Достигнах до дома на рода на Иван Николов. В двора има къща, стопански пристройки, градината, под къщата има ливада, всичко това е заградено с гора. Този имот на дедите на Иван Николов представлява махала, населявана само от едно семейство. Тя не е единствената такава в село Ресен.За да се достигне до тази махала се тръгва от пчелина по десния път. Върви се около два км. и се достига разклон, слизащ стръмно на дясно. След около 500 м. е входът към двора. Вижда се, че къщата е била подържана, но за срещата, която исках да осъществя с майка му закъснях - тя бе починала наскоро, а къщата  - заключена. Тъжно. Иван Николов има сестра, която може би също живее в Босилеград както Иван Николов. Тази къща след смъртта на стопанката й придобива нов статут - с временно пребивавене. Така една страница от историята на рода вече е затворена - тук повече няма да живее никой, няма да има животни, няма да се раждат деца...
   Местоположението на къщата е фантастично. Дворът е наклонен към долина на рекичка, която според мен слиза в село Млекоминци. Насреща е един от най-красивите дялове на планината Бясна кобила, като в центъра му е вр. Църноок. В дясно от наклонения двор има градина, от която си откъснах разкошни ябъки. Градини има и около пътя, строен за граничарите. Те са изоставени, площите им са залесени и макар притиснати до задушаване  някои дървета още да дават плодове..
   Прави впечатление че всички  покриви на сградите са ремонтирани, май до там са стигнали силите. Добре подържана изглежда отвън къщата, а другото не се ползва, ще покажа снимки от всички сгради. До двора е доведена вода от някъде, явно от далеч, защото не открих майката на водата. Има изградена нова дворна чешма, доста прилична. Пред входа на къщата има градинка за цветя, заградена за да се запази от домашните животни, пред която има тераска. Може би къщата няма вътрешен коридор или е пристроявана, защото се влиза от два входа. Трябваше да посетя това място през миналата година, но с тия пътувания до Америка, където съм и сега,  все не ми остава време. Закъснях с шест месеца за срещата, която исках да осъществя. Благосовена да бъде тази жена, родила и възпитала този велик българин. Той е малко известен в България, за която също  може да бъде много полезен освен за родния си край, откъснат преди  почти 100 годинии от Родината си. Какъв хубав български език ползва Иван Николов, колко почтен е в статиите си, които пише, той е и поет.Който е чел статиите му в основаното от него списание на КИЦ Босилеград е убеден в това, което аз сега пиша. Аз съм от хората, които доста са пътували но и гледали по време на пътуванията си. Бидейки из този край и аз виждам общото в културното ни наследство на нас българите, за което говори Иван Николов - същите къщи като тази на Иван Николов има в Горна Мелна, в Горни и Долни Кортен, в Кобиле, в с. Извор, в Подбалканите, в Софийския Балкан, който в миналото е бил една мегамахала.
    А ето и снимките, които направих макар посоката на осветението да не бе добра:



 Тук свършва стръмният път, който може да се ползваот джип, това е входът към двора.



                                                      Стопанска пристройка



        Долу - животните на топло до земята, горе - храната им. Така е било някога...



Веялка с мощност една човешка сила. Никак не е лесно да се върти вентилатора.







Стопанска пристройка за още домашни животни, най-вероятно кози. Те живеят на студено, но когато родат трябва да стоят на топло. Вероятно за такова помещение е било ползвано полуподземното.



Къщата на Иван Николов. В ъгъла си тя има цветна градинка, а зад нея приземна тераса.

                                         


                  Иван Николов в основания от него Културно информационен център
                                             на българите в Босилеград



Характерно за къщиите по планините са големите им полуподземни помещения, където хората са си държали плодовете, храната и различните потреби, които не трябва да замръзват. Тази лоза е много стара, но свидетелства, че тук не е много студено.



                              Долната част на двора на Иван Николов



                         Два обора, предполагам за крави, над тях е сановалът.



            Чешмата в двора. Тя е нова, предполагам, че е строена от Иван Николов.




На тезии столчета на терасата при цветята сигурно е сядал привечер и Иван Николов като дете с родителите си. От  тук до училището отстоянието е към 3-4 км. и се върви през гора. В Балкана училиищата по махалите имат сгради да пренощуват децата ако времето се влоши, или ако не дойдат родителите да ги приберат.Освен студът, тук има и вълци. Предполагам, че и в с. Ресен е било така.



Приятелчето ми за днешния ден. Ама пък хубаво го нахраних, половината и от моята храна изяде.



            Терасата пред къщата и двата входа към нея.



                                Предната част на двора на имението



Осветлението бе неподходящо за снимки, но който е бил
на Бясна кобила ще разпознае върха насреща - Църноок.



Част от пътя, по който се върви от къщата на Иван Николов до шосето за Босилеград.



Къщатана Иван Николов заснета с много голямо приближение, поне от 2,5 км.



   Снимки с изглед към Бясна кобила от селото, макар осветението да не е добро. Който обича този район ще се зарадва и на тях, както любителят музикант, слушащ не съвсем добро изпълнение на любимо произведение. На преден план е районът на с. Радичевци.



Поглед към долината на р. Тлъминска, наричана още Голема. По долината й има четири села, а път прехвърля билото й и отива в Македония, преминавайки близо да нашето село Жеравино.



                         Навлизам в махала с обитавани все още къщи.







                                                     Махала на селото



                                          Махала на селото







Тук живееше едно красиво момиче, Даниела, с баща си, вероятно майката бе починала. Веднаж оставих при нея едни книги за Иван Николов и си купих сирене. Момичето бе хем красиво, хем пъргавелка, такъв бе и бащата. Тогава се прибирах от преходи по Бясна Кобила и от тук видях какви светкавици падаха на поляната, където бе базата ми на превала между Босилеград и Вранишка Баня. 
   Слизайки от селото сега реших отново да си купя сирене от тези хора но бащата бе починал и момичето заминало да живее другаде...



Тези снимки наппавих зарадии надписите по паметниците и кръстовете на третото гробище на с. Ресен. Като твърдят сърбите, че тук са живяли винаги сърби да посочат поне един гроб на сърбин.







Следващите снимки говорят как са изглеждали хората, живяли тук преди нас,
следвали жизнения си път по естественото си Божие употребление.



















                     Чао, село Ресен. Родило си един велик българин
                       както и село Груинци, накъдето тръгвам утре.

И тъжно за изгубените територии, години и хора.
А от Груинци е поетът Попдимитров.