Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2019 21:12 - СВЕТЛИНА В БЕЗДУХОВНАТА СТЕП
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1303 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
    Бездуховна степ - това представлява днес не само страната ни. Идвам си от Щатите...Рядко се намира някой, който хвърля светлина сред бездуховните, един от тях е поетът и писателят Боян Балкански, от котото ще поместя разказ-легенда. При прехвърлянето на Понора от с. Зимевица до с. Брезе се преминава през едно плато. Познавайки този регион се учудвам, че при преминаването му през зимата починалият от премръзване е само един. 
    Понеже става въпрос за с. Брезе, да поместя и аз нещо - най-съвършеният оброчен кръст не само по Искрецко, но чак до реката Темщица след Пирот, се намира до църквата на с. Брезе, а до пътя покрай църквата има оригинална римска чешма от типа, каквито има доста по Годечкото корито. В разказа става въпрос за местност, един поноров бисер, който е пред очите ми и поради това понятията, които писателят ползва в него за мен са живи. Поради това възприемам разказа по съвсем различен начин от хората, които не познават региона и тези понятия за тях са мъртви...  
   Велика планина е Понорът, удобна за посещения, дано повече хора я посетят. Описал съм я в блога си и съм я разделиил на три части.

     А ето и разказът-легенда:

КЛАДЕНЧЕТО ГОЛ-ДРА (ХУБАВАТА ДРАГА)

Легенда


От дясната страна на шосето Искрец – Брезе (преди първите брезенски къщи), върху малка седловинка,  се откриват каменни зидове от църква към манастира „Свети Спас” (с оброчен кръст край него), който датира от  XVI–XVII век.

Манастирът е притежавал и стопанисвал много декари земя, разположена предимно на север от него. Голяма площ от нея е била заета с овощни насаждения, ливади, ниви, градини, пчелин, кошари за домашни животни.

Днес този имот се пресича от черен път, свързващ долната част на Брезе с долната част на Добравица (старо име Загъжене).

В най-северната (високата) част на имота е имало кладенче, заобиколено с „подкова” от висока горска растителност. От него е извирала бистра питейна вода, непресъхваща и през  горещите летни дни. Това място, особено по пладне, е било любимо за отдих на работещите към манастира. А те са били предимно девойки от Брезе, Загъжене и Зимевица. По тяхно искане манастирската управа им направила просторен и дълбок вир (езерце) под кладенчето, в което изворната вода през лятото се събирала и затопляла. В него девойките се къпали и прали дрехите си.

Турските бегликчии (събирачи на данъци), които отсядали за повече време в Искрец и по-малко в Брезе, подразбрали за този „девически” кът  в манастирските имоти. Веднъж те, начело с главатаря им, тайно се промъкнали между дъбиците (дъбовете), доближили се сравнително близо до „пладнешката къпалня” и наблюдавали в захлас голите девойки. Продължително гледали, та очите им изкапвали от взиране.  Наслаждавали се на хубостта на българските планински момичета – стройни като тополки, с напращели гърди, с помургавели и усмихнати лица, с дълги до тънката талия светли, кафяви и черни коси. Застоявали се турците, докато девойките започвали да се обличат и да си правят плитки на косите. Те нищо не предприемали срещу хубавиците, за да могат и друг път да им се наслаждават. И го правели, без да подозират за това манастирските работнички.

От всички девойки  предводителят на бегликчиите си харесал най-много Драга от с. Зимевица. Тя била леко мургава, с тънка талия, но с голям и плътен бюст, със смолисто черна коса и със слънчева усмивка, която не падала от лицето й.

Дошла есен. Манастирската реколта е почти прибрана. Атмосферата около кладенчето запустяла. Но гледката от лятото  в паметта на турците останала не само непокътната, но придобила и обсебвала още по-силно съзнанието им.

Настъпила зима. Все повече в главата на бегликчийския главатар узрявало  решението да вземе или открадне Драга от родителите й. А за тази цел лютата зима е най-подходяща, тъй като в такова време всички хора са си в къщите и никой не може да очаква посещение от турци. Не е  като през лятото, когато местните жители са на щрек и често си имат дежурни съгледвачи, та когато към селото им се насочат турци младите жени и девойките забягват в близките гори, за да се скрият. Иначе ще последват  изнасилвания и убийства.

Един ден, в студ и виелица, група турци, начело с техния началник, пристигат в Зимевица, за да вземат със себе си Драга. Липсват обаче сведения как е станало това – дали срещу много жълтици  или насилствено.

Турците и девойката поели на път за Брезе през преспите пеша с изключение на влюбения главатар, който яздел бял кон. От големия студ ръцете, краката и ушите на  „пешаците” помръзнали, но се придвижвали с големи усилия напред, докато водача им седял на коня неподвижен.

Пресичайки Бабина рика „сватбарите” се вгледали в „младоженеца” и забелязали, че целият е посинял от студ и започнал да се олюлява насам-натам. След още малко път изведнъж той се строполил в снега. Наложило се да го качват на коня, за да го крепят от двете му страни, а сетне и да го влачат по дълбоката снежна покривка. Преди да стигнат до Брезе той вече бил „предал Аллаху дух”.

Този случай обезпокоил силно всички негови подчинени, тъй като не са могли да опазят от смърт техният предводител. Започнали да питат какво ще предприеме срещу тях турското началство? Кой ги е така наказал? Дали Аллах или Христос? И още много други въпроси си задавали те.

Какво точно се е случило с тях и девойката Драга – не е ясно. Тук легендата има продължение в три версии.

Първата се състои в това, че след този случай манастирът „Свети Спас” е бил изгорен от турците до основи.

Втората версия е, че Драга се е завърнала  в манастира, вече забременяла от похитителите. И след раждането храмът е бил запален незнайно от кого.

Третата версия гласи, че или Драга, или друго момиче – работничка в манастирските имоти – забременява от игумена, та след като изпищяло новороденото в църковния храм, той бил запален от българи, които не понесли падението и резила на богослужителя.

Каква е самата  истина, едва ли някога ще може да се разбере. Но мястото около кладенчето, което и днес съществува, се нарича Гол-Дра (съкратеното название от турците – Гола  Драга) или Джоркова шопка.

Винаги, когато минавам край това кладенче, си представям лятната картина с  къпещи се весели и хубави девойки, наблюдавани през пролуките на дърветата от турските бегликчии, които подготвяли похищението на Драга.

И букетче от полски цветя полагам до кладенчето.  За хубавата Драга от Зимевица, която чрез легендата живее и до днес в съзнанието на някои възрастни хора.

                                                                                Боян БАЛКАНСКИ                                                                                                              


Забележка: Тази легенда (с посоченото заглавие) е публикувана за първи път от мен през 2009 г. в “Софийски вестник”, бр. 34 и в четвъртата книга на Алманах “С перо, четка и дух” на ХТК “Искри” – Искрец, а по-късно е описана (без посочено заглавие) и в пътеписната ми книга “Загаснали огнища”, 2013 г.



Гласувай:
4
0



1. rosiela - Боян Балкански от с. Искрец, нали?
02.02.2019 21:17
Познавам го, той пише винаги много интересно.
цитирай
2. planinitenabulgaria - От Искрец е, роден е в махала Баломир на 6 км. от Искрец.
02.02.2019 22:02
rosiela написа:
Познавам го, той пише винаги много интересно.


Всеки ден като ученик изминава това разстояние, пресича се и река Искрецка, мост там няма. Родното му място се пада в Малата планина, по площ по-голяма от Витоша, с много оброци и разрушени манастири по времето на турското иго. До построяването на ж. п. линията тук главното населено място е било с. Искрец, а Своге означава вид местност.
Най-важното за г/н Балкански - човек, опазил ценностната система на българите.
През зимата живее в ж. к. Люлин, през лятото в Искрец. Има творчески планове и работи много...
цитирай
3. apostapostoloff - Бездуховност има в САЩ.
12.02.2019 06:23
След съмртта на Ал Гор те фактически вече нямат литература.

У нас културата, литературата е на изключително високо ниво. България има най- добрата литература в света.

Бездуховни са тези, които не съзнават това. Има и такива. Майната им. Да, в България има много некадърни простаци, но те нямат думата. Те са без каквото и да било значение. Литература, театър, кино, музика, живопис- всичко е на шест в България!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7379001
Постинги: 3163
Коментари: 8446
Гласове: 15437
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31