СЕЛО ГНЯЗДОВО – ЕДИН  МОРСКИ  КУРОРТ  В  РОДОПА

    Село Гняздово е близо до Кърджали, още по-близо е до с. Перперек, което има ж. п. спирка. Разположено е на брега на яз. Студен кладенец, но в най-красивата му част. След завиряването на язовира селото остава малко над него. От селото към водата се отправя полуостров с два големи залива от двете му страни. След полуострова следва много голям и висок остров. Зад този остров има още едни полуостров, започващ от другия бряг на язовира, където са Развъдника на елени и лопатари и Ловния дом. Така покрай острова се образуваат два провлака, изключително красиви. До провлака от към Горския дом има още един малък скалист остров.

     Красотите на с. Гняздово се виждат най-добре от брега на язовира над Ловния дом високо от Развъдника. От него се виждат още устието на река Перперек в язовира, уникален разрез в скалите на планината, по дъното с огромни камъни и огромният скален масив Юмруккая, развъдник на белоглави лешояди. От най-високото място на рида на язовира над Ловния дом се вижда голяма част от площта на язвира, според мен най-красивият от трите язовира на р. Арда. Той е и най-голям като прлощ и обем от трите язовира на р. Арда. Започвайки с красотата на с. Лисиците, този язовир завършва с т. н. естествен скален мост над р. Арда. Това понятие е условно, мост няма. Реката обаче тече в процепи, на места широки само 4 м. и дълбоки към 50. Над тях хората някога са поставяли дъски и са преминавали.

    Село Гняздово също е пострадало доста от възродителния процес, поради който  голяма част от къщите му са изоствавени и се рушат. Други са ремонтирани, а изключителната му красота е привлякла хора с възможности да си направят тук големи красиви сгради с изглуд към язовира и острова на една от двете лагуни. На първата от лагуните има построен ресторант. Предполагам, че горният етаж е хотел или къща за гости. На това прекрасно място има една огромна къща с разрушен горен етаж, нещо много ужасно. На другата лагуна сега се основава вилно заселище на метри над чашата на язовира.

    В селото живеят преобладаващо турциима  и малко българи. Предполагам, че българите тук са потомци на тракийските българи, прогонени от родните им места след Гръцко-Турската война 1919/23 г. Напомням за един исторически факт.Държавата ни тогава ги приема и им предоставя безвъзмездно земи – те нямат нищо!!! – помощи за да оцелеят. Бегълците, наричани още качаците България настанява в продородни региони по Родопите. Такъв регион е долината на р. Перперек, една плодородна и благодатна долинаа от извора на реката до вливането й в р. Арда. По онова време турците в тази част на Р|одопа са обитавали с животните си високите й части, полупустините. Идва обаче колективизацията и всичко придобито с много труд от гракийските българи им бива отнето. Ограблени още веднаж в живота си те напускат този регион, преселвайки се големите градове. Църквите по долината на р. Перперек са строени по тяхно време, парите за подръжка за тези църкви и сега идват от тях, но твърде от далеч, напр. от Америка, Канда, където ковунизЪма е прогонил тези нещастни хора от родината им.

   В селото има прекрасна къща за гости „Михаела”. Така се казва дамата, която я стопанисва, това е бизнес на семейството. Дамата е изключително приятна, интелигентна, работлива и... млада.  Сутринта къщата предлага закуска, в която продуктите са произведени в селото - истински, а тя е приготвила от тях още по-вкусни неща. Пример за семейство с трудолюбиви хора, в случая и предприемчиви. Българите с увреденото от социализъма мислене обаче не идват по тези красиви места, с ясното съзнание че така им помагат икономически, а предпочитат да ходят по места, гдето се сбират снобове. Мутрите да нагушват, не тези добри, предприемчиви и работливи хора. А за да започнат бизнес те са взели кредит, което води до хипотезата, че ако бизнесът им не тръгне, банката им взема всичко, целият им труд пропада. От терасата на къщата се разкрива прекрасна гледка към острова и язовира.

   Селото може да бъде посещавано с цел воден спорт, каране на различни видове лодки, каквито хората влачат в ремаркета към колите си. Има кей, където се оставят лодките. С лодки може да се отиде на острова, на отсрещния бряг, на друго място на брега. Да се изкачи човек на върха на острова е за мен мечта, която едва ли ще осъществя. Има и два плажа в двете лагуни. Водата не става дълбока изведнаж, плажът не е опасен. Освен пясък има и малко органични частици по плажа, льос, добре е да се постила нещо.

   Като туристически обект тук интересно е платото над скалата Юмруккая. По скалата гнездят белоглави лешояди и черни щъркели. Тя е отвесна, но с пещерички за гнездене на скалнообитаващите птици.  По платото – бих го нарекъл чал – има разхвърляни камъни, но дали те са част от крепост не мога да твърдя. И по дрегите върхове има разхвърляни камъни, животните на турците разчитат на тревата, растяща между камъните. А около с. Студен кладенец камъните преобладават и измежду тях кравите търсят земенина. Крави в каменно-сипейна пустиня. Изгледът от Юмруккая е много красив, защото този връх се явява в центъра на основната извивка на язовира на река Арда. Вижда се крепостта Монек, останките на Перперикон и  много от Родопа около тях. Чува се и влака, който върти около Юмруккая. Тук всичко е история, в момента в покой, но миналото е било много бурно, а времето на траките - много романтично.

   Още един такъв комплекс като този в Гняздово има на яз. Кърджали на брега му по шосето за с. Русалско. Там няма остров, но пък има други красоти, скалните игли-върхове, между които има останки от византийските крепости, има и много римски пътища и мостове. Тук наблизо е и Ардинският шейтан. От едната страна взорът е затворен от светата за траките планина, Ненковската.

    Направих много снимки, оценявам си ги като добри, когато мога ще ги публикувам.

    Българите, които обичат природата, родината си, призовавам да почиват по тези места, а не там, гдето се слират снобове. В последните няколко години най-голямото слборище на снобове и най-голямата им строителрна изява е махала Врата под светилището Белинташ. Сговниха всичко около тази дивна и накога съвсем дива махала, близо до която от местността Прозореца се вижда едновременно |Тракийската низина и Родопа до границата с Гърция. Това едва ли новите заселници на махала Врата, днес със съдба, подобна на Банско знаят, но къде има сръбска скала или сръбско-цитанска музика със сигурност знаят.

    Заповядайте в с. Гняздово, резервирайте си обаче предварително места за нощуване. Заслужава си.