Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2016 22:17 - Слепият музикант (разказ)...............................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 5668 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 19.12.2016 18:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Взех Хари от метростанцията и тръгнахме надолу по улицата. Исках да му покажа моята нова квартира, която бях наел преди месец. Кварталът ми изглеждаше порядъчен и аз общо взето бях доволен от находката си. Наемът можех да си го позволя без проблеми. Дори оставях всеки ден по един или два долара на уличния музикант, който стоеше две преки по-надолу. Съжалявах го човека. Бе сляп, с тъмни очила и почти изпокъсани дрехи. Свиреше на акордеон някакви стари шлагери, но без кой знае какъв успех. Повечето хора го подминаваха, малцина бяха тези като мен, които се грижеха поставената му  отпред шапка да не остава празна. Така направих и сега минавайки покрай него.

– Аз не бих му оставил нищо – смръщи вежди Хари, когато бяхме вече пред квартирата.

– Е защо? – попитах го аз. – На мен ми стана почти като навик. Всеки ден минавам покрай него. А и честно казано, по долар на ден не ми е проблем да му давам. Така нито аз ще обеднея, нито пък той ще забогатее. Не знам дали му помагам, но аз самият се чувствам по-добре като му оставям по нещо.

– Така като те слушам, все едно ще снимаш някоя коледна реклама по телевизията - Хари го изби на смях. – Не виждаш ли, че всички тия улични музиканти и просяци са мафия? Този от преди малко хич го нямаше като музикант, свиреше фалшиво, а най-вероятно не е и сляп. Дегизирал се е така за да предизвиква съчувствие.

– Не съм съгласен, но както и да е. Нека го оставим на мира човека.

– Хубаво! – тупаше ме Хари по гърба приятелски. – Утре ще го проверим. Ще видиш може би какъв балък си ти в случая и какъв хитрец е той.

   Не го разбрах Хари с това „утре ще го проверим“, а и той не разясни нещо повече за начина по който смята да стане тази „проверка“. Нито той, нито аз имахме някакви връзки в полицията, а и защо изобщо трябваше да се занимаваме с този човечец?

   На другия ден обаче, видях как Хари сериозно се е заел с това да ми покаже „какъв балък съм понякога“

– Слушай сега! – започна той. – Аз вчера говорех напълно сериозно. Може човекът да е читав, но аз искам да го проверя. Виждал съм как при други такива „слепци“ този трик функционира.

– Трик ли? – сопнах се аз. – Не искам да прилагам никакви трикове.

– От теб се иска само да минеш и да му оставиш 30 долара. И го гледай как ще реагира!

    Хари бръкна в джоба си и извади три десетдоларови банкноти. „Хайде, действай!“ – нареди ми той, бутайки ги в ръката ми. Малко пресилено ми се струваше всичко това , но не бе трудно да разбера какво има предвид. Аз за цялото време откакто съм в квартала му бях оставил горе-долу толкова пари, а сега трябваше да му дам такава сума наведнъж. Разбира се, ако не бе сляп, музикантът-просяк щеше да е заинтригуван от моята „щедрост“. Вероятно много рядко в шапката му попадаха хартиени банкноти. Аз поне такива досега не бях забелязъл.

   Изпълних изискването на Хари. Минах покрай човека и пуснах в шапката 30-те долара, като наблюдавах внимателно изражението на лицето му. Чувствах се ужасно и започнах да съжалявам, че се съгласих да разигравам тази сценка. Успокояваше ме единствено това, че иначе леко скръндзавия ми приятел ще олекне с 30 долара за сметка на този човечец. Взирах се в лицето зад черните очила, стремейки се да доловя някаква промяна.

   Такава обаче нямаше. Усетих само леко потрепване в мелодията, която свиреше в момента. Но може и така да ми се е сторило. Човекът вероятно е усетил, че оставям нещо, но си няма и най-малка представа дали това са били 30 долара или 30 цента. Единственото впечатление, което направи жестът ми, бе на двама от преминаващите наблизо пешеходци. Първият вдигна одобрително палец, а другият въртеше глава с накривени устни сякаш искаше да каже: „Ти луд ли си или какво? Да му оставяш на тоя толкова пари.“

   Върнах се при Хари, който ме чакаше зад ъгъла.

– Е, убеди ли се сега че е сляп? – попитах го. – Никаква реакция нямаше от негова страна. Дори и сто долара да му бях оставил, пак щеше да е същото.

– Това все още нищо не значи – смееше се Хари. – Сега е мой ред да действам. Ще изчакам обаче, да няма толкова хора наоколо.

   Сега вече съвсем се обърках. Какво кроеше пак Хари? Озърташе се като някой уличен крадец и изчакваше някакъв удобен за него момент. Такъв очевидно настъпи бързо, защото той изведнъж изскочи от пряката и се насочи към човека с акордеона. Наблюдавайки внимателно действията му, разбирах защо не искаше да има наблизо хора. Стигайки до шапката на слепеца, той най-спокойно се наведе и си взе 30-те долара, които преди малко бях оставил. Изправяйки се ги сложи отново в джоба си.

   Трудно ми е да опиша как се чувствах в следващите минути. Бях потресен от видяното. Действията на Хари бяха необичайни, но и това което се случи след това бе не по-малко абсурдно. Хари бе успял да направи едва три, четири крачки преди да бъде застигнат от човека с акордеона. За слепец, той се бе придвижил удивително бързо и точно. Звучащата мелодия бе затихнала и той вече държеше приятелят ми за ръката искайки си обратно парите. А Хари се смееше избутвайки го и подхвърляйки реплики в моята посока:

– Какво ще кажеш а? Тоя „слепец“ е направо с орлов поглед. И на всичкото отгоре е пъргав като пантера. Би изкарал някой лев в цирка. Само като музикант не го бива.

   Виждайки ме да приближавам и разбирайки, че е жертва на трик, преди да се е насъбрала тълпа зяпачи и да е станал по-голям цирк, „слепият музикант“ побърза да обере каквото имаше в шапката, сложи си я на главата и без да каже дума потегли с уверена стъпка надолу по улицата. Хари все още се смееше изпращайки го с поглед, а аз не знаех какво точно да мисля в този момент. От една страна бе добре, че наред със слепеца „прогледнах“ и аз, но от друга не ми хареса начина по който го направих.

   На другия ден, разбира се, него го нямаше на мястото му. Побързах да съобщя това на Хари и да му кажа за пореден път, че все пак не съм горд от представлението, което разиграхме.

   „Спокойно! – успокои ме той. Сигурно си е намерил друго подходящо място под слънцето. Не го мисли него. Такива хора винаги се оправят по някакъв начин.“





Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 628659
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2360
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031