Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11 18:16 - ЗАБЪРДИЕТО - С НЕОПИСАНИ ОЩЕ СВЕТИТЕ МУ МЕСТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 426 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 25.11 20:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    С посвещение на автора на Сайта "Светиместа.ком"  Георги Чараклиев:             

                                                   
                                                                ЗАБЪРДИЕТО

 

    Забърдието е понятие, което включва един огромен /!!!/ въртоп между планината Видлич и долината на р. Нишава. Подобен е въртопът на с. Смолча, което е на близо. Забърдието е част от Годечкия регион, който след 1919 г. е придаден към Тройното кралство поради обстоятелството, че в ПСВ сме взели участие на страната на лошите /Германия/ а не на добрите /Англия/.

   За да опиша този огромен въртоп, започвам с кратко описание на планините, които го заграждат. Първата от тях е Видлич, заграждаща го от север, която започва с отклонение от вр. Ком и е дълга над 30 км. От двете страни на тази планина текат река Нишава, от юг и река Височица от север. Тази планинска верига завършва чак при р. Темщица, малко след Пирот. Преминавал съм многократно по билото й, изкачвал съм се от двете й страни. В блога си имам доста постинги за тази планина, публикувал съм над 1000 снимки от нейната природа. Пред очите ми се появи водопадът над с. Смиловци. Най-впечатляващото за мен от тази планина е нейното ждрело между селата Ръсовци и Пъклещица. Това е една от малкото частици от природата, която е недокосната от човешка ръка до днес и остава така, както е сътворена от Първотвореца. Дори римляните на са построили път през тези теснинии. При маловодие на р. Височица това ждрело може да се премине като се ходи по реката. В този участък на планината има скални манастири, като част от тях са обединени в един комплекс, наричан Владикин прозорец. Има и един останал действащ скален манастир, Св. Петър и Павел, наблизо се построи нов до древен оброк.

 

   Другата преграда на въртопа е едно меко възвишение, с лек наклон към въртопа и стръмно към Царибродско. Псевдодолина по дъното на въртопа се вижда от билото на Видлич, но не е така. На изток обаче наистина се образува долина и водата от карстовия извор под с. Протопопинци и водата от селата Бребевница и  Мазгош се устемява към р. Нишава малко след Годеч. Въртопът има форма на елипса. Някога със селца /махали/ до селца, днес в него са останали малко от тях. От дъното на въртопа се виждат два римски пътя, дооста големи, които пресичат планината Видлич. Единият слиза в с. Бракьовци – същото име носи и село в България – другият продължава по билото и спуска разклонения към различни села. Ако тази планина се посети през пролетта, тук е раят на земята. Подобна е природата над селата Гинци и Голеш, също в пазвите на тази планина, но у нас.

   В това въртопско корито има няколко чисто бълтарски села -  Радейна, което е първото, в ляво има отклонение за с. Петралаш, напред е най-голямото село във въртопа, Смиловци. Преди селото има вертикални карстови извори, които са завирени в три водоема, изключително красивии. В ляво от Смиловци има още две села, Височки одровци и Гуленовци, в дясно има още няколко, спомням си Протопипинци, Бребевница и Мазгош. Има още доста, които са по-малки. Красотата на този регион контрастира с бедността в него, с хкоято е пропит този регион. Въпреки това голяма част от земите тук се обработват от малкото останали възрастни хора. Млади почти те се забелязват, те са по Цариброд, Пирот, Белград, София. Наказателната граница от 1919 г. преряза естественаата връзка на тези хора с Годеч и ги превърна в анклав на пръв поглед, по същество в снежен капан, от който излизане имаше само по два начина – смърт или изселване от родните им места.

 

     Този регион е характерен с християнските си паметници – манастири, оброци, църкви. Около с. Смиловци има два манастира в полето, единият от които е Св. Петка, доста посещаван. Този при с. Височки одровци е изоставен, но оброка пред него и църквата се  подържат. Хоратаа тук са много религиозни, такива сме били и ние преди 100 години. Над с. Смиловци има много голям манастир, мисля че се казва Св. Кирик и Юлита. Днес там се подвизават сръбски монахини. Първото нещо, което ми казаха те, когато преди тодини посетих манастира, че си го били върнали от бугарите. Не попаднаха обаче на точния човек. При с. Бребевница също има манастир. Където манастирите са действащи в тях има сръбски монаси, част от политиката на сърбите за посръбчването на този български регион.

    Оброците обаче в този крй са много. Те са по цялото протежение на планинта Видлич, като най-голямата им концентрация у нас е при с. Голеш. При влизането в с. Радейна от към Цариброд има два оброка с разкошни кръстове, спомям си името на този по пътя за с. Петралаш, Свети Георги. Съвсем различен е кръстът на оброка между селата Радейна и Липинци. Оброците в с. Радейна са много, според мен към 12. Най-много обаче те са в село Бребевница, според мен 14. Тези цифри няма къде да проверя, повтарям, според мен са такива. Оброци има до всяко село, във всяко село, а има села, чието землище е заградено с оброци, такова е зимлището на с. Петралаш и на с. Драгоил у нас. Още нещо ми прави впечатление – оброците в Западните покрайнини и оброците у нас близо до гранцата са еднакво грижливо подържани от хората по селата.

    Оброците са част от архитектурното наследство и богатство на Западна България. Те започват от Искърския пролом и завършват след гр. Пирот. Има и преходен процес, в резултат на който кръстове са побивани и извън този регион. Планината с най-много останки от манастири е Манастирище, която е в България, тя носи и името Светата планина. Това име подхожда и за планината Видлич. Посочвам две села от нея, където кръстовете по гробищата са толкова много, че с тях са правили оградите на гробищата, Голеш и Сенокос, макар второто село да не е във Видлич. Който е попадал на много оброци, както аз, може да прецени къде са направени кръстовете. Почти всичките са правени в каменорезбените работилници в с. Гинци. Независимо от какъв тип са, майсторите им са ясни. В Кюстендилско кръстовете са друг тип, в Сърбия са трети тип. В Босилеграско пък оброци няма, има свети места с едно огромно дърво, но под него няма каменен кръст.

 

    В този постинг ще поместя картини от с. Петралаш, където има доста оброци. Това българско село днес се обезлюдява. Обезлюдяват се и саседните села в Забърдието, старите пътища между тях вече са орасли и непроходими, както хората казват. Защото няма стока, която да прави пътеките, хората не пътуват с каруците или конете си до съседните села. Огромните и с прекрасни условия за животните пасиища над с. Гуленовци обрастват в пасищен бурен, кошарите и къщите на животновъдите се рушат. Това огромно пасище, обградено с алпийски върхове и римските пътища през него – за вен тук е златното сечение на красотата на тази планина, която българите не познават и в участъка й в България. Има едно свято място над с. Голеш, посещавано от румънци, които незнайно за мен защо го тачат и оставят там монети. Кръстът на това място е потрошен от огромна бука, паднала върху него, а наблизо има останки от два манастира. Много тайни крие тази планина.

    Условията за живот в Забърдието като природна даденост не са много добри, те до някъде наподобяват тези в Източни Родопи, но тук земята е много плодородна. Населените места са само покрай карстовите извори, най-голям от които е този под с. Пропопинци, а този над с. Мазгош е осветен - той е аязмо към църквата, изградена до тамошния оброк. На километър от границата е това някога годечко село, в което днес има не повече от 2-3 семейства, а малко по далеч от нея има и ж. п. гара. Станала излишна, защото хора тук вече няма, возят се само въглища от мина Станянци. Отрязаната пъпна връв на тзии села с Годеч е довела през изминалия век този регион до изселването на хората от него. Само църквите, оброците и гробните кръстове с български имена ще напомнят, че тук е имало българи. И друго посегателство се извършва тук – иманяри от българия пресичат границата незаконно и копоят под оброчните крпъстове да търсят заровени монети. Големите оброчни кръстове не са по силите на останалите хора тук да ги изправят отново и те остават полегнали или потрошени. Оброчни кръстове и тук и в България бяха потрошени от партизаните след освобождението на Югославия от немските и бугарските фашсти, някои от тях отново са изправени ако парчетата от тях са били там, за да ги залепят хората. Много такива примери мога да дам, включително и за манастира Свети Николай, резиденция на сръбския патриарх.

    Ньойският „дооговор” преврърна този регион от един многоовековен планински животновъден архипелаг с център Годеч в анклав към Тройното кралство, по същество ообаче снежен капан за оставените хора да живеят там. Това бе и целта на този мирен „договор”, според мен антибългарски заговор, диктат над нас. Бяхме на страната на Германия в ПСВ за да си възвърнем откъснатите от нас територии, но победиха идиотите и ни откъснаха нови. Най-големите от тях остават в Сърбия и Турция, все приятели на Англия – наследствените пиянища, които не успяха за запаразитират към ЕС и сега опитват да му щипнат стотина млрд. евро. Защото вече нямат колонии.

   А нас ни подариха на Сталин след ВСВ, та стана каквато стана…

 

    Следват снимки от с. Петралаш. И то вече почти обезселено, но пък с нова църква и нов параклис. Петралаш е пример за село, което от всякъде е обградено с оброци по възвишенята около него. Имах желание да се разходя до с. Височки одровци, зад един невисок рид, но вървището между двете села се оказа непроходимо. И то остава в миналото, когато тук е кипял живот. Днес тук се настанява Нищото…


image

Оброкът "Св. Георги" след с. Радейна по пътя за с. Петралаш

image



image

                   Някогашните ливади на Видлич, днес засяти с рапица.

image



image

Училището на с. Петралаш. Някога пълно с деца, днес то е затворено. Съдбата на сънародниците ни в Западните покрайнини, прокудени от розднте им места.

image

                                                         Част от с. Петралаш.

image

                    

image

Един от последните жители на с. Петралаш до чешмата в центъра на селото. Този карстов извор и римският път край него са причина селото да бъде основана тук.

image

Оброкът над селото на един характерен връх. Селото е обградено с оброци.

image



image

                                            Говедар в обедна почивка

image

          Къща към възстановения параклис над селото, място на древен манастир.

image



image

                                   Новият параклис в село Петралаш

image

                          Оброкът пред параклиса

image

Възстановената църква в с. Петралаш със статут на манастир. Има назначени сръбски монаси.

image

Следват снимки на кръстове, гробни и оброчни, в двора на църквата.

image

Някой да се съмнява, че тези кръстове не са изработени в Гинци?
Аз не, дори мисля, че са дело на башмайстора бай Георти Герин.

image



image



image



image



image



image



image

Този оброк е от обратната страна на селото спрямо оброкът, който вече показах
до говераря в оедна почивка.

image



image

Много трудно достигнах до този оброк, изпокъсах си дрехите, горещината бе голяма, но успях.

   Тъй като темата е свързана с вярата ни, помествам към постинга ми две стихотворения на двама наши големи поети, свързани с нея. Те са прекрасни:


07.08.2009 10:03 - Поезията ми е манастир

Автор: wonder Категория: Поезия   image
Прочетен: 785 Коментари: 9 Гласове:

18

Поезията ми е манастир.
Душата ми се изповядва.
И всяка дума носи клада
с дъха на Божий елексир.

Отца ми в думите възкръсва.
Изпълвам всеки миг с любов
и в онзи светъл благослов
душата с истини покръствам.

Щом с думите килийно замълча,
сърцето с устрем ще говори.
Обичам ви, обичам, хора,
в градините на радостта.

А днес смирявам лунния си пир.
В оазисите на душата
съм благодарна на съдбата.
Поезията ми е манастир.

 

 

26.06.2013 01:37 - В ТЕБЕ ОСТАНАЛ СЪМ ЖИВ!

Автор: vedroley Категория: Изкуство   image
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове:

2

Дай ми Господи някак да сляза
до дълбокото в страшния ад.
И да видя за кой Си запазил
оня ужас в катрана нагрят.

Днес си мислят, че просто Те няма.
Грабят страшно. “След нас и потоп”.
И се люшкат в зловеща измама
цар и бирник, министър и поп.

Съвестта си, така неудобна
злият бързо превръща в парцал.
И не мисли за участ задгробна,
а затуй колко малко е крал.

Свят широк. И парите – съблазън.
Който граби – намира си рай.
Няма, Боже, от Тебе боязън.
Няма “взимай”, но всичко е “дай”.

Десет лева са точна причина
да ударят старица с тръба.
И когато пребита почине -
плюят в пазвите. Било съдба.

Милионът за алчни – нищожен.
Гледат все с ненаситни очи.
Някой имал и повече можел -
друг по пътя му бясно търчи.

Като огънят, който не спира,
и догде е възможно – гори,
тъй грабителят всичко прибира
и измерва живота в пари.

Злият с дявола днес се прегръща
и печели в кръвнишкия път.
А забравя, че всичко се връща,
и цената се плаща отвъд.

Но дори да не сляза във ада,
за да видя мръсници в катран -
пак ще знам, че заслужено страдат
за живота си, в грях изживян.

Нямам, Боже, сълзица в окото
за проклетите черни души.
Те са били тризъбец на Злото,
с бяс наточен, готов да руши.

Не! Не искам да виждам геена!
Тя не ми е пред Теб ориста!
Капка кръв само дай ми свещена -
да се видя изкупен в Христа.

И дори сто морета от мъка
да изпия с дъха си горчив -
щом избегнал съм черния пъкъл -
значи в Тебе останал съм жив.

Ведролей


image

Пътуващата ми база до оброка "Св. Георги". Когато посещавам Забърдието нощувам тук. 




Гласувай:
5
0



1. rosiela - Красиво!
25.11 18:19
Това са оброчни кръстове, нали?
цитирай
2. planinitenabulgaria - На оброчните кръстове има написано името на Светията, комуто се посвещава оброкът.
25.11 20:12
rosiela написа:
Това са оброчни кръстове, нали?


Тези кръстове са поставяни на места, за които има предание, че на там е имало древен манастир, разрушен от друтоверци. В Западна България освен на свети места, оброци са правени от семейства, където те да се молят за здраве на тях, на стоката и за берекет. Тези оброци носят имената на поръчителите на каменните кръстове, за чиято работа и за транспорта им трябва да се заплати. Такова дело с много оброци е напр. Бракьовци, явяващи се долната махала на . Гинци. Там в много дворове има оброци, такива има и в селата Туден, Букоровци и др. Те се познават от далеч, защото дървото над кръста не се сече и става огромно.
Гробните кръстове са по-различни. На тях на предната страна пише имато на починалите, на задната страна поръчалият кръста и майстора му. Има гробове с оброчни кръстове, защото хората са били недодстатъчно просветени при поръчката или кръстовете са им трябвали бързо или пък точно такъв са харесвали. Такъв е случаят с кръста пред мемориала на НДК, откраднат от гроба на бай-Цветан от с. Гинци. Това е оброчен кръст от най-трудният за изробатка вид и най-скъп. След кражбата на кръста собствениците му заведоха дело да бъде върнат на гроба от крадците му /Иван Костов, Ангел Ахрянов и кмета на с. Гинци/. Съдебни проститути приеха мотивите на защитата на крадците, че кръстът е оброчен и поискаха свидетели, че кръстът, макар оброчен е бил поръчан като гробен. Живи свидетели от 1894 не се намериха и така след 10 години в съда, делото бе прекратено. Подобна е тезата на служителите от параклиса, които се сменят, но аз на доста от тях съм описал истината. И ги водя да им покажа изтритите надписи на гърба на кръста с ударна боормашина. Закото знам какво пишеше.
Запознати с тази тема са г/н Чараклиев и г/жа Зденка Тодорова, аз съм любител, но едва ли някой е виждал повече оброци и каменни кръстове от мен.
цитирай
3. vesever - Еха! Какви места - друг свят! Със ...
25.11 21:33
Еха! Какви места - друг свят!
Със сигурност е много вълнуващо да видите всичко това!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Вълнуващо е човек да стъпи по тези красиви места.
25.11 22:37
vesever написа:
Еха! Какви места - друг свят!
Със сигурност е много вълнуващо да видите всичко това!


За мен това бе не само туризъм, а упознаване на бита и ценностната система на българите преди 100 години. Тези хора, откъснати от родината си и заточени в собствените си имоти са запазили ценностната си система каквато е била в България преди почти век. Срещите с тях са поглед назад в нашата история за периода от Освобождението до войните - Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа, ПСВ. Забравеените ни вече добродетели можем да ги видим живи у тях, а природата им остава съхранена и подържана днес.
цитирай
5. vesever - Винаги съм искала да мога да се върна ...
25.11 23:22
Винаги съм искала да мога да се върна в онези времена - може да имам идеалистични представи, ала смятам, че тогава хората са били чисти и добродушни, и са били близо до Бога, а в днешно време, за съжаление, все повече настъпва една обърканост и безпътица, особено за младите хора...
Имам невероятни спомени от моите прабаби и прадядовци.
В старата къща на прабаба ми Сара, близо до Горна Джумая, като гимназистка намерих учебник по вероучение на прадядо ми Боян, на старобългарски написан, гледах го като нещо свещено, и как ухаеше на старо време...

От доста време си мечтая да намеря стара българска носия и да се облека в нея и да сляза така на селската чешма, и да си намеря и менци, и да си представям, че съм в онези времена, много вълнуваща ми е тази представа и ако мога, ще я осъществя.
Вкъщи имам делви на по над 100 години, и трикраки столчета и вретено. Една група юнаци от наше село събарят стари къщи, за да бъдат построявани нови, и от тях купувам такива вещи - намират невероятни вещи в старите къщи.
На мен ми е мъчно, че този бит се забравя и унищожава, би било хубаво да можеше да се запази.
А в селото ми има музей от турско време, и там има уникални вещи! Ще опитам да го снимам отвътре и да го покажа, когато е възможно.

цитирай
6. planinitenabulgaria - Ако решите да посетите тозии край, вече това става само с лична карта,
26.11 23:53
vesever написа:
Винаги съм искала да мога да се върна в онези времена - може да имам идеалистични представи, ала смятам, че тогава хората са били чисти и добродушни, и са били близо до Бога, а в днешно време, за съжаление, все повече настъпва една обърканост и безпътица, особено за младите хора...
Имам невероятни спомени от моите прабаби и прадядовци.
В старата къща на прабаба ми Сара, близо до Горна Джумая, като гимназистка намерих учебник по вероучение на прадядо ми Боян, на старобългарски написан, гледах го като нещо свещено, и как ухаеше на старо време...

От доста време си мечтая да намеря стара българска носия и да се облека в нея и да сляза така на селската чешма, и да си намеря и менци, и да си представям, че съм в онези времена, много вълнуваща ми е тази представа и ако мога, ще я осъществя.
Вкъщи имам делви на по над 100 години, и трикраки столчета и вретено. Една група юнаци от наше село събарят стари къщи, за да бъдат построявани нови, и от тях купувам такива вещи - намират невероятни вещи в старите къщи.
На мен ми е мъчно, че този бит се забравя и унищожава, би било хубаво да можеше да се запази.
А в селото ми има музей от турско време, и там има уникални вещи! Ще опитам да го снимам отвътре и да го покажа, когато е възможно.



ще Ви кажа от кои места да започнете и къде да останете. Въвеждам само един таг, село Дойкиници. Ще си наемете соба, като ще заявите колко пъти да Ви хранят селяните, каква храна да Ви приготвят за деня ако сте на път, а къде да отидете - аз съм най-добрят източник на такава информация.
цитирай
7. vesever - Потърсих Дойкиници и излезе Ваш ...
27.11 13:10
Потърсих Дойкиници и излезе Ваш постинг от 2016.
Напролет ще бъда по тези места, живот и здраве, така че ако искате, напишете ми "маршрут", да знам къде да ходя.
Влашката планина ме впечатли, и оброците на Забърдието.
Стари постинги не съм разглеждала, предполагам, че има още места, които си заслужават.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5211149
Постинги: 2411
Коментари: 5510
Гласове: 12839
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031