Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2015 03:10 - 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 686 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   

    В този постинг ще поместя отново биография на Емануил Попдимитров, писана от друг автор. Мисля, че така се разкриват други черти и събития от живота му, защото описанато от авторите на биографията му бива повлиявано от ценностната им система. А в случая се касае за уникална личност - момченце, произлизащо от едно планинско селце, което научава 10 езика, освен това има и талант на поет, надминава нивото на преподавателите в Европа и бива канен да работи там. И това става в първата половина на ХХ век.
  Един велик и позабравен българин!

 
                                  image

Биография на Емануил Попдимитров

Роден е на 23 октомври (стар стил) 1885 г. в с. Груинци, Босилеградско, което след края на Първата световна война е едно от 38-те селища от Кюстендилски окръг, отстъпено по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. на съседното Сърбо-Хърватско-Словенско кралство. Той е шестото от общо 11 деца на свещеник Димитър поп Захариев и Кана Харизанова. По бащина линия е наследник на няколко поколения свещеници.

Първоначално учи в с. Груинци и в Босилеград. Прогимназия продължава в с. Извор, Босилеградско и Босилеград, след което постъпва в Кюстендилското педагогическо училище. По онова време това е едно от най-известните училища не само в кюстендилския край, но и в цяла Югозападна България.

След завършването на педагогическото училище в продължение на две години (1904 – 1905 ) е учител в с. Долни Кортен и с. Долни Лисина- и двете намиращи се в тогавашния Кюстендилски окръг.

През есента на 1906 г. записва философия в Софийския университет, но изкарва там само първия семестър. В началото на януари 1907 г. при откриването на сградата на Народния театър в София княз Фердинанд е освиркан от студентите. Университетът е затворен, а срещу по-активните студентите, сред които е и Емануил Попдимитров, е приложено принудително изпращане в армията. Първоначално той попада в 13–ти полк в Кюстендил, а не след дълго е преместен в Дупница, където е сформирана специална студентска команда.След излизането от казармата младият юноша пребивава последователно в София, Белград ,а през есента заминава за Монпелие (Франция), за да следва земеделие. За целта му е отпусната държавна стипендия от сп.”Художник”.

Новата специалност не го удовлетворява особено много. Повече го влекат литературата и философията. Изучава творчеството на някои от най-популярните тогава поети – Бодлер, Метерлинк, Емил Верхарн и др.

Завръща се в България и след кратко учителстване в Казанлък, през 1909 г. отново е студент по философия, но вече във Фрибург, Швейцария. Заедно с философия слуша и лекции по литература. Под ръководството на проф. Мюник изучава индийска философия и трудовете на Шопенхауер и Бергман. Запознава се с произведенията на най-видните представители на класицизма, романтизма и символизма в западноевропейската литература, посещава редица музеи, които му откриват широката панорама на европейското изкуство.

Завръща се в България през 1912 г. и веднага получава назначение като учител в Ломското педагогическо училище , а есента на същата година е преместен като преподавател по френски език в Хасковската мъжка гимназия.

Новата учебна година съвпада с важни обществено-политически събития – избухват Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война. Емануил Попдимитров е изпратен на фронта. Както повечето български интелигенти, така и той посреща с радост обявяването на войната и е горд, че сам се включва в освобождаването на поробените ни сънародници “отвъд Рила и Родопите”. Поражението на България става причина поетът да изживее покрусата от нерешаването на българския национален въпрос . След избухването на Първата световна война, Емануил Попдимитров отново е мобилизиран. Отначало е изпратен като войник в 13-та допълваща дружина, след това е преместен на Южния (Солунски) фронт. Като владеещ няколко европейски езика и особено немски и френски, той е върнат в тила и назначен като преводач в Главната квартира на българската армия , дислоцирана в Кюстендил. Тук създава семейство, свързвайки живота си с кюстендилката Дора Чеснова, с която имат три деца.

След края на Първата световна война се установява в Кюстендил, където получава назначение като преподавател в Педагогическото училище.

За кюстендилци Емануил Попдимитров е кюстендилец. Той също се счита за такъв. “ Винаги , когато си спомня за китните български градове – изповядва той в една своя статия- в душата ми неволно е изпъквал моят любим град Кюстендил. Затова ли, защото той е почти мой роден град, дето съм получил първото си духовно кръщение и тук съм оформил своя разум и воля , тук се е събудила и първата жажда по идеала, тук съм почувствал първия трепет на сърцето...Тук също за първи път у мене се разрасна до нови предели чувството за любов към родината...Най-после ред години като обществен деец тук, изпълнявайки своя културен дълг, се свързах тясно със скъпи за мене личности” Кои са те ? Иван Йотов - негов неразделен приятел от ученическите му години в Кюстендилското педагогическо училище ; д-р Васил Ненов –общински лекар ; Кръстю Илиев – учител по химия ; Христо Казанджиев- писател. Дружи с актьорите Богомил Андреев, Георги Попов, Кирил Попов. Владимир Димитров – Майстора пише в автобиографията :”Благотворно влияние оказа върху мен познанството ми с поета Мануил Попдимитров”. С писателите Георги Стаматов и Кирил Христов се среща често и води продължителни разговори на литературни, културни и житейски теми.

През 1923 г. спечелва конкурс за доцент в Катедрата по сравнително литературознание в Софийски университет, където работи до края на живота си. Хабилитационният му труд е книгата “Естетиката на Бергсон”

Поетът остава винаги здраво свързан със съдбата на своите земляци от босилеградския край. Несправедливата асимилаторска политика, провеждана спрямо тях , засяга чувствителната му душа и той полага усилия за отстояването на техните етнически права. Влиза в контакт с ръководителите на Западнопокраинската организация “Въртоп” и подпомага нейните действия. Нещо повече- като авторитетен интелектуалец, член на ПЕН-клуба, преподавател в Университета, през 1929 г. е изпратен да участва в конгреса на малцинствата в Женева. След неговото пледиране конгресът признава населението на Западните покрайнини за малцинство в Югославия.

Емануил Попдимитров умира на 23 май 1943 г.

Творческа биография

Една от най-значителните фигури на българската култура през първата половина на ХХ век. Поет , прозаик, драматург, критик и литературовед , философ...Но най-значима следа оставя в историята на българската литература като поет лирик.

За пръв път печата през 1907 г. в сп. “Художник”, което дава трибуна на творци от младото модерно поколение на поетите символисти. През 1912 г. излиза първата му стихосбирка “Сънят на любовта”, която е посрещната радушно от модерната критика. Следват стихосбирките “Песни” и “ Плачещи върби”(1912-1914).

В периода 1920-1923 г. се отпечатват сборниците : “Вечерни миражи”, “Свободни стихове”, “Стихове и песни”, романа “Пред буря”, сборниците “Знамена” и “Идилии”.

Гео Милев, широко застъпил поезията на Ем. Попдимитров в своята “Антология на българската поезия” (1925), го нарича “един силен и съвършено самобитен поет символист в нашата литература”. Гео Милев ситуира поезията му “между романтичен сантиментализъм и мистична съзерцателност”, нарича го “мечтателна натура, която се разтваря в образи, свързани в ярки декоративни пана : символи, потенцирани с вътрешното движение на неговата душа”.

Ето и други впечатляващи щрихи от образа на поета, създадени от негови съвременници. Теодор Траянов го нарича “средновековен рапсод” ; за Людмил Стоянов той е “най-нежният и задушевен лирик”. Владимир Василев допълва “ това е една хармонична поезия, в нея няма раздвоения и конфликти...Тя е поезия на възхитеността, апология на възвисяващите сили на живота, на неговата красота и жизнерадост...”

Така още в междувоенния период Емануил Попдимитров получава признанието на своите съвременници, които очертават своеобразието на неговия индивидуален лирически темперамент и поетика в контекста на модерната българска поезия .

Емануил Попдимитров е автор и на творчество за деца в стихове и проза:  “Иглики” , “Росни капки” , “Слънчова сестра”.

Не по-малко внимание заслужават философските и литературоведските текстове на Емануил Попдимитров, които имат самобитна концептуална значимост. Книгите за естетиката на Бергсон (1923, 1938) и за френския символизъм (1924) имат не само познавателна стойност, но са и свидетелство за интересите и творческите търсения на българската интелигенция по онова време.

И като поет и като литературен идеолог Емануил Попдимитров остава литературно-исторически ситуиран в кръга на българския символизъм.




Гласувай:
2
0



1. slavimirgenchev1953 - Поздравления!
17.12.2015 03:55
Стискам ви ръка за тази поредица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7164986
Постинги: 3083
Коментари: 8203
Гласове: 15142
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930