Село Делчево и село Тешово са две села-бисери на Гоце Делчевско. Това са села с българско население, със самобитна архигектура, доста различна за двете села. Общото между тях е тежкото им минало след колективизацията, проведена там през 1958 г, която сложи край на славното им минало и прогони тези горди планинци-животновъди от родните им места по градовете с всичките произтичащи от това проблеми за бита им, за ценностнатата система на поколението им, родено по градовете, превърнало ги от горди, свободни хора в субпродукт на пазара, а довело и до скъсване с родните им места. 
   Накратко ще опиша тези две села:
   Село Тешово е българско село със славно минало, поминъкът на който е бил прдимно животновъдство - на първо място овцевъдството заради огромните пасища над селото и на второ говедовъдството и свързаното с него свинеевъдство, но също така и добив на дървесина, неообходима за примитивния някога добив на желязо. За да получат желязо от рудата тук хората са ползвали дървени въглища и това е причината за изчезването на буковите гори в този регион. Такаа са ми разказвали местните хора. В сечта на горите - да се секат огромните буки с брадви не е лека работа! - и добива на желязо са участвали и жителите на селата Парил и Гайтаниново, днес всичките на път към смъртта си като населени места.
   Село Тешово, което е обезселено жестоко е характерно с каменните си къщи, сокаците между тях, по някои от които е трудно да премине натоварен с дърва кон, с църквата си. Това село би трябвало да получи ранг на архигектурен резерват както селата в този край като Лещен, Коваачевица, Долен и др. още повече, защото къщи изцяло от камък в посочените села-резервати почти няма. Селото е близо и до пътя Гоце Делчев - Катуница. Само в Ковачевица има няколко такива, къщи но строени по други начини, защото камъните са различни - тези в Тешово са гранитни.
   Селото се обезселва, то няма никааква перспектива. Не се съмнявам, че то ще бъде заличено в някакво обозримо бъдеще от картата на България или както казваме, ще се превърне и то в ничия земя.

    Второто село тук, Делчево, наричано Балконът на Гоце Делчев, има подобна съдба. То е разположено доста високо спрямо останалите села, сперед мен към 900 м. н. в. и предлага страхотен изглед към Родопите и широката тук доолина на р. Места, доста гъсто населена с малки селца и един град, Хаджидиимово, на хълм се вижда голям манастир. Тук земята е богата и това привлече цигании от България да се ссамозаселят тук и де се препиитават с крадена на хората продукция. Незаконноото гето, наречено Кремиковци, възникнало тук по времетоо на Ахмед Башев заради ромгласоовете в подкрепаа на ДПС се превърна в цирей за региона. Днес то е изместено над Гърмен в посока към с. Коваачевица. 
    Делчево до 1958 г. се е състояло от над 1000 души, като всяко семейсво е имало по няколко деца. То има център на неголяма тераса, от която започват пътища по долините на деретата, където са разположени отделните махали, други махали са на много стръмни места. И тук архитектурата е самообитна, уникална. Къщите са с каменни основи и нагоре с паянтови етажи, някои много красиви. При църквата в центъра на селотоо разговаряхме с един много възрастен човек, който  помни колективизацията, турнала кръст на селото. Символично човекът  посочи един огромен метален кръст на връх над селото, направен наскоро, който показвал какво му се е случило тогава. Хората са били предимно животновъди, като в селото е имало над 50000 крави. На 4-5 крави е имало в дворовете на хората и по едно прасе, за да оползотворява останалото от кравите като суроватка, старо млякоо, пресечено масло или сирене, а също и месото от кравите, което не става за ядене, червата им и др. Прасетата били толкова еедри, че кочините им били подсилении. Освен това в селото е имало ии доста кози, по-малко овце, които изкарвали по огромните пасиища около вр. Мутороог. И дошла колектиивизацията. Взели на хората живоотните, но също и горите и пасищата, тук ниви няма. Оставили на определен брой хора, напр. на 4 души една частна крава, която обаче нямаало къде да я пасат, защото ливадите станали държавни. Не е все едно един човек да пасе през деня примерно 20 крави или само една, просто не си зааслужава. И настана глад, каза човекът, хората побягнаха кой където намери работа по градовете. И селото, каза той, умре, днес сме само 25 възрастни хора, много от нас към 80, младите нямат какво да правят тук.
   Красотатаа на изложението на селоото, а също и по-хладния му климат през лятото са привлекли богати хора кто митничари, мутри, мафиоти и др, които са купили тук къщи и са ги ремонтирали. Започва и строителство в доста големи мащаби, считало се е, че тук ще идват туриисти, ще се завърти някакъв туристически бизнес.Но не се е получило. Днес са останали само няколко от ремонтираните къъщи, които са празни, една-две още се поправят, останалите са с пуснати кепенци. Опитите да бъде възстановено в някаква степен селоото са пропаднали, то отново е в режим на свободно падене. А не беше така преди десетина годиинии.  Вечер сеелото светеше като украсено с гирлянди, да се намери място за паркиране на площада бе трудно. 
   Има такива моменти в новата ни история. Някъде - нека да е в Банско, на Цигов чарк, или в с. Врата под Белинташ, заапочват да се сбират мутри, после изведаж те се махкват от това място и започват да се сбират другаде. Съшото важи и за определени ресторанти. За жалост, такава е и съдбата на с. Делчево, разположено на едно от най-красивите места около региона на Гоце Делчев. От 10000 души някога, днес само 25, угасвщи си като свещица....
    Ще поместя наколко снимки от с. Делчево:




                        На тези скатове на Пирин хоратаа са основали селото си.



                                  Сокак, но доста широк.








         
                      Една доста голяма по плащ част от селото по долината на рекичка.



















                Възстаноовени къщи







               
Този кръст ни посоче старецът, символизиращ какво се е случило на селото му след 1958 г.