ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА СЕ РУШАТ,

      ШЛАГЕР  СЕГА СА  РОМБАРОЦИТЕ И  МУТРОБАРОЦИТЕ

   Камъкът е символ на жилището, което човекът е създал след излизането си от пещерите, той е символ на вечността. Това е писано и в Библията, името на Апостол Петър означава камък. Имаме и такова българско име, Камен. На гробовете на починалите хората са поставяли камъни - да напомнят за тях, после на тези камъни се придава определена форма според религията на хората. Аз съм се родил с култ към камъка и дарба да строя с камъни без да ме е обучавал никой като животът ми предостави възможност да се изява в тази област. Обичам и скалите по планините, които присъстват на снимките ми в блога, понякога с моя силут върху тях.

   Преди катастрофата на България, наречена 9. 09. 1944 г. е имало такава професия в България, каменари. Освен да добиват камъни, тези хора са можели да им придават и определени форми според зявката на строителите, когато се е налагало да бъдат поставени на важни места, в речника на българите, които с него подиграват идиоти, тургани на напр. ъглови. Тези камъни са били универсално приложими при стоителството и са се наричали дялани камъни. Този термин е останал неподходящи за тях места. За тях се казва: Той  е като дялан камък, навсякъде става да го тургат. Каменарите са участвали в строителството, като на място са придавали форма на камъка, необходиим за строежа. Съществува понятието облицовки, те също са дело на каменарите. Такива майстрои са работили на строежа на Съдебната палата, по мостовете на ж. п. лините, където са правили кофражи от декоративен каменен зид, запълван с много силен и силно армиран бетон. Давам за пример Извития мост, един от най-красивите в България, при Лакатник. Милиони влакови композиции са минали по него от 1890 г. до сега, той не е мръднал. Последните майстори каменари са работилии при строежа на Партийния дом и на ЦУМ, след това каменарите изчезват като професия. Това става към 50-60-те години, тогава престават да произвеждат своите вдъхновяващи шедьоври и гинцките каменорезбари, майстори на стотиците модели кръстове по гробища и оброци в Западна България.  Тези майстори са били към 20% от трудоспособното население в България. Техният труд е бил много тежък, голяма част от тях са почиинали от силикоза. Давам пример за тежкия им с бордюрите на тротоарите по София, дялани от сиенит. На ъглите на тротоарите все още има закръглени бордюри, като ъгълът между радиусите е 90 градуса. Някой замислял ли се е как се прави такова нещо. Или колко е било трудно една откъртена скала да се направи на павета. Имало е и каменоделци специализирани да правят каменорезби, които са работели предимно в Северна България, защото там преобладава карста, напр. по Врачанско, но има има и пясъчници, напр. по Врачанско. Днес тези камъни, визирам пътеката на Ботевите четници от с Паволче до вр. Вола не се ценят нито като паметници на културата, нито като трасиращи пътя на един от най-великите българи до своята голгота. Пътуващи с джиповете си мутри покрай тези камъни стрелят по тях и са ги обезобразили. Мутра се е изгърмяла и по прекрасния паметник на Вазов на вр. Ком, увреждайки брадата му. И това поколение-измет ще прави държава?

   Имайки този ген в себе си, ходейки из страната аз се вглеждам професионално в построените с камъни къщи, подпорни стени и други подобни и мога да различа умението на майстора, градил сградата или оградата. Виждал съм зидове шедьоври, достойни за образец на учениците, които ще строят, но такива желаещи вече няма. Виждал съм и зидове с дялани камъни за обори, но камъните са толкова големи, че се чудя как са били натоварвани на волските каруци и после как са били поставяни на зидовете. Какви силни хора и какво желание за съзидание, за борба срещу тежките природни условия, за сигурност за тях и за стоката им зад тези дебели стени.

   Ще дам пример с две сгради, щедьоври на това изкуство. Първата от тях е рибарската хижа, която хората са построили до гара Лакатник с намерение да привлекаат царя да ходи там, а като дойде те да го предумат повече да направи за техния край. Сградата наблюдавам вече 50 години когато минавм покрай нея, просто не мога да не се спра и да не се насладя на майсторството на зидарите от онова време. Тя е изцяло каменна, като има полуетаж в земята, след това още два етажа и кули над тях, разбира се каменни. Като архитектура сградата е много красива, но това, което най-много ме привлича е изкусната работа на зидарите. Стените са дебели половин метър, строени са с камъни, на които е оформяно лице, оставащо от външната страна на зида. Камъните се червени, а от близките кариери около нея се добива само варовик и миргел. Кариери с червен камък – доломитизиран варовик -  има само високо в с. Губислав и над с. Сеславци. Моите строежи правих с камъни от Сеславци, които са три вида. Зидът на хижата за царя по майсторство може да се мери със зида на черквата в Дряново. Къщата има и каменни тераси, изнесени напред в посока на река Искър. Тя бе изоставена, по-точно оставена да се разруши.

    Първо падна покривът на сградата, защото нямаше кой да го претърси и периодично мокрещата се дървена конструкция се счупи. После пропаднаха подовете/таваните/, които бяха с греди, гредите изгниха. Стените обаче не падат, за да се вижда майсторството на зидарите и каменарите от онова време, когато в България е имало майстори и хората са били работливи. Преди дни минах от там, положенеието е ощо по-лошо, а този огромен труд на хората заслужаваше поне уважение. Това е памтник на културата, който ние оставихме да се разруши. Такава сграда вече няма кой да построи в България, защо не бе консервирана, да бъде част от истроията на строителството в България? Такива се били тогава технологиите, така се е строило, но във всяко дело по всяко време има място за красота и съвършенство. В сградата няма бетон, но пък тя е построена върху монолитна скала и е толкова здрава, че ракета на Путин ако я удари, ще остане. Давам пример с още една сграда при с. Лютиброд, строена преди 2000 години от римляните за военен или полицейски пост, тя още стои. Стротелният разтвор между камъните е по-здарв от самите камъни. В махалите между Лютиброд и Челопек има сгради на хората, в които те ползват част от тези древни сгради, разширявайки ги.

   Говорил съм с местни първенци от Лакатнки, няма ли начин да се опази тази сграда. Липсата на път директно до нея е причината тя да бъде изоставена, казват, няма дори въжен мост до нея. А ако имаше мост, казват тамошните управници тази сграда щеше да стане най-красивият ресторант с тераси и стаи над него заради архитектурата и красотата си, червен каменен замък-крепост като тези по Западна Европа.

      Още една такава сграда има, строена обаче от предното поколение на строителите от Лакатник, това е изоставената сграда на закритата от преди много години гара Томпсън- 2. Село Томпсън се състои от два квартала, и в двата имаше гари, после едната я закираха, сега другата направиха спирка. Подобна сграда, но много по-малка и не така добре направена има на гара Илиенци. Сградата в Томпсън е строена от големи майстори когато е открита линията към 1890 г. Тази линия е първият най-голям строеж български, за друг такъв голям строеж признавам Баташкия воднослов път. БДЖ се е отказало от сградата, тя е по същество безстопанствена, но има собственик. Сградата вече започва да се руши, защото част от покривната контсукция се срути. Тази сграда обаче може да се възстанови и да служи като паметник на културата, но тя е частица от това, което беше каменният замък до Лакатник.

    Има и друго решение за спасяването на тази гарова сграда. Ако някой сърцат човек поиска тази сграда от БДЖ, убеден съм, че ще я получи като подарък, но за вътрешния й ремонт са необходими след това доста средства. Другото неудобство е, че тя е в непосредстевена близост до ж. п. линията, което означава доста шум и вибрации. За сега и тази сграда отива съм смъртта си. Едно творение, което няма да има аналог – вече няма такива майстори.

    Тези сгради си отиват, но се пръкват нови, ще дам няколко примера. При влизане в Костинброд от към София в ляво е ромбарокът на депутата Илиев от ДПС. Хората на шега казват, но може и да е истина, че този ромбарок имал 999 прозореца. Той е най импозантната робарокова сграда, в Костинброд, тя може да се мери с тази на румънските ромове покрай пътя преди  да се влезе в Букерещ.

    Друг ромбарок е този на брат му, той се намира почти в края на селото от лявата страна на самия път. Това си е дворец, какъвто е този на царо в Бистрица, но дворът му е малък. Срещу този ромбарок от другата страна на улицата зад едни къщи изникна още един ромбарок с две островърхи кули. Хората казват, че  на братовчед им.

    Изниква обаче още един ромбарок зад този на брата на Илиев, който е нещо уникално. За него казват, че е на Йоско или пак на Илиеви, не се знае. Той завършва с….камбанария. Това обаче не е камбанария, а място, където щели да бъдат монтирани охранителните камери. Нещо сиво за сега, много огромно е този ромбарок, предполатам, ще го измажат, боядисат, а при възможност аз ще отида да го видя.

    Има още много ромбарооци в Костинброд от западната му страна, но ще завърща с този на певицата Луна. При него всичко е квадратно – страдите, оградите. Има две входни врати, защото Луна има два Хаммъра.

     Сега за едно село, което става все по-привлекатлено за строеж на мутробароци – село Войнеговци, Софийско.

    В този бранш тук повлече крак някакъв си богаташ, който направи, не бих казал мутробарок, по скоро мутродворец в нивите преди селото в дясно. То са огради, сгради според социалния статус на обгрижващите двореца, всичко това е разпръснато на голяма площ.

    Втори мутробарок, за който казват, че е на банкер от чужбина израстна на излизане от селото към планиината в ляво. Твърде скромен е той обаче в сравнение с друтия мутробарок сещу него в гората. Аз съм бил в резиденция в Банкя, този мутробарок е по-голям от нея. Бил на банкер от Виена.  Много, много, много милиони са отишли тук, може би колкото на Илия Илиев от ДПС за ромбарока му при влизане в Костинброд.

    Ще отбележа, че околностите на Войнеговци са много красиво място, проблем е водата, но ако сондирането е успешно, то е предпоставка за изникване на нов мутробарок. И ето, че се появиха нови три над трафопоста на вилната зона. Колко пари са дадени за строителството на тези мутробароци може да се съди само от джиповете, които стоят пред тях…

    Да завърша с единственият мутробарок на с. Подгумер. Той се знае на кого е, на бившата кметица на селото. Намира се над гробищата при излизане от селото към планината.

   Има нещо ненормално в това, което става покрай мен. Старини, част от културата ни се рушат, държавата нехае. Строят се ром… и мутробароци за много, много, много милиони, държавата нехае. А по селата хората стигнаха до там, че не могат да се опазят от разбойници, орат земята си с магарета и коне и в опит да оцелеят продават продукцията си пред домовете си, при подлезите за метрото и на други места. Същото правят бедните сърби, които Путин държи в смъртна хватка, играейки на фалшивия кон „Славянско братство” посредством агентите си, бившите комунисти там, а сред тези негови жертви попадат и нашите сънародници в Сърбия, които са в още по-тежко положение. Как няма да се появат в такава отвратителна среда още по-отвратителиин политици-популисти като Каракачана, Сидеров, Радев, Нинова, Карадайъ и всякакви измамници. Като излъжеш хората, че ще ги спасиш от този ад, как да не те подкрепят на излори...
   Нещо гнило има в тая работа, но не в Дания, а при нас!