Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2019 17:34 - НА ВНИМАНИЕТО НА ЛЮБИТЕЛИТЕ БАЛКАНОВЕДИ, КЪМ КОИТО ПРИНАДЛЕЖА И АЗ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 863 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   Аз считам Балканите за важен регион не само за Европа, но и за диваците от Изтока заради стратегическото му положение - кръстопът от Запада към Изтока и обратно, с проливи, за които винаги се е водила борба кой да ги владее. Това са Балканите. Поради тази даденост винаги се е търсел повод от страна на великите сили да поведат войни помежду си кой да ги владее. Цитирам таг, Гаврило Принчип. Ние, българите, обитаващите този регион винаги сме били жертва на интересите на тези велики сили, които са ни лъгали за да прикрият интересите си към нас и територията ни - да ни грабят, разселват, да разселват тук други етноси. Това е описано безпристрастно в статия на г/н Балкански.
    В историята, която учехме, тези неща ги нямаше.
    Ето и статията на г/н Балкански:

БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

И ПРЕСЕЛНИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ


Изминаха близо от 200 до 250 години, откакто десетки хиляди българи от Балканите се преселват предимно по време на руско-турските войни (1768–1774, 1806–1812 и 1828–1812 г.) в Бесарабия (историко-географска територия в днешните Молдова и Украйна) и по-малко в Южна Русия. Преселване в по-малки размери не е преставало в периода на кърджалийството (разбойничеството) в края на XVIII и началото на XX век. Заселването е най-вече в долното течение на реките Дунав и Прут – в Аспаруховия Онгъл (от старобългарски “ъгъл”) или Буджак (на ногайски език “ъгъл”). То става върху земи на прогонени от руснаците местни жители, прилежащи към татарско-ногайски народи, населяващи Източна Европа и Сибир. Повечето от тях са наследници на населението на Златната орда, най-западната част на Монголската империя.

Ногайците са западнотюркски народ от Къпчанската подгрупа (карататари, ногай-татари, кавказки татари). Иса Ногай (1230–1299) е монголки военачалник, управител на Златната орда. Същият е праправнук на Чингиз хан. (Смята се, че “ногай” означава “куче”, но в добрия смисъл).

До неотдавна ни се внушаваше, че причината за въпросното  преселване на българите са единствено и само жестоките престъпления (в разнообразните ѝ форми) на турските власти. Множество изследвания, особено през последните години, доказват че това е само голямата част от истината. Останалата обаче се дължи на широкообхватната преселническата политика на Русия спрямо българското население.

Всяка война на Русия с Турция българите винаги са свързвали със своето освобождение, докато главната цел на Руската империя е била да се добере до  излаза на Черно море и неговите проливи – Босфора и Дарданелите.

Началото на тази политика поставя Петър I Велики. Той се стреми да осигури охрана (сигурна защита) на южните граници на империята. За целта  формира т.нар. военни колонии. В първата половина на XVIII век започва продължителен процес на преселение на християни чужденци от Австрия и Турция в Южна Русия. Специални руски агенти (предимно офицери) са изпращани на Балканите, за да набират колонисти сред християните.

Императрица Екатерина II Велика променя преселническата политика. Тя създава стопанско-земеделски колонии, необходими за подпомагане изхранването на руското население, включително и армията. Тогава се изселват над 500 000 българи. Само по времето на Руско-турската война от 1768–1774 г. във Влашко, Молдова и Украйна пристигат около 2000 многолюдни български семейства. Резултат от тази политика е силното обезбългаряване на Североизточна България. Според Константин Иречек градове като Шумен, Провадия и Сливен губят половината от жителите си.

От началото на XIX век започва по-планово набиране на колонисти от руски консули и агенти. По време на войната 1806–1812 г. (през която се разразява и чумна епидемия) такава задача имат руските офицери при император Александър I. Понякога те провокират малки бунтове, след които под заплаха за турско отмъщение българите са принуждавани да се изселват. Тогава напускат родината си около 3000 български семейства.  В много случаи мигрантските кервани се предвождат от старейшина, руски офицер и казаци.

Срещу преселническа политика на Русия протестира приемания от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност Софроний Врачански (1739–1813). Той се стреми да създаде българска автономна област, но това намерение се отхвърля от руското правителство, защото такава автономия ще пречи на нейния устрем към Цариград.

По време и след войната от 1828–1829 г. (по време на руския император Николай I) във Влашко, Молдова и Южна Русия се изселват около 140 000 българи. Според Ив. Селимски, само от Сливен напускат 4000 семейства и в града остават едва 65.

Тази война води до страшни опустошения в българските земи – разграбване на добитък и реколта от руските войски и в същото време изхранване на турските аскери, беснеещи от ярост, че българите помагат на руснаците.

Одринският мирен договор, подписан на 2/14 септември 1829 г., убива всички надежди на българите за тяхното освобождение. Този договор осигурява на императора нови териториални придобивки и в устието на Дунав, и в Кавказ, и стабилизира влиянието му на Балканския полуостров. Проливите са обявени отворени за всички флотове. Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия и са поставени в руската сфера на влияние. Гърция става независима. Само българите от балканските народи остават “забравени”, “пренебрегнати”, “изоставени” от “спасителката” Русия. И това става след коварно експлоатиране в свой интерес на българските надежди в освободителната ѝ мисия. Русия тогава открито декларира антибългарската си политика. Тя не допуска дори образуване на автономно българско княжество в Добруджа или на север от Дунав. Николай I смята, че етническото надмощие на българите тук е вредно за имперските му интереси. Затова българското население там трябва да бъде принудително разселено.

Въпреки обезбългаряването на големи територии (изгодно и за двете воюващи империи) Русия не постига изцяло целите си, защото естественото възпроизводство на българите бързо компенсира загубите от тази миграция.

Против преселническата политика на Русия се обявяват Георги Раковски (1821–1867) и други наши родолюбци и революционери, тъй като обезбългарените земи веднага ще бъдат заселени с турци. Ето какво пише той в първия български революционен вестник “Дунавски лебед”, бр. 55 от 15 октомври 1861 г.:

Не стига теглото на гръцкото духовенство, от турски управители, но ето че се яви най-популярното преселение за българите в Русия…

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със всякакви лукави и лъжливи обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобна политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самота нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издейства ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени  някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушного народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във Видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин са отворили явна канцелария, да ходят тия окаяни българе да се записват за преселение в Русия, като им дават нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги преселят в Азия Лъжа лукава! Само да измамят простого народа да се пресели…

Георги Раковски е всецяло отдаден за защита на българските земи от обезбългаряване. В тази си дейност проявява и дипломатични способности. Освен, че организира агитация сред населението вътре в България, посочвайки тежките последици от преселението и изобличава турските поробители, които с жестоки насилия принуждават българите да напускат вековните си огнища, той се стреми да убеди руското правителство да спре акцията като вредна за руските държавни интереси. През юли 1861г. отива с мисия в Одеса. Там се среща с ген. П. Стремоухов, отговорник за преселението на българите, с губернатора на Бесарабия и Новорусийския край граф Ал. Струганов и с други отговорни личности от руските управляващи среди.  В значителна степен Раковски успява да ги убеди да спрат преселението на българи в Русия.

Същата година революционерът пише и разпространява сред населението в Северозападна България специална брошура “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” (Букурещ, 1861 г.).

Вижданията за тази политика през този период са критично еднопосочни от най-големите български революционери, отразени и от К. Каменов в “Интелектуално звено “Корени”.

Всякога проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела” (Георги Раковски)

Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби” (Васил Левски)

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употребява още по радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии” (Христо Ботев)

По повод на преселническата политика се появява народната песен “Клета му душа проклета, който руснака пугъна”. В нея се проклина идеята за похода на ген. Дибич За(д)балкански,  който с помощта на над 25 000 български доброволци в тила, превзема Одрин без бой, и последваното изселване на българите от техните земи.

Българи, участвали във войната на страната на Русия, вместо да получат полагащата им се благодарност от нея, са подложени на репресии, защото искат освобождение на родината си.

Един от тези мъже е прочутият Бойчо войвода (Бойчо Цеперански от Тревненските колиби Цепераните) (≈ 1802–1821) с двамата си братя Георги и Петър. Те са заточени в Сибир, защото продължавали борбата срещу турците и след войната. Бойчо успява да избяга. Връщайки се в България 21 години е хайдутин.

Съществуват нови (не изцяло потвърдени) данни, според които известният Индже войвода (≈ 1755–1821) не е загинал във Влашко, а в Сибир.

А когато в Анхиало (Поморие) при ген. Дибич пристига българска делегация от първенци от Котел начело с бащата на Георги Раковски да заявят пред “освободителя”, че сами искат да поведат борба за освобождение, генералът им отговаря: “Българи, не се бунтувайте или аз ще обърна моите топове срещу вас!”

Сериозен проблем за руското командване създава българинът – доброволец  на руска служба капитан Георги Мамарчев (1786–1846) – от рода Мамарците в с. Еркеч (Козичино), вуйчото на Георги Раковски (с истинско име Съби Стойков Събев).  Капитанът е герой от войните 1810–1812 г. и 1828–1829 г. Кавалер е на ордена “Света Ана”, получава и скъпоценна наградна сабя и др. Той насърчава българите в района на Котел и Сливен да не се преселват и започва да ги организира сами да се освободят след изтеглянето на руските войски. Подготвяното въстание е разкрито от руски офицери и ген. Дибич изпраща конен отряд от 200 казаци, които арестуват смелия българин. Мамарчев е наказан като руски офицер, който работи против руските политически интереси.

По-късно, по време на известната Велчова завера от 1935 г., която също е опит за самостоятелно българско въоръжено въстание, капитанът  е арестуван като военен ръководител на заговора. Като руски поданик и военен е предаден от турците на руското правителство. То го разжалва, отнема му ордените и с пъклена подлост го предава отново на турците. Те го заточават в гр. Коня, а след това на остров Самос, където умира през 1846 г.

От Мамарчевия род е и д-р Кръстьо Раковски (Кръстьо Георгиев Станчев) (1873–1941), който пише с голяма аналитичност за политиката на руския царизъм спрямо България в своя исторически труд “Русия на истокъ” (Варна, 1898).

Въпреки, че е деец на българското и международното революционно движение, един от пионерите на социалистическото движение в България, получил висше образование на Запад, достигнал до високи партийни и държавни длъжности в Съветския съюз и е социалистически деец от световна величина, участвал в създаването на Съветска Русия, стигнал до постовете министър-председател на Украинската ССР, зам.-министър на външните работи на СССР, посланик на СССР в Англия и Франция, той попада под диктаторското полезрение на  Сталин, който го изпраща на Оня свят през 1941 г.

Голяма част от историята на България през изминалите столетия (включително и посоченото в тази статия) е прикривана и манипулирана с цел заличаване паметта на множество неудобни за някого събития, които са я съпътствали.

Дали някога ще се появят истински държавници, които да разбулят историческите рани на българския род, та тогава  историята на българите да се описва и изучава такава, каквато е била в действителност? Дали? И кога?

Понастоящем жителите на Молдова и Украйна с български произход са над 1 500 000, а неасимилираните българи са около 300 000 души. Някои ги наричат “живите трофеи” на Русия. Към тях Аспарухова България трябва да се обръща с много повече разсъдливост, почит и уважение.                                                                                                   

                                                                                                     Боян БАЛКАНСКИ


Балкански, Б. Българи сред огнищата на древни народи. С. , 2009.

Войнов, Б. Село Слънчево, Ваеците и маджурите. С., 2014.


  
    



Гласувай:
7
0



1. tikoev - Признавам, не прочвтох материала ...
03.02.2019 17:42
Признавам, не прочвтох материала по простата причина, че вече няма българи. Та за какво говорехме?
цитирай
2. tota - Д-р Иван Селимински
03.02.2019 22:05
Д-р Иван Селимински
цитирай
3. krumbelosvet - "проклетата Русия" - казва Раковски. ЕМОЦИЯ, ПОЛСКИ вирус.
04.02.2019 10:16
А идеята на Левски "сами да се освободим" е невъзможна, освен всичко друго, защото виси на банкерски косъм - няма кой да даде заем на революционери, и да се скара с ВСИЧКИ велики сили.
Само "проклетата Русия" се интересува от нас. Маркс изразява най кратко европейското ПРЕЗРЕНИЕ към Източния въпрос. Само отпорът срещу Русия интересува Европа. Тя и сега с лекота би ни отстъпила на Турция, вместо да воюва за Кърджали, Лудогорието и Родопите.
цитирай
4. planinitenabulgaria - И аз съм чувал подобни неща, ето едно от тях:
04.02.2019 13:33
krumbelosvet написа:
А идеята на Левски "сами да се освободим" е невъзможна, освен всичко друго, защото виси на банкерски косъм - няма кой да даде заем на революционери, и да се скара с ВСИЧКИ велики сили.
Само "проклетата Русия" се интересува от нас. Маркс изразява най кратко европейското ПРЕЗРЕНИЕ към Източния въпрос. Само отпорът срещу Русия интересува Европа. Тя и сега с лекота би ни отстъпила на Турция, вместо да воюва за Кърджали, Лудогорието и Родопите.


На един председател на ТКЗС му закарали една каруца дърва. Половината били нацепени, другата половина не били нацепени.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7351299
Постинги: 3153
Коментари: 8436
Гласове: 15421
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31