ЩЕ ИМАТ ЛИ ВИДИНЧАНИ ХУБАВ ПЪТ КЪМ СТРАНАТА СИ
ЗАВИСИ ЕДИНСТВЕНО ОТ ЕС !
В тази моя статия ще обясня защо държавата никога няма да отдели пари за строеж на такъв път:
Видинско е един от най-богатите като природна даденост региони в България. Земята е черноземна, много плодородна, подходяща е за почти всички култури. По Ломско тя е песъклива, но също е много плодородна ако се полива, копае и тори. По огромното сравнитено равно видинско поле текат бавно много неголеми реки, които извират от Балкана и преди да се влеят в Дунава напояват нивите и градините покрай тях. Най-голямата като дебит е р. Лом, чиято изворна област е една от най-красивите в България – мястото, от което се отделя от централното било на Балкана огромия рид Светиниколска планина, включащ към себе си масивът на Миджур и Белограчишките скали. Сравнително големи са и реките Арчар, Видбол и Тополовец. Макар с твърде променлив дебит, те заедно с притоците си към тях напояват това златно кътче на България. Тези благодатни кътчета носят като благодарност от хората, които ги обитава, имена като Златен рог, Златията. Златна земя, така са наричали видинчани своя край, днес превръщащ се в ничия земя. Освен плодородните полета покрй Дунава, там има и нииски земи, които са заблатени, но и те в определени пероди на годината също могат да се ползват, като върху тях се засява напр.коноп. Моят дядо е имал остров на р. Искър, където пътят от с. Старо село скъм Ослен Криводол е пресичал реката. Засявал е гръсти на него /коноп/. Едно от виднките села носи името Връв, друго – латинското име Куделин. Различните почви тук дават възмоност за отглеждане на различни култури. Тук климатът е континентален, остър. През зимата за да не измръзнат лозите, те се орязват и заравят с пръст. Зимите тук са много студени, летата – мтого гопли. Освен за всякакви култури, регионът става и за отглеждане на животни. Тук е създадена през вековете местна порода крави, наричана Кулско говедо. То е било за хората от региона тук така нважно, както Искърското сиво говедо, което зимува на открито в Искърския пролом. Ама днес и едно говедо не е останало, както породата Родопска крава по Смолянско.
Любимият ми град по Видинско е Кула и околностите му, разположен сред красива ниска полупланина. Някога Кулско беше градина от плодни дървета и малки нивички, разположени сред гъста като мрежа поточета. Най-красивото място обаче на Видинско е Белоградчишко, което съм описвал в блога си, районът на селата Репляна, Чупрене, Стакевци. Скалите на това природно чудо са с дължина по рида към 25 км. от с. Граничак до с. Фалковец.
Още едно понятие има, свързано с Видинско, Мазният влак. След сталинската колективизация, която отне имотите на хората и ги пропъди от родните им места в София, родителите на тези млади хора произвеждаха по градините в дворовете си доста неща, които возеха с влака до София. Често имаше случаи, когато от багажната рамка над седалките върху пътниците прокапваше олио, орехов шарлан или разтопена от топлината мазнина. Тези хора обаче вече измряха, връзките на видинчани с родните им места са окончателно прекъснати, като за това има още една причина – самозаселващи се ромове по изоставените къщи ги унищожиха окончателно, оставиха хората без домовете на родителите си, връзката през вековете.
Специално отбелязвам, че в Ново село се говори език, единствен в света, наричан новоселски. Той е смесица от български, румънски, цигански, унгарски, латински. Някой влезе ли като зет или снаха в Ново село първото нещо, което трябва да направи е да научи езика им.
Днес Видин е символ западналост, на изостаналост, жертва на грабеж от т. н. битови преспъпници, създадени от ДС за упражняване на натиск върху хората срещу демократичната система, да искат те реставрация на комунизма, здравата ръка. зЗатова ДС разработи един от най-подлите сценарии за подкоповане устоите на демокрацията, като организира слещу хората ненаказваната от тях циганска престъпност, а успоредно с нея включи и продажните ромски гласове към своя електорат. Случаят с убития рецедивист в Пловдив показа, че с тази битова престъпност повече не може, но с с действията си тези, които са за продължаването на този тормоз над хората и ползването на продажни гласове на изборите – ВСС и Главна прокуратура - показаха, че са за продължаването на това статукво. Запазвам компетентно мълчание, не коментирам, цитирам думите на Исус Христос на въпрос на негов ученик как да разпознават ръжеапостолите. „По делата им ще ги познаете!”
Поради тази и други причини, които също ще посоча, днес Вииднско стана място, където просто не мвоже да се живее.. С много малки изключения са хората, които искат да останат по Видинско, роднното им място, но по един друг барометър, ромовият, показващ къде може да се живее се вижда, че ромовете от квартал Нов път също мигрират в посока София. Защото Видинско след техните продължаващи почти 30 години битова ррестъпност заприлича на гол тупан, от който няма какво повече да се смъкне и ромовете през Монтанско и Врачанско поеха към гостоприемната спрямо ромовите София, където си построиха незабелязани от местната власт и побицията гета. А на път за нея пострадаха Пернишко, Кюстендилско. Отново се питам, защо ли този процес не се забелязва от държавните институции, защо се толерират около 1,5 – 1,8 млн. български граждани да не спазват законите в страната, да не работят, а да получават помощи и да вършат битови престъпления? Аз знам отговора, нека някой от три пъи се досети зе него.
Когато се говори за Видинско, то бива причислявано към Северозападна/ЛА/ България. Положението, в което е изпаднало Видинско е много страшно, а причините са както исторически, така и в резултат на политиката на държавата към него, която аз окачествявам като безумна. Все едно това не е част от България, оставено да се разруши съзнателно като завод, който да се приватизира за 1 лв. от някоя мутра, бущон на задкулисник.
Ще разгледам причините за упадъка на този край, за който претенции да присъедят към държавата си имат сърбите.
Първата беда над тези хора се стоварва след Австрийско-турската война. Турция губи войната, австрйците ги прогонват близо до днешните ни граници и прекратяват войната. Само че там, където австрийците спират е българска териториия, населявани от българи, която остава в Сърбия – Неготинско, Заечарско, Княжевацко, Нишавско, Поморавието. Останали в чужда държава, българите се посръбчват, при тях идват сърби, етносите се смесват. Така българските територии са изгубени. След Освобождението на България и после след Берлинския договор границите между България и Сърбия са определени, коригирани са още веднаж след ПСВ. Кръвта на сънародниците ни обаче, които се пишат сърби, а са етнически българи вода не става. Ако някой е бил в региона на гр. Сурдулица със сигурност се е убедил, че е така.
Втората беда над Видинско се стоварава през 1944 г, когато България, подарена на Сталин от Чърчил е окупирана от СССР. Не става въпрос за окупация, което не е чак толкова страшно, а за внедряване на сталинизма с цел унищожаване за ценностната система на хората /б. м. българите!/, служеща им да живеят човешки. Вместо нея бе внедрена съветската система на злото, която само най-големите духовни боклуци могат да приемат като начин на живот. Отнемането на земята на хората и свързаните с това промени в мисленето им са фактори, които са в основата на това, в което се превърна Видинско днес, за съжаление не само то. Това обаче постави началото на обезселването на Видинско и преместване на хората по заводите предиимно в София. Ще допълня обече още нещо – Видинско се оказа място с почва, благодатна за развитието на социализма в региона. Няма да изтъквам, че комунизмът по света намери почва сред най-неуките и изостанали като мислене хора, пропойци, вярващи в магии и вълшебни заклинания, избиращи си друг да мисли вместотях, не притежаваща ценностна система. Два примера ще дам – във Видинско подкрепиха метежа от 1923 г. от там произлязоха и наколко комунистически биринджии, носочвам двама. Първият е Другаят лилоВ, който все пак има оправдание, защото бе един неук човек, подлежащ на промиване на мозъка му. Ако някой е видял колибата, в която той се е родил в с. Граничак, ще ме разбере. Този човек бе фактор в държавата доста време, беше близък с циганската принцеса. Втори „голям държавник” от този регион бе един ибрикчия от съдебната система, турнат за министър педседател, Д. Попов. Осъди момче на смърт заради оскверняване гроба на Шапкарката /Циганската принцеса/, чиито гроб остана неизестен за майка му. С тая заслуга как да го не турнеш за министър-председател! Кулските биринджии няма да споменавам, но ще изтъкна, че и те са виновни за състоянието на Видинско днес.
Специално отбелязвам за диалекта на този крй, по който специалистите разпознават кулчани. Техният диалект се нарича напевен български език. В с. Граничак хората не казват Лилов, а Лииииильов.
Друга беля над Видниско стовари Т. Живков. Докладвайки му към 1965 г. му за хиперрастеж на циганското население в България, той преропъчва на първите секретатари от окръзите циганите да се преместват някъде по Видинсско, да рабоят по животновъдните ферми и ТКЗС-тата. Чувал съм от бивши видински комунисти, че преселените по видинските села и градове от 1965 г. до 1989 г. са поне 100000 души и че тов е… майката на Видинско. Вероятно един на 10 души от тях е работел, другите са били в отпуск по майчинстнво или бременни. За 25 години броят на това население се е утроил, като в едно семейство ромове е имало между 5 и 8 деца, като се твърди, че са били хранени с продукти от фермите. Цапцарапени, зелбстфещендлих….
След 1989 г. обаче се случиха две неща, първото от коите бе да отпадне жителството. Това доведе до разселване на ромовете по изостанените къщи, които тогава не бяха ограбени. Второто нещо, също решаващо, бе включването на цигание като електорат на ДСП/ДПС, което означаваше ненаказуемоост за престъпленията им, имам предвид битовите кражби. Духът излезе от бутилката. Хем да могат да живеят където си искат, защото не работят, а са на помощи, хем да крадат, срещу което наказание няма да има, ако има правилно подаден ромов глас на изборите.
Стратегическата чел на видинските ромове, както за Русия излаза на топлите морета, бе отворен – те пойдоха към София, прегазвайки Монтанско, Врачанско, а покай тях и Пернишко и Кюстедлилско, дето отседаха в непревзимаемо гето до шосето. Въвеждам един таг, почупването на влаковете-стрели, минаващи покрай с. Копилоовци преди Кюстендил с хвърлени по тях камъни. Това не се върши съзнателно, то е рефлекторно, плод на мислене на един етнос, който няма чувство за собственост, не може да се труди, а само да паразитира както гърците към ЕС.
Друга несправедливост към този богат край на България е пълният дезитнтерес на всичи правителства към него. Единственото нещо, което направиха за Видинско ми прилича на помен с чужда пита, който се изрази в построяването на Дунав мост 2 с пари от ЕС. До него няма необходимата инфрастуктура от двете страни на Дунава, ж. п. линията не се ползва, трафикът по моста е слаб. Но пък дужбата между ромовета / б. м. интердалаверата!/ от кв. Нов път и тези от Калафат укрепна братски. Още от моста в братска дружба с контрола по преминаването на моста плетачите на уйдурми заподмятват куркапани към преминаващите, напр. че нещо им тече изпод колата и ако се гепнеш веднага идва един ром, ляга под колата и срязва някакъв маркуч.
Да уточня от къде идва името Калафат на другия бряг а Дунава:
По турско време там е имало бръснарница със специална цел, бръснене на космите на изисканите турци около ануса им. За целта им в ануса им е било вкарвано приспособление, неща като къса част от сап на тесла, в една част доста по дебел от другата. Вкарвана е била дебелата част и леко издърпвана, за да стани мястото по-удобно за бръснене. Тая бръснарница е дала името на днешния Калафат.
Видинчани виждат, че умират като град, като регион, Видинско все едно не е част от България. Затова сега натискат докато сме председатели на ЕС да включим в плана построяване на път от Вдинско към България, но аз съм крайно скепитечен, че това ще стане. Единствената възможност е този път да бъде фиинансиран от ЕС, но големи мераци за това те нямат. Регионът в Румъния до Унгария бъка от ромове, които искат агресивно, поради това няма да пътуват много - много европейците по това трасе, ще ги ограбят. Да допълня, че основният етнос във Воеводина /частта от Унгария, придадена към Сърбия след ПСВ/ са ромове. При наличието на магистрала камионте обаче ще могат да пътуват от Гърция към Еропа и обратно, но гърците не са надежден партньор на ЕС, на тях не може да се разчита. Дай им да правят стачки и да искат кредити от ЕС, които после да им бъдат преструктурирани /б. м. опростени/. За сега поне ЕС не може да се отърве от социалистите, маша в ръцете на Путин свещу приемането на Македония в ЕС и оставане на раздорите на Балканите. Разбира се, ако такъв път се строи – не говоря за магистрала, което никога няма да стане, а се направи един нормален четирилентов път какъвто е от Божурище до Калотина, това ще е глътка въздух за видинчани, но възниква проблем с трасето му. Някога от Северна за Южна България се е пътувало през проходите Чупренски, Салашки и Връшка чука. След затварянето им след ПСВ бе постоен пътят през Петрохан, в началото преминаващ през Понор планина, изключително опасен през зимата. Не може сега да се строи такъв път, той трябва да мине през тунел под планината. И отново простотии министърски, в случая от страна на втория министър в сегашния кабинет, чиито изяви наподобяват тези на дете-идиотче. Щял да дава Петрохан на концесия, България нямало да подъжа повече пътя през прохода. Въпросът нормален ли е този човек отпада, възниква друг: След като за нищо не става, може ли да бъдеи министър? Като човек, запознаат с релефа на България от Видин до Берковица твърдя, че сегашното трасе на този път трябва да се премести покрай селата Боровци и Бистрилица. Най-голямата трудност ще бъде евентуален тунел, който ще бъде по-дълъг от този под Шпченския проход, за който говори всяко правителство, туртгано от задкулисието до сега на власт. Само че Шипченският тунел е много нужен. Ако той стане, ще засмуче целият трафик от останалите проходи през Балкана, най-натоварен от които е Хаинбоазкия. Тунелът е страшно скъпо съоръжение не само като инженирно строителство, но и като обслужване, особено ако той е дълъг 25-30 км. какъвто би бил този под Петрохан. Тунелът там трябва за зопчва малко след с. Бързия и да довъши чак при разклона за Годеч. Трудностите не свършватх там, защото под с. Раниславци има много каверни – подземни пещери, пълни с вода. Такива тунели в Западна Европа се поолзват като камионите и колите, се товарят на електровлакове. Построяването и обзавеждането на такъв тунел ще струва над милиард евро, а колко ще струва поддръжката му е друг въпрос. Това съооръжение ще бъде далеч по-сложно от 700 метровия напорен водопровод от яз. Белмекен до ПАВЕЦ-а. Ако обаче стане беля в тунела и престане да работи винтилацията или нещо друго, пътуващите ще се задушат или изпомачкат. Вентилацията на толкова дълъг тунел е много сложна и отговорна. Според мен ако не бяха назначили Генерал радеВ за президент, а за проектант на съоръжението, той, благодарение на изключителния си интелект би могъл да провиди всичко.
Път според мен от Видин до София през тунел, дълъг към 25 км. под Петрохан, няма да има, г/да видинчани. За държавата и за ЕС това би било равностойно да вложат пари в каца без дъно, напр. да се подготви с. Долни Цибър за инвестиции, като се построят диги покрай река Цибрица. Кой, питам аз ще дойде и ще инвистира в село с такъв етнос? Обещанието да се построи такова скъпо съооръжение няма да се случи поради следните предпоставки:
1. Регионът Видински е в кмлиниична смърт. Кой ще инвестира в него, след като там останаха по селата хора, чиито поминък е битовата престънпност?
2. Мисля, че негласно този регион нашите ържавници са го отписали като част от Бългтария и нищо няма да бъде направено за него, освен минималното, да изживет хората, обичащи родното си място в него последните си дни. И нищо повече. Една от големите ми радости беше да посетя новият мост през Дунава, но впечатленията ми за това, което усетих не бяха добри и мисля, че се потвърдиха. Кои носят вината за това според мен, описах. Причините се доста, но най-важната предпоставка държавниците ни да затрият този крй е стгалинската колективизация и Разпореждането на Правешката Тиква, ромовете за се изселват от вътрешността на страната по Видинско. Следващата стъпка за унищожаването на този регион е освобождаването на ромевете от наказателна отговорнст, ако гласуват правилно. Подчертавам, думата правилно има в основата си Правец.
И стана каквато стана – един от регионите в страната, за съжаление окозала се с благодатна почва за развитие на комунизма, доброволно се самоциганизира и днес спокойно и уверено отива към смъртта си. Тук нищо не може да се направи, да се посади, защото ще стане потенциална мишена на битова кражба.
Пред очите ми се появи къртина от преди много, много години. Със съпругата ми ходихме на вр. Връшка чука, но не се изкачихме, защото тя е жив змиярник. Направих в пососка към върха една прекрасно снимка, като за челта навлязох в слънчогедов блок. Слънцето идваше в гърба ми, слънчогледите бяха обърнати към него, а зад тях се виждаше Връшката чука, последният изявен връх на Балкана. Снимката до днес е залепена на хладилника ни, тогава цифрова фотография нямаше. След Връшка чука Балканът се снижава, най-високата му точка се нарича Градсковски колиби и при р. Тимок въобще не прилича на планина.
И на Видинско му е…. майката. От регион-градина го превърнаха в келеме, върху площи от което новите енергийни мутри са разположили декари с фотоволтаици. Най-много тъгувам по с. Чупрене, което ромовете превзеха тотално, като и селата по р. Салашка. Ще превземат и Белорадчик, за сега само му посичат горите около резервата. Тук има села с интересни имана. Споменавам Острокапци, Крачимир, Праужда, Кладоруб, Върбово, където хорат се представят за турлаци, има и село Протопопинци, със същото име като това в Забърдието /Царибродско/.
Ще завърша постинга си оптимистично - влаковата линия Видин-София още работи. Орално изявяващи обещават да я изместят от Пролома и да прокопаят тунел под Балкана, който тук е най-широк, над 40 км. В този ред на мисли дали да не обещая и аз един тунел? Няма да обещавам, защото не знам влак ли да преминава през него или магистрала…
Мнението ми за път, но добър, отговарящ на съвременните иизисквания от Видин до София е, че такъв няма да бъде построен. Изложих и мотиви към това мое мнение. Много ми е тъжно за този прекрасен регион на България, към който влизат и части от любимия ми Западен Балкан. Друг толкова прегазван регион в България – от колективизация, от заселване с един ентнос, който не работи, а търси паразитиране, от ползването на този етнос срещу трудовите хора за политиически цели на БСП/ДПС, от пълното безхаберие на държавниците към него, няма. Рзултатат вече се вижда и от неспециалисти – Видинско става ничия земя. Държава, която не се грижи за регионите си, нещо повече, те като да й пречат с проблемите си, не е държава майка, мащеха….
В съзнанието ми се върна споменът от една сутрин, когато се оказах до часовниковата кула на площада на с. Чупрене. Това, което видях, дано на никое друго населено място да не се случи.
2. Вярно и е, че захарина - нутрасуит - аспартам подсладител е много вреден за мозъка дори в малки количества?
3. Вярно ли е, че флуорът или флуоридът в пастата за зъби не е полезен за зъбите?
Извинявам се. Само питам автора на този блог за тези неща.
