ИКОНОМИЯТА – МАЙКА  НА  СЪСИПИЯТА  НА  ГОРАТА

   След 1989 г. преобладаващата част от горските стопанства бяха закрити. Все едно вече гора нямамхе, няма и нужда от хора, които да я подържат, като я пазят от вредители, болести, не от сеч. Горските стопанства се намират все в красиви райони на страната, където могат да бъдат построени хотели, в близост са до водни басеини. В горските стопанства се отглеждаше разсад за различни дървета, предимно иглолистни, които се засаждаха по местата на сечища или пожарища. В това отношения изключително важни бяха горските стопанства по Родопите, защото Родопите са като една нива, която се засява с борови дървета, които се отсичат след 40-50 години, на тяхно място де засаждат нови. Жените садят, мъжете секат, казваха родопчани. Това е било поминък по родопите, имала е дъскарски села, вадам пример с Батак, имало е на много места гатери. Така е било от турско време, така беше до 1989 г. След тази година се проведе лииня на ликвидация на горските стопанства, като за стотинки срещу стари задължения, мутри, бушони на бъдещата икономическа мафия изкупиха базите им и прекрасните им площи и ги….закриха. Давам прпимер с Горско стопанство Желен, което хората знаят от преминаването  на влака на метри над него.

     И какво стана?

     Горските работници, които следяха за болести по дърветата останаха безработни, като вече да нямаше болести по гората. Преди те сигнализираха за определени болести, чистеха гнездата с яйца на гъсеници по корите на бора, за тази цел се изпращаха и бригадири. Лошото е, че освен старите болести по дърветата се появиха и нови. Напочвям за чумата по бряста, която го унищожи преди около 30 години, сега отново се появяват брястови дървета, защото вирусът на тази чума вече изчезна от страната. Появи се нов вредител по черния бор, който прави бели паяжовидни гнезда по клоните на боровете, където яйцата презимуват. И тази бомба ще избухне, сага ще пиша за друга една, която унищожава, по-точно е да кажа, унищожи новите гори с бял бор.

    След зими с лепкав сняг, който чупи белия бор, по местата на счупванията се завъжда една гад, наречена корояд. Ако счупените борове не се изсекат и извлекат от гората, короядът се въди като ромове в гето и се разпространява по околнигте борове. Този корояд се храни с връзката между тъканта на кората и на стеблото, наричана лико и така прекъсва захранването на дървото, което умира. За седмица борът става кафяв, после падат иглите му, а кората му се разпада. Под нея личат следите от изяденото от корояда. Доброто в този случай е това, че на надморската височина, на която борът е разпространен, там корояди няма. Със затоплянито на климата обаче, короядът може да се изкачи и по-високо и да унищожи и естествени гори от бял бор до определена височина. Естествените гори от бял бор са на песъкливи склонове със западно изложение. Който е ходил на Беговици в Пирин не може да не е забелязал красивите белоборови гори на път към Чаирите.

    Загубите на страната от този корояд са огромни, те надвишават стотици, ако не и хиляди пъти разходите за заплати на горските ралотници, които можеха да предотвратят това бедствие. Трябваше да се алармира за почупените гори с бял бор от лепливия сняг и те да се изсекат веднага! За първи път чух за това бедствие, че може да се появи когато преминавах по маршрута от х. Копрен към вр. Копрен, където бе потрошена от лепливия сняг огромна дървесна маса. Тази маса бе затворила горски път, слущеш на Горското някога, сега чакаха да го почистят мутросекачите, които щяха да секат вековните буки между селата Дива Слатина и Копиловци. Хората знаеха, че това бествие се задава.

   Съкащаването на горските стопанства, продажбата на активите им, предимно площите на мутри, които мислеха да ги препродават след като се повишат цените им, ето до какво екологично бедствие доведе природата ни. Аз това бедствие го преживях. Една година нощувах в прекрасна борова гора до с. Три могили. На следващата година красотата там ме привлече отново. Но там бе самият ужас – дърветата бяха без игли, без малки клонки, с обелена кора – живата някога гора от бял бор, резултат на труда на хората от Горското тук, бе превърната в мълтвило.. Гората я нямяше, тя иглеждаше ужасно поради дървеетта, умряли прави а природота бе станала каквато си е била и преди да я залесят с гора хората, полупустиня.

    Като човек, запознат добре със страната си виждам, че това е една частица от това, което сполетя нас и страната ни. Псевдопромените в страната ни имаха за цел не тя да поеме нормален път на развитие, а да бъде ограбена и да се превърне в олигархия. Точно това се случи и с горските стопанства, доста важни в цялата история на страната ни. Пак ще цитирам с. Желен, където над него има построен разкошен Горски дом, заобиколен с насадени подарък от цар Борис ІІІ секвои.  Секвоите, високи по 50 м. са откраднати и преврънати в талпи, ограбен е и се рущи и Горският дом, символ на цялата ни страна според мен.