Разходката из гробищата на с. Завидовци - север продължава. Сега ще покажа и площадката от незаградения със скален венец широк разлат връх /чал/, на която предполагам са се извършвали Божиите служби, както и ще поместя няколко снимки от прекрасния изглед към рида, на който е с. Манастирище, и той с огромен разрушен манастирски комплекс. Това място е едно от най-силните по планините на България за мен, макар да има още мноооого такива. Гробището на тази част от селото Завидовци е част от историята ни из този край, която започва много много преди турците да завладеят този регион и да ни унищожат хрстиянските обители в планината Манастирище, която е била християнски култов център. Архитектурните паметници, в случая гробните кръстове, също свидителстват за историята ни, за символите на държавата ни, които каменорезбарите извезват върху кръстовете, Постинът ми ще заинтересува много малко хора, но те ща са от класа на музикантите на ниво  да разбират Последните квартети на Бетховен.
    Разходката ще продължи към селото, после надолу към автобусната спирка. Натам има оброци, един вече показах. Ще има и продължение - Завидовци-юг, от другата страна на реката. Там археологическите останки от миналото са още по-сгъстени. Освен оброци и останки от манастири, там има римски пътища и византийска крепост. Издържала е тя на нападенията на варварите, но в най-новата ни история те бе бутната от иманяри с техника, а теренът й  - издупчен като швейцарско сирене. Ще покажа снимки от тези дела на съвременните варвари, рушители на миналото на България, облагодетелствани от обстоятелството, че държавата ни няма полиция, а съдът е прогнил от корупция. За да стигнем до настоящето, което ме кара с основание да мисля, че младежите след нас, увредени като поведение от масовата приматизация, започната веднага след 9. 09. 44 г. с избиването на интелигенцията и мултиплицирана от хибридното воинство след 1989 г, не притежава най-важното - ценностна система. Това считам за достатъчно, за да съсипят те това, което ще наследят от нас...
   Въпросът, който се задава днес навсякъде е:
   Кво е туй нещо, за колко може да се продаде?
  Дано да не съм последният турист по тези места и дано ако дойдат след мен тук, намеренията им да са почтени както моите...
   Тези места тук вече са се превърнали в регион, ненужен на страната, осмелявам се да мисля и по-лошото, те като да пречат на страната. Страна с няколко големи града изоставила територията си на местните феодали е симтом, че тя отива към смъртта си.



                      Оброчният кръст на светилището /не казвам оброка!/



         Приготвен за крадене кръст, изваден от гроб.



                    Следват снимки на гробни кръстове







                      Каменорезбен кръст със символи























                                     Рядко срещащ се тип ръст



















                       Още един приготвен за крадене кръст



                             Тези кръстове са наппавени от много здрав камък.































                     Доста сложен каменореезбен кръст







                                        Тези мравки днес ще имат късмет







В Западните покрайнини този тип кръстове са най-много.















       Да намериш на мравуняка си хляб сигурно е доста радостно събитие...



Площадката под кръста на оброка, където вероятно се се водили богослуженията.



















                    Долинаатата между селата Завидовци и Манастирище







                              Поляната горе на оброка /светилището/











На тази и на долните две снимки има уникални кръстове!











                        Много рядко срещан вид кръст



На първия рид е село Манастилиище, на втория махала Рид, наричана и Бърдо.



                                   На метър зад мен е оброчният кръст



                    Следват няколко снимки на скали, които обграждат светилището.

1. 

Най-важният кръст - той е сложен на мястото на /вероятно унищожен/ манастир тук.

Товао е уникално изкуство.

Неоткрито.

Неоценено.

Но ще бъде открито и оценено. Благодарение на Коста Иванов.

Да благодарим на Господа, че той ни ги пази, за да не са вече откраднати от оброци и гробища както уникалния кръст на бай Цветко и да са заминали за някъде. Няма майстор в света, комуто да е по силите да направи таккова нещо.