Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09 09:21 - ЕФРР - КРИВО РАЗБРАНОТО БОГАТСТВО ЗА СТРАНАТА НИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1391 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

     EФРР – криво разбраното от Другарите богатство за нашата страна

 

    Абревиатурата ЕФРР означава Европейски фонд за регионално развитие. Целта на този Фонд на ЕС е да отпуска пари за благоустройство на малки общини към държавите, членки на ЕС, които са бедни и не могат да съберат от данъци средства за построяване на пътеки до намиращи се в Общината им красиви местности, природни забележителности или антични останки. Така ЕФРР се явява спонсор и за културното развитие на тези страни. Достъпът до средства за такава цел е възможен след представяне на програма за усвояването им пред ЕФРР, в която е описана целта на построяването на пътеката – не става въпрос за пътища за автомобили, а за пътеки, носещи наименованието екопътеки – до къде ще достига пътеката, каква забележителност ще стане достъпна след построяване й. Извършва се оглед от комисия за преценка заслужава ли си да се строи желаната екопътека, прави се изчисление за разходите по построяването й от комисия към ЕФРР, която поема до 90% от разходите.

     В случая е много важна инициативността на кмета на съответната община, а средства по това перо ЕФРР има много, защото това за ЕС е нищо като разход. Освен средства по това перо, твърде скромни, ние получаваме от ЕС и други средства, в размер на стотици милини левове по т. н. кохезионни програми за благоустройство на страната ни, с които покриваме до 90% от разходите за пътищата ни и ж. п. инфраструктурата, за въвеждане на нови технологии, за образование, за внедряване на нови тихнологии, огромни финансови инжекции получаваме и по програмите за ромовата интеграция. Тези инжекции обаче, които са едни огромен ресурс, стават жертва ва злоупотреба – не казвам, че ги крадат ромлидерите и с тях се строят ромбароците по Костинброд и други места - но ефектът от тях е нищожен. Има едно модерно понятие, нарича се източване…

    Аз се радвам, че по мой постинг кметът на с. Дрангово - една изключително инициативна млада и образована дама, върнала се от Америка за да работи за родния си крой, приготви документация за пред ЕФРР за построяване на екопътека от селото до пещерния комплекс над него, носещ името на махалата под него, Пещерна. Като турист с поглед върху почти цялата страна казаам, че такъв красив комплекс от пещери и скални образувания, между които и един естествен скален мост в България няма. За да носи махалата това име  е показателно, че хората при основаването на селото са имали предвид това божествено кътче. Тези пещери са наистина уникални, но те са не само не само над махалата Пещерна, а навсякъде над с. Дрангово. Имам доста постиинги за тях, обходил съм ги всичките. До тях има и два върха, Голям Тулпан и Малък Тулпан, на който има скални ниши. Една от любимите ми снимки е тази, на която се виждат двата Тулпана в една линия от централното било на Родопа. Долините на реките, които се събират в с. Дрангово също са бисери. И още нещо – тази Община като грижи на хората за нея по отношение на опазване на природната среда е изключителна, според мен първо защото хората са много работливи и второ, защото кметицата си е на мястото. Ще допълня и още нещо – красивите млади помакини – те нямат равни на себе си в Западните Източни Родопи. Стройни са като газели и пъргави като змии.

    Сега ще пиша за строителството на екопътеките и подръжката им, като веднага ще кажа, че тя е много зле. Категорично разделям екопътеките на две категории - екопътеки в Северна България и екопътеки в Южна България. В Северна България срещу екопътеките се води пропаганда от бившите комунисти, които са основният електорат на Нинова и Радев, най-големите врагове на България. Тези двамата са в основата на политиката на опростачване на хората, като залагат на фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата. Това се прави срещу страната ни, в интерес на Путин, който иска чрез тях да всява хаос и недоверие към всичко, което се върши у нас, та да заприличаме и ние на примати като тях. На мен по ресторантчетата, където съм спирал обикновено когато се връщам от някое мое пътуване, пиянищата, които не работят и по цял ден пият /електоратът на Нинова и Радев/ са ми казвали, че тези екопътеки се строят за да могат по тях да се разхождат евроГейците, когато дойдат на почвика в България. Това е порочно мислене за предназначението им, което има пагубно отражение върху подържането на тези екопътеки. Опростачените /електоратът на Нинова и Радев/ твърдят, че щом пътеките са построени от евроГейците, те трябва и да си ги подържат. А те, мръсниците, според обясненото им от Партията, искали да ни грабят, защото си строяли пътеки за тях, а ние трябвало да им ги подържаме ние. Същите разсъждениея се отнасят и за магистралите, което показва от къде идва тази дезинформация – от кибиргибридниците на Путин, които водят срещу нас хибридна война, отправяйки посланията си към опростачения от тях електорат. Подобни са и разсъжденията за метрото на София, но там крадците са назовани поименно - Бойко и Фандъкова. Заради тях се строи метрото, обяснява Партията на електората си в Северна България, да могат да крадат.

    Още малко информация за екопътеките:

    Екопътеките не са нещо евтино по нашия аршин, защото те струват средно по 10 млн. лв. За построяването им се откриват временни работни места, а самото построяване понякога е доста трудоемко. Разбиват се скали и се обезопасяват с парапети, правят се мостове, понякога се правят тераси, които служат за придвижване покрай вертикални скали. Изпълнението трябва да е много сигурно, опасните места трябва да се проверяват. Цитирам екопътеката за водопада Боров камик над Згориград. От скала да скала са прехвърляни мостове, разбира се дървени, има почти отвесни стълби с парапети, от които се слиза с дупето напред, под туристите зее пропаст с бучаща вода. В страни от екопътеката има тераси, от които се вижда нещо много красиво, оставащо скрито ако човек е на екопътеката.

    След приемането на екопътеката, тя става собственост на Общината, която трябва да се грижи за нея. Направена и пусната в експлоатация, екопътеката издържа 4-5 години а след това, направеното от дърво трябва да се прегледа,  подсили, укрепи или смени. Нямаме пари в Общината, няма да подържаме екопътеката, е реакцията на общините с кметове комунисти, когато бъдат сезирани, че някоя стълба или мост са опасни и трябва да се сменят. Това е мислене е плод на опростачването на кметовете, извършвано планомерно по партийната линия на Нинова и Радев, за които пътеките, като са си ги наппавили за тях евроГейците, трябва и да си ги подържат. Не е необходимо да казвам, че ако на една екопътека падне мост, тя става неизползваема, изоставя се и буквално изчезва от планината, като всичкия труд и средства на хората пропадат. Пропадат и парите, обикновено към 10 млн. лв. за нея, които повече няма да бъдат получени от ЕФРР. Да ни направят екопътеки хората, ние да ги изоставим. Пари се дават на културните хора, държави, не на опростачени от кърмчиите си. Цитиирам един такъв кърмчия, който от най-високия пост в страната правеше звуци към опростачения си електорат, че ако правителството не започнело да работи, народът щял да вземе властта. Звуците Ви не правят смисъл, Другарю интернационалисТ!

  Веднаж направена екопътеката, за нея вече не трябвят много средства. Но!!!

     Бях на туризъм по Чипровския водопад, където пътеката се реновираше от едни…пиянища. Тях хванали от общината, отговорникът им по линията на Общинати ми каза: При нас нямаме хора за работа!  Бях на водопада рано, ремонтчиките бяха вече докарани докъдето може с микробус. На връщане ги видях как работят. Ако имам такива работници с ритници ще ги изхвърля от дома си, добре, че си правя всичко сам. Всяка тяхна втора дума бе ракията, която се стУдеше в чашата на водопада, като торбата беше вързана за камъните с въже.

    Ще напомня за екопътеките под вр. Копрен. От тях остана само една, защото до водопада – Големия скок – се достига по римски път от Копиловци за Дойкинци през централното било на Балкана, висок около 2000 м. И по тази пътека, при която най-ценния материал е боята по буките има обаче проблеми - на отклонението от пътя няма табелка, а в началото римския път тя наподобява по обрастване на телесните отверстия на една много първа дама, някога председателката на парламентарната група на джуревеца, Иван Костов.

    Още две пътеки ще цитирам от този регион, които са изключително важни за него. Те са по долината на реките Дуршина и Ланжина, с разкошни водопади. Водата на единия като пада образува буквата Х.  Дясната екопътека имаше много мостове и стълби и отвеждаше на едно обгледно място, където имаше дървена къщичка на изключително обгледно място към Копрен и Трите чуки. Екопътеката бе запусната, стълбите и мостовете се потрошиха, тя стана неизползваема. Пиянища подпалиха по време на безумно пиянство прекрасната дървена къщичка, внесена от Финландия. Дали ако пак поискаме от ЕФРР пари за повторно построяванее на тази екопътека такива ще не бъдат дадени или като отговор ще получим от тях високо вдигнат среден пръст за това, което правим, лесно е да се отгатне. Ние нищо не можем да направим, но и като ни направят нещо, не ценим чуждия труд и го унищожаваме. На такива като нас турците казват хаирсузи / съсипвачи/ а на тези, които не вярват в бог, който и да той наричат гявури /неверници/.

   Да завърша с още една екопътека, която извеждаше по много стръмна долина туристите горе под скалите Куклите, част от масива на Копрен. Стълбите не бяха почупени или откраднати за огрев, а изоставени…

   Къде ли не съм виждал екопътеки, отношението към тях е подобно, но разликата, за която споменах я има – в Северна Бълтария положението с екопътеките е много по-лошо, отколкото в Южна. Според мен, защото комунизмът там остава и сега, в тези пътеки елекоратът на Нинова и Радев вижда вмешателство на чуждите страни във вътрешните ни работи. Така ги учат мекеретата на двамата най-големи врагове на България ,които споменах няколко пъти. Кръчмите обаче – това е нещо друго. В тях има бюстове и портрети на Ленин, Сталин, Путин, Димитров, Васил Коларов и на правешкия джурувец. Нека някой мине през ресторанта на с. Балван, но тези атрибуги ги има и в Южна България. Нека някой мине през кръчмата в центъра на с. Антон, селото, на което с референдум хората не възърнаха старото име, а оставиха това на интернационалиста Антон Иванов.

 

     Наскоро посетих Хотнишките водопади и Еменския водопад. Голяма красота. Хотнишкият водопад е по-посещаван, защото автомобилите достигат до него. Екопътеката му е в добро състояние. Макар и опасна тя помат на туристите да се изкачат и до втория водопад, след който да продължат по теченето на рекичката до с. Момин сбор. Пътеката до Еменския водопад обаче е изоставена. Тя е в два варианта, единият от които е над пропастта с рекичката. От нея разклоненията до места  за разглеждане на ккрасотите на това ждрело,  невъзможни за изкачване без стълби и мостове върхове са потрошени. Слизането към долината на реката е много трудно, защото по стръмните места от стъплата са останали само колчетата. Положената някога боя се е изтрила. Но бившите първи – наши и съветски – които разрушиха с колективизацията основата на страната ни, селото, продължават да гледат посетителите на ресторантчето на с. Балван от стените и специалните поставки за бюстовете им.

 

     Ще завърша постинга си с две предложения за екопътеки.

     Първото ми предложение е за въжен мост от с. Гняздово до Острова, над яз. Студен кладенец. От острова втори въжен мэст трябва да достига другия бряг на язовира. Мястото е прерасно, има и ж. п. спирка наблизо.С това поосещенията на хората по тези красиви места ще нарастна, както при въжения мост при с. Лисиците, където също има ж. п. спирка, Момина скала.

 

    Второто ми предложение е за продължаванее на екопътеката в посока на Видимското пръскало – най-красивият български водопад от мостчето за разглеждането му, където тя свършва. Нагоре по долината на р. Пръскалска продължава римски път, който достига под чашата на водопада. Изкачването по скалата до тази чаша е много опасно, трябва да се опъне едно въже от около 200 м. Съвсем лесно е. Това ще бъде разклонение от екопътеката, която има трасе – римският път, който се изкачва в посока на Русалийските гробища, но е обрасъл и непроходим. Този път се състои от серпантини, наппавени по скат с наклон поне 30 градуса спрямо вертикалата.

   Дано кметовете на с. Гняздово и на с. Видима прочетат този мой постинг…





Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Не човек, а желязо, изсъскал агентът фашист.
05.09 11:37
Тихо мъртвият казал: нЕ, КОМУНИСТ!


А така.

цитирай
2. vladtepes - За екопътеките
05.09 17:26
Всички дървени стълби, мостове, парапети на екопътеките и т.н. трябва да се полеят обилно с бензин, да се посипят с алуминиеви при възможност титанови или циркониеви стружки за по-висока температура и да се запалят. Изоставянето на екопътеките не е достатъчно, трябват активни действия срещу тях.
цитирай
3. vesever - За Еменския водопад, някога имаше ...
05.09 21:57
За Еменския водопад, някога имаше екопътеки и мостове, по които хората да се придвижват нормално...но наистина е жалко, че са ги изоставили и не се поддържат, красотата е неземна, заставайки на някой от мостовете, на високо, и човек отвсякъде опасан от този чудесен простор и зеленина, като в приказка.
Поначало последният търновски кмет прави доста неща за града, за разлика от предишните кметове.
Можем да отправим предложение и за възстановяване на тези екопътеки.
Както и на Хотница, която ако и да е в доста по-добро състояние, пак има нужда от поддръжка и подобрение...
Ако до всички ключови места по планините се направят екопътеки, туризмът би разцъфтял. И до водопади, и до пещери, и до светилища...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930