Въведение:
      Постингът си започвам с малко красоти от този край - околностите на базата на Центъра "Вучина махала", където другата седмица ще АНАЛизираме последствията от хакерската атака над банката ни в Панама. КТБ ни удариха, сега тая...



 




Този паяк е наша разработка. Ухапан от него враг никога не може да бъде бъде установено от каква отрова е настъпила смъртта му. Пускаш го в леглото му, той си знае задачата. Радиоактивен литий, полоний - това вече са архивни методи. Чрез новите ни екотехнологии сме готови да се справим с всеки враг.



                   Българин от Западните покрайнини











                                  Оператиивната ми кола за Балканите






















                                         Окотото на връх Църноок - една снежна преспа.



                                      Алпийски обект



                           Вучината каменна целувка







                 Карстов извор, водата от тук не се вижда.




Тези автомобли са символ на това, което е около тях, то е на същото дередже...

С посвещение на г/н Санде, който през лятото живее на входа за Босилеград,а през зимата – на входа за Пирот.  И въобще не пътува натам…    

 ДА  ПОМОГНЕМ  ИКОНОМИЧЕСКИ  ПО ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ  НА  БЪЛГАРИТЕ  ПО  ЦАРИБРОДСКО  И  ПИРОТСКО

 

    След като упознах Запаадните покрайнини аз станах особено привързан към тях. Упознах не сам природата им, по която за 8 години изминах към 4000 км. по планините и селата им, но и хората, проблемите им.  Веднага се усеща общата ни бъгарска кръв.

    В момента икономическото положение на Сърбия е тежко, защото страната им се управлява от маркспутинци /б. м. промити мозъци/. Техните клонинги в Македония отидоха още по-далеч - измислиха народна песен, „Заплакала е Македония за Путин”, в която тамошните комунисти анатемосват ЕС и НАТО. Има обаче една разлика между Сърбия и Македония. Сърбите след разпада на изкуствената държава Югославия вече нямат етноси в страната, които да подтискат и експлоатират, трябва да разчитат само на себе си. Това е едната им „беда”, другата е, че не са членове на ЕС и практически нямат икономически сношения с държавте в него, порадии това нямат и достъп до технологии, помощи за инфраструктурата им, по програми и за други цели. Промишлеността им умря, а те бе доста силна. Остана им само селското стопанство, защото при тях нямаше сталинска колективизация и хората до днес работят земята си. Днес Сърбия произвежда само храни, но няма къде да ги изнесе. Големите им пазари - арабите и руснаците са в икономически нокдан. И какво става на сръбския пазар – излишък от хранителни стоки, който няма реализация.

    Македония за разлика от Сърбия сега е по-добре от тях, защото за тях работят албанците. Македонците правят същото, каквото на времето сърбите в Косова, предвиждам същата съдба и за тях, подчеертавам, съвсем наскоро, но по актуализиран сценарий.

    В покрайнните на  Сърбия, където са и Западните покрайнини, населени с българи, положението е още по-тежко. Хората работят, произвеждат храни, но не могат да ги реализират и нямат кеш, за да си закупят гориво, лекарства и други необходими им стоки. Този кеш може да бъде едиинствено получен от реализация на стоките им на някогашните пазари – Пирот, Цариброд, Босилеград, Годеч, Своге. Тези пазари са били много важни някога, значението обаче до днес са си запазили първите три. По тозии линия ние, българите трябва да помогнем на събратята си българи в Западните покрайнини. Как?

    Много просто. Ето, сега идва Великден. От София /Лъвов мост/ до Цариброд са 62 км. и 87 до Пиирот. В Цариброд пазарът е в Петък, в Пирот – в събота. Благодарение на кампанията, която поехме да пазаруват българите по тези пазари, благодарение на екологичните и евтини стоки, които се предлагат там, потокът от българи натам расте непрекъснато. Така и би трябвало да бъде. Защо да се купи от магазините на арабите агнешко месо със син цвят или свинско от Бразилия, а да не се купи от магазините на Цариброд и Пирот, които се снабдяват от селяните с екологични стоки. Защо за Великден да не се купят от там пресни яйца с оранжеви жълтъци вместо задържаните с месеци по складовете за нуждите по Великден вносни яйца от Полша и други страни.

    И още един момент има в цялата тази работа. Българите в Западните покрайнини, откъснати от Родиината си имат запазена ценностната ни система от преди 100 години, такива са и нещата им за храна, които те произвеждат. Всякакви лютеници, преработени домати, консервирани чушки, сладка, вина, ракии, петмез, мед – всичко това е приготвено по рецептата от преди сто години. Аз съм вече доста голям, но си спомням, че майка ми правеше разни неща, които сега предлагат селяните на пазара в Западните покрайнини.

    А от млякото колко много неща приготвят хората – каймак, катък, извара, цедено мляко, сирене, кашкавал.

    Алъш-вериишът постеренно потръгва, като отново биринджиите в този сектор са мутрите. Те купуват прасета, агнета, телета, яйца и други стоки, които препродават тук. Да бъде, казвам аз, защото така все пак хората реализират стоките си, могат да получат пари в кеш, с които да си свършат работите. Нещата с българите в Заападните покрайнини могат още да се подобрят, ако започнем масово да им помагаме – да пазаруваме поне веднаж в месеца при тях. Доста хора вече правят това, поръчват си прасенце, по-голямо или свиня, агне, шиле или угоен овен, други купуват на едро ракия.

  В събота водих туристи на българската крепост в Пирот, която сега е отворена. Сръбски бил града, що ще тогава тази българска крепост там? Посетихме и манастира „Свети Георги”, и той посръбчен. Заведох „туристите” и на пазара. А той – рог на изоблието. Хората преди Великден искат нещо да продадат, изнесли от всичко, което имат. Аз опитах една дюлева и една крушева ракия, бяха елексир и доста по евтини от нашите.  Домашно браашно предлагаха хората, всякакви преработени зеленчуци и мляко, яйца, започващи от джинки до патици, гъски и пуйки. Магазиниите пращят от стока – кашкавали десетки видове, масло, месо всякакво и трайно преработено, но купуващи – много малко. Стана ми мъчно за хората. Туристите с мен обаче оцениха пазара и си накупиха толкоз неща, за колкото имаха пари. Но пък и за това хората намерили решение – на пазара открили менячница, която работи с реалния курс. Та извършихме втори тур за покупки. Добре, че ми е голяма колата. Аз си купих домашен сапун и яйца не само за нас.

    В Пирот голяма част от купуващите по пазара бяха българи, а по улиците пред пазара всичките коли бяха български. На връщане в Цариброд не чувахме друга реч освен български език, но не този, който са ползвали българите преди 100 години. В магазините за хранителни стоко имаше само българи, в пицариите и плескавичниците – също, но и по магазините за домашни потраби, защото тем са доста по-евтини. Следващият път от там ще си купя водна помпа ако циганите пак ми я откраднат.

   Та, драги софиянци и живущи на запад от София. Пазарувайте веднаж в месеца там. Помощта Ви ще бъде усетена от хората, те ще чувстват Вашата подкрепа за тях. В момент, когато можем да преминаваме границата свободно, защо да не  им помогнем. Има вече такива български граждани, които се възползват от тази свобода – те пътуват натам и се връщат с чугунени скари от шахтите им в багажниците на колите. И никой ги не проврява. Трябва да има нещо…

   С пожелание – по-често на пазар в Западните покрайнини, но и на туризъм, защото там природата е прекрасна. Справка – постингите ми от тези места и хилядите снимки, които публикувам вече 8 години.

Благодаря за чудесната идея! Моето семейство непременно ще направи нещо по въпроса. Поздрави!

Та, драги софиянци и живущи на запад от София. Пазарувайте веднаж в месеца там. Помощта Ви ще бъде усетена от хората, те ще чувстват Вашата подкрепа за тях. В момент, когато можем да преминаваме границата свободно, защо да не им помогнем. Има вече такива български граждани, които се възползват от тази свобода – те пътуват натам и се връщат с чугунени скари от шахтите им в багажниците на колите. И никой ги не проврява. Трябва да има нещо…

***
Бях там и съм очарован. Благодаря на Коста Иванов!