Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2019 10:08 - ЗА УДОСТОЯВАНЕТО НА БОЙКО БОРИСОВ ЗА НОСАЧ НА ТЕЖЪК СРЪБСКИ ПРИЗ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1634 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.02.2019 10:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
  Във връзка с награждаването на Б. Борисов с най-високия сръбски държавен орден - нещо което считам за гаф от негова страна да го приеме - помествам една статия, която се явява първа част на този сценарий. Отново сръбските политици ни изпързалват и правят за смях пред хората, които са наясно с политиката на Балканите. Напомням за педишно наше изпързалване от сръбски политици при откриване на паметника на Левски в Царибород. Главни действащи лица тогава бяха Ивица Дачич, в момента министър на вътрешните работи на Сърбия и кукловодения от БСП министър-председател тогава, санктасимпицитасникът Орешарски.  Излизат двамата, Дачич открива спявката и пита нашия симплицитасник:
    - На българси ли да си говорим, на сръбски или на шопски език?
    Симплицитасникът, който представлява България и хабер от понятие какво става на Балканите си няма, отговаря:
    - На който и да е!

    Известна е сръбската позиция, че в България има област Шопско, това е регионът на София, за която сърбите претендират, че е част от Сърбия. За да пресират нашите тъпи държавници по тази тема те дори направиха два огромни речника, Шорско-български и Българско-шопски, кото заподмятаха пред Европа. Освен тези претенции те имат и други, за Турлашко, което билоо част от Сърбия. Това са регионите в Западна Стара планина с център Белоградчик, но и западната част на Искърския пролом.С отговора си /понеже съм много интелигентен не ползвам понятието хиперпросташки/ нашят симплицитасник приема, че такова животно, Шопско, има. 
   Подобно нещо се случи с посещението на Мая Гойкович при срещата й с некомпетентната по въпроса наша председателка на парламента, която не знаеше /ползвам нейниите думи/ кое е ОТПРЕДЕ  и кое е ОТЗАДЕ. За тази среща коментар е написал г/н Иваан Николов, духоовнният водач на българите по Босилеградско. Съжалявам, че този умен човек и макар живеещ извън пределите на България да е по-българин от всичките българи с власт, не е избран напр. за президент на страната ни, което би му разрешило да разшири благородната си дейност за връщане на окупираните от Сърбия наши Западни покрайнини към Родината им. А вместо него за президент е турнат да ралоти за чужда страна и против нашата един въздух под налягане.
   Въвеждам и едно уточнение, има още един Иван Николов, който е главен редактор на Списание "Македония-България". По-зпознат с него от процесите в Македония няма. Заради последователнатаа му и честна позиция той също не заема голям пост, какъвто заслужава.
  
    Втората част на сценария сръбски, започннат с визита/ция/та на Гойкович веече има продължение. Сърбия, която работи протиив ЕС и за Русия, която показа, че правителството й е от типа приматово с подкрепатаа си за режима на Мадуро, покании нашия ппемиер да го направи носач на най-големия приз на Сърбия. Аз знам защо, но май-министър-председетателят ни не знае. И го съгласиха да отиде и да понесе  на широките си плещи тежкия държавен приз на Сърбия. Като техен приятел, подк.репник в политиката им срещу ЕС или пък поддержник?
   Аз обаче имам въпрос към г/н Бойко:
   Вместо да приема да го направят сърбите носач на такъв тежък приз, защо той не отказа тази чест докато те не върнат в Българя Цветан Василев, който окраде Банката на мафията и после държавата плати към 3 млрд. лева ообезщетение на окрадените, а други нямаше как да бъдат овъзмездени от държавата.
    Защо не им каза и директно, че докато не ни върнат окупираните наши територии, да не му се обажддат въобще и до този момент - никаква подкрепа да на Сърбия в НАТО и и ЕС.
   Защо допуснахте да Ви изпързалят сръбските политици, г/н Борисов, не си ли научихте уроко от казуса "Орешарски"? Защо избобщо приехте с такива високи почести в страната Мая Гойковоч, вместо да й пуснете като слезе от самолета си една чалгапесен на Чукбагера /Миле Китич/, след което да я накарете да си влезне обратно в самолета и веднага да литне обратно при тези, които са я иизпратили тук да подмята пениси с надежда, да се ловне някой наш политик на тях?

    Ео и статията на г/н Иван Николов, той няма нужда от представяне - един голям българин с решимост да се пребори за делото на българите по Босилеградско както Левски за освобождаването ни турците.

 

  •  
Накъде ни пързаля Мая Гойкович? Иван Николов Последна промяна на 15 септември 2018 в 08:15 5746 0

Сръбската парламентарна делегация начело с председателката на Скупщината Мая Гойкович, беше на посещение в България по покана на председателката на Народното събрание Цвета Караянчева.

Българските медии доста пестеливо отразиха тази среща, но все пак разбрахме, че основните теми са били европейската интеграция на Сърбия и поетите (и все още неизпълнени!) ангажименти към българското малцинство. За тия ангажименти продължавам да съм отчаян песимист.

По-озадачаващото е, че Мая Гойкович обяви, че догодина ще се чества 140 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Сърбия!?

Много е странно, че г-жа Гойкович, пък и не само тя, се натиска по всяка цена да се отбележи 140 години от установяването на дипломатическите отношения с България!? Имаше такива опити и по повод 133-та и по повод 135-та годишнина. Още по-странно е наивното, почти детско мълчание от страна на българските политици и дипломати по този въпрос. Изглежда те не проумяват, че смисълът на това честване е по заобиколен път България да признае прекъснатият исторически континуитет на Сърбия, да подправи историческата истина, да заличи или да прередактира със задна дата повечето от събитията на територията на бивша Югославия, довели до изчезването на Сръбската държава в продължение на 86 години.

Днес на тази територия съществуват седем независими, суверенни, самостоятелни държави с които България е установила дипломатически отношения. Понастоящем България де юре не е признала само държавата Сърбия, обявила своята независимост през 2006 година! С оглед на това, че България е членка на ЕС, признаването на Сърбия едва ли може да стане без съгласуване с другите европейски държави и особено без съседните на Сърбия държави. Това е съвсем естествено, защото ако България беше признала през 2006 г. Сърбия, признаването на Косово през 2008 г. щеше да бъде невъзможно. Никой от съседите де юре не е признал Сърбия след разпада на федерацията. Почти всички съседни държави имат неуредени териториални претенции към днешна Сърбия, включително и България. Колкото и да искаме да си затворим очите, или да си забием главата в пясъка пред този щекотлив проблем, той продължава да тлее не само в научно-историческото, но и в публичното пространство.

Сърбия, от една страна, не иска (или безкрайно протака) да изпълни поетите ангажименти към българското малцинство в Западните покрайнини, а от друга, чрез честването на 140 години от установяването на дипломатическите отношения с България, иска по заобиколен начин да изнуди де юре признаване на Сърбия, като по този начин накара България да се откаже от най-силния си коз за решаване на проблемите на българите в Западните покрайнини и дори да стане говорител на Сърбия в ЕС. Докато България държи този коз в ръцете си, дотам ще е и надеждата за българите в Западните покрайнини.

За капацитета на някои български политици и дипломати, не искам да говоря, но съм убеден, че всеки студент първокурсник по история, е наясно, че през изтеклите 140 години Сърбия не е била самостоятелна, суверенна и независима държава. Тя губи държавността си на 1 декември 1918 година след обявеното създаване на Кралството на сърбите, хърватите и словенците и си я възстановява едва на 5 юни 2006 г. след излизането на Черна гора от последното югославско държавно формирование - Държавната общност Сърбия и Черна гора. Както и да го смяташ, няма как през 2019 г. да начислиш 140 години дипломатически отношения между Сърбия и България.

Проблемът се намира на друго място.

Догодина се навършват 100 години от окупацията на Западните покрайнини от страна на Сърбо-Хърватско-Словенска държава по силата на чл. 27 от Ньойския договор. Сърбия тогава е заличена от политическата карта на света, не съществува като субект на международното право по Версайската система от договори и не може да черпи самостоятелни права от тях.

По силата на чл. 27, 36 и 37 от Ньойския договор носител на права и задължения е съответно Сръбско-Хърватско-Словенската държава и България. Като страна по Договора, по силата на чл. 36, България признава, както това са сторили Съюзните и сдружени сили, Сръбско-Хърватско-Словенската държава, създадена на 1 декември 1918 година, като единствена държава на западната граница, а не Сърбия, която престава да съществува!

На фона на така очертаните факти и действащата правна уредба, определящи статута на Западните покрайнини и правата на граничещите с тях държави, остава само отворен въпрос за безотговорната външна политика, провеждана от всички български правителства през последните 28 години, по отношение на бивши и настоящи съюзници и в частност по отношение на Сърбия, която възкръсна през 2006 г. и за втори път, за по малко от век, съвсем незаконно и без никакво основание в международните договори, реокупира Западните покрайнини след заличаването на субекта на международното право, комуто бе предоставена тази българска земя по силата на международен договор.

За разлика от повечето български политици, Мая Гойкович, като юрист и адвокат, много добре си знае, че Сърбия по международното право не е и не може да бъде правоприемник на българските територии, окупирани по силата на Ньойския договор от Сърбо-Хърватско-Словенската държава. Знаят го и другите сръбски държавници и политици и затова разчитат на мекошавото „суперевропейско“ поведение на българските политици които наивно продължават да плуват в уюта на „поетите ангажименти по отношение на българското малцинство“ от сръбска страна и европейските стандарти за правата на малцинствата.

Мая Гойкович по убеждение е последовател на сръбската националистическа десница и има съвсем други политически и дипломатически възгледи. Тя няма как да не знае какво представлява за българският народ стогодишнината от Ньойския договор и бърза да го изпревари с честване на 140 години от установяването на дипломатически отношения когато, хванати за ръчички, пред отрупаните маси, българските и сръбските дипломати най-накрая ще празнуват! Въпреки че няма абсолютно никакви причини за радост и празненство.

Каквито ангажименти и да поеме, и каквото и да обещае, Сърбия няма да го изпълни поради простата причина, че никой няма да строи дом върху чужд имот. Но ако може да си набере без проблеми ябълки от чуждия двор – защо да не? В момента става дума точно за това – никакви инвестиции и безмилостна експлоатация на природните ресурси в Западните покрайнини. Когато стане дума за човешки права – веднага се вади парцалената кукла наречена Национален съвет на българското национално малцинство чрез който то се било ползвало с правото на „автономия“?! На Косово и на Войводина им бе отнета политическата автономия, но българското, барабар с македонското малцинство в Сърбия били имали право на „автономия“ по въпросите за образование, медии, култура и официална употреба на българският език и писмо?

Демографските и социалните резултати опровергават твърденията и на сръбските и на българските политици и дипломати.

Западните покрайнини продължават да са горещ картоф в сръбско-българските отношения, който те не могат да преглътнат. А нашето положение никак не се вписва в блудкавите изказвания след срещите на високо равнище за „добросъседски отношения“, „мост на сътрудничество“ и втръсналите се вече безсмислици от типа на „икономическо развитие на района“, „изграждане на пътна инфраструктура“, „изучаване на български език“, „превеждане на учебници“и т.н.

Истинският показател за сръбско-българските отношения са Паметната костница в двора на Техническо училище „Никола Тесла“ в Сурдулица, Международните конференции за „зверствата“ на българската армия в Първата световна война и отказа да се постави паметна плоча на жертвите от Босилеградският погром. Безотговорното разхвърляне с ангажименти и обещания – също е показателно за ония които могат да го проумеят.

Авторът е председател на Културно-информационния център в Босилеград 

   



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256656
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930