Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2016 23:07 - ЗА СВЛАЧИЩАТА ПО ИЗТОЧНИ РОДОПИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1454 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 21.01.2016 23:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

   ЗАЩО  РАЙОНЪТ  НА  ИЗТОЧНИ  РОДОПИ  Е  СВЛАЧИЩЕН?

 

   Темата свлачища ми е твърде близка. Причината за това вероятно е, че ги разпознавам, когато минавам покрай тях. Не мога да обясня защо както не мога да обясня защо когато минавам по трасе на римски път добивам усет за него и започвам да го търся, същото се случва и когато минавам покрай оброк. Знам много свлачища по България, макар по някои от тях въобще да не съм спирал да ги разглеждам. Имам голям опит като турист и подозирам наличието им често само като погледна релефа на местността. Причината да възникнат повечето от тях е човешката дейност. Тя може да се изразява по много начини, напр. като се изсече гора, състояща се от водолюбиви видове дървета като смърч, бук. След това става страшно. Свлачища се създават от хората по вилните зони, където няма канализация. Изкопаните септични ями пробииват непрорусклив земен пласт, достигат до скала, започва процес на приплъзгване на почвата по скалата. Това са резултатие от септичните ями по дворовете във вилните зони около Варни, Балчик и другаде. И не само там. 

   Не само районът на Източни Родопи е свлачищен, такива има и по Западните Родопи. Вината за това е на хората – изсичането на горите. Давам за пример свлачището преди Бачково, което за да бъде заобиколено от шосето за Смолян с наложи да бъде пробит тунел „Конникът”. Наскоро пак в този район имаше свлачище, като камерите без това да желаят операторите, показаха причината на тези, които са вещи по темата. Точно над свлачището имаше огромен район от гора, изсечена по типа голи сечи, сега ги наричаме санитарни. Така водата не може вече да се акумулира от кореновата система на дърветата и тревата над тях, просмукала се е до скалата, скалата е станала хлъзгава и надолу се бе свлякла огромна земна маса, повлякла със себе си и свободни големи камъни и скали. За да е още по-грозна картината операторите показаха министърката на МРРБ, стъпила на един голям камък. Раздаваше акъли как да се оправи работата. А мутрите, дето бяха изсекли гората – за тях нищо. Същите тези мутри, които поставиха запалителни материали в горите на Червената стена над Бачковския манастир, които изсякоха голяма част от горите отсреща на манастира, живият плащ на планината покрай него.

    Западните Родопи имат една предпоставка да няма свлачища по тях и тя е, че те винаги са били ползвани като нива за дървета, по-точно различни видове бор. Винаги са се секли тези борови гори и винаги след сечта се е залесявало. По времето на турското иго като поминък на много села не е отбелязвано животновъдство, а селото е било вписвано като дъскарско. В Западни Родопи винаги мъжете са секли, жените след тях са засаждали. Засаждането на дърво е символът на с. Момчиловци – преди да се влезе в селото има табела на пътя жена как засажда борче.

   Извън темата за по-любознателните казвам, че едно от най-мощните свлачища, това означава дебелина на пласта, който се свилча, е това при с. Желен. Цял връх е разцепен на половина, вижда се от влака. Свлачището е било толкова голямо, че е образувало временен язовир, с чиято земна стена Искъра после се е справил.

 

     Доста е различна картината в Източни Родопи, които обхващат Родопа на изток от един масив, започващ от с. Тополово, преминаващ през хижите Свобода, през с. Момчиловци, през вр. Перелик. Тази линия дели Родопите в посока север-юг, а вододелното било на Родопа с посока запад-изток е определено на Берлинския конгрес да бъде граница между България и Гърция. Този конгрес е имал за цел редуциране на държавата ни и поради това тогава, непосредствено след Освобождението ни отнемат към 50000 кв. км. включително и излаза ни на Бяло море. Който не е запознат с тази прекрасна част на родната ни да вземе една карта, за да види особеността на Източните Родопи. Те са наклонени от Запад на изток, но и още нещо – всичките реки се събират в Арда и понякога тя става нещо страшно, като това страшно може да се появи изведнаж. Аз съм го приживявал не на р. Арда, навсякъде в Източни Родопи е страшно по време на обилен дъжд. При мен се случи веднаж когато бях на Крепостта Илкая при с. Воденичарско. На връщане сухото дере се бе превърнало след дъжда в непроходима река, която изчаках да се оттече.

    Казах, всичките реки се събират в Арда, има обаче едно изключение, това е Бялата река, чиято долина е затворена от планиниски рид на юг от Маджарово и от главното било на Родопа. Северният рид на тази долина е един от най-дивните в страната ни, не само в Източни Родопи. Бялата река тече бавно, значението й в летните горещини за напояването тук е голямо, но ако валят обилни дъждове тя също става много пълноводна, пресича се с лодки.

    Река Арда извира от района на Ардиния връх, но тя приема много реки. От север най-голямата река е Черна, наречена така заради приижданията си. Преди да навлезе в Смолян тя се събира с още една буйна река, Бялата, спускаща се от с. Момчиловци. Следва Малка Арда, Давиковската река, река Боровица и река Перперек. От юг в р. Арда се вливат още доста реки, между които и една река-страшилище, Върбица, която отводнява огромна площ. Който я е виждал през летните горещини, когато почти се губи между широкото си стотина метра моренно корито и когато пада голям дъжд знае каква сила е тази река. Хота казват, че тя когато прижда идва със стена от два-три метра и който не свари да избяга ще го повлече и дори удави. Причината за това приждане е скалистият район, който тя отводнява. Скалите не акумулират падналите от дъжда води и те бързо досгита до реката. Тази река приема и много други по-малки рекички, също доста опасни, ще поясня защо. Преди Върбица в р. Арда се влива още една река, Елховската, уж малка, но и тя много опасна. Следващата голяма река, вливаща се в Арда е реката Крумовица, и тя събираща вода от три долини. Тази река по дебит е по-малка от р. Върбица, но като страхотевица се мери с нея. Защо са така опасни реките по Източни Родопи, защо така внезапно прииждат, защо после стават толкова малки, сега ще поясня причината.

    По изворната област на р. Арда в района над с Момчиловци, над Смолян и над с. Арда районът си остава горист. Ако тук има прииждане на водите на реките, които се вливат в Арда, то е в рамките на нормалното. Това важи и за р. Черна, чиито повишаване на водата идва от валежите по сравнително голямата й водосборна площ, обхващаща най-високите ридове на Родопа. Горите й не са сериозно осечени, но там планината е висока до 2000 м. пада много вода при дъжд. А това, че р. Черна прави пакости на хората, виновни са си хората, които са застроили района, който тя залива. Когато тази река придойде никакви подпорни стени не могат да помогнат. Опасно е да попаднеш по това време някъде по пътя за с. Мугла – Банята, Мусаята, Герзовица – навсякъде е опасно.

    На изток обаче от Ардино, от Мадан, от Кърджали, нещата са съвсем различни. Навсякъде, къде е минала древната култура, гората е унищожена. Това важи за страните, на чиито места днес са Сирия, Ирак, Ливан, Гърция. Към този район аз причислявам и Източните Родопи. Районът е избран от древните траки за тяхно култово място и вероятно още те са започнали да опустошават горите му. Гледайки останките от Перперикон си мисля, колко ли дървета са отишли в безбройните места в зидовете, предвидени за греди. Така се е стигнало до преобразяването на този регион в полупустиня. Не е било така в по-далечното минало, мисля си, защото римляните са построили част от римския път от Тополово за Смолян в район, който днес не само се свлича, но вече представлява сипейно-каменна пустин., това е един участък над махалата Хамбардере. Римляните са били сигурни, че там свлачища няма да има, за да строят път.

    В резултат на това рушене на природната среда Източните Родопи имат много характерен облик, характеризиращ се с малко гори, с много тънки почви, каквито няма на места въобще, останали са само голи сиви или бели скали. Чувал съм израз за тези места, планинаата е оглозгана до скала заради неразумната дейност на хората, точно така е. Попадал съм на ивици земя, дори и дървета по нея, спускаши се от високото някъде, успоредно на тях – ивици от скали, върху които текат рекички. Попадал съм на скален връх, след дъжд от който извират две рекички. Попадал сам на кладенци, в които водата е сива, но хората камват, че това е нормално и я пият. Районите на Ардино с малки изключения, на Маджарово, на Джебел и най-вече на Крумовград наподобяват повече на скални пустини с оазиси тук и там, където има селца. Снежна вода, паднала дъждовна вода – те няма къде да се задържат, тръгват веднага към реката и тя повишава нивото си. Дъбови гори има покрай Маджарово, но мутри им е…. майката, защото най-търсените дървета за горене в Гърция са дъбовите, а и толкоз на близо е Гърция. И там подготвят района за полупустиня идиотите.

 

     В резултат на това вмешателство в природната среда в Източни Родипи по тях  има пясъчни насипвания, които с годините са се превърнали в почви, а върху тези почви растат трева, храсти, сухоустойчиви дървета, най-вече дребен дъб, като цера в Балкана. Привидно тези пясъчни насипи изглеждат спокойни, върху тях има построени села. В зависимоост от стръмнината на скалата, върху която са тези пясъци, те имат съответната степен на риск да тръгне целият този насип от пясък в резултат на катаклизъм надолу. Когато се пътува от Ардино към Кърджали в дясно от пътя се вижда плъзнал се надолу към пътя пласт поради изкопа за строеж на пътя. Къщите, които са стабилни са наклонени, паянтовите са паднали. В пясъците на притоци на р. Върбица е построено село Кирково. За това село с тъга ще отбележа, че идиоти-иманяри събориха три римски моста за да търсят в тях злато. Всичките къщи там са построени на пясъци, но тези, които са в хоризонталаната част не са застрашени от подпочвени води. Съседното село Дрангово е в гориста местност, опастнот от свличане няма, същото важи и за село Пещера, което пък е построено на скали. В момента пред очите ми е едно страхотно красиво село, Сенце, намиращо се на Стръмни рид. Селото е горе по равното, но под селото вероятността от свличане е реална, както и под много махали напр. на село Джанка.

    Може ли да се спре свалчище? Аз казвам, че не може, защото човек не може да се бори с природата. Той просто трябва а се съобръзява с нея, да не извършва дейности, които предизвикват слачища, да не строи в близост до реки, които прииждат. Понятието почистване на речни корита е мошеническо, могат да се извадят само автомобилти гуми и др. боклуци, но с това понятие се проституира в общините с цел източване на пари, наливането им в каца без дъно. Срещу свлачичащата най-важното е да се опазват гориите. Все давам за пример римския път за с. Ненково, римският мъст върху реката който помня като цял, като за няколко десетки години той вече се скрива в моренното корито на реката и му паднаха страничните части.

    Турците, които са най-многобройното население в Източни Родопи са съобръзявали мястото на къщите им да е на здраво, а това означава тежащите поне 1000 тона каменни къщи да са стъпили на скала. Те пазят и гората, защото вярата им ги задължава да садят дървета. Лоша тенденция има обаче за промяна на природната среда в Източни Родопи. В последните години там се заселват компактни групи ромове, а има и доста такива, които са скитащи. Те през лятото са на лагер тук и там, където има нещо за „оползотворяване”. Те опустошават горите, като за целта ползват моторни резачки и возят отрязанати дървета с колите си. Първото нещо, което унищожиха ромовете по Източни Родопи бяха костенурките, изядоха ги. Тези ромови центрове са ми известни – най-големият е циганският квартал в Кърджали, от който са пропищяли всички турци. Но има и други центрове – Дардандере /до с. Мъдрец/, Устрен, Багрянка. Това са села – бази, в които живеят ромове на социално помощи без да работят за разлика от турците, а на всичко отторе и ги крадат. През лятото обаче от някъде идват още много ромове и се настняват на катуни по долината на р. Върбица, любимо такова място им е при скалните костенурки на с. Фотиново. Белите, които правят тези цигани върху гората са много съществени. Малкото гора, останала по Източни Родопи се изсича от тях за горене и никой не предотврятява това. Отговорът на природата е:

                                              Свлачища и други бели.

   

 





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5915225
Постинги: 2618
Коментари: 6326
Гласове: 13636
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031