Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 11:17 - РЕГИОН КЪРДЖАЛИ - ДОСТА РАЗЛИЧЕН ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 291 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                    РЕГИОН  КЪРДЖАЛИ - 

 ДОСТА  РАЗЛИЧЕН  ОТ  ОСТАНАЛИТЕ  БЪЛГАРСКИ  РЕГИОНИ

 

      В последните години на планината Източни Родопи отделям доста голямо внимание като турист, любител краевед и природозащитник. Това е най-трудната за разбиране планина. По нея не е достатъчно да ходиш, да се наслаждаваш на природата й, която съвсем реално погледнато не е особено красива. Трябва подготовка за тази планина, защото тя част от история на хората, които са я обитавали от около 10000 години насам. Тук са се водили много борби /войни!/ за налагане на определена вяра, останали са много древни културни паметници. Толкова на гъсто антични паметници на културата в България по други места няма. Тези паметници не са строени от предците ни, заселели се тук преди около 1300 години, а от хората, обитавали тези места преди нас. Най-великите от тези паметници са дело на траките. Римските пътища пък са направили възможен достъпа до планината и благодарение на тях са възникнали голяма част от населените места. Отбелязвам, че покрай много от тракийските паметници на културата, скалните им светилища, преминават римски пътища като връзката между тях е ползването на трасета на пътеките на тракиите до светилищата им за построяване върху тях на новите, по-широки римски пътища. Благодарение на този факт голяма част от тракийските светилища имат удобен път до тях. Снимки в блога си, където има размит през 2000 годишното си съществуване римския път и под него личат издяланите в скалите пътеки на траките съм помествал доста. Макар планината да се състои от безкрайни деретини, почти по всяко от тях има тесен римски  път, широк около 80 см. Има и по-шроки, при последното ми пътуване направих снимки на такива с широчина три метра. По римските пътища, търсейки вода и паша за животните си, през следващите векове са преминавали със стадата си животновъди, които намирайки подходящо  за поминъка им място са основавали населено място. Това става след 1700-а година, описал съм в блога си защо. Част от построените преди 300 години къщи, наподобяващи крепости заради дебелите си каменни зидове и незапалимия си каменен покрив остават и сега.

    Древните културни паметници по Източни Родопи ми въздейсват много силно. Докосвайки се до тях, те се превръщат за мен в извор на вдъхновение, сила здраве. Поради това забележа ли някъде тракийско светилище, някой скала, която е вероятно да е част от такова, аз правя всички възможно да ги достигна. За достигането обясних защо ме улесняват рмскитее пътища, които също ме вдъхновават, а често наблизо до тракийските скални светилища има останки или дори запазени византийски крепости, строено по време ва великото преселение на народите между ІV и VІІ век. Не винаги да се достигне до светилища или крепости е лесно, а понякога препятствията са и непреодолими – гъста растителност, задължително бодлива, непреодолими скали, много дълбоки дерета със скалисти блегове. Макар и ниска планина, чиято височина не надвишава 1600 м. Източните Родопи са трудно проходима планина, същото важи иза Западните, които обаче са по-високи. При тези свои пътувания понякога срещам и красоти, които са уникални – реката е остъргала до скала планината и се вие в чудни мраморни меандри. Известно е, че мраморът се образува на границата между гранита и карста, като гранитът е винаги над карста, за пример давам Север Пирин. Подобно отношение, каквото имам към тракийските светилища имам и към оброците в Западна България, на които посветих доста години от туристичесата си дейност.

    Животът ми предостави възможността да познавам Източните Родопи /пък и Западните/ преди 1989 г., след това по времето на Възродителния процес, когато той прегази хората там и цели части от този регион бяха обезлюдени, предостави ми и възможността да виждам осезаемите промени, които настъпват там сега. Предварително ще кажа, че тези промени не са в интерес на страната ни по НЕЙНА вина, защото тя няма стратегия за развитието на региона, е абдикирала от него, като вакумът е запълнен от фалшивата партия ДПС, лабораторна разработка на ДС, чиито аги и откровени бабаити яхнаха хората там и ти държат в измислените от тях икономически клещи. Тези крещи са много жестоки за помаците, турците намират изход да октават неподвластни на тази партия на ДС, отдавна осъзнали защо тя бе създадена. Тези, които бяха предателите на турците по време на възродителния процес, днес ще работят за правата и свободите на хора, за които те осведомяваха ДС, като агент Сава, агент Павел, Анал Лютиф и останалите, днес ще рабоят за турците в България? Ако държавата не осъзнае ролята си тук, вероятността от още едно Косово на Балканите става съвсем реална, ще се върна на тази тема. Политическата конюктура в страната в момента, когато имаме проевропейско правителство и тролове / посочвам само три трола – Радев, Нинова и Сидеров/ работещи срещу страната ни, благоприятсва процесът за противопоставяне на хората в страната ни и вероятност от решение, каквото бе неизбежно за Косово и което аз за разлика от доста европейски националпопулисти на високи хпостове  и наши непочистени политпроститути приемам като безалтернативно.

   

    Промените в Източни Родопи вървят, тях вече никой не може да ги спре. След кризата от 1989 г, Възродителният процес, сега там върви оживление, след него ще има и подем. Известно е, че турците по населените места сами си взеха решение да останал ли след репресиите от 1989 г. по селата си или да емигрират в Турция. Имаше и смесени решения, при които част от хората по селата напуснаха страната, друга – не. Така селата, които бяха напуснати днес изглеждат като ударени от хиперракети на Путин. Мисля си, колко е страшно начело на света да има идиоти. Точно тези идиоти, бих ги нарекъл фундаменталисти, приели за символ верую фалшивата наука, наречеена марксизъм, станаха прична да загинат до сега около 200000000 души по света, част от техните репресии се стовариха и върху българските турци по заповедот Кремъл. Напомням за момиченцето, застреляно в цедилката на гърба на майка си. Извевраваците е трябвало да знаят по кого стрелят и въпреки това се стреляли. С идеологията си идиотите причиниха /повтарям, по приказ от Москва/  в страната ни разрушения, еквивалентни на тези, които биха причинила най-могъщите ракети на света, тези на Путин. Ще поместя ужасяващи картини, кореспондиращи на тези в Сирия, където един комуниистически режим така и не ще да се махне от властта, където в името на марксизъма Путин изби към 500000 сирийци и причини небивала миграция.  Заради това изверване огромни къщи, между които и правени от дялан камък, други от типа стройни - високи три етажа, целокаменни и с каменен покрив, бяха изоставени от обитателите им. Така трудът на няколко поколения бе унищожен, хората прокудени от родните им места, а планината благодарение на човешката дейност в нея ако някога бе градина, днес се превръща в пустиня. Една част от планината обаче, която бе тотално обезселена от разработката на КГБ, проведена от ДС.

    В Кърджалийско сега тече един позитивен процес в селата, които не бяха напуснати изцяло от турците. Преселелите се в Туриця помагат на роднините си тук, благоустрояват къщете им, стопанствата им, през лятото идват да помагат. На възрастните си родители. Ще дам пример за една туркиня, след 1989 г. преселила се в Англия. Устроила си живота там, но не прекъснала връзката си с родното си място и роднините си тук. Спечелите пари е изразходвала за строеж на тюрбе, на разкошна чешма с градинка около нея, водаата на която идва от километър, за един огромен навес. Жената работи четири месеца през лятото при родителите си, които още са живи. И всеки път като литне за Лондон си мисли кога ще минат 8 месеца, за да се въре на родното си вуесто, с. Врело. Понеже жената е културна, имахме доста дълъг разговор с нея, а тя показваше делата си – цял комплекс, за който средствата са от нея, а организаторът е баща й. Евалла на тази жена!

    Благодареение на роднините си, предимно в Турция, доста от селата се променят, в тях изникват съвременни къщи. За жалост в съседство до тези къщи стърчат развалини от камъните на паднала вече къща, двор, станал келеме, рухнали обори. След 1989 г. стопаниите им не са се връщали в България въобще. Има и ощее един елемент – децата на изселилите са в Турция се връщат тук през лятото, но те не знят и една българска дума. Но родното им място ги влече,  построили са нещо модерно, красиво, скъпо.

   Тук ще отбележа какво казват турците за произхода на парите за хубавите им къщи:

   Ако работиш, казват те, в България, ще те излъжат. Ще кажат, че фирмата е фалирала, ше измислят някаква уйдурма, няма да ти платят заплатите, ще ти окрадат труда. В Турция каквото се изработи ти се плаща веднага и то добре. Затова имаме и пари и високи пенсии, с тях помагаме тук.

   За по-заможните български турци, такива има в гр. Бурса, където половината от населението е български турци, има и други опции – те вземат заеми, с които строят тук малки хотели и хотел-ресторанти на атрактивни места. Ще посоча само един такъв, в квартала Агнево на с. Бенковски, до Златоград. Води се нещо като ловно-рибарска хижа, луксозно е, наоколо има много забележителности, исторически и природни. Има и нещо друго обаче, което привича преобладаващата част от гостите, лайновози със скъпи коли, туристите не са много. Причината е, че тук всичко с изключение на хляба, който е купешки и свинското месо, всичко друго е местно производство. Дори и рибата. Да изядеш една салата от градиински домами, които миришат на домати, или пък ягоди, които миришат на ягоди, да си вземеш овче сирене, яйца с оранжев жълтък – всичко за ядене тук е супер. Хората са са замсилили вече да разширяват заведението и има построена още една част, но още не функционира. Това заведение дава макар и скромен поминък хна хората тук, работят, продават си продукцията. Ама пък каква продукция, нементе.  Има и табло с интересните места за посещаване, което аз им кориигирах, защото забележителности бяха отбелязани, че са по други села. Тук посочвам и още нещо важно, в заведението работят турци и помаци заедно, ще поясна защо това е така важно.

 

    Кърджалийсски окръг изглежда по различен начин от другите окръзи от момента, когато стъпиш на асфалтовия път, на който пише: Стопанисва се от ОПУ Кърджали. Колата заспива, а от Пловдив до тук подскокнува или пропада в дупки, ако не внимаваш, ще я строшиш. Това има и недостатъци, защото пътят е с остри завои и мутри карат лъскавите си возила с много висока скорост. Не уточнявам от къде са мутрите, те си приличат като червивите дренки от един дол. Покрай пътя всичките навдвесени клони или храсти са почистени, хоризонталната маркировка свети от белота. Така изглежда и в страни от пътя – нивите, градините и микроязовирите са като около летището на Мюнхен. Работливи хора. При това хората тук сега са толкова малко, но знаят цената на земята, пазят си я и я работят. Знаят и цената на водата, знаят и цената на гората. Навсякъде чешми и кладенчета, има дъбови дървета с диаметър по метър и половина. Не навсякъде в Източни Родопи земята е хубава. Такава е по долината на р. Перперек, между градовете Комунига и Черноочене. Радост за очите. За жалост напомням и за полупустинята Изтоочни Родопи, в която се е превърнала обезлюдената им част с каменните съборетини или останала все още къщи, в чиито полуподземни етажи са се заселили мечки. Това са местата, където предии 300 години осядат турските странстващи животновъди кюрди. През ума ми преминава един спомен. Единият е когато бяхме при с. Лебед, село с 14 микроязовиира,  и на сутринта всичко бе блокирано от ДС, автобусите не се движеха. Имаше джипове с апарати за издаване на паспорти. Вторият път попаднах на една от бригадите с чукове, които от с. Тополово нагоре разбиваха с чуковете сии паметниците на гробищата на мюсюлманите, тук помаци. Трошаха и плочите по чешмите, където имаше турски имена. За по-лесно направо разрушаваха чешмите. Какъв морал са имали тези хора, да трошат пааметниците по гробовете на хората, чешмите, направени животните да пият вода от поилките и хората за здравето им или в памет на построилия чешмата. Същите тези наемници днес се изявяват като платени протестъри, защитаващи Орешарски, Радев Нинова. Това е електоратътъ им на тези най-първи български тролове във властта, към когото те отправят посланията си от най-висооките места в страната. Към електората им - хората без морал в българия, пияниците и нерачотещите, занимаващи се с далавери и престъпност, без съвест, продажници, опростачени до максималната степен. Които с продажните си гласове определят кой да управлява интелигентнитее хора в България, избирайки този, който прилича на тях по простотията си.

   Където има хора по селата, селата също изглеждат много добре. Улиците са преметени, но прясната говежда тор няма как да се почисти. Пътуваш ли с кола, осторожно внимание трябва, иначе ще  падне после голямо миене. Впечатление правят и многобройните чешми, кладенчета и отведени към селета води от малки рекички, което контрастира на пейзажа – пясъци, камъни, никъде водоиизточници, а вода – колкото искаш. Това са си строли турците сами. Подчертавам, не само заради тях, но и заради животните им, техният поминък, към които имат срециално отношение.

     Турците от 1989 г. до сега така и не научиха новите имена на махалите, чужди за тяхната топонимия и не правещи смисъл.  Те си знаят страрите имена. Ако търсиш нещо по новото име, не могат да ти помогнат. Ето три характерни имена на села – Гулийка, Ауста, Цацаровци. В третото село е живял род, дал вероятно днешният най-пръв съдия на страната, но първите две дали се казват така или напр. село Многоголямкур,  разлика няма. Името, което предлагам все пак има логика, а какво ли означава напр. Ауста? Големи умове са били тия от ДС някога!

 

    Това, което не е добре за България е разцеплението, до което доведе хората предателската партия ДПС. Резултатът – турците се усетиха, че тия не семо не работят за тях, ползват ти за паравансикиш и ги отлюспиха. Недостигът от гласове ДПС допълва с платения ромски вот. ДПС обаче трайно скара турци и помаци, едно от причините е, че помаците остават желязната гвардия на Доган. И още нещо направи ДПС, държи помаците в икономически клещи и ги настрои срещу нас, еднокръвните им братя. Като гръмнат някой ми е жал за него, но за бащата на ДПС, Луканов, и това му е малко. Остави ни страхотни проблеми. В реда на тези мисли може да се разбере меракът на Ердоган за Косовски вариант на региона Кърджали, но има един допълнитеелен проблем – половината от населението му са помаци, които са етнически българи. За да се настоява за това първо трябва да им се промият мозъците. Помаците да живеят в държава, но с тяхната религя, а не в държава с хора от техния етнос е трудно нещо. Въвеждам таг за един град, където тези стремежи на Ердоган са много напреднали, Якоруда. Хайде и още едно село, Света Петка. ДПС е причината ислямът да задържа помаците в планините и да не им разрешава да правят бракове с християни.

    Ще пиша още на тази тема, за този път стига. Аз извърших фантастично пътуване, но мисля, че имах и помощ отгоре в доста от случаите. При пътуванията сред турски регион винаги към теб идва някакъв човек и те разтоваря. При мен този разговор е доста кратък, човекъ си признава, че е дошъл да види далии не съм хаирсузин, кйто бара /краде/, констатира, че съм харен и си тръгва. Този път обаче научавайки защо съм по техните места, ня няколко пъти те ме отправяха към светилища, непосещавани въобще. Ще поместя снимки за тях. Така обаче се разширяваше програмата ми и едвам се вмествах в светлото време на деня. Винаги бях канен да спя някъде, гледах да не оставям вечер колат си някъде, където ако ме видят, че спя ще ме изкарат насила и ще ме отведат в някоя къща.

    Две от преживяванията ми само ще спомена от това тежко пътуване, което ще опиша в няколко постинга. Първото бе изкачването на вр. Вейката, един от върховете на резервата Гюмюрджински снежник, една от най-великите природни красоти на Източни Родопи. При лошо време и неколкократно колебание да се върна или да продължа, все пак достигнах върха, времето се оправи. Доволен съм, че издържах прехода, който е 10-12 часа. Това беше още един страх освен оста неприятното в началото време и несигурността, която то ми ппричинява.

   Второто ми преживяване бе при медресето между селата Чобанка и Биволяне. Това медресе, мохамеданско висше училище е второто по големина след това в Шумен. То бе затворено, но при мен дойде един кравар да провери къкъв съм и след като ме проучи каза да чакам. Доведе уредниците на медресето, въвееде ме навсякъде из него, а то огромно, разеши ми и да снимам. Снимах и помещението с починалите молли, а също и помещението на една починала кадъна, майка на най-извествия молла. След това уредничката, която използва минутите да чисти бурени в тревата настоя да ми направи кафе и да остана на лаф. Между другото тя каза, ча хора, които не работят, не се женят и нямат деца, които не вярват в Господ /гявури/, тя не допуска в медресето. А аз получих покана да отида една седмица на почивка в медресето с жена ми, където има стаи лукс категория. И се оплака, че вече и между младите турчета имало такива, които не искат да работят. Попитах я, как познава кого да върне и кого да пусне в манастира, тя отговори, че си личи.

     Постингът ми ще има още много, мното продължения. Защото открих три скални гробници, поне десетина светилища, щ ги преброя по снимките, посетих и още доста други, а също и много природни красоти, между които най-красивия язовир в България, Студен кладенец. Не работеше корабчето при ЛРС до с. Нановица, щяха да ме откарат и на острова срещу него. Той не е точно остров, а един изшилен от водата връх.

       Всичко тук е неповторимо....

     




Гласувай:
2
0



1. vesever - Вълнуващи места си посетил. Като ...
24.05 09:26
Вълнуващи места си посетил.
Като малка с моята баба Веска ходехме по манастири, тя ме водеше и много ми харесваше, да усещам духа на старото време, дори аромата..
Иска ми се и да ходя по римски път, само веднъж съм ходила, по този, който се спуска към Кръстец.
Като си представи човек, колко хиляди години са изминали, а светилища и градежи са се запазили и за нас...това е величествено. От малка ми се иска да можех да се пренеса в старите времена, да мога да видя какво е било, и хората какви са били, и животът им...
Жалко, че много от местата са обезлюдени, би било чудесно да можеше да кипи живот, да можеше да се запази и старият бит..
Поздрави, Коста, ще чакам снимки от тези места...
цитирай
2. planinitenabulgaria - От това пътуване имам малко над 1000 снимки от доста тракийски светилища,
25.05 18:19
жертвени скали, но и природни красоти. Качих се на един връх, от който най-добре се вижда приказният остров на яз Студен кладенец. Сега нямам много време за блога, но ще с върна пък към него. Едно от най-интересните места с античти останки е това около с. Равен. Там е светилището на Орфей, но всяка скала в този регион има следи от дейност на траките. Не знам точно каква е била, мисля, че е свързана с религиозните им обряди.
Тракийските светилища са първите, пътеките за обслужването им после са ползвани като трасета за построяване на техните пътища, които са от 4 категории, започващи от широчинае 80 см. и достигащи до 4 м. Най-гъстата мрежа от такива пътища е в Източни Родипи, след тях идват тези в Западния Балкан, който започва с посоката север-юг и после завива на изток. През Балкана останалите до днес римски пътища, които го прехвърлят са няколко, най-запазените са тези от с. Острец до с. Тъжа и от Дряново към Николаево, където Балканът е много широк. По времето на цар Борис ІІІ те са разширени от трудоваците и така са заличени, останали са само стръмните им участъци и с остри завои. Има и други, части от които се забелязват при преходи по билото на Балкана. Интересното е, че по Западните Родопи римските пътища са по-рядко, но са само от високите категории.
Хората, които проявяват интерес към страната си, стават все по-малко. Толкова красоти има страната ни и останки от античната култура, но всичко това поради неосъществилите жив контакт с тях са мъртви понятия, към които те не проявяват интерес. Това е необратим процес и последиците ще са и лоши. Бетонирането на Черноморието, хотелите по Банско, които съсипаха Пирин, превръщането на туризма в алкохолен - това е само една част от процесите, които протичат...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5646601
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930