, че работи за правата и свободите. Само че не правата на неоправданите, а на тези от посткомунистичския строй, чието най-точно наименование е мутрорахат. А етническите сърби и българи мюсюлмани днес станаха по-силни от времето, когато бяха предприети репресиите срещу тях. За Сърбия цитирам Босна и Санджак, за нас – регионите в Делиормана и по Доспатдаг, днес наричани Западни Родопи.

    Сега  за помохамеданчванията по време на Османското присъствие в чужди страни. То се е извършвало не толкова заради разпространението на исляма, а поради политически, още по-точно казано, стратегически /!!!/ причини. Стратегически регион за турците са били Родопите, но обяснение защо са помохамеданчвани българи и по Ловешко нямам. Ако някой стигне до извода, че това е сторено от простотия анадолска, и това е обяснение. Цитирам един регион там с център с. Бабино над Тетевен. И още нещо отл.белязвам, в този регион е роден един от най-великите бабаити български, днес собственик на застрахователна компания.

   Стратегически за Турция в нейните планове за нашествие на Запад са били Родопите, по чиито пътища, строени от римляните, техните войски са се отправяли на Запад в опит да разширят владенията си и върху Австрия и Италия. Силните военно, но по същество тъпи анадолски манафи не са и допускали, че тези културни държави ще се организират и ще ги отблъснат, като с това ще сложат начало на разпада на Османската империя. За да бъдат сигурни турските войски при придвижванията си в теснините на Родопа, турците осъществяват тази своя разработка за помохамеданчване на местното население, което е обхванало западната част на планината в такава степен, че съвсем малко села остават непомохамеданчени, напр. Равногор. В резултат на помохамедначването чрез внедряването на молли сред местното население, Високата порта е имала информация за настроенията на раята там там, за намеренията й, можела е да контролира поведеннието на тези хора. За целта са строени джамии, към тях медресета /основни мохамедански училища/, обособявани са били вакъфи /имоти, с чиито доходи са били издържани мохамеданските училища и духовен персонал/. Цитирам най-големия вакъф в България, Имаретя, днес наречен Хайдушки поляни между селата Лъки и Момчиловци. Доходите от това огромно стопанство са отивали за турските духовници тук, по същество придатък на Високата порта в стремежите им за разширяване на империята и задържане на включенните в нея чужди държави и народи.

   Помохамеданчвани са и други народи, давам пример с Албания, защото раята там е била много непокорна. Да станат по-толерантни към страната, наложила им игото е трябвало да помогнат внедрените сред чужите народи мохамедански институции.

   Тази форма на ползване на религиозните институции като орудием действия е съхраненна до днес в страните примати и се прилага от тях за укрепване на методите им на управление. Давам пример с „патриарха” /б. м. съвършеното менте/ на Русия, който в проповедите си казва, че Путин е най-големият дар Божий за Русия. Това негово химнословене на биринджията на държавата примат би трябвало да се тълкува от християните в Голямата страна, че друг като него нема, не е имало и нема да има и че всичко срещу него трябва да се тълкува като богохулство, акт срещу Бога.

    Турците са правили това по-хитро. Този безбожник, полковникът от ФСБ Гундяев, го прави безсрамно. Путин дори го изпраща в други държави със задача да изпълнява негови политически поръчки. Няма да цитирам една негова среща с президент-простакисимус, комуто „патриархът” раздаваше акъли, а той мигаше на парцали.

   Тези хора, помохамеданчените преди стотици години българи, имат различна ценностна система от нашата /б. м. християнската/, но те са българи, една кръв сме и не можем да ги разграничаваме от нас по този показател. Да не уточнявам, че в резултат на сталинската колективизация и отнемането на имотите на хората, нашата ценностна система, помогнала ни да бъдем държава с хора в нея от един етнос и вяра, бе разрушена. Турцитеза 500 годинни не успяха да ни разрушат ценностната система, комунистите за 45 я скондапцаха. Тя остава съхранена само в малкото останали българи в Западните покрайнини, които не ги сполетя колективизацията. Голям прропуск за всеки българин е ако не познава как живеят българите на 50 км. западно от София. Пради 100 години всичките сме били като тях.

   Част от нашите българи мохамедани, аз ги наричам помаци за по-кратко, това понятие не считам за обидно към тях, са се припознали като абсолютно верни на исляма и са се изявявали като активни борци за неговото съхранение. Както полк. Гундяев загатва, че щом Путин е дар Божий, което означава, че всичко срещу властта му е безбожно, същото са правили и моллите, възпитаващи децата в началните мохамедански училища, въвеждайки ги после в джамиите и от определена възраст, както децата на католиците биват кофиримирани, те са ставали мохамедани, определйки се като такива сами,  отговорно, в джамията, пред близките си. Част от тях са ставали войнстващи мохамедани, готови заради вярата си да избиват свои санородници, българи християни. Има едно понятие, еничари – българчета, възпитани от малки в турски военизирани училища, играли в Османската империя ролята на на днешните спецотряди на ФСБ в Империята на злото. За тези мюсюлмани противопоставянето срещу Османската империя или срещу исляма е било престъпление, което те не могат да приемат и са готови на всичко да го премахнат. Давам за пример жестокостта с изкланните българи християни от Батак, извършена от башибозук /сърбите наричат башибозука си паравоенни отряди/ от селата с българи мюсюлмани, предимно от Триградско и Барутинско. Извършенното престъпление от тези радикални възпитаници на исляма, които се явяват по същество опростачени, какъвто е днес електорататът на президената ни, е подобно на това, което сториха сърбите в Сребреница – застреляха 8000 сърби мюсюлмани младенци, момчета между 12 и 15 години затова, че са мюсюлмани и скриха труповете им в изоставена сребърна мина. Светът ще свърши, идиотите - не! Показател за това са тези у нас, които одобряват престъплението на сърбите и го считат за нормално, необходимо за тогава. А те не са малко. Тези опростачени българи в резултат на годините на съветската ни окупация могат в подходящ момент да сторят същото ако в България маркспутинците успеят да осъществят замислите си – излизане от ЕС и НАТО, връщането ни към държавите примати на ОНД, където мисленето е с векове след това на културните държави, с които те могат да се сношават икономически или културно колкото маймуните с хора.

   Годините обаче след поражението на Турция на Западния фронт и отстъплението й, което е залез на Османската империя, която вече се е била изчерпала, стават преломни. Завладяните от Османската империя чужди държави започват да преминават постепенно към Руската империя след многобройни руско-турски войни.

  Тук ще направя едно отклонение:

  В регионните с перманентна нестабилност, защото населяващите ги са близки по мислене до приматите,  там чужди държави имат влияние, чрез което те ограбват  природните им богатства, евтината им работна ръка или по друг начин, но в определен момент биват изгонвани от тези държави. Най-великият изгонен е Англия, ограбвала почти три века половина свят. Ведната обаче в тези държави навлизат други с влияние върху тях и положението, макар и променено остава пак лошо и дори става по-лошо. Давам пример със Сирия, която е тотално разрушена, но куминзЪмът там се съхрани. Не задавам въпроса, и какво като се съхрани комунизЪмът там, след като държавата бе разрушена, избити бяха 500000 души, 5000000 емигрираха. Дали този резултат е добър и какво ще се прави от тук нататък не питам, но ако попитам Путин или оръдието му в Сирия, Башар Асад, те ще ми отговорят утвърдително. Същото важи и за Либия, Ирак и други дължави., където одни уходят, другие приходят.  Край на отклонението.

    Във втората половина на ХІХ век в Османската империя цари разложение. Турската империя не може да овладее процесите на огромната си територия, а където държавата я няма, възниква организираната престъпност, известна в историята ни като Кърждалийството. Миникърджалийство, но добре организирано имаше и след 1989 г. Организираните разбойници в Османската империя до такава степен опусташават сраната, че тя заприлича на един гол тупАн, от който няма какво повече да се свали, окраде. В някои региони на страната обаче се оказва сериозна съпротива на това разбойничестно и това са регионите с помаците, с поминък предимно животновъдство. И един град се е опазил, Стара Загора.  С помощта на низамите /редовните войски/ Турция се справя с този проблем, но късно, тя вече е поразена икономически от него. Както в България в ново време бушоните на екскомунистите /мутрите/ ограбиха богатствата на страната. Най-важното за Турция са били тежките данъци, събирани от раята, но ограбената от кърджалиите рая е нямала възможност повече да плаща данъци. Ако не събира данъци една държава, тя няма и средства за войската.

   В опит Русия да изтласка от Балканите Турция и тя да заеме тяхното място в този регион, включително и проливите на моретата, започва Руско-турската война. По това време каквито и промени да стават по картата на Европа, те трябва да бъдат одобрени първо от тогавашните велики сили, най-първа от които е Англия, изродите със самочувствие на най-великите на света. Руско-турската война свършва, към България биват присъединенни според мирния договор територии, които не са населени с българи, а територии с българи остават извън България. Така са диктували интересите на Руската империя, посъветвала Османската по какъв закон да подведе Левски за да го обеси. Последва ревизия на този договор, Берлински конгрес и ново разделение на България. Тя се разделя на три – Княжество България, Източна Румелия, васална на Турция и територии, а други, населени с българи, остават към Турция. Границата ни с Турция е минавала през вр. Мусала, после по Родопите. До х. Персенк и сега има местности с имена Границата и Митницата, понятия, напомнящи за онези години.

   Нещата стават още по-сложни, защото Източна Румелия отказва да присъедини планински теротории по Родопите с мотиви, че хората там са много бедни и няма да могат да плащат данъците си към държавата. Хората пък там се плашат, че ще им бъде отрязан пътя към зимните пасища, тогава дадени на Турция, и че ще станат жертва на появили се отново престъпици по подобие на кърджалиите поради липсата на закони и осигуряване на ред и защита на хората от държавата, която при тях няма да я има. И се стига до непокорните региони, най-известен от които е този на с. Тъмраш.

   Този регион е замислен като помашка държава, която хем да е на територията на България, хем да е част от Турция. Площта на тази държава е било замислено да включва долината на р. Въча започвайки почти от с. Кричим и после по реката чак до селата Мугла, Кестен, Кожари, Буйново. Център на тази помашка република на територията на България и присъединена админнистративно към Турция се явява село Дьовлен /Девин/, а столицата е трябвало да се мести периодично в селата Тъмраш и Триград. Ще отбележа, че тук има три села с турско население, Грохотно, Гьоврен и Борино, в следващият ми постинг ще има нови подробности за тях. И още нещо ще отбележа – този регион ми е познат от много години. Започнах да го разучавам от Ловното стопантво Тъмраш, достигнах границата с Гърция, преди това бях опознал региона на селата Беден, Осиково, Петвар и още много други /помашки села/. Широката лъка, населена с християни не влиза в тази помашка рпепублика.

 

    За Тъмраш и тъмрашлиите – истории много и всичките лъжи. Включително и тази, че разбойниците тъмрашлии – каже ли се тъмрашлия, към него се прибавя облигатно разбойник – дори изгорили дете християнче и с прах от костите му зобали овцете си против мор по тях. Това е толкова вярно, колкото Путин е дар Божий за Русия. Въпреки трудовете на Васил Дечев и Христо Попконстантинов, до появата на труда на полк. Ангел Вълчев, „Тъмраш”,  това вменяване на престъпността към тъмрашлиите  оставаше, предаваше се от поколение на поколение. Моята майка винаги казваше за лошите хора, че са разбойници като тъмрашлиите.

    Днес не се мисли тхака. Дорбе е, че книгата на Ангел Вълчев, „Тъмраш”, я има и в електеронен вариант, друг въпрос е има ли кой да я чете или вместо четене на такива трудове се предпочита сръбската скара и сръбско-циганската чалга.

    Какво да правят обаче тъмрашлите, след като България не ги иска, или ги иска ама с назлън, макар да са на определената за нея територия, а и те се спрахуват, че пътят към зимните им пасища, останали в Турция, ще бъде отрязан ако са към България. Изгубвайки зимните си пасища те губят  поминъка си, ще измрат първо животните им, после те. И  решават да си образуват република, Тъмрашката. Тя просъществува до окончателното унищожаване на с. Тъмраш, което бива изгорено ведваж от русннаците по време на Руско-турската война и възстановено и втори път по време на Балканската, когато хората го напускат. Да не пропусна да напомня, че подобна „република” се опитват да направят и помаците от Гюмюрджина с цел да съхранят зимнните пасища за роднините си отвъд билото на Родопа. Някога по крайбрежието на Егея на изток от устието на р. Места населението е било предимно българско, помаци, които живеят там до днес, а гърците са живели в по-елитната част на Гърция. Така се оказва и след преброяването,  когато великите сили са прекроявали картата на България, но въпреки това те дават тези площи, които са осигурявали поминък на българските животвовъди на гърците, които са ги изоставили, а после постепенно разорали и превърнали в обработваеми.  

   На основата на липса на опит в освободената ни държава, на липса на цялостна статегия, която да обедини българите, помаците, чувствайки се пренебрегннати се събират и решават:

   Ако останем към България, а зимните ни паши в Турция, ние загиваме от глад. Основният поминък на хората по тези места е бил овцевдството. Стадата са били огромни, колкото е трябвало за изхранването на многобройните семейства на хората. Да се събере храна за овцете през зимата е било невъзможно. Затова овцете са били местени преди настъпване на студовете отвъд Родопа по брега на Егея, където много рядко пада сняг, а ако такъв падне, той е за ден-два. Този страх за поминъка на помаците, заплашващ оцеляванео им е основната причина да се опитат те да си организират тяхна държава на българска територия, но подчиена на Турция, за да запазят по този начин поминъка си, да оцелеят в тези размирни времена.

   Какви са регионалните особености на Дьвленско от онова време ще се опитам да опиша, защото съм запозат с този край:

   Има села, между които Мугла, Кестен, Жребово, Водни пад,  Триград, Балабан /днес Ягодина/, Буйново, Кожари и по-малки махали, които са били в невъвзможност да осъществяват каквито и да било контакти с България, защото долините на реките Буйновска, Триградска и Мугленска са непроходими. На първите две те представляват страховити ждрела. Римските пътища са така направени, че пресичат тези реки където има брод и това става в тяхната висока част, над ждрелата. Тук има една скала, наречена Ягодинската /Родопската/ Синаница, с отвесна стена към към 1000 м. Към с. Триград пътят сега е вкопан като тунел в скалата, към с. Ягодина пътят е в издялана отвесна скала. Било е абсолютно непроходимо някога. Да слезе помак от Триград до Тракийското поле по работа, това е било невъзможно. Възможно е било обаче нещо друго – от тези села да се прехвърли билото на Родопа север-юг и да се слезе в днешна Гърция е било съвсем лесно. През портите /проходите/ на билото над с. Мугла, при с. Кестен, над с. Кожари, хората са се прехвърляли със стадата си в Гърция, където са оставали около 5 месеца през годината. Друга възможност за прехвърляне на стадата е като се достигне билото, разделящо реките Въча и Доспат и от него се сурнат стадата надолу по долината на р. Доспат, после по долината на р. Места и така достигнат зимните си пасища около Кавала, Ксанти, Драма.

   На тъмрашлиите обаче пътят е доста по-дълъг, трябвало е да походят доста с овчете си за да достигнат до рида над с. Борино и от него да се спуснат по долината на р. Доспат към Егея. По моята преценка това разстояние от Тъмраш до Беломорието е около 200 км, доста по-кратко от това на каракачаните, идващи през лятото от Гърция до Балкана. Имало е движение, живот, сега - пътуващи с колите си тлъстаци.

   Може да са били съвсем неуки помаците от Тъмрашко но са разбирали какво означава за тях новото разделение на страната след 1878 г. и че в него за тях място не е предвидено. Затова са се решили на самоуправство, основавайки тази помашка република на три стълба – ислямът, техният етнос и общият иннтерес - съхраняване на достъпа до зимните им пасища, без което те загиват. Мислели са да осъществят това за сметка на откъсването от България и присъединяване към Турция или някаква друга форма на съвместно съществуване, която да запази пътя им към Егея. В тези техни подбуди няма нищо неморално, те са разбирали, че тяхното време изтича.

   По-нататък нещата се развиват зле за тъмрашлии. Война отново, изгарят пак селото им, което те са възстановили и тъмрашлии се преселват в Турция, като основават там ново село с име Тъмраш. Приети са от турското население като навлеци, защото не са турци, а потурнаци. Отбелязвам отговорно, че турците и в България не гледат с добро око на помаците. Почти всички измират от тиф и малари. Има запазена кореспонденция на тъмрашлии по Турция до техни роднини в България, която е много, много тъжна. Почти всички си спомнят за чешмата в селото, където се събират дете реки, питат дали тя чучури.

   Тъмрашката република както е била замислена е обхващала само част от помаците в този регион. Помаците са и от другата страна на Родопа, те са роднини с помаците в България. Годините на противопоставянето след ВСВ допринесоха за нарушаване на връзките мужду тях и отродяване, но те се знаят. Напр. помаците от с. Горно Къпиново казват за роднините си от другата страна на Гюмюрджинския снежник, знаят къде са се преселели те, защото местата, сред които са живяли са нещо ужасно. Не съм слизал долу все още, но съм ги разглеждал отгоре – самият ужас. Не полупустини като нашите Източни Родопи, а 90%-ови сипейно-каменни пустини с непресъхващ карстов извор. А морените, надвиснали над селата им, пиринските в сраветие с тези приличат на детски играчки.

  Припомних тази история с тъмрашлиите, защото познавах лично полк. Антел Вълчев и се бях запознал с книгата му още преди тя да излезе, от списание Родопи. Голям българин беше.

    Този постинг направих да послужи като сравнение между някогашните тъмрашлии, които искаха да направят помашка република на българска територия, но подвластна на чужда държава /Турция/  и днешнните „тъмрашлии”, с увредени от комунизЪма мозъци, манипулирани от Путин, които искат да основат на наша територия комунистическа държава, но част от ОНД и да върнат България векове назад. Някогашният Ахмед ага Тъмрашлията все пак е мислел за хората си, че ще останат без препитание, ако им затворят пътищата към пасищата им, отчитайки българският етнос на тъмрашлиите и принадлежността им към исляма, аз го разбирам. Но днешният тъмрашлия, президентът ни, манипулируем от Пятин нещастик, с мислене векове преди тези на Ахмед ага, постъпва по съвсем различен начин, в който няма капчица морал и отговорност пред хората на страната си. Той иска на основата на комунизЪма, с чиято брадата спирохета са зарадени доста хора в България, да основе вид съветска, /комунистическа?/   република на територията на България, сбъдвайки мечтата на тодоР живкоВ да станем съветска република. В това дело той не е сам. Подкрепата му вероятно идва във форма на финникийски знаци от руското посолство, но той има и съратници. Някога достовете на Ахмед ага Тъмрашлията са били Хасан ага Барутаннлията, Ахмед ага Триградлията -  колячите от Батак, докато новите аги на президента ни в управлението на държавата ни са Каракачанът, който провали с просташките си изказвания предприсъединителния процес на Македония - да не пропусна, че идеята дойде от един консултативен съвет при президента. Другите Хасани и Ахмедовци, подкрепниките и поддержниките на президента ни са Марешки агаефенди, Сидероглу агаефенди, Каракачноглуефенди вече го цитирах. С мозъци, на гънки колкото се намират по корема на Делян Пеевски след работен обяд, новите строители на съвременна България. Все прости хора, едва ли знаят нещо за Тъмрашката република и колко много техните „усилия” мязат на тези на водачите на помашката Тъмрашка република някога, но има и една разлика – някога подходът на тъмрашлиите е бил морален, а на дннешните – продажен.

   Ще завърша с нещо, което си мисля:

   Ако нормални хора си избират биринджия, те ще изберат нещо още по-нормално от тях. Ако прости хора си избират биринджия, те ще си изберат още по прост от тях, защото това е идеалът, кам който те се стремят – простакисимус.

 

   За туй, що бирнджииите на тъмрашлиите сториха някога напомних, защото туй, което се пробутва днес от президента ни е същото, което се случи през годините 1878 и 1912. С много жесток край. Съмнявам се, че президентът ни може да осъзнае това сам, би могла му помогне Деса Мерцедеса. Само че те сега са в Япония, където президентът ни им изнася лекция. Чудя се, какво ли може да им каже. Дано да появят тази лекция в нета, да се запозная с нея....

  

 

 

 





Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188657
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031