Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04 15:02 - ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПОСЛЕДНАТА КНИГА НА Г/Н БАЛКАНСКИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 137 Коментари: 3 Гласове:
4



 

              ЧИТАЛИЩАТА В МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ –

              НЕЗАГАСВАЩИ КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ

 

   Човек има нужда от духовен живот, обяснението е просто - духът стои над живота. Това е валидно за всички хора по земята, независимо в коя точка на света са се родили и са живели, валидно е и за тези, които живеят и днес, независимо от образованието и интелекта им. Тази потребност хората я имат въведена в чипа им, подобно на две други, също много важни - да опазват живота си и да се възпроизведат. В това отношение – да внасят духовност в живота на хората в малките населени места, все още значима остава ролята на читалищата. Макар тяхното финансово обезпечаване да се явява голяма трудност, има и образцови читалища, посочвам това в Брезник. Като обратен пример на този в Брезник посочвам читалището „Св. Св. Кирил и Методий” в Люлин, чиято градинка е циганско сборище…

    Желанието на идиотите по света, начело на държави от типа примати или маймуни с ракети е да променят хората, моделирайки ги в някаква степен на бездуховност или изцяло бездуховни ако успеят да разрушат ценностната им система, която им осигурява имунитет срещу лошите хора или поне да подменят част от ценнностите в нея с фалшификати.  Методите за постигне на някакви успехи в тази насока започват с индивидуалното опростачване на децата от ученическата им скамейка, където където те изучават фалшива история и истините им се обясняват с лъжи, а по-късно, като порастнат, биват атакувани по медите и социалните мрежи, ползвани от идиотите  с цел масово поразяване чрез опростачане на хората. Това обаче е задача трудна, защото такава подмяна, която по същество променя човека в нечовек може да се осъществи само спрямо генно сбърканите индивиди. Честният човек дори в мъгляв стемеж съзнава кой е пътят, водещ  към доброто. Бидейки духовна личност, притежаващ ценностна система на своя род, човек понася с разбиране трудностите по житейския си път, съзнава мястото си по него, оставя диря, видима за следващите го. Давам за пример отец Константин Канев, наричан Душата на Средните Родопи. Преез целия си живот той събира исторически материали за своя род, антични предмети, успява да убеди Смолянската община да построи музей в селото му, написва подобно на Васил Дечев преди него най-великия краеведчески труд за Родопите, „Миналото на с. Момчиловци”.

    Подобна личност, работеща за рода си е поетът, писател и журналист Боян Кръстанов, с псевдоним Балкански от с. Искрец.

    На 18. т. м. той представи първата част от книгата си „От Балкана до Африканската савана”. Бях поканен лично, което за мен е особено вълнуващо. Аз съм запознат и с този край, който е близо до София. Той е много красив и се намира в регион, в чиито планини е имало християнски култов център, разрушен при нашествието на турците. Искрецко е едно възлюбено от мен място. Характерно за този крй са оброците с каменни кръстове, изработвани в с. Гинци. Тези оброци са поставяни на места, където е имало някога манастири, други са били поставяни за да служат за църкви по най-малките населени места, явявайки се та духовен център на планинците, водещи изключително труден живот. Аз се чувствам свързан с този край, който посещавам повече от 50 години. Описвал съм го и в блога си, където имам описани туристически маршрути около Искърския пролом на площ около 2000 кв. км, планините Понор и Мала, а също и на запад от него, та чак до с. Салаш, Белоградчишко. Посещавайки този регион като любител краевед с интереси към него, аз го познавам отлично. Необяснимо за самия мен защо, особено силно съм привързан към Западна България, макар да съм роден в Калофер срещу троицата Пръскалото - Червивата преспа - Юмрука.

    При представянето на книгата салонът в читалището на Своге бе препълнен. От другите зали донесоха още столове, но мястото за тях бе ограничено, останаха прави хора. Представянето на книгата, с която бях вече запознат бе извършено много професионално и нтелигентно от една дама към читалището, чието име забравих. В представянето си тя бе въвела части от книгата на Боян Балкански, избирайки според нея особено силни моменти от живота на семейстото му, на самия него -  преломни годиини в живота на хората тук, най-трягичният от който е отнемането на собственоостта на хората през 1958 г, което е причинло бедност, преселване на хората в по-големи населени места и обезлюдяване на планината около Искрецко. Това важи обаче за цялата страна. Разрухата на селото, основата на страната ни и последвалите промени в живота ни са голям проблем, остваща в основата на трудностите на страната ни днес. Причината за това е че разрухата засегна и ценностнатат ни система, ние станахме други хора, не мога да напиша нехора, но много различни. Това в книгата е отнесено към Искрец, някога централното населено място тук, съседните големи населени места са били Батулийско и Церецелско.

    Представянето на книгата бе мното вълнуващо, като това вълнение се предаде и на хората в залата, голяма част от тях свидетели на най-тежките моменти в живота на хората тук. Специално бе подчертано уважението на г/н Балкански към учителите му, а от бита на хората тук бе подчертано опазването на природата, явяваща се тяхне жизнена среда, обичта към животнте – домашните, птиците, дивите. Лекторката се спря на момена, когато изпадналото в крайна бедност семейство отвежда на кланица любимата си крава…

   Като присъствал по някакъв начин в живота на този регион над 50 години, аз се обръщам към г/н Балкански да опише във втората част на книгата си последствията от провежнаето на колективиацията тук, които са наистина ужасни. Стигна се до раздаване на т. н. пустеещи земи на напусналите родните си места свогенци, в резултат на което се обособиха „вилни” региони. Този процес промени и манталитета на свогенци в не добра посока, писал съм за това в блога си. Последва промяната през 1989 г, а след нея и няколкото последователни вълни от цигански грабежи на временно обитаваните къщи и на вилите, които бяха ограбени не само от към вещите в тях, но и разрушени в различна степен поради смъкване на металните покриви и части, изкъртване на ел. инсталации от стените и др, всичкото това продадено за скрап в пункта в Зли дол. Жалко, че свогенските полицаи така и не разбраха за това пъклено дело.

    И други беди има за описване – настаняването на рускаата мафия в Свогенско, прикрита зад ДПС, макар тук никога да не е имало и един турчин. То не бяха заменки, не бяха сечи на гори, не бяха покупки на цели региони с горски масиви от бушони като ливанския доктор Ашараф с ледения замък в центъра на Искрец. Напомням, че Община Своге е със статута на Община Правец, тя е автономна. Това ообстоятелство бе ползвано тя да се мафиотизира, да бъдат разпродадени богатствата й на ДПС, свързано с руската мафия. Зад паравана на руската мафия бушонът д/р Ашараф купи горите на Добръчин, друг бушон купи Раниславци, следващ бушон купи горите над Ябланица ведно с ловната резиденция на Т. Живков. В основата на този мафиотизъм стои кметът на Своге в момента Емил Иванов от с. Желен, чиято история аз отлично познавам с подробности, както познавам и региона на Искрец. Посочвам и тагове – кражбата на шилета от с. Батолов дол, съсообственост с Лукойл в свотенската бензиностанця, пребиването му в кабинета му на кмет без да е даван сигнал до полицията и то многократно и много яко пребиване, свързано с комоцио, чупене на кости, за ролята му като депутат, като шеф на София-област. Сега обаче има друг шлагер, апартаментгейт, такова живоотно, общинагейт няма. Дано г/н Балкански включи във втората част на книгата си нещо от съвременната история на Своге, засегнала и мисленето на хората.

  

    По време на представянето на книгата от лекторката, г/н Балкански изглеждаше притеснен, защото към него от приисъстващите имаше излъчване на уважение, на обич, на разбиране от публиката, между която имаше и негови съученици. В краткото си слово той описа намеренията си за работа от тук нататък, брагодари на хората за уважението към него и поясни, че на него му  лесно а пише, да говори пред хора го затруднява.

    Радвам се, че присъствах на това честване, което не се изрази само в представянето на новата му книга, а бе едно признание на хората в региона към неговата личност, което показа мястото на съградваните /съселяните/ му в техния духовен живот.

   Тъй като разбирам, че ще се прави филм за Понор планина, за селата по нея и за хората в тях, имам намерения да опиша няколко „академични” понорови маршрути.  Макар и с произход твърде далеч от Понор планина, тя ми е една от любимите ми планиини и освен нея, ще включа още няколоко „поноорови” маршрути по други планини на България. Една от тях, в Западните покрайнни, също се наричача Понор, а единственият й понор е съизмерим по площ с този на Орломата бара, наричана още Воденичната.

 

   Успех в предстоящата Ви работа, г/н Балкански! Дейността Ви най-точно може да бъде описана чрез заглавието на стихосбирката Ви, Вашата 11-а книга!

   

       

     





Гласувай:
4
0



1. vesever - Успехи пожелавам на твореца и на ...
23.04 20:45
Успехи пожелавам на твореца и на всички вдъхновени да подпомагат дейностите, водещи към запазване на културата и историята ни.
Поздрави, Коста!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Страхотна личност е Боян Балкански?
23.04 22:07
vesever написа:
Успехи пожелавам на твореца и на всички вдъхновени да подпомагат дейностите, водещи към запазване на културата и историята ни.
Поздрави, Коста!


Ще публикувам в блога си още негови творби. Един човек да се заиинтересува от този родолюбец що е написал, ще съм доволен. При мен случаят е по-особен, защото познавам местата, които той описва от 50 години, а също и доста от събитията, които се случиха там. В момента пиша нов постинг за Понора с намерение да отправя тези, които ще правят филм за планината по места красиви и такива с исторически останки.
Поздрави, Весе!
цитирай
3. rosiela - Поддържам мнението ти. Талантлив е и достоен за уважение. Борбен и организиран човек.
30.04 18:43
planinitenabulgaria написа:
vesever написа:
Успехи пожелавам на твореца и на всички вдъхновени да подпомагат дейностите, водещи към запазване на културата и историята ни.
Поздрави, Коста!


Ще публикувам в блога си още негови творби. Един човек да се заиинтересува от този родолюбец що е написал, ще съм доволен. При мен случаят е по-особен, защото познавам местата, които той описва от 50 години, а също и доста от събитията, които се случиха там. В момента пиша нов постинг за Понора с намерение да отправя тези, които ще правят филм за планината по места красиви и такива с исторически останки.
Поздрави, Весе!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6698978
Постинги: 2857
Коментари: 7293
Гласове: 14424
Архив
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031