Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 22:24 - ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО НА СЕЛАТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1364 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

       ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО  НА СЕЛАТА – ФАКТ  И  ЗА  СЕЛА,    

    ПРИНАДЛЕЖАЩИ  ТЕРИТОРИАЛНО  КЪМ  ГРАД  СОФИЯ

 

   Обезлюдяването на селата и малките градове, протичащо успоредно с галопиращата циганизация в страната ни е фактор, който проправя пътя на България към най-страшното - затриването на страната ни. Едва ли има човек или политик, който да не осъзнава това, но и човеците и политиците запазват по тези мрачни прогнози компетентно мълчание с изключение на един или малко повече не влизащи в техните стандарти индивиди. Причината за обезлюдяването - по същество на преобладаващата част от страната ни /!!!/ - не е само икономическата миграция към големите градове и чужбина, а липсата на ценностна система в навлизащото в силата си ново бездуховно поколение, чието присъствие става все по-осезаемо. Въвеждам едно уточнение: Духът стои над живота! Това е резултатът на съзнателното провежданото над него опростачване, което се води спрямо поддаващите се на такова облъчване предимно от социалните мрежи. Тези мрежи станаха така просташки и идиотизиращи, че се превърнаха в криво огледало на случващото се около нас и по света в резултат на поръчковите статии /наричаме ги фалшиви новини/ на платени идиоти /наричаме ги тролове/, внедрени и работещи активно във всички социални мрежи. Това  доведе до промени в мисленето на хората, част от които все по-малко се чувстват и изявяват като българи. Голяма част от обладаните /заразените!/ от социалните мрежи вече не могат да разграничават истината от лъжата  /фалшивата новина/, защото са допустнали да бъдат кастрирани от към това, което би придавало смисъл на живота им, би им давало сили и увереност по жизнения им път – ценностната им система, която ни свързва като етнос, вяра, обединява ни в една дължава. Поели по фалшивия път, предписван им в социалните мрежи, който не води до никъде, те отхвърлят като старо и глупаво това, което ни е съхранило хилядолетие и повече като държава и така влизат в редиците на тези, които допринасят за обезличаването ни като такава.  Нивото на новопредставените опростачени пред нас е такова, че само споменаването на думата култура, християнски ценности, морал, честен труд и др. подобни ги дразни и те стават агресивни. За поелите тази насока на „развитие” има много външни признаци, доловиими от специалистите - в материалната култура на опростачениите, които стават все повече и все по-богати, езикът, който те ползват,  излъчването им. Духовно изейякулирали се, при разговор те дрънчат като празни лейки, нагли са в обноските си с останалите хора, като пред експлозия от неподплатено самочувствие самочувствие изглеждат. От тези хора нищо разумно не може да се очаква. За тях културните изяви и неспазването на правилата не са част от живота им. Техен символ-верую са силата и агресията, подобно на слезлите преди милиони години от дърветата маймуни, с тояги в предните крака,  воювайки с тях за място под дърветата.

    Това положение е резултат предимно на фалшивите новини в социалните мрежи /нета/, които се измислят от офицери в киберцентровете и целта им е да разколебават хората, да им доказват, че нищо не зависи от тях, че всички са на света са мръсници и крадци, интелектуалците са измамници, че те са жертви на тези, които изброих и трябва да правят каквото им предписват в социалните мрежи. Такива жертви на опростачването на киберхибридните офицери са т. н. жълти жилетки във Франция - една част от тях нетово опростачени, друга част – платени агент-провокатори, които ги наманипулирват какво да чупят, какво да крещяг и какво да отговорят ако ги питат репортери. Такива бяха и в Каталуня, същите нетови нещастници, възпитани от офицерите кибирхибридници на държавите-примати.  

  Срещу фалшивите новини в нета не може да има защита. Всеки човек трябва да може да осъзнава лъжата в тях, от къде идват те, кого обслужват,  защо в точно определен момент в нета бива висвана актулна фалшива новина. Това разграничаване могат да направят образованите хора, които за жалост стават все по-малко, не само преброени по членно или по глави, но и като процентно съотношение, което е доказателство, че една от целите на опрстачвателите е постигната. Фалшивите новини се замислят в централите на страните-примати и се поемат като коластра от нетовите новоопростачващи се, които по този начин се превръщат в незаплатен манипулируем електорат, заплашващ да върне с години или дори векове назад хората в развитието им. Офицерите, измислящи фалшивите новини не се различават от телефонните измамници, като измамата, която те разпръскват посредством социалните мрежи е много по-подла и масова от тази на циганите бургуджии, които наричаме въртачи.  Нетът днес е мястото, където най-бързо се разпространяват новинитие и поради това той бива ползван от централите на страните-примати за предвалителна обработка на опростачените от тях преди официалното обявяванене на новина или събитие в опит за насочването му в желано от страната-примат тълкуване. Давам пример с брекзита в Англия, с президнетските избори в САЩ, където бе избран най-неподходящият човек за президент, с президентските избори в България, където бе избран вреден за страната президент, сеещ вражда и омраза сред хората в страната си, да ни срами пред света. Пак поради нета и подлежащите на опростачване от него, простащина заля  една от най-древните култури в Европа - Италия, а също и Унгария. Простащината от нета причини и възникването на просташки партии с бъдеще, т. н. популистки партии, които напопулизираниите /опростачените/ си избират месии, най-наглите опростачени измежду тях.  

     Този процес на опростачване и дърпане назад върви по целия свят, но при нас той протича в ускорени темпове. Причината е принудителното насаждане на идиотизмите на сталинския тип комунизъм у нас, според мен виновен за всичките ни проблеми днес. Неговата идеология се стремеше да унищожи всичко ценно в страната ни в духовната сфера, което ни оформяше като етнос, вяра, държава. Неосъзнаващите мястото си в света индивиди поради необразованост и атеизъм допуснаха заразата в себе си, отрекоха се от пътя на естественото си Божие употребление и така загубиха преценката за мястото си на този  път и което е най-лошото, генетически предадоха тази зараза на децата си - тъпи като самите тях, но пък още по нагли. С това си поведение тези наследници на сталинизма обрекоха на погибел културното наследство от предците им, лишиха децата си от най-важното на този свят - националното чувство и ценностната система на българина, опазила Българие през вековете от основаването й. Нея те замениха с вярата си с боговете от Кремъл, комуто и да е вменено там в момента да е най-пръв, до махкването му, а също и пророците им у нас.  Една от ужасяващите последиици от комунизирането на България е превръщането ни в страна, която не се нуждае от територията си. И няма как да е не така след отнемането на собствеността на хората, което разруши основата на страната ни, селото, след отнемането на скромните по размери предприятие на „фашистите”, после на покритата градска собственост, след прогонването на животновъдите-каракачани от Балкана, след възродителния процес, който превърна част от Родопа в пустиня. Там и в обезселените след колективизацията села вече никой няма да се върне да живее, комунизмът ги превърна в ничия зечя. Децата на колективизираниите и прогонените от имотите на дедите им се родиха по градовете, които те възприемат като своя жизнена среда. Обратният  път е невъзможен. Децата на прогонените от възродителния процес пък се родиха по Турция, която те въпреки двойното си гражданство възприемат като родина. В полупустинята Родопа, където при крайно тежки условия са живели родителите им, те няма да се върнат. Нови площи ничия земя, макар когато се споменава това понятие да се внушава, че то валиидно само за Северозападна България. Проблемът е тотален, както вече казах, обратен път няма, макар да го обещават интелектници като Радев, Нинова, Сидеров и др. А природата не търпи празно място. На опразненото от хората място по родните им места идват цигани, по природа примитиви, които унищожават сътвореното от хората, живели по тези места, но и природната среда, от която изсичат горите и затрупват покрайнините на селата с планини от боклуци. Известно е кои се възползват от простотията им и като благодарност за електоралните им глъсчета разпъват чадър над тях за неспазването на законите в страната и над престъпленията, които те извълшват, наричани битови. Така тяхната престъпност се превърна в поминък.

   Сега ще хвърля поглед върху един регион съвсем близо до София, в който също тече обезлюдаване. То е видно, осезаемо, а за мен, възлюбил този полу планиински регион е и болезнено.

 

   Ще разгледам положението на селата в яката на Големата планина, но ще навлеза и на територията на селата в подножието на вр. Мургаш. Това е доста голям регион от р. Искър до прохода Витиня. Считам, че го познавам по-добре от славните партизани-народни отмъстители,  начело с най-славния от тях, суперпартизанина Янко. Ако има комисия, която да прецени тези мои качества и да се осмели някой да ми бъде конкурент, ще докажа твърдението си по безспорен начин.

     Първото, което ще кажа за тези села е, че те западат, обезселват се, като хората се преселват в София. Оставащите по селата са предиимно пенсионери, малцина имат бизнес, благодарение на който едвам преживяват. Има и такива, чиято професия е престъпността. Престъпността е многолика и динамична, тя изпреварва винаги закона, да не подценяваме възможностите на престъпниците.  И още нещо има, което се случва тук, наричаме го разтваряне на ножицата. То характериизира все по-голямата разлика между бедни и богати. Въвеждам един таг, Войнеговци, където този фактор е виден от всеки, тръгнал от селото към връх Драгуната по един от най-красивите преходи по Големата планина.

 

   Първото населено място в този регион, на самата р.  Искър е гр. Курило. Съдбата му е като на Перник – сутринта на влака и в София на работа. Работни места там има твърде малко, те се предимно в сферата на обслужването. Има и разни игрални заведения, някои денонощни, бивши административни сгради са изкупени и приспособени за други цели. Курило е най-ниската точка на Софийското поле и с най-високите подпочвени води. Големият завод ЗЕБРА е разпарчетосан, Оловната фабрика се твърди, че е на мутри и там са претопени всички откраднати проводници от вилните зони, а също и предметите от цветни метали. Коминът на Оловната фабрика понякога пуши, значи имат още „работа”. До Курило има лудница на територията на стар манастир „Св.  Иван Рилски”. До отклонението на пътя стърчи огромна къща, в която се твърди, че са изкупени всички жици и предмети от цветни метали от вилните зони тук, които ще опиша, те не са малко.

    В Курило имаше топъл минерален извор, бликнал по времена сондаж, но той престана да се ползва по подобие на този, който бе наеечен Курилската вода. Причината – опит да се добива радон чрез изливане в галериите на мина Кътина на сярна киселина. Тя премина в минералните извори, някои хора починаха, изворите ги бетонираха. Простащината унищожи едни природен дар за хората, топла вода за пиене, басеини…

    Курило, особено в покрайнините изглужда много зле. Към него влизат още селата Кумарица, Кътина и Гниляне. Най-зле изглежда кварталът на Курило в посока на вилна зона Корея, сега наричана махала Корея. Това са сгради, строени през 1950 г. за ранените във войната корейци. Днес там има вилна зона с изтърбушени, обезжичени, обезжелезени и ограбени къщи. В долната част на махалата хората твърдят, че един бизнесмен се занимава с престъпност, а по-нагоре друг биснесмен в боровата гора пък режел за скрап много едри предмети. Пътуванее през махала Корея е мъчително, но след това нагоре към планината, която се нарича Виши камък става много красиво.

    Пълна скръб е и с. Гниляне. Истинското му име е Глиняне заради глината, върху която е възникнало селото. Аз бих го кръстил Въртикал. И тук всичките хора пътуват за София на работа с автобус, с влак и с маршрутки. Над селото имаше ниви, те се превърнаха в ливади, сега в келемета. Вилната зона над селото е тотално разрушена от набезите на циганите, сбиращи скрап. Има стабилни стради, които са потрошени след свалянето на металниите им покриви, изскубването на металните колони, много е страшно.

    Като туристически маршрут от селото може да се предприеме пътуване към вр. Голата глава и да се слезе в с. Луково или да се направи красива разходка по билото на Голема планина в посока на Мургаш с много опции за слизане към Софийското поле.

   Преди годиини тук имаше минеерален извор, наречен Киселата вода, и той бликна след сондаж. Температурата на водата бе 38 градуса, а водата лекуваше много болести, имаше и баня. Мутри купиха банята, ремонтираха я, а през зимата за да не ги притеснява изворът с топлата вода, от която хората си наливаха за лечение, затапиха с един подострен дънер. През пролетта, като извадиха дънера, водата я нямаше – тя е избила някъде другаде, напр. добавила се е към изворите над с. Световрачане. Така мутрите съсиипаха банята и унижощиха едно националното богатство, минералните извори на Гниляне.

 

   Следващото село по яката на планита е Подгумер. То е малко по-високо от полето, в една планинска гънка, в която има и лудница. Има и една мина за бентонит, която я закриват и откриват, борбата е голяма. Поминък хората нямат никакъв, старии хора гледат прасета и кокошки. Поради невъзмоожността да набавят храна за прасетата собствено производство, хората я купуват. Та е скъпа и хората казват, че така отгледано прасе се самоизяжда, което означава  месото му излиза по-скъпо отколкото от магазина. В селото известни са едно семейство с мутробарок,  бивша кметица с мъж автобизнесмен, за когото хората казтва, че е много богат. Друга една изхвърлена от употреба жрица пък живее в модернизиран фургон при първата спирка на автобуса и като тресне кило рикиа /или повече/ с песните и виковете си дразни живеещите наоколо. За нея разказват, че ведаж изпила кило рикиа излезла да изпуши на чист въздух една цигара и извикала – няма ли мъже в туй село. Един неизтерзнял, лежащ на пейката на спирката отговорил с въпрос:

     - Да ни би да е останало нещо за пиене?

   От Подгумер има две прехода към билото на Голема планина, което се достига за около 2,5 часа, и двата са прекрасни, особено през пролетта, когато се появяват цветята. Тук има едни цветя наричани съсели, доста редки за природата ни и много жълти минзухари.

 

   Съседното на село Подгумер и твърде близо до него е Войнеговци. Поминътък е същият като този на хората от Подгумер – сутрин на автобусите и в София. Селото е възлюбено за строеж на мутробароци, някои от които по-значими от Резиденция Банкя. Още в началото на селото има един огромен мутробарок с огромен двор с огромна ограда. Селото има стара църква, изградена от червен камък, срещу нея е паркът с паметник на партизанина Венче. На края на селото обаче става страшно. Имаше голям, но грозен мутробарок, до който се пръкна един много стилен мутробарок с плочи /тикли/ на покрива,със стопнаски сгради, с къща за прислугата и пазачите. Оградите са от камък, но майстроти не бяха добри. Нещо много скъпо. Той е нищо обаче в сравнение с двореца малко в страни отнего. То са кули, замъци, огради с камък и желязо, врати, през които ако се отворят всичките ще премине тир. Този дворец има персонал, който го подържа, пази. А работа, за да се поддържа той и градните му и инсталациите му има много. Собственик му бил някакав българин банкер във Виена. Съседният мутробарок, за който каазах че  доста стилен пък бил на негов приятел, също банкер във Виена. То много банкери, много нещо. Ако Путин ни тресне с ръката, сигурно върху банкер ще се стовари…

    Над селоото има една вилна зона, която се обитава и една огромна в дясно от нея, къдеето има къщи като прогимнанзии, всичките са ограбении от циганите. Ограбванетоо е ставало като до вилитее е е ползвал пътят през с. Луково и от високо обирджиите са слизали с малки камиони да напазаруват от вилите желязо и жици. Нито една къща с ламаринен покрив не е останала покрита. Ужасът е голям, попаженията са като от хиперракета на Путин, цитирам то отново.

    Над вилната зона, която се обитава, в боровата гора израстна много голям мутробаоок, към който също има стопански сгради. Обитава се постоянно, пред него винаги има спряни доста скъпи високоопроходми коли не само със софийска регистрация. Близо до него от другата страна на пътя израстват още два мутробарока, нямаа да са  о-малки. Някои хора имат пари, но место да ги инвестират в нещо, което дава работни места, производство, строят мутрабароци като този на Златю Баретата между Симеоново и Бистрица.

    От селото към планината има път, който се слива с пътя по билото на Голема планана. По билото в посоокаа на с. Локорско е особено красииво. На върха при превала имаше паметник на партизанина Венче, направен с вкус. Интереесна бе оградата му, от много стабилно желязо с чугунени петълъчки различни размери и други комунистически свастики. До преди две-три години паметникът не бе ограбен, но тогава дойдоха дървари с фургони. Мина ромбригада, която с газови резачки свали желязото от фургоните, а покрай тях изряза и оградата на паметника, достойна да отиде в някакъв музей. Само това, коет е от бетон остана по паметника. Така паметникът наподобява труп на убит и захвърлен на случайно място човек. Един паметник имаше от типа непросташки, ограблха и него.

     Наблизо до върха с паметника е вр. Драгуната, който пуска разклонение към р. Батулйска. На него е паметникът на баба Елениица, една неграмотна жена, свързана по неволя с партизаните, после набедена за привърженик на култа към личността, тероризиирана е без да знае какво, разболяла се и умряла. Тук е и Въглищарсата землянка, в която се бил крил Тодор Живков. Само дето никой не го е търсел. От Драгунаата до моста над р. Елешница при с. Бакьово име прекрасеен маршрут.

   Тези две села – Подгумер и Войняговци западат все повече, но вече нямат и маршрутки, защото собственикът им банкрутирал. При това положение да се пътува от селата до София, където хората работят е голям проблем, особено в студа. Понякога се налага да се чака автобус доста дълго, около час. Автобусът пътува и доста дълго, защото достига до двете села и тогава севръща до София, сега до Лъвов мост.

 

   Съседното село е Локоорско, известно с четиримата братя партизани Тошкови. Единият от тях, Димитър Тошков е убит, другите трема са били геерали по милицията, войската, службите. Товаа сеело бе най-красивоо от всичките, кметовете не разрешиха да се строят вили над него. Големците по линията на партиизаните направиха големи и скъпи къщи, които сега са изостаавени и са обект на обири, като ромаатаките  се извършват по изоставен път вече път от към с. Войнеговци.  В сравнение с другите села това има най-много работни места по фирмите, настанени в комплекса „2000 телета”. Сградите се ползват за складове, площите за паркинги за тирове. Но селото запада. Вече няма и маршрутка, просто пътници няма. То има славата на най-невярващите селяни от софийските села хоора. Старта му църква е изоставена и рухна, направи се една нова, малка, все е затворена. Бзнемен купи училището и го боядиса в жълто. Някакъв виладжия направи виила, която е красива и стилна, но облагороди мястото окооло един водопад пред нея, направии и мостче над реката, която специално за това селоо ее доста голяма. Тя водооснабдяваше селяните, които си поливаха градините, но концесиоонерите на Софийска вода затвориха съоръжението, то бе разграбено. Вместо безплатна вода от планината, хораата сега заплащат водата и не могат да поливат градините си. Преди поне зеленцуци си гледаха, сега и това не става.

   Туристическите марщрути оот това село са три и са прекрасни. От Огоя и Ябланица стар път е достигал с. Локорско, преминавайки през седовинатата под Локорсия връх, много голам красавец, най-обгледният връх от всички в Големата планина. Прекрасно е и мястото на овчарниците, наричано Яровеенте. Всичко е окрадено!Ако поети закъсат с вдъхновението, нека се изкачат на този връх. За мен той е особено въздействащ, защото съм посещавал всичко, което се вижда от него, а то е от Мургаш до Ком. И Рила ии Витоша се виждат и Руй в Запаадните покраайнинии.

 

     А сега – Кремикоовци. Селото е на ново място, на старото място бе разкрит рудник. Тукк ветроветее така духат, че то бе запазено от мръсотията на Кремиковци, която отиваше в посока на с. Яна. И това село запада с ускорении темпове. Тук феодалите са двама, братята Дамбовци, синове на бившия милиционер на селото, Диимитър Стоянов, ятак от Ябланица. Те купха всичко в селото ии около селото, скиписта направиха на място, където сняг не пада, по едно време ги окошариха, после ги оправдаха по всички обвинения. Започнаха с купуваанеето на ТКЗС-то, тъдето направиха хотел, бутнаха го и както хоата казват, изпраха парите. След което развиха бизнеса си – автомобили, коне. Пицарията им предлага най-вкусните пици и торти, които съм опиитвал.

     Прооблемът на Кремиковци са циганитее. Те наизлизват от всяка стая на изоставените блоци, събират се на гроздове, правят пакоости на хората по къщите, градините. Концентрирани са на изхода на селото към с. Сеславци, но с автобусите щъкат като нещотърсачи в целия регион, а най-първите се сбират в Ботенец, башциганарника тук.

    Тезии селяни имат славата на много вярващи, ходят на църква, грижат се за църквата си, над селото има красив манастир „Св. Георги”. Имотите на манастиира са отнети и на тяхно място са построени общежититяа за виетнамци, където ги учеха за определена работа в Кремиковци. Мутри купиха коомплеса.

    Планиинаата на с. Кремикоовце е прекрасна. Тук е минавал древен път за селата Ябланица и Огоя, в най-виисокат част на който са сараите на Дамбовците. Прекрасен е и пътят по реката, който минаава през осветеен извор и достита извора на реката, каптиран, за да има тръба, от която да се налива воода. Участъкът по билото на Голема планина от Кремикоовци до с. Лоскорско е приказен.

    Село Сеславци е едно от най-западналите села по яката, то направо умира. Имаше един свинарник, и него го закриха, направиха го на кучкарник за бездомни кучета. В резултат на дообива на уранова руда прироодата над него е разрушена в значителна степен. Има пътека от селото към билото на планината, прироодта около която е съхранена. Тук е имало громеен манастир „Св. Никор.лай”, ограбен, останала е само църквата, боядисана с бял латеск, на който пише: Да се учим от заветите на великия Сталин. В църквата има някакви канали във форма на трапец, основно претръъсени от иманяри, разбили всичко до неузнаваемост. Пътят покрай църкават прехвърля планната и слез в долината на р. Елешница и тя прекрасна - където имаше вилна зона. Камък върху камък не е остатнал от нея, всичко е ограбеено –мъртвило, покрито с павой, а през лятото със змии по зидовте.

   

Бухово е чист циганарник, цигани от Видниско нарпидойдоха и напълниха до експроадирване изоставените блоци и административни сгради на Уранообогатителната фабрика. Името на Бухово е турско и означава чист въздух – бу хава. Каква ирония. Имало е кАлени тръби от пасищата над селото, по кито е било пускано млякото на кравите и овцете до селото. Днеес Бухово и оклоностите му саа един от най-големите срамове за страната ни. Ракета на Путин не би могла да нанесе на пиродата над селото такова поражение, резултат от уранодобива.

 

    В Желява цигани няма, няма и поминък. Два-три стареца извеждат кози на паша. Няма и млади хора. Село със затихващи фунции. Долиината на реката над селото, по коята са минавали говедата към пасищата на Мургаш е съсипана от сечта на горите, по-срашно е отколкото при с. Владо Тричков. От някогашните говедарници над селото няма и помен, само бетонните глави, в които са били металните греди на говедарниците. И тук са играли рамбригадите с газови резачки. По телевизията показаха един такъв ром, обгорял почти 100% при опит да открадне кран на газопровод. След вложени 300000 лв. за лечението му той оздравял и плашеше собствениците на газопровода, че ще ги съди, защото не поставили табела, че е орасно….

 

    Следващото село се казваше Йорданкино, сега старото му име, Елешница, е възстановено. И то е много зле, най-зле е пътят към него, старият път от от София за Ботевград преди да се построи магистралата. И тук поминък няма, селото се обезлюдява. Над селото има партизанки паметник на Йораднака Николова. Покрай паметника имаше покрита голяма чешма, беседки, парк. Всичко е ограбено. Паметникът не е пострадал, защото по него няма желязо или цветен метал.

   Манастирът е възстановен. До 1989 г. до него се достигаше трудно, закщото в ляво от пътя в някакаво подземие има секретеен пост.Чувал съм, че е противоатомно убежище като това над с. Кремиковци ина Витоша при водопада.  През 1944 г. отрядът Чавдар превзема манастира. Резултатът е – всичките животни на манастира отнети в името наа народа, оставена е и разписаи за отнемането им. От манастира започва стар път за говедата на Елешница някога към говедарника под изворити на р. Елешница. Има много реки с това име в България. Изворът на реката е каптиран, той е близо до х. Мургаш. Долината на тази река в горното течение е като създадена от Господа да бъде обитавана от крави. От говедарника няма и помен с изключение на няколко бетонни глави.

   Много тъжно място е това село, в миналото – животновъден център. Над говедарника пък е започвала територията на овцете на селото. Без животните, то ще бъде обезселено, закрито, обратният път към животновъдството не е възможен. Вече животът е друг. Много тъжно място.

 

    Магистралата минава над едно село, Потоп, разположено покрй Жерковската река. Това село е така сбутано между двата странични брегове на реката, само скриването на небето над него от магистралата му липсваше. До селото се построи партизански монумент с име „Жерково”. Що бетон се изля там, що скъпи сгради-музеи и какви ли не се построиха. Ходих, когато го построиха и гледах снимки на убитите партизани чавдарци. Най-силно впечатление ми направи химнословенето на уредника на музея за народния отмъстиел Александър Цветков, ако не ме лъже паметта. Изпращали го в някоое село, показвали му фашиста – попа, учителя, кмета, доктора – и той го убивал, като веднага напускал селото. Винаги се справял с вещина при отмъщенията, но веднаж не успял да избяга от селото и го убили и него.

    Едно от най-красивите дерета /по-правиилно е да се нарече долина на река/ е Жерковското. Тук има габри с дънери като елипса, като големия диаметър достига метър. Дерето е пълно с риба и бе приспособено за рибарство на жената на Пенчо Кубадински. Нагоре по течението се събират две реки, които започват близо под вр. Мургаш. Там е и старата хижа Мургаш, опожарена от ловците на партизани. Това дере е едно от най-красивите в Големата планина, съвсем на края й.

 

    И последното село от яката – Чурек. То е на прекрасно място, с прекрасен изгле Тук изведнаж започна голямо строителство на големи къщи. С километър нагоре към Витиня се застрои селото, после всичко затихна. Къщи останаха недостроени, други с надпис, „Продава се”, трети осиротяха и се рушат. Версията ми е, че строилите къщите са починалии, наследнците са проявили ивнтерес „какво може да се взема за туй нещо” и нещата са стигнали до там. Много малко хора живеят постоянно в това село, бих казал откъснато от света. Под селото минава Чурекското дере, една доста голяма река, извираща от билото на планината между вр. Мургаш и Витиня. Горе беше развъдник за най-първите ловци на България, петорката с Тодор Живков и един профсор по математика, забравих му името. Там е имало мандра, която отрядът Чавдар превзема, а на поляната близо до мандрата на ткрасииво място има паметник на чавдарци. На шега хората казмат за този паметник, тук изяли кашкавала…

 

     В този регион, близо до София, където са се устремили да се преселват голяма част от българите, текат такъв тип процеси и впъросът ми е:

     Какво ще прави България с тези региони, които наричаме Ничия земя? Ако една държава няма нужда от територията си, тя я е загубила и без някой да й я отнеме. А природата не търпи празно място….

   





Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Добре стана, че селата се
12.02 06:19
обезлюдиха. Селска България огън да я гори. Циганизация няма, защото циганите не живеят повече от 45 години. Всичко в България върви много добре и се развива в правилната посока.
цитирай
2. sande - pOZDRAVI !
12.02 12:34
https://www.facebook/2366730623367151/videos/574215219720692/?t=11
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6394990
Постинги: 2758
Коментари: 6750
Гласове: 14072
Архив
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031