Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2016 20:27 - РАЗХОДКА ИЗ ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО ГОРНА ГОРНОВИЦА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1527 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     

     ТУРИСТИЧЕСКАТА  ДЕСТИНАЦИЯ  ГОРНА  ГОРНОВИЦА

 

  Това село е най-високо разположеното в Понор планина. Причина за това е избраната за него южна заветна гънка на Понора, недостъпна за бурните ветрове през зимата. Селото е основано тук и поради още една причина – до него достигат два римски пътя от трета категория. Единият започва от центъра на квартал Искрец и достига мястото на селото. Там се слива с друг, който започва малко над махала Палилула и пердаши към една крепост, подобна на крепостта Устра в Родопите, ще я покажа в този постинг. Какви намерения са имали тук римляните не е известно никому, но точно срещу тази крепост от другата страна на река Брезенска има останки от друга крепост, наречена Градо или Градище. А римските пътищата тук – те са като мрежа. Голяма част от тях са ризширявани в ново време, но по техните стръмни участъци те си остават в оригинал, а също и през горите, които са избегнати при строежа на нови пътища.

    Освен крепости, достъпни по останките от римските пътища, тази туристическа дестинация е характерна и с още нещо – останките от много, няма да е прекалено ако кажа стотици разрушени манастири не само тук, но в региона, който е на запад от Искърския пролом и  днес принадлежи към София, към София-област, та чак зад Пирот, до тамошния манастир Свети Онуфрий с водопадите под него. Това, което дава информация за тези религиозни места са манастирските каменни огради, аязмото наблизо и оброчен кръст, поставен в по-нови времена за да напомня за разрушената християнска обител.

     Аз имам много специално чувство, когата навлизам в район с оброк или тръгна по-трасе на римски път, макар то да не личи. Добивам някакво усщане както водар, който попада на водна жила и казва: Ето тук има вода! Аз не намирам вода, но пък виждам следи по скалите от длетата на робите, като се поогледам виждам къде може да е и оброчния кръст и го намирам.

     Планината Понор е вълшебство. В блога ми съм я разделил на три – Малък, /Манастирище/, Среден / Сърбеница/ и Голям понор, това е прекрасният участък, на чиято територия се намират Четирите големи понора. Само още един такъв има, в Западните покрайнини над с. Дойкинци. Притежаващите понорова култура знаят какво означава понори, уврази, въртопи, пропастни рещери, подземни водоеми - цели морета, лабиринти под земята, където текат водите, за да се появят някъде както напр. при извора Житолюб до Лакатник, Бовският карстов извор – през пролетта той е страшилище! – и оше стотици таива по-големи и по-малки карстови извори, от които водата през пролетта излиза под налягане. Давам таг, районът над с. Губислав. Характерна и уникална е и растителността на този вид планина. Сега тук е планина, но някогя е била дъно на море, затова по скалите има останки от черупки са огромни миди, на кости.

    Планината Понор има хиляди пещери, голяма част от които са били място за презимуване на мечките. Има такиво село, наречено е Меча поляна заради огромния брой пещери до него, които са дълбоко в планината, топли – отлично място за зимен сън на мечките.

    В тази серия от снимки,, които мисля да публикувам ще обхвана един прекрасн район на Понора, при който преобладаващи са скалите и водопадите. В южната част на Средния Понор има четири прекрасни села, недостижими по красота дори от тези в Западни Родопи, в съзнанието ми се явяват Гела, Солища и Стикъл. От запад на изток селата по Понора са разположени така: село, Добравица, след него - Долна и Горна Горновица, следва Мечата поляна, а след нея финалът на този водопадно-склист рай е с. Заселе, от което се слиза по Вазовата пътека в Гара Бов, като се минава покрай най-големия водопад на Понора.

    Аз съм изтъквал, че за да достигнат някога хората до тези места и да се заселят по тях причината са античните /римски/ пътища. До Добравица те са няколко, като един слиза от планината Манастирище, друг идва по долината на р. Бракьовска. До Горна Горновица достигат два пътя, които се сливат и прехвърлят билото на Средния Понор, спускайки се към Зимевица. До с. Меча поляна идва един римски път, просечен на места в отвесни скални участъци. Без този път нямаше как да дойдат хората до мястото, което са избрали за село. От Мечата поляна обаче пътят се раздела на три, като средният е запазен 100% и представлява най-краткият път за с. Зимевица.  Два римски пътя се изкачват и от с. Скакля до Зимевица. И това им не стиг - пресичат долината на р.Пробойница, правят мрежа от 14 пътя горе по платото на Врачанска планина и слизат едва ли не във всички села, а в някои и по две. Магистралата на римляните обаче достига до село Згориград, изкачва се дсо извора Дудил покрай водопада Боров камик и се спуска в Елисейна, за да продължи до Ботевград.

    Водопадите – те са тук навсякъде. Дебитът им не е особено голям, но красотата им е уникална. Варовитата вода при скачането си е отделяла варовик и така водопадите са се изнасяли напред от отлаганите сталгмити. По-надолу водата си прави вирчета пак поради отложен варовиик каквито има в Коршунските водопади.  Голяма част от водопадите са временни, други са с много променлив дебит. През пролетта обаче вода отвсякъде пада, извира, тече в реки, а реките „пропадат” всяка в своята дупка, за да се появят някъде по-долу като карстов извор. Тази планина е за специалисти, тя е трудна за разбиране. Нещо като музиката на Моцарт – уж приятна, лека, а тя – най-сложната от музиката на всички композитори.

    Освен мен знам още само един българин, който обича Понора както аз. Това е моят духовен отец Иван Вазов. Той си е почивал в Понора през лятото, ходил е там на разходки на кон и с водач. Красотата му го вдъхновява да напише  стихобирката си за този край, „Скитнишки песни”, пак тая красота го влюбва в ученичката Лица, дъщеря на Данговеца, в чиято къща той почива едно лято, макар годините да са му доста, но за душата възраст няма. Тук той пише разказа си „Дядо Йоцо гледа”, който всеки българин трябва да знае.

   При мен е доста по-различно отколкото при Дядо Вазов – не само на водопада съм бил, а и на всички места, описани в стихосбирката му, че и на още много други.

 

   Ще започна тази серия постинги за Понора с околностите на село Горна Горновица, изчезнало след сталниската колективизация. Има обяснение защо тук е толкова красиво:
   Вероятно като е носил Господ чувала с красотите тук той се е прокъсал и са изпаднали много красоти. Господ не е могъл да събере всичките, оставил ги е тук и е продължил да ръзфъргва красоти и по другите планини.

    Приятна виртуална разходка с мен из Понора!


      В тази разходка в картини ще включа една малко известна крепост покрай римски път от махала Палилула през Понора, който слиза в с. Зимевица. Мястото на крепостта е изключително обгледно. Тя е една брънка от крепостите, строени така, че да имат видима връзка една с друга и да си подават сигнали чрез запалени огноьове. Тази крепост се нарича Калето или Градището. Наподобява на крепостта Устра заради скалните си игли, но тази е много по-скромна по размери. 
     Приятна скална виртуална разходка с мен!

image

        Орловата скала с египетския лешояд на нея. По Врачнаската планина и тук
        бяха разселени тези хайванчета. За тях се полагат грижи-оставя им се храна.

image


image

                Този римски път ще ме заведе за крепостта.

image

На следващите снимки - скали от крепостта. Зидовете са паднали.

image



image



image

       Това е централното място на крепостта, над него е скалата за наблюдаване.

image

                Преди да доближа скалите лешоядите литнаха.

image

                                                                    Целувката

image



image

             Останки от римския път под крепостта

image



image



image



image

Безмълвни великани, както Вазов нарича виждащото се от Ком.

image

                                       Вкаменен примат?

image

                                           Целувката от друг ракурс

image

От където и да ги погреднеш, не могат да скрият целувката си.

image

Римският път под крепостта. Той я опасва от изток, от запад тя е недостъпна.

image

                                                                    Целувката

image

Третостепенен римски път, минаващ покрай крепостта.

image



image

                                                   Вмеесто зидове - скала!

image

                   Една махала под крепостта и в далечината връх Омега.

image

                  Естествени зидове както на крепостта Устра над село Лебед.

image



image



image

                                                      Главите на целуващите се

image



image

Тази скала е изсечена по-долу за да се вдълбае пътя в нея.

image

В ляво е върхът Градо с друга крепост, точно срещу тази. Вижда се част от с. Брезе и част от планината Манастирище.

image

                          Тук само са се прегърнали...

image



image



image



image



image



image

                                     Поляната в центъра на крепостта

image

                                Връх Лупова глава горе и долу /от Канис Лупус/

image



image

Ако те хване мъгла на Понора и решиш да се сурнеш на някъде, може да се озовеш на такова място. Понор означава губилище и туристите, които го посещават трябва да сторват това при хубаво време или ако са  доста опитни по тези видове планини.

image

Останки от крепостен зид. Няма място тук, да не е прекопавано от иманярите.

image



image

                         Този римски път ще ме върне обратно.

image

                                                Тук е дсота високо, но пролетта идва.

image

Вероятно някой е погледнал към този връх и е взел модела на буквата омега. Тук концентрациятаа на пещери, в които са зимували мечките е най-голяма.




Гласувай:
9
0



1. sande - Коста, ти сигурно си възкръсналия дух на Иван Вазов ...
08.04.2016 12:22
" Освен мен знам още само един българин, който обича Понора както аз. Това е моят духовен отец Иван Вазов. Той си е почивал в Понора през лятото, ходил е там на разходки на кон и с водач. Красотата му го вдъхновява да напише стихобирката си за този край, „Скитнишки песни”, пак тая красота го влюбва в ученичката Лица, дъщеря на Данговеца, в чиято къща той почива едно лято, макар годините да са му доста, но за душата възраст няма. Тук той пише разказа си „Дядо Йоцо гледа”, който всеки българин трябва да знае."

***
Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7249000
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031