Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2018 23:04 - НА ГОСТИ НА КОНКУРСА “ПИЙАНО НАТПРЕВАР” В БИТОЛА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1357 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 13.10.2018 09:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

НА ГОСТИ НА КОНКУРСА “ПИЙАНО НАТПРЕВАР” В БИТОЛА - 1

 

   Не за първи път сам на този конкурс, защото жена ми е канена всяка година за член на журито. Конкурсът е голяма културна изява за Македония, имаща за цел постигане на духовно възвисяване на македонците чрез запознаването им с музикалното изкуство на страните от Европа. Спомням си едно изказване на Вайсенлерг, когато бе за последе път в България. Той каза, че чрез изкуството си се е стремил да промени хората. Поне за мен, това важи напълно.      

      Органзаторите на конкурса са едно семейство музиканти, фамилията им е Рибарски, които са от Битола, но работят в консерваторията в Скопие. Жената е пианистка, съпругът й е тромбонист, хората са посветили живота си на музиката. Усилията, които полагат да организират този конкурст са много големи, защото организация се прави трудно, а пари за култура се намират все по-трудно. Моето обяснение за този пълзящ процес е инерцията, която света набира - вместо стремеж към духовно възвисяване, той върви към популизъм, което означава опростачване. В случая с този конкурс в Македония става въпрос за истинско изкуство, а не за сръбска простащина като тази, наричана Фестивалът в Гуча. Там се свири чалга, ядат се плескавиици, пие се като за световно, музиката се чува в съседните села, спонсори са политици от Русия, а участниците – умственонемощници, но с претенции – мъжете всичките от породата Курецкаогредо, жените – от породата Пичикаояма. Пълна простащина! Преди години имах случай да бъда на един такъв „фестивал” в с. Извор в Западните покрайнини. Неприятното чувство от изявниците му не ме е напуснало до сега. На последното издание на Фестивала в Гуча са гостували руският пълномощен посланик в Белград, който във върховия момент станал, помолил за тищина и се изказал, похвалвайки сръбските традиции и дружбата на Сърбия с Русия. Сещам се поговорката за краставите магарета. На „Фестивала в Гуча” е била и говорителката на Кремъл, Захарова, която играла чалга.

     Конкурсът за пианисти в Битола е нещо съвсем различно. Децата, търсещи мястото си в музиката показват с изявите си на подиума до къде са стигнали, при изпълнението те дават всичко от себе си. Присъстващите в залата съпреживяват изявите на децата, докосват се до музиката на Бах – слово Божие, преведено на езика на музиката, до музиката на Моцарт – слънчева светлина, която ни озарява, до музиката на Бетховен – човекът с ум вселена, до Шопен – поетът на пианото, до Прокофиев – опънатата до скъсване струна, до Шуман, чиито могъщ дух те понася още  първите акорди на пиесата му като свърши съжаляваш, че отново си на на земята.

       Хвала на тези хора! Чрез изкуството те се борят за духовно въздигане на македонците в отличие от сръбските политици-комунисти, а също и шовинисти, прикрити зад национализЪма, измислен от Жириновски отец и Жириновски син. Сръбските държавници днес са кукли на конци, дърпани от Кремъл, които с просташките си „фестивали” опитват да налагат агресивната си простащина и в културата на Балканите, неразбирайки, че това не прави смисъл.

    Конкурсът не е на някакво високо ниво, участниците са прохождащи в музиката. На всеки конкурс има един който е над всички, този път победителят бе от Турция. Страхотеен музикант, зарадвах го с на два пъти след изявите му с поздравите „Евалла ефенди!” и Машаллах ага!” което много го зарадва. След това минавайки покрай мен, той ме поздравяваше с мараба! А аз за още по-веесело отговарях: Колагеле! А как изпънявашеШопен и Моцарт!

     Децата бяха групирании по възраст в различни категории. Имаше деца от Албания, албанци от Македония, изненадан съм от доброто им представяне. Макар и немузикант осмелявам се да кажа, че обучението им не е било на нужната виисота като пианистична подготоовка и като интерпретация на пиесите, което за една страна като Македония е обяснимо. Но аз им казвам: Хвала Ви! Имам обаче и критика към тях – ние българите, техни сънародници имаме толкова велики композитори, а от подиума не прозвуча нито едно българско произведение. Можеше поне рапсодията Вардар на Панчо Владигеров да научат. Поръчах я за следващия Пийанонатпревар.

   Силно впечатление ми прави присъствето на албанци на този конкурс. Албанците също се стремят към връзки с културата на страните от Европа, като в музиката залагат на сътрудничеството с италианските си колеги. Има ли в журито поканен албанец, той идва заедно с колега от Италия, с когото работи. Добри са албанчетата, но си личи, че полагат много труд. Имаше едно момче от Албания във възрастовата група на турчина, технически като него, но в музикално отношение не бе равен на него. И от по-малките албанчета имаше много добри. Изкуството свързва албанци и македонци, макар преспективите за македонците никак да се добри. Осмелявам се да изкажа мнение по този въпрос, че опростачената част от електората на Македония не осъзнава този процес, затова и бе подведена на референдума.

   Концертът завърши с изявата на една преподаватела по пиано, която изпълни Клавирни пиеси оп. 118 от Брамс и пиеси от Дебюси. Като музикант давам висока оценка на интерпертацията й, но явно няма сценичен опит, защото бе притеснена. Да свири пред журито, пред препълнена зала от хора, разбиращи музиката си е притеснително.

    На натпревара нямаше нито едно сръбче, доста показателно за посоката, която тази страна е поела в областта на културата - посоока, за която твърдя, че ще ги докара до нещо много лошо, което описах в предишния си постинг.

 

    Време за разходки имах доста. Битола е стар трад, който е бил важен регионален център на турците до прогонването им от тук. Тук е имло казарми с постоянно дислоцирана в тях многообройна войска. Върху две от църквите с камъни от разрушените им сгради турците са построили джамии върху тях. Джамиите са били 12, от които днес са останали запазени три огромни. Едната е исторически музей, другите две се ползват за служби, като едната от тях е реновиирана и е връх на този тип архитектура. Не са приятни тези джамии тук, но това е част от историята, която няма никакво отношение към хората в Битола днес. От страна на общината в Битола е допусната ужасяваща архитектурна грешка, по-точно е да кажа простащина, като до самата ограда на една от джамите е построен огромен кичов блок, подобен на този на лудия архитект чех Хундертвасер във Виена.

     Една от огромните джамии днес е исторически музей, а наскоро ремонтираната е такъв шедьовър, че пътуващите към Охридското езеро спират тук за да я разглеждат. Когато я посеетих имаше автобус с японци, които по правиилата – без обувките си -  влязоха да я разглеждат. Интересно е изпълнениието на минаретата, защото които са били изоставени, са се разрушили само до площадката, от която е пеел мюезина.  Надолу те остават монолитни като изляти от бетон. Камъните на минарето са дъговидни, голямо дялане е падало.

    Градът е разположен в равнина под планиинта БабА, което означава голяма. Тя е много красива и висока 2600 м. За върха Пелистер има легенди както за върха Митика на Олимп. Полето е плодородно, има една доста голяма река, която го напоява, а през града минава друга по-малка река. Отбелязвам, че тук районът е карстов, характерен с това, че реките текат и внезапно изчезват под земята, а също и с огромните си езера. Охридскоото езеро е като море, опиращо на две държави, същото важи и за Преспанското. Още доста езера има. Дойранското е също доста голямо, много красиво е Тиквешкото, попадащо в региона на Македония, където се пече най- убавата рикиа на Блканите, тиквешката.

   В града има всякакави архитектурни стилове, включително и такива от Европа. Има една улица, където вечер голяма част от харата прекарват времето си на розходки по нея или седнали на маси пред заведенията. Излъчването на тези седящи по масите млади хора, менящи мисли, не е добро. Между тях няма нито един албаанец. Има и стара чаршия, където автомобиили не могат да влизат. Улиците там са като мрежа. Продава се всичко – албанци предлатат зеленчуци и др. хранителни стоки, можеш да избираш стоки тип китайски или турски боклук. В града има големи търговски обекти, много хотели, казина, игрални домове, които се посещават от гърци. Има обаче и много къщи, които са изоставеени и се рушат, а също и такива, които се продават. Но няма кой да ги купи.

     В града има албански квартал, в който се работи като за световно. Дърва режат и цепят хората, по дворовете работят, метат улиците както нашите турци по селата си в Айтоско. Кварталът е изграден на силно наклонена площ, улиците се много тесни. А албанчета по стръмните улици, които карат колела или нещо подобно на скейбоорд – много. Много са и децата на македонците, но тези са още повече. Ако в България преобладават старите хора, тук преобладават младите.

   Градът има и цигански квартал, който е самият ужас. Този квартал е разположен в няколко дерета, като вече прехвърля пътя от Скопие за Охрид. Всичко е зарито с боклуци, къщите са строени без план, грозни. Планини от боклуци са изхвърлени покрай пътя за Скопие. Други боклуци горят, правейки димна завеса над шосето. Има една лиивада от десетина декара до махалите, цялата покрита с боклуци, авгиеви обори. Хората от Битола се оплакват, че при дъжд водата свлича от цииганския квартал боклуци, които не могат са очистят после за седмици. До циганския квартал се върви поне половин час от центъра на Битола по стръмен път,а после до кварталите им по пътеки. Младите циганета бяха с прически „Джино”, на името на нашия циганиин, двукратен победител в Биг Брадър. Родни сред боклуците, самите те боклуци, подражаващи на популярните телевизионни боклуци. По града ги няма обаче тия цигани, май ги не допускат много-много. Но пък има пътуващи с каруци с цигани по главните улици, по които от високоговорители подканват хората да им продават акумулатори, кабел, алуминий, джелезо. Досадници. Казаха ми, че от стохилядното население на Битола циганите са около 5000 и стават все повече. Толкова били и албанците, които предпочитали да живеят на запад от Вардара, тук били малцинство.

   Най-голямата забележителност на града може би е огромният телевизор зад прозореца на почетния руски консул тук. Сетих се за почетния председател на ДПС, явно в една школа са разработвани, за Категория „Почетни”? И стигнах до извода, че думата почетен произлиза от почтен, какъвто е нашият циганин Доган, каквъто е циганинът Виктор Орбан и какъвто вероятно е поЧТеният руски консул  тук. Телевизорът на почтения консул работи денонощно. Показват как греят лицата на хората от щастие, как убедено говори Путин, мислите му се превеждат с надписи на македонски език. Погледах малко предаването и в мен проточе някакавп перестройка. Щом хората там са толкова щастливи, защо да не си обърна доларите в рубли и да започна да уча руски узик. Две засукани рускини, в името на истината нямаха излъчване на продститутки, с национални прически предлагаха някакави книги на руски. Загледах се в рускините, те помислиха, че се интересувам от книгите им и започнахада ми ги предлагат. На предложението им отговорих така:

    - Вы не знаете, что в арсенала Путина от сегодня новая ракета? Он мог с ней превратить Земля в праховая комета и так все враги ему будет уничтожены.

     Погледнаха ме както капиталистическите полицаи във лака паспорта на Маяковски. Аз бих отговорил на рускините в неговия стил, но малко променен:

   - Читайте, завудюйте, я негражданин Советского союза.

      Това тюрбе на Путин в Битола не може да не е изиграло някаква роля при гласуването на референдума, ще се върна на тази тема. Телевизорът на пъпа на Битола възприех като пукнат гноен цирей, който изпръсква гной към гледащите го. В третата част на постинга си ще се спра на този казус.

  /Следва/

  

   





Гласувай:
5
0



1. rosiela - Интересно ми стана описанието ти,
12.10.2018 23:15
понеже съм била там. дядо ми по майчина линия е оттам и е завършил търговски колеж още преди Македония да е била освободена от турците.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Този постинг ще има още две части.
13.10.2018 00:18
rosiela написа:
понеже съм била там. дядо ми по майчина линия е оттам и е завършил търговски колеж още преди Македония да е била освободена от турците.


Битола е най-красивият регион на Мкедония, традът има облик, има съчетание на старото и новото. Но и много архитектурни недомислици, като напр. 20 етажни блоци насред стари хубави къщи. Не същото важи за Гевгелия, където обликът на града е направо грозен. Във втората частхще опиша околностите на Битола, в които влизат две планини-бисери, Голямата /Баба/ планина и красавицата Галичица, нямаща авна на себе си с дете си езера, Преспанско и Охридско, свързани с подземна река с дебит два пъти колкото на Клептуза. В третата част ще пиша за кръстопътя, на който Македония се намира. Единият води към Европа, желаят го интелигентните хора на Македония, другият е към Сърбия/Русия, който го желаят опростачените от социализъма, по същество електорат на ДПМНЕ, една вредна за Македония партия, манипулираща опростачените. Останалата трета са продажен електорат, подобен на нашите български граждани, които се явяват езичето на кантара - 50 лв, двулитрова бира, сандвич и 1500 денара насочват гласа им в правилвната посока, тази на ДПМНЕ, прокомунистическата, което означава просръбка и пропутинска. Последния фарс на референдума бе брилянтен жемчужин на Путин, който деактивира желаещите да гласуват срещу референдума. Така той присъедини гласовете на негласуващите към тях и не се достигна кворум. Сега се правят опити за междупартийно разбирателдство, но най-вероятно е да има скоро нови избори. Резултатите от тях ще реши отново продажният вот и кръгът се завърта отново...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7369164
Постинги: 3160
Коментари: 8442
Гласове: 15431
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31