Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2016 12:39 - ЗА ОБРОЧИЩАТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 7879 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 21.12.2016 12:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                   image

                                                 Откраднатият кръст


                image

                         Кръст на майстора Георги Герин на площада на с. Гинци

                   image

                     Този кръст в двора на църквата на с. Брезе с българските
                        символи считам за най.великия от всички в този регион.

image

                                          Кръст от Юстинианов тип

                image

Кръст на мястото на разрушения манастир от турците под с. Бърдо - велико нещо!!!
Без всякаакво съмнение той е дело на същия неизвестен майстор на кръста в Брезе.

              ЗА  ОБРОЧИЩАТА  В  ЗАПАДНА  БЪЛГАРИЯ

      Оброчищата във възлюбената от мен Западна България са тема, която ме вълнува и с която съм доста добре запознат. Причината е, че имам подадине към оброчищата, ползвам дума на Никорай Хайтов. При пътуванияята ми по Западна България и после по Западните покрайнини, също част от България, незаконно задържана от Сърбия след разпада на Тройното кралство, аз съм срещал много оброчища, нито едно от което не съм подминал без внимание. Усещам наличието им от далеч, а когато ги приближавам започвам да ги търся. А намирането им не е трудно – те са под едно или няколко огромни дърета, които никой не сече заради святото място и са като репер за този, който има интерес към тях. Най-интересното за мен са каменните кръстове по оброчищата, които са уникати - единствени като изработка, форма, умение на майстроа. Кръстовете са толкова различни като видове, че не мога да ги опиша. Имам снимки на стотици от тях в блога си. Оброците са правени с цел да заместват ролята на църквата на хората по махалите, но има и такива, които са правени от фамилии за здраве на хората и на животните им, за много деца и за берекет. Част от тези кръстове все още остават в дворове на хората. Имам снимки на доста от тях с голям зум, защото не мога да ги доближа.  В почти всички дворове на хората от с. Бракьовци има такива кръстове. Оброк направих и аз на вр. Увеса /наричан е още вр. Погледец или Бигла/ на централното било на Балкана. В гората под мястото, което избрах в посока към с. Осеновлак има останки от древен манастир, унищожен вероятно още от турците. Поставих разкошен каменен кръст на Св. Иван Рилский, а също и метален минипараклис. Цигани от Литаково, тръгнали да крадат коне от фермата в с. Осеновлак и не успели да ги откраднат, ядосани от неуспеха, пренощували при моя оброк. Резултатът – каменният кръст е потрошен, металният кръст върху минипараклиса е изкъртен и го няма. Предчувствах това злодеяние и тръгнах към оброка си със свито сърце. Лошите ми предчувствия се оказаха реалност. Проклети да са тия цигани, които разрушиха оброка ми! Те така ще разрушат и цялата страна, както е тръгнало с тяхната престъпност и безнаказаноост, защото задкулисието ги толерира заради продажния им вот при избори и благодарение на тях остава на власт да днес.

    Оброчищата в Западна България започват на запад от Искърския пролом. Те не само по Балкана, те са по всиичките  планини по Софийско, Царибордско и Пиротско. Най-голяма е концентрацията им по Годечко, което е в края на планината Манастирище - древен християнски култов център, разрушен при турското нашествие. Подчертавам, на Манастирище оброциите са с най-голяма гъстота, но тях ги има по Малата планина, по Чепън, по Видлич, по Влашката планина, по Гребен планина и по долините на реките, също и около селата. Рекордьории по оброчища са селата Голеш, Бребевница, Сенокос, в момента не си спомням други. Най-големине и съвършенни кръстове са поставени по оброчища, където е имало древни манастири, разрушени от турците. Според мен най-съвършенният оброчен кръст е този, който е в двора на църквата на с. Брезе. Съвсем друг тип оброчеен кръст е този, който е пред мемориала на НДК. Това е кръстът от гроба на бай Цветко от с. Гинци. Роднините на бай Цветко явно са били заможни, за да поръчат толкова сложен каменорезбен кръст, огромен, с тегло над 500 кг, при това оброчен, а не гробен, което е обяснимо, него са си харесали. Този кръст е изработен от майстора каменорезбар от с. Гинци бай Георги Герин. След разработка от екипа Иван Костов, Ангел Ахрянов и кмета на с. Гинци кръстът е изваден с кран от гроба на бай Цветко, натоварен в УАЗ-ка и откаран за да бъдат заличени имената на задната му страна на починалия, на поръчалите кръста и на майстора. След това кръстът е побит пред мемориала на убитите по време на комунистимеските репресии. Който има интерес да погледне патината на камъка горе при годината, 1894 и долу, където проститутитете са заличавали с ударна бормашина следите от кражбата, там ломът на скалата е пресен. Роднините на бай Цветко заведоха дело да бъде върнат на гроба кръста, но съдебните проститути отлагаха делото 10 години, искаха жив свидетел /от 1894 г./ да потвърди, че този кръст е бил на бай Цветко. Такъв не се намери и прекратиха делото по давност. Обида към роднините на починалия, обида към паметта на репресираните, срам за нашия Свети Синод, позор за съдебните ни проститути. С чужда пита не се прави помен, има една поговорка.

    Кото просветеен любител краевед имам интерес по тази тема и приех поканата да участвам в конференцията по генеалогия, организирана от БАН. Темите бяха преинтересни за мен – регионални доклади от региони из цялата страна, та дори и за регионии, населявани частично от българи в Украйна, Германия, Щатите, че и в Бразиилия. Изключително интересни за мен бяха докладити на г/н Капушев за региона на Смолян, още един възлюбен от мен регион, а също доклада на г/жа Зденка Тодорава за Оброчищата в района на Забърдието в Царибродско, който ще поместа в блога си. Пояснявам, че Забърдието е област, която Ньойския „мирен” договор разделя с граница, като част от този регион остава по Годечко, а част от него – в Царибродско, като първото село на самата граница и с. Мазгош, а срещу него – Голеш.  Този регион е много интересен, това са български земи, населението е българско, добре е там да пътуваме по-често и да го упознаем.  Местата, където са направени оброците, величавите каменни кръстове – това са области с излъчване, кето вдъхновява, променя към добро, напомня за българския корен по тези места. Не само тук, в Забърдието има оброчища, а също и по долините на реките Височица и Нишава, където освен оброчища е имало и скални манастири. Посочвам тези при с. Ръсовци, известни под името Владикин прозорец, а един – манастирът Свети Петър и Павел е запазен до днес.

   Ето и статията на Г/жа Тодорова:

 

   ОБРОЧИЩАТА В РАЙОНА НА ЗАБЪРДИЕТО, ЦАРИБРОДСКО

Национална научна конференция „Генеалогията – минало, настояще и бъдеще“

                                                София, 17.10.2016 г.

ЗДЕНКА ТОДОРОВА        

Уважаеми колеги, за мен е удоволствие, че съм поканена да взема участие с доклад в днешната научна конференция и да благодаря на организаторите и най-вече на доцент Антоанета Запрянова, че ми дават възможност от този високо академичен форум да популяризирам малко известното българско културно-историческо наследство в Западните покрайнини, каквото са оброците и оброчищата като цяло. Тези каменни артефакти, с които е осеян Царибродския край, освен че го правят духовно по-богат, създават условия за разностранна изследователска дейност и туристически обиколки. Оброчищата са единственото нещо, което през последните 100 години, сръбските власти не успяха да сърбизират, унощожат или да заличат от душите и вярата на хората.

След 1919г., когато по силата на Ньойския договор, Царибродско и Босилеградско са дадени на Кралството на сърби, хървати и словенци /Кралство СХС/, преименувано по-късно в Кралство в Югославия, етнографските, езиковите, културните и други специфики на българите в Западните покрайнини са били подложени на засилено унищожение. Оброчищата обаче нито един сръбски режим от 1919 г. до днес, не е успял да заличи от вековните традициите на българите, не само в Западните покрайнини, но и в Пиротско, Моравско и Тимошко. Когато през 1897 г. в Бела паланка и Пирот идва известният сръбски етнограф Тихомир Джорджевич, с цел изследване етнографските специфики на района, забелязва, че в с.Мокра край Бела Паланка в училищния двор стои каменен кръст от 1866г. Същият е посветен на Възнесение Христово, като върху него са врязани имената на рода, поставил на това място каменния оброк: Тоша, Анко, Никола, Петко, Тоша, Митар, Пеа, Кърста. Имената, както проличава, нямат нищо общо със сръбската именна ситема.Заинтригуван от феномена „оброк“, той посещава още десетки места в Белопаланашко и Пиротско, където местните хора му показват уникални оброчни паметници. В с. Завой, Пиротско, видял оброк от 1762г. , на който хората излизали на Власовден, Гергьовден и Архангеловден. А в с. Добри дол му показали оброка на дядо Цветко известен като „Цецейин кръст“ сложен в неговия двор срещу измиране на добитъка. По-късно в своите записки отбелязал: „В южните краища на сръбското Кралство, тези празници се наричат „оброчни дни“. Останал силно впечатлен, че „хората в тези райони, много уважавали оброците и когато мъж минавал покрай оброк, свалял шапката си, сякаш минавал покрай църква.“ Какво ще рече това? Въпреки наложените международни договори и изкуственото разделение на българите след Берлинския конгрес /1878/, когато Бела Паланка и Пирот остават извън пределите на България а Цариброд и Босилеград следват съдбата им след Ньойския договор /1919/, отношението на местните хора, българите, към оброчищата по тези места се превръща в култ. И той се е запазил до днес. Това съм го видяла и заснела на много места по време на моята дългогодишна работа свързана с оброчищата. Единствено там сръбската политика не е можела да пробие а Сръбската православна църква на места даже се е приспособявала към обичаите.

В моя доклад аз ще се спра върху оброчищата в един уникален район в Царибродска община, известен като Забърдието, на територията на който са регистрирани към 80 оброчища, голяма част от които активни и в момента. На територията на Царибродска община са регистрирани над 300 оброчища, но със сигурност те са много повече. Най-трудното нещо свързано с оброчищата е да се определи точния им брой. Ние можем да говорим само за онези, които са останали и те са на 100-200 години. Но, има и такива като: камък, дървен оброк, „миросано дърво“, или някой друг белег придобил значението на оброк. Изследвайки оброчните места, човек може да стигне до огромна информация свързано с миналото на селищата в Западните покрайнини. Те са големи информатори за времето когато са поставяни, за топонимията на селищата, за именната система на хората, за обредната система, болестите, които са върлували в съответнито селище и особено чумата, за ритуалите на гергьовденските празници, за някои лечебни практики и баяния, за останалите до днес предхристиянски елементи, за преплитането между езичеството и християнството. Но и за родовата памет и обричането /„давам оброк“/ пред рода, с което се заклеваш да пазиш оброка и да предаваш традицията по мъжка линия от поколение на поколение.  Ако отворим „Българска енциклопедия“ на братя Данчови, за оброчищата ще прочетем следното: „Място, обикновено при извор, старо дърво, развалини на черква  и пр., гдето в определен ден на годината се прави служба на светец с курбан. Обичаят е от прастари езически времена и днес в България е на изчезване“. А в „Българска енциклопедия от А-Я,пише: „Оброк“1.- Онова, което е обещано или обречено да стане, да се извърши, да се даде; 2.- служба на светец, на покровител на нещо; „оброчище“1.- място, дето някога се е намирала църква; 2.- място, дето се извършва служба, оброк.

НЕКА ДА КАЖЕМ

и няколко думи за областта Забърдие. То представлява котловина намираща се в подножието на Стара планина, разположена е между планините Видлич и Вучи баба от север и долината на река Нишава и планината Чепън от юг. Обхваща Годечката котловина, като на запад достига до Пиротското поле. Релефът на Забърдието е нископланински с множесто хълмове. Осеян е с множество красиви местности, стари римски пътища, тракийски могили, останки от калета, пещери, лечебни извори, чешми, вековни дървета, църкви, манастири, параклиси и държа да подчертая, оброчища. Забърдието е един уникален район в който се таи огромно културно-историческо наследство на разделените с граница, българи. Една част от Забърдието днес се намира на територията на България, другата е в пределите на Сърбия. В Царибродска община, която от 1919г. се намира в границите на Сърбия, Забърдието е една от петте географски области заедно с районите на Висока, Понишавието, Бурела и Дерекула. В състава на Забърдието откъм Царибродско, влизат селата: Радейна, Петърлаш, Смиловци, Гуленовци, Височко Одоровци, Моинци, Пъртопопинци, Бребевница и Мазгош. В частта на Забърдието откъм България, влизат: град Годеч и селата от Община Годеч: Букоровци, Връдловци, Върбница, Голеш, Каленовци, Лопушня, Мургаш, Разбоище, Ропот, Станянци, Туден и Шума, както и селата от Община Драгоман: Беренде, Беренде извор, Липинци, Прекръсте и Чепърлянци. Най-големите реки в Забърдието са Нишава и нейният десен приток - Забърдска река. За Забърдието са писали Константин Иречек, Феликс Канииц, Ами Буе и други. За селата и оброчищата в Забърдието са писали Петър Петров, архитект Ива Любенова, научния колектив: Бони Петрунова, Валери Григоров и Надя Манолова-Николова, учителката в пенсия отград  Годеч Нина Каралеева, но и автори от Царибродско и Пиротско сред които особено се открояват имената на Кирил Тодоров, Весна Николова, Сретен Игов, Богдан Николов, Цветко Иванов, Зоран Димитров и др. Забърдието са изследвали и съвременни български учени, етнографи и филолози в рамките на научната експедиция за изследване на културно-историческото наследство в Царибродско: Григор Марков, Маргарита Харбова, Боян Балкански.

За мен е чест, че днес мога да запозная този висок форум с уникалността на един български район, какъвто е Забърдието, в който оброчищата са неговия разпознаваем знак. Понеже изследвам тази тема повече от двайсет години, смея да твърдя, че хората в  Забърдието възприемат оброчищата за най-святото нещо в тяхното семейство, род, фамилия, село, област, местност. Оброчищата са безмълвните „пазители“ на Забърдието. В с.Бребевница десетте оброка опасват селото в сакрален кръг. Всичките са поставени на възвишения и на свещени за хората места – върху могила, гробище, чешма, манастир, гумно И в миналото и днес, хората в Забърдието вярват в силата на оброчищата което пък от друга страна е създало множество легенди, предания, магически обреди, мистерии, заклинания, баене с лечебна цел. Има и много загадки за това кой и как е определял мястото на което в миналото е бил поставян оброчния камък. С времето мястото е започнало да се възприема за „свято“ и от него и цвете „без пряка нужда“ не смее да се откъсне. Разпознаваемият символ на оброчното място освен каменния оброк е и „миросаното“ дърво – дъб,  дива круш, слива, орех или друго саморасло дърво, поникнало и израснало на свещеното място. На много оброчни места в Забърдието, и не само в Забърдието, „миросаното“ дърво е по-старо от оброчния паметник. Култа към оброците  пряко е свързан с природата, защото в миналото поминъка на хората и тяхното оцеляване е било обвързано единствено и само с природата или с „планината“, както хората в района на Висока определят природата. Календарната система свързана с оброците е свързана най-вече с пролетно-летния и есенния период. Когато се събужда природата, когато се събира реколтатат и когато се зазимява същата и прави подготовка за предстоящата пролет. Много от оброците в Забърдието са свързани с пролетно - летните и есенните празници и задължително с Гергьовден. 

На задавания от мен въпрос към хората в Забърдието – „откога са оброчищата?“, отговора беше един и същ „от старо време“ или „открай време“. Най-важният елемент в приготовлението за празника „оброк“, носещ името на определен светец е „молитвата“. Коли се животно – вол, теле, агне, овца. Курбанът е осъществената връзка между хората, които чрез кръвната жертва осъществяват връзка със светеца, относно                    духа-покровител. Покрай „молитвата“ на оброка се носи и безкръвна жертва – природни продукти и продукти произведени от човешка ръка: прясно сирене, червена ябълка, жито, червено вино. Задължително се носи хляб – погача с „цветък“ символизираща слънцето, разновидност на старобългарската розета.

Лицето на оброчния паметник е обърнато на запад за да гледат хората на изток, когато му поднасят дарове. Пред лицевата страна на оброка в елипсовидна форма са подредени камъни „столове“, върху които в деня на „изнасянето на оброк“ – сядат членовете на семейството или на рода. Най-старите сядат на първите камъни край оброка, останалите след тях. Децата стоят най-отзад и те не сядат. Първо се прекадява оброка /от свещеник или от най-стария член на семейството/, след това се слага трапезата на земята върху чисти месали. Хлябът с цветето /изображение на слънцето/ се разрязва на четири, като в средата се слага жито и червено вино. Когато слагат житото казват: „Да се роди жито“, когато сипват виното: „Да се роди грозйето та да преливаю и бъчвете“, една много силна заклинателна благословия! После се раздава „молитвата“. Що се касае до празника Гергьовден, държа да отбележа, че това е най-тачения празник в Забърдието и в Западните покрайнини като цяло. На Джурджовден излиза цялото село на общоселските оброчища, като в миналото задължителен бил и ритуала с излизането на момите и момците в гората, боси да берат цветя за гергьовденското агне. С тези цветя и чупените клонки момите изплитали венци за къщата, агнето – „джурджил“, оброка. Гергьовденските оброци в Забърдието са най-кичените с цветя оброци. В това има особена символика за неразривната връзка между хората и природата. За съжаление, днес в селата в Забърдието живеят едвам няколко стотин души и тези стари български ритуали вече вече не се спазват. Но, обичая „излизането на оброк“, продължава.

 ОБРОЦИТЕ

в Забърдието са лични, семейни, фамилни и общоселски. На определен оброк се излиза веднъж в годината, но в някои села на един оброк се излиза на три и повече празници /Смиловци, Височко Одоровци, Пъртопопинци/. От по-възрастните хора съм записала множество примери, как край оброка в деня на празника са се уреждали междуроднински или междусъседски недоразумения, уреждали са се важни за селото въпроси, давани са съвети на търсещите такива, изричани са „предупреждения“ до следващия оброк на някой сбъркал някъде нещо в родата. В деня на оброка, главната дума е имал „сайбията“, най-старияТ член на семейството, фамилията, рода. С него е започвал ритуала, с неговата последна дума е приключвал. Тук можем да търсим старите корени на българското патриархално семейство, в което най-стария член е бил на особена почит и уважение. Неговата дума е била последна.

Оброчни паметници са поставяни за здраве, вследствие на болест и особено в защита на селото и рода от чумната епидемия, която в различни периоди смъртоносно е върлувала из Забърдието. Оброци са поставяни и за здраве на добитъка /Власовден/, срещу градушка и природни бедствия /Герман, Елисей-„ е излизало само на Задушница. В Забърдието оброците са поставяни на високи места, край чешма, бунар, извор, пещера или под дъбово дърво, никак под дърво, което принася плод. Ако такова дърво поникне край оброчния паметник, то също получава своята „свещеност“ и не смее да се реже. Мястото, където е поставен оброка не смее да се мести. Защото  „преместен оброк пада“, са ми казвали старите хора в Забърдието. Както и че, „който премести оброк, също пада“. Записала съм много примери за поставени оброци по съновидение или по „заръка“ на някой „видовит“ човек. Така в с. Смиловци,  край „Ородедина мала“ в местността Гувно, оброкът „Св. Архангел Михаил“се поддържа от рода Манчини. Дядо Никола, който бил най-старият член на рода се разболял, краката му се схванали и неговите близки се обърнали за помощ към една възрастна баба от селото, известна с гадателската си дарба, която им казала, че в тяхното гумно „до трите круши“ има заровен оброк. Посъветвала ги да закарат дядо Никола в гумното и той сам да извади от земята обрчния кръст, после да го побие „вертикално“ в земята. И наистина старецът с помощта на неговите близки изровил оброка за който те не знаели че съществува, поставили го „вертикално“ в земята и дядо Никола наистина се изправил на краката си след това. Преданието съм записала от местни хора в с.Смиловци, както и отнякои роднини на дядо Никола.За случая пише и царибродският изследовател на оброчищата, Сретен Игов.

В с. Бребевница, родното село на майка ми, спомням си как баба Лина, облечена в скромен литак, седеше в сливака „над чешмата“ до един камък, сякаш го пазеше от нещо. По-късно разбрах смисъла на понятието „пази камъка“. Когато майсторите строили новата чешмата през 1934 г. /край която стои камъка на старата чешма от 1893г./, те счупили оброка на който две фамилии от селото, изнасяли „молитва“ на Атанасовден. Покрай строителните работи, обръчният кръст билзатрупан със хземя. Тук трябва да отбележим, че по това време Цариброд е бил в рамките на Кралство Югославия, в което сръбските власти са правили всичко възможно да заличат българските артефакти и обичаи от съзнанието на хората. Оброкът е смятан за несръбски елемент, който според политиката на крал Александър, трябвало да бъде унищожен. Но, баба Лина след време сама го изровила от земята поставяйки го на старото му място. До края на живота си се грижеше за него като за жив човек.

В същото село съм записала още една уникална тънкост свързана с оброчищата и тя е свързана с Джурджовдънският оброк на гробищата край една огромна дива круша. Край оброка на Гергьовден излизало цялото село с изпеченото в тава агне, като задължително било главата на агнего да бъде обърната „вдясно“. Ако някой носел агне с обърната в обратна посока глава, това се смятало за лоша почилба.

И пак в същото село, което според мен е най-култовото село, не само в Забърдието, но изобщо, съм записала по спомени на Славка Бонева две интересни случки свързани с два различни оброка в с.Бребевница. Първата е свързано с оброка „Св. Никола Летни“, на който „молитва“ изнасят фамилиите Мадови и Гоцеви. Славка Бонева е от фамилията Мадови. Като малка присъствала на „случая със змията“, както тя го определя, по времето на Кралство Югославия, когато войници строили караулката край границата, на територията на с. Бребевница. „Беше „Св.Никола Летни“, на който изнасяше молитва нашата фамилия. Имаше много хора от селото, дошли на оброка. Тогава дойде един войник до оброчния кръст, прекръсти се и го целуна. После изсвири с уста и след малко на оброка се появи змия, дълга като смок. Ние се изплашихме, разпищяхме се, но той каза, че змията е дошла при него и нищо няма да ни се случи. После я хвана с ръце и я сложи върху раменете. После я свали от раменете си и я премятна върху оброка. След малко змията си отиде.Войникът ни каза, че самона оброка „Св.Никола Летни“може  да примами змията да изпълзи“. Не се съмнявам в казаното, защото и други по-възрастни хора от с.Бребевница са ми разказвалиисторията за „змията и войника“. И още един случай съм записала от Славка Бонева, свързан с оброка „Св.Димитър“ недалеч от манастира „Св.Димитър“. Била на 12 г., когато отишла на оброка със своите близки и съученици. Дошли и сръбски войници от намиращата се в Бребевница караулка. Те казали на селяните да отрежат „миросания дъб“ край оброка, за да има отопление в училището. Селяните отказали, даже се разбунтували, казаличе дъбът е свещен и че не се пипа. Ако някой го отреже, това ще донесе нещастие на селото. Тогава едни сръбски войник грабнал брадвата и замахнал да отреже дъба. „Както замахна, така му се схвана ръката и припадна. После го закараха някъде. Говореше се, че наскоро след това починал“

В с.Височко Одоровци съществува оброк на „неизвестен светец“, счупен най-вероянтно в периода след 1944г., когато десетки оброчни паметници са били целенасочено чупени, заради новата идеология на всеобщто порицание на религията и вярванията на хората. Оброкът е най-вероятно счупен заради близостта му до селското училище. Характерното за този оброк с формата на правоъгълна плоча е, че в миналото на него излизали само млади жени с новородените си деца. Край оброка, макар че имало църква, ставалии кръщенета. Пак в същото село, по съновидение на дядо Стоядин, в местността „Овча“ бил поставен оброк на Св. Никола Летни. Оброкът е от 1945г. Върху него са изписани имената на Стоядин и сина му Ненчо. Пак в същото село, според местно предание, край оброк на „неизвестен светец“ един местен селянин Димитър Дуруз изкопал злато след което неговата фамилия забогатяла, станала най-богатата в Забърдието. Но, „заради златото“ намерено  край оброка, последвали и много смъртни случаи и нещастия в рода.

В с. Гуленовци, в местността „Ровине“, 500м. източно от селото съществува Гергьовденски оброк, който хората свързват с мястото, където в миналото се е намирало старото село. Той е първото нещо, което хората сложили в центъра на село, нещо като стожер около който се разраствало селото. Още една ярка символика на оброчищата в Забърдието.

За оброчищата и Забърдието ммах възможността да говоря със столетника от село Пъртопопинци, дядо Есто Йотов. Той беше живата енциклопедия на Забърдието. Знаеше много за оброчищата. Бях впечатлена от детайлите които ми разказваше за тях. Интересувах се от оброка на Пъртопопинските гробища. Той е уникален не само с формата си приличаща на човек разперил ръце на хълма над селските гробища. Висок е 1,55м., широчина на раменете му е 0,73 и дебелинта 0,27м. Когато хората излизали на Задушница на 7 ноември, първо отивали на оброка, където оставяли до своя стол „колач“ за душите на мъртвите а след това отивали на гроба на своя близък и роднина. Обичаят „оброк на Задушница“ се е запазил и до днес в с.Пъртопопинци.

Село Радейна е може би най-уникалното село по отношение броя на оброчищата не само в Забърдието, но в Царибродско като цяло. Там има 18 оброчища, но не всички са активни. Важно е светостта на мястото. За всяко такова място в с.Радейна има множество легенди и предания. Ще споделя с вас,  едно предание споделено с мен от д-р Никола Йорданов, който много ми е помагал в събирането на материал за оброчищта в това село. На времето в него е имало 20 бунара, от които сега са останали само три. Оброчищата, които с него сме рисували и описвали опасват селото подобно на с.Бребевница. Оброчищата на много места са поставяни в местности или върху места, където някога е имало светилища – римски, тракийски, християнски, скални, богимилски  и други. Такъв е оброкът „Голяма Богородица“, който се намира в местността „Могилка“. Тя представяла три малки могили, за съжаление неизследвани, в която местност има остатък от изгоряло дърво-дива круша и край него оброчен кръст. Светостта на изгорялата дива креша и оброчния камък се възприемат от местните хора еднакво свети и към тях се подхожда с особена почит и уважение. Бих казала със страхопочитание, най-вероятно заради изгорялото дърво, което се възприема за поличба.

КОГАТО ГОВОРИМ

за оброчищатав Забърдието, трябва да кажем, че те дават голяма информация за миналото на този български район. Където има оброчища и оброчни паметници, които продължават да се поддържат от хората, означава че има българи. При сърбите този обичай не съществува и затова в Поморавието, Сръбската православна църква се намесва с цел подмяна на празника „оброк“ с общоселски църковен празник. Все пак, върху  старите каменни оброци там са останали имената на българите поставили оброка в своя имот, както и българската розета в множеството си разновидности.

В Забърдието, според първия изследовател на оброчищата в Царибродскоq Кирил Т.Тодоров, най-старият оброк е в с.Петърлаш, в местността „Горешняк“. Той е от 1693 г. и се смята за най-старият в Западните български краища. Висок е  почти 2м. и заедно с вековния дъб край него се смята за особено свято място в Забаръдието. В селото има още 7 оброчища и една пещера, черква с вековен бор донесен от Рилския манастир, както и един манастир „Св.Кирик и Юлита“ намиращ се недалече от селото, за който се твърди че е преместен от с.Петърлаш на днешното му място. Там има останки от римски терми и множество неизследвани археологически находища. Оброчищата са само видимата част на селото, останалите са невидимата, но всички вкупом правят селото уникално.

ТУК ТРЯБВА ДА КАЖЕМ

че, бройката от 80 оброчища в Забърдието със сигурност не е най-точната. Много оброчни паметници и оброчища са унищожени в различни периоди от време и те със сигурност са били двойно и тройно повече. В момента можем да коментираме най-старите от 17 в. и изработените по-късно, в периода 18-20в. Най-старите оброци са регистрирани в селата Петърлаш /1693/, Мазгош/1768/, Моинци /1791/; Смиловци /1810/, Височко Одоровци /1809/, Радейна /1810/, Смиловци /1810/, Бребевница /1860/.

Оброците в Забърдието се открояват от останалите с богатата си орнаментика, трудно разгадаема символика и много загадки свързани с поставянето им на определени места. С други думи казано, в природата всяко нещо е поставено на мястото си. Някои от тях се открояват от останалите с височината си. Най-висок е оброкът „Св. Кирик и Юлита“ в Петърлаш – към 2м. височина и 80 широчина на раменете. В същото село още два оброка са с приблизително същата височина. В                            с.Височко Одоровци, в центъра на селото има оброчен кръст, тип детелина край вековен дъб, висок 1.70см., в с.Пъртопопинци най-високият оброк на който хорага излизат на „Св.Троица“ е висок 1.60см. Оброчният кръст „Св.Никола Летни“ в с.Бребевница, за който се смята, че е от времето на рицарите кръстоносци, е висок 1.55м., широчината на раменете му е 88м. Сякаш огромна каменна човешка фигура е разперила ръце по средата на полето.

 Обичаят „оброк“ в Забърдието води своето начало от езически времена, макар че деня в който той се празнува е свързан с името на християнския светец. Нещо като преход между езичеството и християнството, като борба между двете. Изследвайки от различни гледни точки оброчищата, първото надделява. Неслучайно академик Йордан Захариев, който е роден в Босилеград, Западните покрайнини, в своя прочут труд  “Кюстендилско Краище”, казва следното: “Християнството в този район не е оказало почти никакво влияние за изкореняване на езичеството, а тъкмо обратно – много езически елементи са се така свързали с християнските обреди, та сега е мъчно да се познае, кое е по-старо. Краищенецът никога не се счита толкова силно обвързан с християнските си религиозни задължения и обичаи, както с тия от езическо време”. (Сборник за народни умотворения и народопис, кн.22, БАН, 1918).

Самият факт, че върху повечето оброци е вписана старобългарската розета като символ на българската идентичност, говори много. И още нещо, в Западните покрайнини и най-вече в Царибродско, Пиротско и Тимошко, кръговидните с формата на слънчев диск оброци са най-често срещаните. Оттам и толкова силно запазеният култ към оброчните места и култа към слънцето. В Забърдието и днес можете да чуете израза : „Огреял ме кико слънце“ свързан с кръговидните оброци пръснати из горите, полята и дворовете на българите. Хората ги възприемат като връзката между невидимя и човешкия свят, между древното ни минало и настояще, между земята и небето. Затова, с този докад искам да доближа до колкото се може повече българи, магията на оброчищата в Западните покрайнини и да ги призова когато имат време и желание да отидат до някой оброчен камък, в който каменоделците от Гинци са вложили големи усилия  за да го доближат до нуждите на хората единствено и само откъм духовната страна.

 

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

 

1.     Българска енциклопедия/Н.Г.Дончов. И.Г.Дончов/. Л–Я, С.1992, с.632

2.     Съвременна българска енциклопедия.А–Я, С.2005,с.1111

3.     Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител: Анани Стойнев., С.2006

4.     Тодоров К., „Каменните заветни кръстове в Забърдието“, сп. „МОСТ“, бр.105, Ниш, 1987, с. 91-94

5.     Игов С., „Оброчните кръстове култово знамение“, Димитровград. 2013, с.206

6.     Иванов Ц., Костов С., Николов В., Зидарова Л., „Вяра и камък“, Димитровград. 2013

7.     Захариев Й., „Сборник за народни умотворения и народопис“, кн.22, БАН, 1918.

8.     Петрунова Б., Григоров В., Манолова., Николова Н., „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, С. 2001

9.     Тодорова Зденка.,“Светилища разделени с граница“, Цариброд. 2007

10.       Каралеева Нина., „Приказка за корена“, С.2006

11.        Грозева В., „Православни традиции и стародавни вярвания“          С. 1994

12.       Panajotovic Tomislav., ”Adeti”, Pirot. 1986

13.       Djordjevic T., ”Nas narodni zivot”, t. III, Beograd. 1984, s.  407

14.        Petkovic Milica., “VODIC. Manastiri I crkveu Ponisavlju”. Pirot. 1995

15.       По спомени на хора от Бребевница, Радейна, Петърлаш, Пъртопопинци, Моинци, Смиловци и Цариброд, интервюирани от авторката в периода 1990-2016 г.

image 

                                     Откраднатият кръст...
     Дано крадците, останали живи /само един брой от тях/ да се засрамят,
           да поръчат нов и този да го върнат на гтроба на бай Цветан






Гласувай:
10



1. tota - Поздрави, Коста!
22.12.2016 01:03
Това е пътят да бъде съхранена паметта и доказана истината за нас българите, насилствено отродени от майката Родина. Благодаря, за поместения доклад на Зденка Тодорова!
"Въпреки наложените международни договори и изкуственото разделение на българите след Берлинския конгрес /1878/, когато Бела Паланка и Пирот остават извън пределите на България а Цариброд и Босилеград следват съдбата им след Ньойския договор /1919/, отношението на местните хора, българите, към оброчищата по тези места се превръща в култ. И той се е запазил до днес. Това съм го видяла и заснела на много места по време на моята дългогодишна работа свързана с оброчищата. Единствено там сръбската политика не е можела да пробие а Сръбската православна църква на места даже се е приспособявала към обичаите."
Веществените паметници са знакови за всяка народност. Каквото и да са заличили сърбите, това е останало и говори, че принадлежи на българите и още, че това е българска земя. .
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за коментара!
22.12.2016 18:39
tota написа:
Това е пътят да бъде съхранена паметта и доказана истината за нас българите, насилствено отродени от майката Родина. Благодаря, за поместения доклад на Зденка Тодорова!
"Въпреки наложените международни договори и изкуственото разделение на българите след Берлинския конгрес /1878/, когато Бела Паланка и Пирот остават извън пределите на България а Цариброд и Босилеград следват съдбата им след Ньойския договор /1919/, отношението на местните хора, българите, към оброчищата по тези места се превръща в култ. И той се е запазил до днес. Това съм го видяла и заснела на много места по време на моята дългогодишна работа свързана с оброчищата. Единствено там сръбската политика не е можела да пробие а Сръбската православна църква на места даже се е приспособявала към обичаите."
Веществените паметници са знакови за всяка народност. Каквото и да са заличили сърбите, това е останало и говори, че принадлежи на българите и още, че това е българска земя. .

Г/жа Тодорова е човек с мисия, един додстоен за уважение човек. Тя е приготвила книга на тази тема, която ще бъде издадена тази година.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Само един от тях наподобява келтски стил, такива има и в България.
22.12.2016 18:46
анонимен написа:
Не им стигнаха държавните имоти, изпразниха и хазната но не знаех, че и на надгробните паметници ще посегнат. Каква наглост!?

Като ги гледам кръстовете ми се струва, че наподобяват малко келтски стил.

ПП: пазвантите от блог.бг са ми забранили и да поставям плюсове, но да знаеш че имаш един от мене за този пост.

Сурвакар


В Макоцево има такива кръстове, на единични места в Западна България. Кръстовете в Западна България обаче са си оригинални наши, повечето изработени от майсторите в с. Гинци. Това там е било занят, който се закрива след 1950 г., когато по паметниците на починалите започват да се поставят петолъчки. А да се осмели някой да постави на гроба на починалия хрстиянски кръст се е считало за деяние противодържавно. Религията е опиум за хората, казва Маркс, поповете лъжат народа, казват новите ни упправници след деветосептемврийския преврат.
цитирай
4. rosiela - Благодарности!
23.12.2016 09:36
Знам ги доста от тях, но се обогатих и с други, за които не знаех. Много хубав материал.
цитирай
5. sande - Поздравления, Коста !
09.01.2017 12:07
Според мен най-съвършенният оброчен кръст е този, който е в двора на църквата на с. Брезе. Съвсем друг тип оброчеен кръст е този, който е пред мемориала на НДК. Това е кръстът от гроба на бай Цветко от с. Гинци. Роднините на бай Цветко явно са били заможни, за да поръчат толкова сложен каменорезбен кръст, огромен, с тегло над 500 кг, при това оброчен, а не гробен, което е обяснимо, него са си харесали. Този кръст е изработен от майстора каменорезбар от с. Гинци бай Георги Герин.

***

Може би е добре, че този уникален оброчен кръст е преместен и поставен на товамяст пред НДК. За мен това е благородно нарушение. Там придобива нова актуално звучение. Достойноза тези достойни мъчениц!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180884
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031