Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10 19:18 - ДЕВИНСКАТА ПЛАНИНА – ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ – 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.10 19:36


 

„СПЪТНИКОВА  СНИМКА”  НА  ТРОИЦАТА, НАРЕЧЕНА

                       РИЛО-РОДОПСКИ МАСИВ

 

   В тази троица Пирин дори не се споменава, но неговата площ, ако се не се дели на отделни планини е колкото тази на Родопа. Този масив, Рило-Родопският, представлява една доста голяма планина, образувана от дейнността на две тектонични плочи под нея, едната от които идва от Егея и другата – от към Тракия. Те се натискат една към друга и масивът се надига и днес. Най-силно е действала плочата под Рила и Пирин, поради което те са най-високата му част, а на изток мощта им спада. За да се стигне до Мраморно море, където плочите стават три и там постоянно ги тресе.

   Благодарение на тази дейност под земята във и около масива има много /на брой/ топли извори. Границите на този огромен масив са река Струма, Егея и река Марица – нещо много огромно като площ за мащабите нна Балканския полуостров.

   Понеже ще пиша  постинги за Девинската планина – подчертавам, това име е неподходящо за нея! – започвам с хидрографко и орографско описание на Родопа. Познанията си за този регион придобих през десетките години, през които посещавам тази планина. Те не се отнасят само за региона, но и за други важни неща, свързаи с него. Да се запомнят безкрайнните деретини на Родопа, на къде текат реките, кои са ридовете, наподобяващи вълни на океан ако бъдат погледнати от някой връх, това е така трудно, както да се запомни от диригеннта наизуст партитура на сложно симфонично произведение. За да стане обаче по-ясно мястото на Девиннската планина в магията Родопа, започвам по този начин.

  Родопа е огромна планина, вероятно площта й е към 15000 кв. км. Тя запачва като продълженние на рида, дпускащ се от Рила, наричан Чалтъка, последните високи върхове на които на изток са Белмекен, Славов връх и Балабаница. Този рид продължава до Юндола, където пътят от Велинград за Белово го пресича. Спорд мен от тук започва Родопа.

    Сега ще се спра на едно твърдение – че границата ни с Гърция минава по вододелото било на Родопа север-юг. Това въобще не е така. Вододелното било а Родопа север-юг започва от Юндола. То прави полукръг над Чепиннското корито, това е Баташката планина, с най-висок връх Сюткая /Млична скала/ към 2000 м. н. в. От нея то завива към с. Борино и с посока юг преминава над селата Чавдар и Буйново, след коеито поема в посока изток. През с. Чавдар реката /Доспат/ тече на юг, през с. Буйново реката тече на север, а ги дели един рид. Страхотно е. Посоката на вододелното било вече е твърдо на изток и достига един остър връх над с. Ветрен. Тук то се извива на юг и така достига Бялото море до гр. Александрупули. Границата обаче е прокаранна така, че слиза по един рид на Родопа до долината на р. Бяла и продължава на север към Ивайловград.

    Това вододелно било дели Родопа на Северна и Южна.

     Родопите обаче се делят и на Източни и Запдани, има и Средни, сега ще опиша границите им.

    На север от вододелното било север-юг от долината на р. Яденица до долината на р. Чепеларска Родопите се наричат Западни. В понятието Западни Родопи обаче се включва и частта им южно от вододелното им било север-юг. Село Ковачевица напр. е в Южните Родопи, но се пише, че е в Западнните. Орографски и хидрографски това понятие, придобило граждаственост не е точно.

   От вр. Перелик тръгва огромен рид в посока север, който през Рожен, Хайдушките поляни и вр. Преспа, и той към 2000 м.  достига разделния връх Кокез /Билка/, сега наричан Сини, под който е с. Новаково. На изток от този криволичещ като змия рид и на север от вододелното било север-юг се простират Източите Родопи, доста по-големи по площ от Западните в границите, които очертах. Дано някои от БАН отворят постинга ми. Разликата между между Западните и Източните Родопи съм я изтъквал – Западните Родопи са география, Източните – история. И още нещо за Източните Родопи – всичките реки в този дял а планиата се вливат в река Арда, което е причината, след дъжд тя да се превръща в страхотевица.

   Има още едно понятие – Средните Родопи, в които се включва Пашмаклъ, днешният регион на Смолян. Там е живял отец Канев, това поятие той ползва често. Регионът на Средните Родопи е с център Смолян. Той обхваща рида, отделящ се от вр. Перелик между долината на р. Чепеларска и скатовете му към р. Арда, от където извират мнногобройни малки и средни реки, най-пълноводни от които са Малка Арда и Давидковската река. Нзапознатите с този регион нямат представа за красотите им. Има още доста със села по долините им и махали, достигащи - погледнати от долу -  висота до небето. Цитирам едно дивно място, махалата Балканмахале, на много високо обгледно място, равно на което по този показател поне сега е се сещам. Когато стане пътят от Лъки до Загражден – той се строи вече 30 години – ще могат хората да посетят това уникално място, Балканмахале, предлагащо поне десет възможнности за еднодневни преходи по прелестни места, едо от които светата за траките Ненковска планина.

    Така изглежда Родопа като част от Троицата Рила-Пирин Родопи, погледата от виртуален спътник. Само човек с итереси към нея и години посещения може, стъпил на обгледен връх да се ориентира в това, което вижда около себе си. Така трудно е и по Балкана, но неговата максимална широчина е 40 км, показател, по който въобще не може да се мери с Родопа. По същия начин и Синанашката скала в Пирин не може да се мери с Ягодинската Синаница, защото пиринската стена е отвесна малко над 100 м., а тази в Родопа – почти 1000. Ще стигна и до нея.

    Послепис:
    Чувствам се така вътре в темата, както Радостина/Цав по темата "Ракетите на Путин" или както мис България 2003 г. Велислава Дърева по темата "Атентатът в църквата  "Света Неделя"". 

  





Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6913924
Постинги: 2953
Коментари: 7724
Гласове: 14739
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930