Разходката продължава от село Бачище до с. Липинци, едно село в същински рай, след това към Чепърлянци. Придвдижвам се по един рид на планината Видлич, избран от идиотите ньойци да разделя българското население в две държави. От към страната на рида под мен тече река Нишава, която лъкатуши по Годечкото корито, след което прави завой на 90 градуса и се врязва дълбоко в него. От другата страна на рида пък е Смиловският въртоп - една подобна на паница площ, в коята са разположени няколко села и пет големи стъпаловидно разположени езера. Ридът се отделя от планината Видлич над с. Ропот, а наблизо има превал през планината, който е ползавн вероятно хиляди години за връзка на хората от селата по долината на р. Височица към мястото им за търговия и снабдяване с най-необходимото, град Годеч.
    И този рид има характерниите за региона черти - римски пътища, които се ползват до днес, останки от разрушени от турците манастири и действащи и сега - Чепърлянкият, Разбоишкият. Горе от рида изгледът към тястана долина на р. Нишава, покрай която минава и влак е невероятно красив. За жалост всичкото джелезо на парапетите на мостовете е окрадено от годечките ромбригади, а също и части от мостовете. Много дгжелезо, много нещо имо по тия пусти влакове и покрай тях, свършване няма. 
   В ляво от рида имаше ниви, които бизнесмени обработваха, те обаче изоставиха тези места и сега сеят слънчоглед по Годечкото корито. Всичко тук запустява и обраства в трънки, които надминават човешки ръст. Плодородните ниви и ливадите с наклон към р. Нишава също подивяват - нивите стават келемета, ливадите обрастват с тръни. Проклятие виси над този район от 1919 година до сега. А е толкова красиво тук, толокова хора са живяли по тези места. Турците не ги прогониха от родните им места, но ньойци и колективизатори секнажа живота тук. Тук повече никой няма да дойде да живее....
    За акива като мен радостта е още по-голяма, защото от тук разпознавам релефа на Видлич, населените места. Страхотно съм привързан към този район. Сезеворападна България и Югоизточната са ми познати в много горяма степен. Околностите на Голеш с оброците си и останките от манастири са много силно вясто за мен, същото важи и за Чепърлянци, Разбоище, Туден, Прекръсте. Много интереесни са тук скалите - карст с причудливи форми. Има скални образувание наподобяващи животни, части от човека, напр. главата у или пък интимната му област - шега на карста. Има и доста обилни и непресъхващи карстови извори с чешми от римско време, които още се ползват, а също и пътищата им. Точно пътищата на римляните и чешмите им са послужили за решение къде да се заселят някога по тези места  нашите предци.
   Разказът за тези места ще продължа при публикаването на снимките ми по-долу:



Най-разпространеият тук храст след отхождането на хората от тези места.



                        Все още тук се срещат непосечени от мутрите гори.











Село Липинци. Зад този рид е село Радейна, село с 14 оброка. По този рид минава прочутият римски път Виа Долороса, слиза в Липинци и продължава за с. Бачище.



                                Стара къща в с. Липинци, подържа се.



                           Оброк на с. Липинци, кръстът от който е изчезнат....



                                                   Тук е пълно с диви плодове.











                              Следват снимки на скали с причудливи форми.



                                                                     Мечка панда?



                                                           Бюст на млада жена?



                                                     Част от череп?



                                               Палец и показалец на мечка?







                              Половината - кон, дугата половина - човек?



Село Голеш с много голям зум. То е разположено на завет в един въртоп, а около него има много оброци и разрушени манастири. 



Това е седловината, по която хиляди години са преминавали селяните от полите на Балкана над р. Височица за достигат до Годеч. Зад тази седловиина е с. Смолча, а малко по-нагоре  - Комщица и Бърля.



                                   Мина Станянци за добив на лигнитни въглища.







                                                               Село Връдловци



                                                                 Рибешка глава?



                                                Най-интимното място на жена?







                                       Телешка глава?











                                             Глава на бизон?



                                 Вкаменен звяра от педи милиони години?




                                           Табелата за с. Чепърлянци




Тук пише Манастир "Света Богородица", а пътят отвежда на Разбоишкия манастир.



Останки от манастир, които до скоро се ползваха от животновъди. Вече не...



                           Останки от манастирска ограда



                 Следват различни смешни скали:
















  Приятна виртуално разходка с мен!

Колоритно, българско, истинско!

Ще разтупка сърцето на всеки истински българин.

Поздрави, Коста!