С посвещение на паметта на Емануил Попдимитров - големият българин от село Груинци, владеещ 10 езика, поет, писател, литератор, войник по време на размирните години 1912/1919, университетски преподавател в Европа и България, борец за връщане на отнетите територии на България към Родината им, участник в дискусиите по случай несправедливия за България Ньойски "мирен договор", разговарял с всички дипломати на техния език. Един велик българин, роден в Западните покрайнини когато са още към България, починал през годините на ВСВ, когато тези територии са възвърнати на България. Той винаги се е определял като кюстендилец, отреждам му центално масто в "Кюстендилските ми записки". Скромното му, но велико дело остава твърде слабо познато в Родината му. Аз съм горд, че посетих родното място на този човек, написах постинг за него, а сега ще поместя и снимки от родния му край.

                                              

     Тази разходка ще е доста дълга. Ако се извърши за един ден тя е на границата на човешките възможности. Разходката ще започне от Босилеград, ще премине през с. Груинци, после през връх Милевец, през с. Милевци и ще приключи отново в Босилеград. На тези, които искат да имат самочувствие на туристи и на тези, които обиичат България пожелавам да посетят тези места. За да бъдат намерени те по лесно давам някои обяснения:
    За да принизят сърбите делата на нашите творци от този край и да покажат, че тези земи са сръбски, към нашите села в планината изобщо няма указания в картата им за пътища, няма и табелки за отконенията към тях, а всичките пътища към планината са в лошо състояние. За да бъдат намерени по-лесно селата Груинци и Милевци при моста в Босилеград над река Милевска трябва да се завие на дясно. От тази долина тръгват пътища за селата Груинци и Милевци. Първият път е за Груинци, той е от дясната страна на долината и е сравнително добър. Вторият път за с. Миилевци е по дере в лявата страна на реката. Това е старият път, доста стръмен и каменист. Горе в планината между селата Груинци и Милевци има приличен междуселски път. Ще продължа поясненията под снимките, които ще поместя. 
   Приятно въведение в прехода Милевска планина!



              Вече съм в село Груинци, отстоящо на около 6 км. от Босилеград.







Възрастно семейство от с. Груинци. Отгледали си децата, те отхвърчали в различини
посоки, построили са тази хубава къща. Спокойни, с ипълнен дълг, те изживяват старините си в този рай.



            Къщата, в която двамат възрастни хора са останали сами.
   Линията, която водят сърбите е да изгонят хората от този български край, в който след прекарване на т. н. наказателна граница условията на живот стават непоносимо трудни и  той започва да се обезбългарява. Тази линия успява благодарение и на нашите правителства. Имам подозрения, че правителствата ни имат консенсус по тези въпроси и не желаят да променят сатуквото. Имам подозрения, че и мафиите /пардон, задкулисията/ в двете страни работят в един екип. Давам и таг: КТБ и статутът на Цветан Василев.



   Намирам се в с. Груинци - център. Правилно съм написал, център, защото селото е огромно по площ, съставено е от няколко махали, разделено е в две държави - България и Сърбия. Това е мястото на разклона - за един комплекс от махали - в дясно, за друг комплекс от махали - направо и за село Милевци в ляво. До тук от Босилеград отстоянието е към 8 км.



  Пред мен е масивът на вр. Милевец, но той не се вижда, този връх го скрива. По-благодатно място за отглеждане на овце, на крави и на кози, а също и за село тук във високата 1000 м. заравнена изворна област рядко се намира. По красота на изложението по мое мнение това село надвишава село Ресен.







  Масивът на Милевец погледнат от друга махала на селото. Този връх отново скрива вр. Милевец.



                                                        Махали на селото







В ляво от този характерен връх, който съм си избрал за репер е седловината Славчето.



Седловината Славчето. Зад нея е местността Средорек, а районът е наричан тук Краище. Един пепотребен вече край на България. Нещо повече, той й пречи!



                                   Махала на село Груинци



                                                 Махала на село Груинци



                       Махала на село Груинци- Нито една къша вече не личи...



На колкото години е дървото, толкоз години и малко от горе са изминали от изостявянето на това бащино огнище.



                     Гората под масива на Милевец, която загражда селото.



                                        Това е отрадата на селото от север.



Не може тази красота де не бъде прехваната от някой човек от селото и отразена в творчеството и мислите му.



         Няма животни в селото вече, които да опасат тревата, няма кой да я окоси...



Част от високата равнина, на която е разположено село Груиинци. Такава голяма площ имат само още две села тук - Сенокос и Топли дол.



                                Този човек е работил някъде в чужбина.



                                                               Махала на селото



При последната къща на селото съм. Пред мен е масивът на вр. Милевец, нещо много голямо по площ.



Околностите на село Груинци на тази и на следващите снимки.











Луната, моят помощник при прибирането ми от планината. Днес е само наполовина разположена към мен, а денят е по-малък от 10 часа. 

Браво! Велико! Прекрасно!

Само Коста Иванов в България може да сътвори такава красота!

Това е музика.

Волфганг Амадеус Моцарт !