Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12 03:49 - НЬОЙСКИЯТ „МИРЕН” ДОГОВОР......
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 363 Коментари: 9 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                           НЬОЙСКИЯТ  „МИРЕН”  ДОГОВОР –

              СРАМ ЗА АНГЛИЯ,  ПОЗОРЕН ЗА СТРАНАТА НИ

 

   Преди 98 години на 27. 11. 2019 г. в двореца в Ньой е подписан мирният договор с България след приключването на ВСВ. Този „договор” не е договор между две страни, а диктат върху нашата страна, осъществен от „добрите” във войната, това са англичаните, владеещи и експлоатаращи тогава половината свят. Омразата на управниците на Англия по онова време /пък и след него!!!/ спрямо нашата страна, която е архитектът на този „договор” е причина за позора,нанесен над страната ни чрез него. От нас са откъснати големи територии и придадени към съседните държави – Румъния, Тройното кралство /Сърбия, Хърватия, Словения/, Македония, Гърция и Турция. Отбелязвам, че Турция също не участва на страната на „добрите” в ПСВ, но получава /чрез англичаните/ територии от нас и огромна територия от Гърция, заради която се води Гръцко-турската война 1919/1923 г.

    Преди да ни бъде наложен Ньойския договор, спрямо нас бе извършено друго злодеяние, на което архитектите отново бяха англичаните, по-точно интересите им на Балканите, което откъсна от България други територии, включително и излаза ни на Бяло море. Точно поради този Берлински договор, за да бъде той анулиран, България избра за съюзник в ПСВ Германия. Всички оправдания защо не сме избрали бъдещите победители, „добрите” във войната са спещулации.

   Берлинсият договор осакати българия, но останалата част от нея остави в граници, в които тази държава да може да функционира пълноценно – планинците да слизат в полето и да разменят своите стоки срещу тези, произведени в полето. Не такива са били съображенията на архитектите на Ньоския договор, преследващи целта да бъдат обезбългарени български територии, придадени към Тройното кралство, като се затворят планинците в долините на реки, преградени на изхода им с граница, а проходите им към Сърбия да останат непрохидими поради голямата надморска височина към 2000 м. Така смърт в тези снежни капани или изселване от тях, е бил пъкленият замисъл на новите българоубийци, водещ до обезбългараяване на земите ни и преминаващи чисти към чуждата държава. За хората в тях – никаква мисъл, може би само как да ги уморят. Отнетите от нас планини са половината от Бясна кобила, Милевската планина, Кървав камик, Въртоп /Слишовска/ планина, Руй, половината от Влашка планина, Гребен планина, Видлич, югоизточната част на Балкана между върховете Миджур и Сребрен. А снежните капани на долините между тези планини са щракнатите вратички на изхода им – телените мрежи на границите - по изхода на реките Драговищица, Ерма над гр. Трън, Ерма под гр. Трън, Звонска, Височица. Въпреки това обаче българи все още обитават тези земи, но техния брой е намалял от някогашните между 12ох и 180000 на 12-18000 души. Това е политиика на сръбското пран;вителство, оеето незаконно държи тези територии, макар те да не са правопроемници на тройното кралство след разпада му, макар Сърбия да не е правоприемник на разрпадналата се изкуствена държава Югославия.

   Причините за тази почти 100 години несправедливост спрямо държавата ни и геноцида над българите, останали в Сърбия е сръбският шовинизъм и нашият нихилизъм. Едва ли има друга държава, така незаинтересована от сънародниците си, както нашата. Аз разбирам, вътрешно напрежение има сега, невъзможност да се намерят средства за териториите, отнети ни по Ньойския договор ако те ни бъдат върнати.

   Ще отележа, че все пак тези територии ни бяха върнати по време на ВСВ от германците, които започнаха войната с цел премахлане на несправедливите договори от ПСВ, жертва на които бяха и те, австрийците, унгарците. През годините 1941/44 Западните покрайнини бяха към България, там се извърши стоителство на инфраструктура, като бе построена дековилка от Трън до Цариброд. Благодаарение на тези тунели българите от Трънски одровци получиха излаз на полето на Пирот-Цариброд. В този период блажено почина извествият ни поет и писател от с. Груинци, Емануил Попдемитров, чиято мечта се сбъдна, откъснатите части на България да бъат върнати към нея. Границата разделя селото на този бележит българин в две държави.

   Друга одновна причиина да не ни бъдат върнати Западните покрайнини бе противопоставянето на Тито и съветските ръководители, които искаха комунистическа Югославия да влезе в съветската орбита. Сега основната пречка за връщането на Западните покрайнини е политииката на Путин спрямо Сърбия, която остава комунистическа и така се явява негова пета колона на Балканите. Путин не иска разбирателство на Балканите, той иска противопоставяне за да се намесва както в Сирия, където помага на събрата си Башал Асад, а така също чрез тази чувствителна точка на Европа да нагнетява напрежение, да руши ЕС и разбиратеелството между страните. Безпогрешен инструмент за това са сръбските комунисти, които управляват страната по методите на Милошевич и съгласно доктрпината им от около 1850 г. за сръбската инвазия на Балканите. Страдащите от тази политика на Путин са Балканските страни в известна степен и най-вече сърбите, които се явявят хванати от него в съмрътна икономическа хватка. Ако Петин не подкрерпяше сръбското комунистическо управлене, можеше да постигнем някакво споразумние с тях във връзка с кандидатстването им за членсво в ЕС.

   За съжаление срещу този процес на връшщане на Западните покрайнни към Рдината им Путин има още един лост, нашата партия БСП. Въпросът защо тази столетница не разрешава на Царибород да върне истинското си име, а не днешното, има еднократен отговор:

  Защото такива са интересите на Путин, да сее раздори и на Балканите.

 

  Влечението ми да посетя и упозная Западните покрайни е твърде от отдавна, когато ги погреднах веднаж от вр. Руй и втори път от билото на Балкана между върховете Ком и Голеш, който е малко след с. Стакевци. За мое щастие товаа стана възможно и аз осъществих една десетгодишна програма, която продължи с прекъсвания и след това. Посетих всичките планини там, всичките села и махали по панините, светите места, оброците. Споре мен българите в Западните покрайниини, откъснати от Родината им и заточени в собствените си имоти са запазилии ценностнатат си ситема от преди 100 години и по тях ние можем да видим как сме се промениили за век. Мога да кажа само една дума за тях, чисти хора. Между тях обаче винаги е иимало будители и пазители на български дух, такива днес са т/жа Зденка Тодорова за Царибродско и г/н Иван Николов за Босилеградско. Бил съм и в родните им места – с. Ресен за Иван Николов – една прекрасна махала с изглед към най-красивия връх, Църноок на планината Бясна кобила. Зденка Тодорова пък има корени в две села на Забърдието /част от селаата към Гинци до 1919 г./ село Петралаш по бащина линия и с. Бребевница по мйчина линия. Характерно за тези села са многото оброци в тях и покрай тях, заграждащи землището на селата. Няма как да се родиш в такова място и да не се бориш за него. Западна България е център на християнски светилища, давам пример с планината Манаастирище, на оброци и свети места.

 

   В този постинг помествам Интервю та г/жа Зденка Тодорова на тази тема. Тя е посветила живота си на връщането на Западните покрайнини към Родината им, България. Чрез моя блог бих желал и други хора да попаднат на това интрвю и да го прочетат. Аз уважавам делото на крепителите на духовността на сънаародниците ни в Западните покрайнни и според скромните си възможнодсти правя всичко възможо, да достига то до повече хора.

image

 

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Зденка Тодорова: от 120 000 някога, днес българите в Западните покрайнини са едва 18 000

От

Микаела Въжарова

-

28.11.2017, 15:49

66

  • Интервю

Точно преди 98 години, в края на ноември, България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си. Договорът е подписан от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттам носи наименованието си, символ на една от националните катастрофи за България.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). България за втори път губи Южна Добруджа, остава без излаз на Бяло море след отнемането на Беломорска Тракия, в полза на западната ни съседка Югославия са откъснати още части от Западните покрайнини – земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия. Отнетите значителни територии са населени с компактно българско население. В Западните покрайнини българите са били над 120 000. Днес са под 20 000 – след близо столетни страдания от целенасочено обезбългаряване. Какво се случва и какво не се случва днес в Западните покрайнини? По темата разговаряме със Зденка Тодорова, родена в Цариброд 1960 г., виден общественик, създател на Демократичния съюз на българите в Югославия и на правозащитната организация за защита правата и свободите на българите, журналист, активен поборник за правата  на българите и в днешна Сърбия.

 

      Г-жо Тодорова,  десетилетия след насилственото присъединяване на Западните покрайнини към (кралство) Югославия,  Югославия се разпадна, изчезна от правния мир, има основателни причини дори за денонсиране на Ньойския договор, но българите в Западните покрайнини продължават да страдат, лишавани, лишени от жизнената сила на своя корен. Какво се случва днес, доколко има промяна, след като и Сърбия днес вече обръща поглед към ЕС, което значи приемане, приобщаване към света на европейските ценности,на принципите на свободата, демокрацията и върховенството на закона?

 

Ньойският договор е много несправедлив  за България, но и особено жесток за българите от отнетите територии, наистина, лишавани систематично от корен, от „български кислород“ . Хватката на някогашната официална сръбска антибългарска политика трудно отслабва въпреки че, да, има го, говоренето за европейско интегриране.

Това, което се случи на българите тук има много жесток, дори само числов израз – при присъединяването на Западните покрайнини българите по тези земи са били над 120 000, през 1961-а статистиката дава като число 62 000, а сега вече са по-малко от 18 000. Систематично изчезване, последица, както от политиката на Югославия, така и от системната дезинтересираност на България. Десетилетия, десетилетия наред никой нищо не правеше за българите в Западните покрайнини. Унгария, например, бранеше постоянно своите, имаше последователна национална политика за своето малцинство. Унгарците във Войводина неслучайно с гордост казват, че са унгарци и се държат като унгарци. Затова никак не е чудно, че българите се стопиха така жестоко.  Продължават битките за иначе конституционните права – на употреба на майчин език и за неговата пълноценна равноставеност с официалния за страната, за правото на културна идентичност, за историята и паметта, за всичко…

     

         Битки, които от известно време са като че ли и малко по-лесни? Случват се и повече добри неща – и защото България е друга и по европейски отворена към Западните балкани, и защото, както вече стана дума, и Сърбия дава знаци за промяна …..

 

Случват се, наистина, и добри неща: например свързващият европейски коридор 10, българският език започва да присъства в регионалните медии, говорим, работим активно за изследване, съхранение, възраждане на своята родова памет и история и това става все по-възможно. По-активни са и дипломатическите контакти между двете страни и се говори за реалните проблеми, но стари наслоения и инерции продължават да пречат.

Само един, наглед дребен, но показателен пример – с коридор 10. Той върви към нас, трябваше, трябва да е нашата свързаност със света – както едно време е бил римският път през Цариброд, но не е така.  Коридорът остана реално над Цариброд, но градът стои като оставен, затворен в изолатор – поради липса на пътна свързваща артерия , на излаз на коридора към града ни. Уж е нещо дребно, но не е и е много показателно за ставащото и неставащото. А за тези неща трябва да мислят и действат и от двете страни на границата – и Сърбия, и България.

 

         Виждате ли я все пак светлината в нагласите на днешните сръбски политици, на сръбското общество за промени, за реформи, за реално обръщане към Европа, от което да дойде промяната и за Западните покрайнини, съответно за българите там?

 

Сръбските политици, а и общество все още не са истински готови за реформи, режимът на Вучич продължава да е обърнат срещу социалните функции на държавата, българският бизнес – една от малките по-реални надежди за малцинството тук, мъчително опитва да си пробие път в Западните покрайнини, но все е препъван. Не случайно говорих за “малкия проблем” на големия инфраструктурен проект коридор 10, свързано с Цариброд.

Ако говорим за отношенията с България, правят се, факт, всякакви официални срещи – политици, дипломати, всякакви институции, поставят се вече и проблеми на българското мнозинство, но щом свърши официалната част, всичко си остава по старому. С една дума – за истински промени остава да разчитаме на времето и на новите сили.

Днес на власт стоят фактически хора на радикалната партия, които, макар и в разкрачено положение между Брюксел и Москва, си остават те. Така е във всичко. Дори да има говорене за Европа, за европеизиране, действия няма, реално нищо не става. Медиите остават под пропаганден контрол, много истини и информация, необходима за осъзнаването и узряването на обществото не излизат, не биват допускани да станат обществено достояние.

 

              А докъде стигна инициативите за връщането на името на Цариброд, преименуван през 1950-а на Димитровград (като жест към България и комунистическия водач Георги Димитров)?

 

Както във всичко друго и тук има само тъпчене на едно място, въпреки  упоритостта и десетилетните усилия на много български активисти и общественици, на всички от Цариброд да бъде върнато историческото име на града. Но, докато тук се борим със стената на демонстративното безразличие, меко казано, за нас бе направо шокиращо това, което бе направено от България : в българския парламент голямата българска партия, сега опозиция,  се обяви директно в услуга на сръбската позиция на въздържане и срещу интересите на сънародниците ни в Западните покрайнини, жертви на десетилетно асимилиране, които единно искат връщането на името Цириброд.

 

            Говорите за декларацията, прочетена от парламентарната трибуна от г-н Жаблянов  ( БСП) по темата за връщането на името на Цариброд?

 

Точно така, говоря за това, наистина, поразително не само за мен събитие, когато на 3 ноември по време на вашия парламентарен контрол, точно зам.председателят на Народното събрание Михаил Жаблянов прочете остра позиция, декларация на БСП срещу поставения въпрос от страна на председателя на НС Димитър Главчев по време на посещението му в Белград (29-31 октомври, 2017) – за връщане старото име на град Димитровград в Цариброд. Спомняте си, г-н Главчев постави темата за връщането на старото име на Цариброд пред президента на Сърбия Вучичич. Получи и отговор, едно характерно и уклончиво : “Ако хората това пожелаят“.

 

В превод?

 

Че това преименуване или никога няма да стане, или няма да стане лесно. При положение, че до 1950 г. градът Цариброд си е бил винаги Цириброд. Даже и по време на Кралство Югославия и диктатурата на крал Александър, той си е Цириброд. Никой никога дотогава не посягал на името му. Това се случва обаче през 1950 г. – с указ на правителството на НР Сърбия, през февруари.

В мотивите за промяна името на града се посочва, че: „По този начин трайно ще се запази споменът по Георги Димитров, изтъкнат борец за по-добър живот на трудещите се, както и за свобода и независимост на малките народи а по случай годишнината от 27 февруари 1934г., когато Георги Димитров е освободен от фашисткия затвор след завръщането му от Лайпцигският процес“.

Както може да се види, имаме инициатива, спусната по комунистически отгоре, от държавния връх на Сърбия без някой да е питал царибродчани искат ли оттук нататък да живеят в Димитровград.

 

             А за какви заслуги на Георги Димитров е точно това именуване?

 

Струва си въпросът, но аз не мога да ви отговоря на него. Не знам, знаем само, че този човек е организирал канал през Цариброд, по който комунистите по заповед на Коминтерна са пренасяли нелегални вестници, пари и оръжие от Москва за Виена и Париж. Друго няма направено за благоденствието на царибродчани.

През 1947 г. на път за Блед за срещата му с Тито, влакът с Димитров спира на Царибродската гара, където той призовава своите „братя царибродчани“, както ги определя, „да бъдат мост на сътрудничество между братския югославски народ и българския“.

 

        И после ?

 

После…в резултат на този мост днес българите в Цариброд са намаляли с десетки хиляди, в училищата им се преподава на сръбски език, не се допускат български свещеници, в административна употреба е остава изцяло сръбският език и дори днес нямат правото да си върнат името на града, нещо, което бе направено с десетки други градове в бивша Югославия и Сърбия: Светозарево в Ягодина, ТитоваУжице в Ужице, Титов Върбас във Върбас, Титоград в Подгорица и пр.

Българите в Цариброд водят 27 години административна война със сръбските правителства в Белград по този въпрос. Освен град Зренянин във Войводина, който в миналото се е казвал Бечкерек, Цариброд е вторият град на който властите отказват да върнат името. Явно, много ги дразни унгарското име Бечкерек и българското Цариброд.  Вече споменатата българска партия БСП, даде своя принос срещу нашите битки в и за Цариброд не само чрез струпаните в онези декларация неприятни идеологически послания, но и с изнесени „неточности“, спестявам точната дума : „Българите в Димитровград, пишеше в декларацията, се били произнесли два пъти на референдум през 1993 и 2004 г. за смяна името на града, но и двата референдума… не минали“. Защо ли? Сигурно защото хората едва ли не умирали от любов по Димитров!

 

Как определяте все пак основния проблем на българското малцинство днес?

 

Основният проблем, от който аз винаги тръгвам –  е правото на образование на майчин български език. Както аз навремето съм имала щастието да уча и да завърша на български – от забавачница, през основно образование, до гимназия, всичко на български език, а след това и във Филологически факултет в Белград, завършила съм Българска филология – така всички тези възможности трябва да са гарантирани днес за всички българи тук. Продължаващото неприсъствието на български език в административната употреба, в образованието, в публичното пространство – навсякъде, остава проблем, който пречи.  Минете само из Цариброд и ще започнете да чувате днес навсякъде един развален български език. Това много боли.

Езикът е преди всичко! Но за да имаме образование, трябва да имаме подходящи свои учебници, преподаватели, национално осъзнати и нормално мислещи българи – родители, които да записват своите ученици в българска паралелка. Имаме нужда от своите деятели на просветното дело в Западните покрайнини, които сами да пишат учебниците и в тези учебници да залегне българската история, българските съвременни писатели, българската древност, както и по-новата история.

Всичко това трябва нашите ученици да изучават поетапно, за да разберат кой е Ботев, кой е Левски, Раковски, Паисий Хилендарски. Всичко е толкова объркано в образователната система в Западните покрайнини, че днес, ако питате някой, да речем в Цариброд, българин, ученик: „Добре, кажи ми сега, ти какво знаеш за Васил Левски“…( имаме вече паметник на Васил Левски, нали!), той ще замълчи или най-много да каже: „Той се е борил срещу турците“. Ето това е – за делата на нашите просветители, на нашите революционери, на нашите видни българи, създателите на българската държава, нищо или почти нищо не се знае и затова и битката е за едно – за национална идентичност.

   

 


 







Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
04.12 04:25
Въведението от теб е изключително, ясно и много информативно - много!

Не знаех, че турция получава български земи след ПСВ, това ме озадачи?!

От интервюто научих за Цариброд и името му.

Абсолютно вярно е, че БСП е руска партия, аз не знам защо не се обръщат към тях с другари и не ги канят да говорят по руски, да де, заради "етиката" и "непродуктивността" на това, но все пак точно така трябва с тях.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Съгласно Берлинския договор
04.12 05:02
germantiger написа:
Въведението от теб е изключително, ясно и много информативно - много!

Не знаех, че турция получава български земи след ПСВ, това ме озадачи?!

От интервюто научих за Цариброд и името му.

Абсолютно вярно е, че БСП е руска партия, аз не знам защо не се обръщат към тях с другари и не ги канят да говорят по руски, да де, заради "етиката" и "непродуктивността" на това, но все пак точно така трябва с тях.


границата между България и Турция преминава по вододелното било на планината Странджа. Идиотите /от Ньой/ я местят по долината на р. Резовска. Българското Черноморие е достигало до носа Серверборун, днес доста навътре в турска територия. Там има и село, до което сега Путин кандърдисва Ердогана да му строи АЕЦ.
цитирай
3. sande - Поздрави, Коста !
05.12 17:01
Поздравления за интервюто със Зденка Тодорова. Тя посвети живота си на каузата на Западните Покрайнини. Но тази кауза, за съжаление, се оказа маргнална за политиците в България, а и като цяло за обиккновените българи. Затова е резултати по тази темане са мното насърчтелни. ЗА СЪЖАЛЕНИЯ ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПЯМЕ сЪРБИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ес. Това е един изход за ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ. а СЪРБИТЕ НЕ СА НИ БРТЯ И НЕ ЗАСЛУЖАВАТ.
.
цитирай
4. sande - Винаги ще се чудя на сърбите!
05.12 17:05
Винаги ще се чудя на сърбите! Как можеш да живееш с толкова вини и грехове към твоя съсед - България?

Как?

Да й откраднеш територия, да и откраднеш селата, нивите, пасищата, скалите?

Да открадн църквите, манастирите, тробищата,гробовете на дедите им!

Да й откраднеш реките, изворчетата, чешмите?

Дай откраднеш дивите животни, врабчетата, гълъбите, орлите!?

Да й откраднеш небето?

Как се живее с този грях?!

Защо загубиха люлката си - Косово?

Защо загубиха земите и населението си отвъд р. Дрина !?

Адриатика златна?

Защо падаха ракети "земя-земя" и "въздух- земя"? в центъра на Белград?

Къде им е "славния" председник Слободан Милошевич?

Не помислят ли, че има възмездие, че може да се стъмни над всички нас и да не се съмне над божествените ни земи.
цитирай
5. planinitenabulgaria - На този коментар ще отговоря с един доста подробен постинг, който съм замислил.
05.12 21:00
sande написа:
Поздравления за интервюто със Зденка Тодорова. Тя посвети живота си на каузата на Западните Покрайнини. Но тази кауза, за съжаление, се оказа маргнална за политиците в България, а и като цяло за обиккновените българи. Затова е резултати по тази темане са мното насърчтелни. ЗА СЪЖАЛЕНИЯ ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПЯМЕ сЪРБИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ес. Това е един изход за ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ. а СЪРБИТЕ НЕ СА НИ БРТЯ И НЕ ЗАСЛУЖАВАТ.
.


Набиваните в главата на хората глупости и обяснение на истината с лъжи дават лоши резултати от двете страни на т. н. Наказателна граница. Въвеждам две понятия - сръбският шовиниизъм и нашият нихилизъм, в постинга, който ще публикувам скоро ще се спра на тях.
цитирай
6. planinitenabulgaria - Аз не им се чудя, щом избиваха сръбски момчета помачета
05.12 21:09
sande написа:
Винаги ще се чудя на сърбите! Как можеш да живееш с толкова вини и грехове към твоя съсед - България?

Как?

Да й откраднеш територия, да и откраднеш селата, нивите, пасищата, скалите?

Да открадн църквите, манастирите, тробищата,гробовете на дедите им!

Да й откраднеш реките, изворчетата, чешмите?

Дай откраднеш дивите животни, врабчетата, гълъбите, орлите!?

Да й откраднеш небето?

Как се живее с този грях?!

Защо загубиха люлката си - Косово?

Защо загубиха земите и населението си отвъд р. Дрина !?

Адриатика златна?

Защо падаха ракети "земя-земя" и "въздух- земя"? в центъра на Белград?

Къде им е "славния" председник Слободан Милошевич?

Не помислят ли, че има възмездие, че може да се стъмни над всички нас и да не се съмне над божествените ни земи.


и ги заравяха в тайни гробове в сребърните мини край Жепа и Сребреница. Такава е и политиката им спрямо нащите сънародници, придадени им от Англия преди около 100 години, но средствата са по-различни. Така е било от 1850 г. от ръбска страна до сега, тогава възниква тяхната доктрина за експанзията им, довела до Сръбско-българската война и пак намеса на Англия, да спрем военните действя срещу тях, защото това ще бъде изтълкувано като наше нападение срещу Англия. Някога Англия днес - Русия. Няма ли оставят тия идиоти хората тук да си решат проблемите, а не интересите на . н. вилики или.
Сърбите не са лоши хора, голяма част от тях са етнически българи. Като се доближиш до тях, това се чувства. Такива са по Заечарско, Поморавието, Понишавието, във Вране има наши сънародници със свой клуб. Дори смятам, че сърбите по някои свои човешки качества ни изпреварват, защото ценностната ни система бе унищожена след сталинската колективизация у нас. Извършителите на кланетата на българи в Пирот са "сърби" - етнически бълтгари! - от Лесковац, като потурнаците от Барутин и Триград със зверствата си в Батак. Простотията и заблудата от управляващи и църквата са страшна сила....
цитирай
7. sande - Съгласен съм с теб, Коста. Поздрав от днешния ден!
06.12 04:35
http://sande.blog/izkustvo/2012/12/06/agresivniiat-sharan.1028204

цитирай
8. lulchev - Хубав текст, ...
06.12 12:40
но защо омаловажаваш заслугите на Франция? Дори не я споменаваш.
цитирай
9. planinitenabulgaria - Вината за този договор е 90% на Англия и 10% на Франция.
06.12 20:54
lulchev написа:
но защо омаловажаваш заслугите на Франция? Дори не я споменаваш.


В последните години Франция се отказва от мегаломанската си политика, която се базира още на Бонапартовото време и поема курс към Европа. Тя постигна целите си във войните, оограби територално Германия, води се и победител във ВСВ. Това е толкова истина, колкото твърдението на Путин, че СССР пречупил гръбнака на фашизма и спечелил ВСВ.
Вината на аангличаните не само към нас, но и за днешния световен ред е огромна. Те направиха втората война световна, те от благодарност, че им помогна, подариха на Сталин половин Европа, те бяха архитектите на плана Маршал, на американизирането на Европа и утвърждаването на долара като световна валута. Сега са против Европа, защото не могат да я експлоатират, а от самите тях - плод на непредумишлено островно кръвосмешение или на безумно пиянство - нищо не става.
Имам претенции, че съм толерантен към другите народи и затова не употребявам
спрямо тях понятието боклуци...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5211149
Постинги: 2411
Коментари: 5510
Гласове: 12839
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031