Тази разходка /в три части/ ще обхване преход по билото на Чепън планина от седловината Гроба до град Градоман. Чепън принадлежи регионално към Годечкия планински архипелаг, голяма част от която идиотите късат от България през 1919 г.
    Непознатата планина Чепън крие много красоти. Тя е продължение на Малата планина, започващо над с. Бучин проход и завършващо до долината на река Нишава. От южната й страна има два огромни въртопа, наричани Раниславски. Вторият има блато-шедьовър, наречено Драгманско. Целият този район, който включва дори селата Извор и Алдомировци е един природен шедьовър - благодатни земи с пасиища около тях, дъбови гори, непресъхващи карстови извори. Намирайки се в близост до планината Манастирище и тук християнската култова дейност не е подмината - и от двете страни на Чепън има много манастири, част от тях вече напуснати, както и многобройни оброци. От севернаата страна на Чепън пък е Годечкото корито, ограничено от планините Видлич, Манастирище и Чепън. В това корито освен манастири и оброци има многобройни римски пътища и запазени изцяло римски чешми. В Село Трап главната улица представлява оригинален римски път, автогарата на Годеч ползва Римската чешма.
   Приятна виртуална разходка из Чепън, ако някой случайно не е бил още там...




Следват снимки от Раниславския въртоп, част от годечкия полупланински архипелаг. Той носи името на село Раниславци, от което хората бяха прогонени за да се прави хибриден център. С камъните от оградите и къщите на хората бе построен този център, днес символ на разруха и грабеж. Прекрасните гористи склонове между Раниславци и Дреново се твърди, че са придоблити от Догана чрез заменкии по времето на кмета на Своге от ДПС Емил Иванов.







Тези въртопи имаха отводнителни помпении системи, но след Десетото те бяха откраднатии от костинбродските ромове и отнесени за скрап. Твърди се, че първите ромбароци в Костинброд са от далаверата със скрап.



Във въртопите има малки хълмчета с гори, в които животните и хората са се крили на сянка, а вечерта там са се крили вълците.


















Аз имах много голям късмет в живота си - имах приятелки туристки. Те ме въведоха в най-дивата част на планината, която покрай тях изучих и обикнах, научиха ме да не се страхувам от вълци, свини и др. животни. На туристките, въвели ме в планината и станали причина да упозная планините на България покрай тях - поздрав с това цветенце!











                                 Лопен, царски свещник, овча опашка?























Започва изкачването към билото на Чепън. Тазии планина не както Понора, с барбабило, издупчено от въртоп и уврази, което е неразгаддаемо. Тук билото е много ясно очертано.











 Говеда във въртопа, така е било откакто тук живеят хора. Говедата пасат тук до към септември, после се извеждат от ливадите за да порасте последната трева, наречена отава, която се коси за сено.











Да срещнеш днес тук и там домашнии животни е малко вероятно. След сталинската колективизация, която отне имотите на хората, те напуснаха родните си места и се преселиха в София. За съжаление голяма част от останалите по тези районии млади мъже днес имат поминък престъпност. Центърът на тази престъпност в региона, който описвам се твърди, че е по селата Опицвет, Богьовци и Безден.







На места билото на Чепън е равно и представлява плодородни ниви, които стават за ранни култури. Причиината - от м. юни тук става мноого топло ии сухо.



Преди сталинската колективизация, която разруши основата на страната ни, селото, тук са тичали и учели деца. Сградата, поодобно на снимката под тази са нещо като символ на положението в този регион на страната - отново ничия зем...















Останки от накогашните гори. Днес те са изсечени, на тяхно място са се появили тръни, преодолими само от дивите свини. Голяма част от пътеките през Чепън, свързващи Годеч и Раниславции са непроходими поради тръните.



Показват се първите върхове на Чепън. Билоото се стеснява и извисява все по-високо.







През пролетта по Чепън има много цветя. Те бързат да дадат семена, защото идват жега и суша. Семената падат по разни цепнатини в почвата, причинени от сушата, дъждът ги заравя с пръст и животът на цветятя продължава през следващата година.



Път, ползван някога от животновъдите, днес от ловците и дърварите бракониери. Тук държава няма, има феодал, но определението е неточно. По селата има кметове, които се избират с гласовете на ромове, заселвани преди изборите на точното място. Така се получава първато стъпало на олигархията, при която забогатяването на определена личност се дължи на връзките му с управлението на страната, а не защото е направил нещо за страната, дори обратното, ограбил я е.  От тук се тръгва, за да се стигне до мегаолигарси като Делян Пеевски, Валентин Златев и още мноооооооооооооооооого много.







                 На тази и на следващите две снимки - типичен "чепънов" пейзаж.






















Вече съм доста високо, започва алпийската част на планината, която ми прилича на полупустиня, но доста различна от тази в Източни Родопи.










                                  Вкаменена глава на домашн животно?



        Типично полупустинно цвете, от нагоре те започват.

Поздрави, за ценния фоторепортаж, Коста!